Р Е Ш Е Н И Е

№ 230 20.06.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.А.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 204 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “Нетуоркс – България” ООД против наказателно постановление № 17 – 0000051/14.03.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.9а от Наредба за работното време почивките и отуските, на основание чл. 415в ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, изтъквайки аргументи за несъставомерност на нарушението.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 07.02.2014 г., представители на Д"ИТ" осъществили проверка по работни места в офис, находйщ се в гр. Разград, ж.к.”Освобождение”, бл.64, в който осъществявало дейност дружеството жалбоподател, като проверили документи касаещи спазването на трудовото законодателство от работодателя. Въз основа на съдържанието на представения Правилник за вътрешен трудов ред /т.5.1.2 и т.5.8/, контролните органи счели, че в предприятието е утвърдено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец. Изискан бил поименен график за работата на работещите пряко с клиенти за м. февруари 2014 г., за офиса на жалбоподателя в гр. Разград, но такъв от присъстващите по време на проверката работници в дружеството, не бил представен. На същата дата, наред с други документи, от работодателя с привзовка по чл. 45 ал.1 от АПК, били изискани поименни графици за разпределение на работното време за 6 месеца назад /т.6/, на основание чл. 402 ал.1 т.2 от КТ, които следвало да бъдат представени на 13.02.2014 г. На посчената дата, от упълномощенв представител на жалбоподателя, изисканите документи били представени, като не бил предсатвен поименен график единствено за м. февруари 2014 г. Последното дало основание на актосъставителят – св. С. да приеме, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 9а от Нардбата за работното време, почивките и отпуските, за което съставила АУАН с бл. № 17-0000051/13.02.2014 г., в който посочила, че “Нетуоркс – България” ООД не представя изготвен и утвърден поименен график за работа през м. февруари 2014 г. за работещите пряко с клиенти в офиса в ж.к. “Освобождение”, бл. 64 в гр. Разград при проверка извършена на 13.02.2014 г. Посочила и че с Правилника за вътрешния трудов ред е въведено сумирано отчитане на работното време с период на отчитане един месец. Актът бил предявен и подписан от представителя на дружеството – жалбоподател с отбелязване на възражения, че за м. февруари 2014 г. поименен график за работещите пряко с клиенти, за които е въведено сумирано отчитане на работното време, не е представен тъй като такъв не е поискан с призовката. Посочено е още, че такъв има утвърден и наличен в офиса на дружеството и същия ще бъде представен в 3 дневен срок. В посочения срок, ведно с постъпилите от жалбоподателя възражения действително е представен поименен график за м. февруари. Отчитайки това обстоятелство и въз основа на съставения АУАН, на 14.03.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което, като описание на нарушението е посочено, че жалбоподателят не е утвърдил поименен график за работа за м. февруари 2014 г. на работещите пряко с клиенти в контролирания обект /офиса в ж.к. “Освобождение бл. 64 в гр. Разград/, за които, с правилника за вътрешния трудов ред, е установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец. За нарушена е посочена разпоредбата на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и отчитайки липсата на данни за настъпили вредни последици от нарушението за работещите и приемайки, че то е отстранено веднага след неговото установяване /поради представения към възражениието график/, административнонаказващиято орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 415в от КТ с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитания в хода на съдебно производство актосъставител – св. С..

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 9а от Наредба за работното време, почивките и отпуските, гласи: «Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода.». Въз основа на събраните по делото доказателства, следва да се приеме, че действително в дружеството жалбоподател по отношение на работещите пряко с клиенти работници и служители е въведено сумирано изчисляване на работното време за календарен период от един месец. В този смисъл е и изричната разпоредба на т.5.8 от правилника за вътрешния трудов ред в предприятието на работодателя. Изтъкнатите от жалбоподателя възражения, че поради липса на нарочна заповед в този смисъл от негова страна сумирано изчисляване на работното време не е въведено, не могат да бъдат споделени. Подобно нормативно изискване липсва, както в цитирания чл. 9 от Наредбата, касаещ установяването на непълно работно време, така и в чл.9а и чл. 142 ал.2 от КТ. Цитираното от жалбоподателя писмо № 94КК-250 от 07.01.2010 г. на министъра на труда и социалната политика, не е източник на правото и неговото съдържание не е задължително за съда при осъществяване на правоприлагащата му функция, като освен това в него заповедта на работодателя е посочена, като способ, наложен от практиката, за въвеждане на сумирано изчисляване на работното време. По отношениена другото поддържано възражение – че липсвали категорични доказателства, че към месец февруари 2014 г. в офиса в гр. Разград, обект на проверка от контролните органи, са полагали труд работници/служители попадащи в категорията на тези, за които е било въведено сумирано изчисляване на работното време, съдът намира посоченото обстоятелство за доказано в производството. Фактът, че в тридневния срок за възражения жалбоподателя е представил такъв поименен график, е дал основание на административнонаказващият орган да счете, нещо което се споделя и от съда, че към м. февруари 2014 г. такава категория работници/служители – пряко обслужващи клиенти, в контролирания обект са работели. Същевременно, съдът намира, че в настоящото производство недоказано от административнонаказващият орган, в чиято доказателствена тежест бе това, остана обстоятелството, че към момента на проверката в дружеството жалбоподател не е бил изготвен и утвърден поименен график на работещите, за които е било установено сумирано изчисляване на работното време за м. февруари 2014 г. Действително липсата му е отрицателен факт. Извода за съставомерно поведение на работодателя би могъл да бъде споделен, при положение, че по недвусмислен и категоричен начин от контролните органи, бе поискано представянето на такъв график за проверката на 13.02.2014 г. В тази насока на първо място следва да бъде отбелязано, че специални изисквания за мястото на съхранение на този вид документ няма. По тези съображения и непредставянето на графика при проверката по работни места на 07.02.2014 г., не е достатъчна за категоричен извод за неговата липса. За проверката на 13.02.2014 г. обаче, съдът намира, че такъв график не е бил изискан по начин непоставящ под съмнение вида на относимия към съставомерността на нарушението документ. В този смисъл са и поддържаните от самия жалбоподател възражения, отбелязани в АУАН, в постъпилото в 3 дневния срок възражение и в становището по настоящото дело. На първо място, с призовката до жалбоподателя са изискани графици за «6 месеца назад». Тази формулировка, според настоящия състав, сама по себе си изключва текущия месец – този на проверката. Освен това изисканите графици са описани като «графици поименни за разпределение на работното време.» По никакъв начин те не са определени, като поименни графици на работещите пряко с клиенти, за които е установено сумирано изчисляване на работното време. Ако за контролните органи и административнонаказващият орган, поради специалните им знания, няма съмнение, че изисканите поименни графици, биха могли да се отнасят единствено за тази категория служители, касаейки сумираното изчисляване на работното време, то очевидно не така стои въпросът за представителите на дружеството работодател и за самия жалбоподател. Още с възраженията си посочени в акта, упълномощения представителя на ЮЛ е посочил, че такъв график за м. февруари не е представил, тъй като не му е бил поискан. Че според жалбоподателя между изисканите с призовката графици и утвърдените поименните графици за работниците, за които е въведено сумирано изчисляване на работното време има разлика и това са два различни вида документа, става ясно и от съдържанието на писменото възражение след съставяне на акта и от съдържанието на самите представени към него графици. Този за месец февруари се различава по своето съдържание от останалите, освен с отбелязването че е утвърден от управителя на дружеството и положения от същия подпис, но и с изричното изписване на името на работника, включен в същия, за който е въведено сумирано изчисляване на работното време. При това, в самия документ /както всъщност и в останалите графици/, липсва дата на изготвяне, поради което не може да бъде споделен, като категоричен направения от административнонаказващия орган извод, че именно този график е съставен след датата на документалната проверка на 13.02.2014 г. Ето защо и непредставянето му към този момент, съдът не намира за доказано да се дължи именно на обстоятелството, че не е бил изготвен и утвърден. Последното обстоятелство, което се явява определящо за съставомерността на санкционираното нарушение намира, че остана недоказано по несъмнен и безспорен начин, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 17 – 0000051/14.03.2014 г. на Директора на дирекция "Инспекция по труда" със седалище гр. Разград, с което за нарушение на чл.9а от Наредба за работното време почивките и отуските, на основание чл. 415в ал.1 от КТ на “Нетуоркс – България” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: