№ 206 06.06.2014г. град Разград
Разградският районен съд
на осми май две хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар: Г.М.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №239 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.П. *** срещу Наказателно постановление №14-1075-000110 от 13.03.2014г., на Началник Сектор
към ОД на МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр.2
от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 100
лв и на основание чл.185 от ЗДвП за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложена глоба от 20 лв. Счита,
че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да
го отмени изцяло.
В съдебното заседание защитника на жалбоподателя поддържа
жалбата.
За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на
страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира
следното:
Като подадена в срок от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява частично основателна.
С обжалваното Наказателно
постановление №14-1075-000110 от
13.03.2014г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград на жалбоподателя С.П. на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал.1 от същия
закон му е наложена глоба от 100 лв и на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от
същия закон му е наложена глоба от 20 лв. Същото наказателно постановление е издадено
въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Т421335/08.03.2014г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР
Разград. В акта и НП се сочи, че 08.03.2014г. в гр. Разград на ул. Искър до ТБ Алианц в посока към кръстовище с бул.
България, жалбоподателят управлява собствения си лек автомобил Нисан Съни
1500 с Рег. №***** като се движи
на недостатъчно разстояние от движещият се пред него л.а. Фиат Чинкуеченто с
рег. №***** и не
може да избегне удара в него, когато същият автомобил спрял за да даде
предимство на пешеходци на пешеходна пътека, вследствие на което настъпило ПТП
с материални щети. Прието е, че така са нарушени първо 23, ал.1 от ЗДвП, тъй като водачът не се движил на такова
разстояние от движещо се пред него превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и така се стигнало до
ПТП. На второ място е прието, че е нарушен чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като е
прието, че жалбоподателят като участник в движението създавал пречки за
движението, имуществени вреди и опасност
за живота и здравето на хората.
Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител Н. Н. /актосъставителя/.
Същият свидетел потвърждава посочените в акта и НП фактически обстоятелства. Същият сочи, че бил изпратен
на мястото на произшествието и когато пристигнал там били и двамата участници в
същото. Самият жалбоподател обяснил, че автомобилът пред него е спрял, за да
даде предимство на пешеходци, преминаващи по пешеходна пътека, но самият
жалбоподател не могъл да спре и ударил първия
автомобил отзад. Ударът причинил счупване на бронята на първия
автомобил и деформации по купето. По
автомобила на жалбоподателя също имало щети – счупена предна броня. Тези обстоятелства не са спорни.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна
следното:
Наказателното постановление е законосъобразно в своята първа част – относно
наложеното на жалбоподателя на
основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал.1 от същия
закон административно наказание глоба от 100 лв В тази част акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление не страдат от процесуални пороци и не е
допуснато нарушение на материалния закон. Доводите, че наказателното
постановление не очертавало ясно фактическата обстановка не се споделят от
съда. Всъщност във фактическата част на НП достатъчно ясно е описано какво се е
случило и правото на жалбоподателя да разбере какво му се вменява не е нарушено.
Съдът не намира, че в случая е била наложителна по-точна конкретизация при
очертаването на нарушението. Както е посочено в НП, жалбоподателят се е движил
след автомобил, който е спрял за да даде предимство на пешеходци. Именно защото
и двата автомобила, движещи се един след друг, са се приближавали към пешеходна
пътека, то водачите и на двата автомобила е следвало да бъдат готови за
евентуално спиране. Готов за такова спиране обаче е бил само движещият се преди
жалбоподателят автомобил, а жалбоподателят явно не е бил готов за това. В това
именно се изразява виновното поведение на жалбоподателя - той не е проявил
необходимото внимание и готовност да реагира при възникване на съответна ситуация.
Приближавайки до кръстовище, където пешеходци пресичат с предимство
жалбоподателят е следвало да бъде готов за спиране и в този смисъл доводи, че
движещият се пред него автомобил спрял внезапно и жалбоподателят нямало как да
реагира, не го оневиняват. Той е
следвало да бъде готов за такава ситуация. При това жалбоподателят е действал
непредпазливо, като не е предвидил последиците от неправилното си поведение, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В реултат на проявената от жалбоподателя
непредпазливост се е стигнало до сблъсак между двата автомобила, като и по
двата автомобила са причинени съответни повреди – деформации, счупени брони. Затова
и правилно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179, ал.2, пр.2 от ЗДвП. Наложеното му наказание за това
нарушение е в минимален размер. Съдът намира, че в случая не става дума за
маловажен случай, тъй като тези нарушения са явно чести и са израз на крайна /и
очевидно опасна/ разсеяност, което налага и по строг поглед върху тях. В тази
част наказателното постановление се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Наказателното постановление обаче е незаконосъобразно във своята втора част
– относно наложеното на жалбоподателя на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон наказание глоба от 20 лв. Санкционната
разпоредба на чл.185 от ЗДвП е обща и се прилага когато не е приложима друга от
санкционните разпоредби. Соченото в случая, че жалбоподателят бил нарушил
задължението си да не създава пречки за движението, имуществени вреди и
опасност за живота и здравето на хората, се поглъща от състава на чл.179, ал.2,
т.2 от ЗДвП, който именно е приложим, като специална разпоредба. Не е налице съвкупност от нарушения, а едно
нарушение, което осъществява състава на чл. чл.179, ал.2, т.2 от ЗДвП и
изключва приложението на чл.185 от
ЗДвП. Затова и наказателното
постановление в тази му част, с която жалбоподателят е наказан на основание
чл.185 от ЗДвП като незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №14-1075-000110
от 13.03.2014г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград , само в частта, с която на С.П.
*** за нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от същия закон му е наложено
административно наказание глоба от 20
лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №14-1075-000110
от 13.03.2014г., на Началник Сектор към ОД на МВР, в останалата му част, с която на С.П. *** на основание чл.179,
ал.2, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 23, ал.1 от същия закон му е наложно
административно наказание глоба от 100
лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен
съдия: