Р Е Ш Е Н И Е

№ 222 16.06.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 241 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от С.Н.К. против наказателно постановление № 14-1075-000100/13.03.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.5 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираното нарушение.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.03.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателят управлявал МПС – т.а.”Мерцедес Спринтер” с рег. № ****, по ул. “Добруджа”. На кръстовище с ул. “Странджа”, регулирано със светофарна уредба работеща в нормален режим, жалбоподателят преминал при жълт сигнал на светофара, който сменил светещия зелен сигнал, вместо да спре. Непосредствено след него се движел полицейско автомобил, в който пътували свидетелите Н. и И.. След като спрели на кръстовището и изчакали светването на зелен сигнал на светофарната уредба, свидетелите настигнали жалбоподателя и го спрели за съставяне на акт за установяване на осъщественото от него нарушение. При поискване на документите на автомобила К. не могъл да представи СУМПС и контролния талон към него, тъй като не ги носел в себе си. За така установеното актосъставителят – св. Н., съставил АУАН с бл. № 121333, в който посочил че жалбоподателя преминава през квръстовището на жълт сигнал на светофарната уредба, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали и не носи свидетелство за управление на МПС, както и контролния талон към него. Нарушенията били квалифицирани от свидетеля, като такива по чл. 6 т.1 във вр. с чл. 12 ал.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с отбелязване че няма възражения. Въз основа на акта, на 13.03.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на осъществените нарушения, идентично с описанието им в АУАН, за виновно нарушени са посочени нормите на чл. 6 т.1 от ЗДвП и чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП – отделно за това, че жалбоподателя не носи СУМПС и отделно за това, че не носи контролния талон към СУМПС и отговорността на К. е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за първото от нарушенията на основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП и с налагане на две административни наказания “глоба” в размер на 10 лв., всяко от тях , на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В хода на производството, като свидетел е разпитан актосъставителят И., който с показанията си установява идентична с отразената в акта фактическа обстановка. От неговите показания се установява още, че полицейският автомобил, в който са се намирали той и актосъставителя, се е движел непосредствено зад автомобила управляван от жалбоподателя при осъществяване на санкционираното нарушение.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения :

Като издадено от компетентния за това орган, по реда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, извършени ли са санкционираните нарушения от жалбоподателя и извършени ли са те от него виновно, съдът намира следното:

По отношение на първото от нарушенията – на чл. 6 т.1 от ЗДвП, отговорността за което е ангажирана на основание чл. 100 ал.5 т.1 от ЗДвП.

Посочената за виновно нарушена норма на чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали. Значението на жълтата немигаща светлина на светофара е определено в разпоредбата на чл. 31 ал.7 т.4 от ЗДВП и то е “Внимание, спри!”. Действително, това не се отнася за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. Възможността за възникване на такава опасност обаче, следва да бъде реална, а не хипотетична и субективна – въз основа единствено на възприятията на водача. След като непосредствено зад автомобила на жалбоподателя се е движел автомобила, в който са се намирали актосъставителя и свидетеля по акта, то тази конкретна опасност, при положение че тя бе обективна, е щяла да бъде възприета и от тях. След като и самият жалбоподател не сочи факти от действителността, които именно в създалата се ситуация да са могли да създадат такава опасност при неговото спиране и след като такива не се установяват и от разпита на свидетеля по делото, то поддържаното от него становище в жалбата, касаещо съставомерността на нарушението, не може да бъде споделено. Обяснението на поведението на жалбоподателя с цитиране на текста от закона, изключващ задължението му да спре, без позоваване на конкретни факти и обстоятелства не изключва съставомерността на поведението му. Следва да бъде отбелязано и че съставения АУАН е предявен и подписан от К. с отбелязване, че няма възражения, а съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателстена сила до доказване на противното. Ето защо и установеното от фактическа страна поведение на жалбоподателят, изразяващо се в преминаване му през кръстовището при сигнал на светофара забраняващ това, осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл. 6 ал.1 т.1 от ЗДвП. Правилно при това положение е приложена от административнонаказващият орган санкционната разпоредба на чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП, според който на водач, който премине при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба от 100 лв. И тъй като размерът на административното наказание е абсолютно определен в посочената норма, то липсват и основания за изменение на НП в този смисъл.

По отношение на останалите две нарушения, санкционирани с атакуваното НП.

Разпоредбата на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП изисква при управление на МПС, неговият водач да носи свидетелство за управление на превозното средство от съответната категория и контролния талон към него. Касае се до два различни и отделни документа, всеки от които е предназнначен да удостоверява различни по вид обстоятелства /чл. 157 от ЗДвП/. Липсата на който и да е от тези документа представлява самостоятелно административно нарушение, отговорността за което се ангажира на основание приложения от административнонаказващият орган чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП. Неслучайно в самата санкционна разпоредба при изброяването на документите, липсата на които се санкционира по този ред, са изрично посочени както свидетелството за управление, така и контролния талон към него. Несъстоятелни са и изтъкнатите от жалбоподателя аргументи, касаещи законосъобразността на постановлението в тази му част от формална страна. Обстоятелството, че при квалификацията на санкционираните нарушения по чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП, веднъж словесно е посочено, че жалбоподателят не носи СУМПС и контролния талон към него и веднъж, че не носи контролния талон към СУМПС, не представлява такъв порок на НП, който да представлява самостоятелно основание за неговата отмяна като незаконосъобразно. Даденото от административнонаказващият орган описание на установените нарушения, съответства на правната им квалификация и по никакъв начин не ограничава правото на защита на техиня субект, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. И доколкото съответно на описаните нарушения, законосъобразно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП, като отговорността на жалбоподателя е ангажирана с налагане на глоба в определения от закона абсолютен размер от 10,00 лв. за всяко от тях, то липсвато снования за отмяна, или изменение на постановлението и в тази му част.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000100/13.03.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.5 т.1 от ЗДвП на С.Н.К. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 100 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: