Р Е Ш Е Н И Е

№ 234, 30.06.2014 година, град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и втори Май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

Секретар П.Т.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

НАХДело № 242 по описа за 2014г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Л.Х.Х. ЕГН ********** *** против наказателно постановление № 37-0000037/23.01.2014г. на ИД Директор на РД „ АА „ - Разград, с което за нарушение на чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП му е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00 лв.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, за него процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган редовно призован не изпраща представител, заявява становище, че жалбата е неоснователна и като законосъобразно НП следва да бъде потвърдено изцяло.

РП – Разград – уведомени, не изпращат представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.12.2013г. около 14,30ч. в гр. Разград на Автогарата, по предварително изготвен план от РД „ АА „ - Разград, контролните органи извършили проверка автобус « Мицубиши Престиж», с рег. № ***, извършващ обществен превоз на пътници, с маршрутно разписание № 25101 по маршрут от гр. Омуртаг – гр. Русе – гр. Омуртаг с час на потегляне от гр. Разград в 14,25ч. за гр. Омуртаг, с пътен лист № 0013976 от 26.12.2013г., оборудван с аналогов тахограф « Kienzle” 1314.37, със сер. № 0247730, при която проверка установили, че водачът Х. извършва превоз по автобусна линия, като при проверка не представя Удостоверение за обществен превоз на пътници в Р България или валидно заверено копие на Лиценз на Общността. Водачът представил заверено копие № 310680007, валидно до 27.09.13г. към Лиценз № 1068 за международен автомобилен превоз на пътници. За констатираното нарушение св. М. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 182899, квалифицирал нарушението като такова по чл.40, ал.1 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. на МТ. АУАН съставен в присъствие на нарушителя и на св. И.. Жалбоподателят запознат със съдържанието на АУАН и връчен срещу подпис, като в графа възражения, нарушителят вписал „ ...нямам възражения...”.

На 27.12.2013г. с вх. № 13-02-24-1502, срешу АУАН постъпило възражение с приложено копие на валидно заверено копие № 310680007.

На база съставеният АУАН, на 23.01.2014г. е издадено и процесното НП, в което адм. наказващият орган по идентичен с АУАН начин описал нарушението, също го квалифицирал като такова по чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. на МТ, а на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП наложил административно наказание «глоба» в размер на 500,00 лв. НП връчено лично на жалбоподателя на 14.03.2014г., жалбата срещу него постъпила при адм. наказващия орган на 24.03.2014г.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в законноустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. на МТ, задължава по време на работа водачът да представи при поискване на контролните органи - удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза). Като не е сторил това, жалбоподателят не е изпълнил административното си задължение и по този начин с бездействие е осъществил състава на вмененето му във вина административно нарушение. Съответно кореспондиращата санкционна разпоредба за това нарушение, правилно адм. наказващия орган е определил чл.93, ал.2 от ЗАвП съгласно който: Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500,00лв. Без значение е, че копие на такъв лиценз е представено на наказващия орган по-късно. Със самия факт, че жалбоподателят е извършвал превоза без да има при себе си в автобуса такъв документ той е извършил нарушението. В случая именно жалбоподателят е отговорен в качеството си на водач, извършващ превоз без да носи съответен изискуем документ. Жалбоподателят не е бил в състояние да представи такъв документ на проверяващите, тъй като не го е носил и затова правилно е санкциониран на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвП, като наложената му глоба е в определения от закона абсолютен размер. Поради всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е законосъобразно. В този смисъл, съдът намира възраженията на жалбоподателя за неосновтелни.

От процесуална гледна точка, Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа накоито следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 37-0000037/23.01.2014г. на ИД Директор на РД „ АА „ - Разград, с което за нарушение на чл. 40, ал.1, т.1 от Наредба № 2/ 15.03.2002г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП на Л.Х.Х. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 500,00 лв., като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :