РЕШЕНИЕ

№ 240 20.06.2014г. град Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският районен съд

на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година

в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ

Секретар: Ж.Р.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията нахд №272 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от М.Н.М., в качеството му на ЕТ «Д-ИМПЕКС –М.М.»*** срещу Наказателно постановление №98697-F102227 от 20.03.2014г. на Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на обжалващото лице за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли същото да бъде изцяло отменено.

В съдебното заседание на РРС за жалбоподателя не се явява представител.

Представителят на наказващия орган ТД на НАП – Разград изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №98697-F102227 от 20.03.2014г. на Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна на жалбоподателя за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение сер. № F102227/25.02.2014г., съставен от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Варна, офис Разград. В акта и в НП се сочи, че при извършена проверка на 17.02.2014г. в ТД на НАП гр. Варна, офис Разград е установено, че М.Н.М., в качеството му на ЕТ «Д-ИМПЕКС –М.М.»***, като данъчно задължено лице съгласно чл.3 от ЗДДС не е изпълнил задължението си да подаде в ТД на НАП – Варна, офис Разград справка - декларация по ЗДДС за данъчен период 01.01.2014г. до 31.01.2014г. в законоустановения срок до 14.02.2014г. На лицето била изпратена покана от 18.02.2014г. за подаване на справка – декларация и съставяне на АУАН за неспазен срок. Справката – декларация била подадена по интернет с вх №1700-1056985/20.02.2014г. Налице било закъснение от 6 дни. Посочено е още, че нарушението е първо за търговеца.

Търговецът е възразил, че е подал декларацията си надлежно в законовия срок. Представя копия на разпечатки от които е видно, че действително ддс - айлове за процесния период са съставени на 12.02.2014г. В жалбата се твърди, че файлът е изпратен и не са получени съобщения за грешки.

По делото е разпитана свидетелката М. Х. /актосъставителката/. Сочи, че след приключване срока за подаване на декларации на 17.02.2014г. извършили проверка по програмния продукт и установили кои задължени лица не са подали справки в срока.

Реално от страна на наказващия орган не се оспорва, че действително в случая жалбоподателят е правил неуспешен опит да подаде справка декларация в срока. В становище на актосъставителя до наказващия орган /л.12 от делото/ се сочи, че нарушението е допуснато неволно поради незнание, че при подаване на документи по интернет за същите се дава входящ номер от сисетмата за получаване на уведомление за приети документи.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съдът намира, че в случая обжалващото лице е неправилно санкционирано. Наистина не е спорно, че в случая санкционираният търговец, като задължено лице по ЗДДС е следвало да подаде декларация за процесния данъчен период /01.01.2014г. до 31.01.2014г. / до 14.02.2014г. /чл.125, ал.5 от ЗДДС/. Декларацията обаче е подадена с шест дни закъснение – на 20.02.2014г. При това от формална страна действително е осъществен съставът на административното нарушение по чл.179 от ЗДДС. Съдът обаче намира, че разглежданият случай се явява маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което обжалващото лице не е следвало да бъде санкционирано. Вярно е, че в случая жалбоподателят е подал дължимата декларация успешно едва след като е поканен за това от наказващата институция. Това обаче не променя факта, че става дума за минимално закъснение, свързано с крайно незначителни вредни последици. Доводите на жалбоподателя, че действал добросъвестно, считайки, че е подал декларацията си в срока, но това не станало, понеже електронната система без той да разбере не приела изпратения файл, не могат да бъдат оборени. Всъщност последното всъщност не се оспорва. Това обстоятелство също смекчава укора към жалбоподателя. Самият наказващ орган дължи мотиви в самото НП, досежно преценката за маловажност и в случая такива мотиви се съдържат в НП, като се сочи, че се нарушава документооборота, дейността на администрацията се нарушава, случаят не се различавал от други подобни и т.н. Съдът не намира, че изложените от наказващия орган съображения обосновават сериозна тежест на деянието. Същото в крайна сметка е маловажно. Преценка за маловажност следва да се прави дори в случаи като настоящия, визиращи нарушение на просто извършване. А маловажността в случая се обуславя от редица обстоятелства. На първо място самото закъснение е минимално. Отделно от това не е начислен данък за внасяне. При това е очевидно, че краткото закъснение, което е допуснато не води до някакви реални неблагоприятни последици. Отделно от това обжалващото дружество явно не е наказвано до сега за нарушения на данъчното законодателство /данни в обратен смисъл няма, а и в самото НП се сочи, че това е първо нарушение/, което също смекчава положението му. Общо казано случаят се изразява в това, че е направен един неволен пропуск за подаване на декларация в срок, който пропуск обаче бързо е поправен. При това положение очевидно е неуместно точно в случай като този да бъде ангажирана административнонаказателна отговорност. Случаят очевидно е маловажен /с оглед критериите на чл. 93, т.9 от НК/, което наказващият орган е следвало да прецени и след като не го е направил е издал едно незаконосъобразно Наказателно постановление, което по тази причина следва да бъде отменено.

В НП е допусната още една незаконосъобразност. Жалбоподателят М.М. е наказан на основание чл.179 от ЗДДС с глоба. Същият обаче е едноличен търговец и в случая наказанието се налага именно във връзка с тази му дейност. Самият наказващ орган в заключителната част на постановлението си е посочил, че нарушението е извършено от М.М. в качеството му на ЕТ «Д-ИМПЕКС –М.М.». Чл.179 от ЗДДС обаче предвижда наказание глоба само за физически лица, които не са търговци. На еднолични търговци и юридически лица се налагат имуществени санкции. Очевидно на жалбоподателя е наложено наказание, което е неприложимо спрамо него, с оглед качеството му на търговец. Посочената незаконоисъобразност също налага отмяна на НП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №98697-F102227 от 20.03.2014г. на Директор на Офис - Разград при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите – Варна, с което на М.Н.М., в качеството му на ЕТ «Д-ИМПЕКС –М.М.»*** за нарушение на чл.125, ал.5 във вр. с чл.125, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв на основание чл.179 от ЗДДС.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: