Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 243 27.06.2014 година град Разград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ................. състав
на
двадесет и седми юни 2014 година
В
публичното заседание в следния състав:
секретар
Г.М.
прокурор
.......................
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 274 по описа за 2014 година
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от “****”
ЕООД против наказателно постановление № 98698 – F102228/20.03.2014
г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС му
е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят моли НП да бъде отменено
изцяло.
Административнонаказващият орган заявява
становище, че жалбата е неоснователна, а наказателното постановление, като
законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.02.2014 г. дружеството жалбоподател
подало по електронен път справка-декларация по ЗДДС за данъчен период
01.01.2014 г. – 31.01.2014 г., приета с вх. № 17001056986- Посочените действия
били предприети от търговеца, след изпратена от ТД на НАП Варна, офис Разград
покана до него изх. № ВхК -1916/18.02.2014 г. за подаване на такава справка за
посочения период, въз основа на установеното на 17.02.2014 г. от
актосъставителя – св. А. обстоятелство, че справката не е подадена. Справката
следвало да бъде подадена от жалбоподателя до 14.02.2014 г. Ето защо свидетелката
приела, че е осъществено нарушение,
изразяващо се в неподаване на справката декларация в посочения в чл. 125 ал.5
от ЗДДС срок - до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят и съставила АУАН с бл. № F102228/25.02.2014
г. Актът бил предявен на представителя на дружеството и
подписан от последния с отбелязване, че справката е подадена на 12.02.2014 г. с
електронен подпис и че дължимия размер на ДДС от 31,57 лв. за периода е внесен
на 13.02.2014 г. В 3 дневния срок от предявяване на акта, от жалбоподателя
постъпили и писмени възражения в които се сочи, че справката за процесиня
период е подадена на 12.02.2014 г. по електронен път и че от електронната
система на НАП не е изпратено съобщение, че справката не е приета. Сочи се и
че, според отбелязванията в нея, дължимия ДДС в размер на 31,57 лв. е платен по
банков път на 11.02.2014 г. Последно посоченото обстоятелство не е спорно и се
установява от приложение към Въз основа на АУАН, като счел че направеното от
жалбоподателя възражение е несъстоятелно,
на 20.03.14 г. административнонакзващият орган издал атакуваното НП, с
което за нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС ангажирал
отговорността на дружеството, с налагане на административно наказание
«имуществена санкция» в размер на 500 лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Като подадена в срок
от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на
ЗАНН, жалбата е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна
следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата предвидени в закона атакуваното НП се явява
законосъобразно от формална страна. Що се отнася до това осъществено ли е
административно нарушение и извършено ли е то от жалбоподателя, съдът намира
следното :
Действително с неподаване на
справката-декларация в сроковете посочени в чл. 125 ал.5 от ЗДДС, жлбоподателят
е осъществил формално състава на санкционираното административно нарушение.
Същевременно съдът намира, че
осъщественото представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93 т.9 от
НК, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от
ЗАНН, са субсидиарно приложими в производствата по налагане на административни
наказания, по въпросите за отговорността. Според посочената по-горе дефиниция,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за
маловажност на осъщественото нарушение е такава за законосъобразност на НП и
същата подлежи на съдебен контрол. Безспорно
е, че обществените отношения, регулирани от ЗДДС, са от обществена важност, както и че санкционираното нарушение е
формално, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
В
случая съдът счита, че неправилно е преценена тежестта на конкретното нарушение
и нарушителя. Основен аргумент в тази насока е обстоятелството, че закъснението
за подаване на справката – декларация е едва шест дни. Действително
определеният от законодателя максимален срок за подаването на справките е 14-то
число на следващия данъчния период за който се отнасят, но доколкото данъчнорегистрираните по ЗДДС лица нямат
задължение да осъществяват посоченото действие в началото на този срок и
тяхното бездействие до изтичането му е съобразено с правната норма, то
определящ за тежестта на нарушението е единствено срока на закъснение. Аргумент
в подкрепа на изводите на съда е и обстоятелството, че предвидените в чл.179 от
ЗДДС санкции се следват както в случаите въобще на неподаване на справки –
декларации, така и в случаите, когато такива са подадени, но след изтичане на
предвидените в закона срокове. Безспорно е че втората категория нарушения са с
по-ниска степен на обществена опасност и за тежестта на всяко конкретно
нарушение от този вид определящ е срока на закъснение. В тази носока аргументите на административнонаказващият
орган, че справката е подадена едва след получаване на нарочна покана в този
смисъл, което обстоятелство обуславяло по – висока степен на обществена
опасност, не могат да бъдат споделени. Поддържаните от жалбоподателя в цялото производство
по установяване на административното нарушение и налагане на административнота
наказание и в настоящото производство твърдения – че дължимата СД е подадена в
срок по електронен път, съдът намира за установени в производството.
Обстоятелството, че размерът на дължимия данък е изчислен и внесен преди
14.02.2014 г., макар и косвено доказателство е достатъчно, за да обоснове извод
в тази насока. Действително това поведение на жалбоподателя не изключва
съставомерността на настоящото нарушение, което както бе посочено и по – горе е
формално. То обаче не може да не бъде отчетено при преценка тежестта на същото.
Следва да бъде съобразено и това че по отношение на жалбоподателят липсват
доказателства, а и твърдения да е осъществявал други нарушения на правните
норми регулиращи обществените отношения регулирани от разпоредбите на нарушения
данъчен закон. Ето защо изложените по –
горе обстоятелства, както и липсата на вредни последици произтекли от настоящото
нарушение, обосновават извод, че то представлява маловажен случай по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено на
посоченото основание.
Воден от изложеното до тук
на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 98698
– F102228/20.03.2014
г. на Директор офис Разград при ТД на НАП Варна, с което за нарушение на чл.125
ал.5 от ЗДДС на осн. чл. 179 от ЗДДС на “****” ЕООД е наложено
административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500 лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-
дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: