Мотиви към Присъда №183/19.06.2014г., постановена по НОХД №183/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия С.Х.А. ***, за това, че на 14.01.2013г. в с. Стражец, общ. Разград е отнел чужди движими вещи - пари в различни банкноти, в размер на 500 лв, от владението на М.Г.В. и М. Г.В.,*** и 1 бр. преносим компютър, марка “АСЕR”, ведно със зарядно устройство за преносим компютър марка “АСЕR”, на обща стойност 520 лв, 1 бр. фотоапарат, марка “Оlimpus”, на стойност 60 лв и 1 бр. мобилен телефон, марка “Алкател”, на стойност 25 лв, на обща стойност 605 лв. от владението на М.К.К. ***, всичко на обща стойност 1105 лв, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на същия съответно наказание.

Като граждански ищци са конституирани пострадалите М.Г.В. и М.Г.В., които претендират подсъдимия да бъде осъден да им заплати сумата от 500 лв, като обезщетение за имуществени вреди от престъплението.

По отношение на подсъдимия производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, а именно по реда на чл.371, т.2 от НПК, при което той е признал изцяло обстоятелствата по обвинителния акт и съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието и няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият С.Х.А. е роден на ***г***. Същият е с основно образование, неженен, несъждан.

На 12.01.2013г. подсъдимият посетил с. Каменово, където се видял със свои роднини – св. Й.К., живуща *** и родителите й св. М.В. и М.В.,***. Подсъдимият помолил св. К. да го закара с автомобила си до гр. Разград и тя се съгласила. Впоследствие подсъдимият и тримата свидетели потеглили заедно от с. Каменово с автомобил, управляван от св.К.. По пътя св.К. ***, за да остави родителите си. Тя и подсъдимият влезли в дома на свидетелите М. В. и В. В. ***, за да пият кафе. Свидетелите В. предложили на подсъдимия да пренощува в дома им. По-късно същия ден св. Й. К. откарала подсъдимия в гр. Разград, след което се прибрала в с. Балкански. Същата вечер подсъдимият се върнал в с. Стражец и пренощувал в дома на свидетелите В.. На следващия ден – 13.01.2013г. сутринта, св. М. В. и неговата внучка - св. М.К.К., дъщеря на св. Й. К. и подсъдимият отишли на гости на св. Й. К. в с. Балкански. Св. М.К. била ученичка в 8-и клас в ******” – гр. Разград и живеела при своите баба и дядо в с. Стражец. Тримата гостували на Й. К. до обяд и след това се върнали в с.Стражец, където подсъдимият отново пренощувал. На следващия ден – 14.01.2013г. около 10ч. подсъдимият отишъл в гр. Разград и се върнал в с. Стражец около 14,30 ч. и обяснил на М. В., че ще остане до 17ч., когато щели да му се обадят, за да тръгне да товари багер в гр. Разград. Същия ден около 17,00 ч. св. М. В. излязъл от къщата, за да нахрани животните, които отглеждал. В двора излязъл и подсъдимият, заявявайки, че ще отиде до магазина, за да си купи цигари. Св. В. помолил подсъдимия да купи хляб и влязъл в къщата да вземе пари за хляба. Подсъдимият го последвал и видял, че св. В. извадил пари от кутия, която била върху холна секция в една от стаите на първия етаж на къщата. Свидетелят дал парите за хляб на подсъдимия и излязъл в двора. Оставайки сам в къщата обвиняемият решил да извърши кражба. Отворил кутията в която св. В. държели парите си и взел всички намиращи се в нея пари – 500 лв в банкноти в различен номинал. След това решил да извърши кражба и на вещи, които би могъл да продаде или заложи. Знаел, че М. К. притежава преносим компютър, марка “АСЕR” и зарядно устройство за него, които държала в една от стаите на първия етаж. Подсъдимият влязъл в тази стая и взел компютъра и зарядното му устройство. След това влязъл в детската стая, в която нощувал /на втория етаж на къщата/. От тази стая, от остъклен бюфет, той взел фотоапарат, марка “Оlimpus” и мобилен телефон, марка “Алкател”, без сим-карта, които били собственост на св. М. К.. С отнетите вещи и пари подсъдимият излязъл от къщата без св. В. да го види и отишъл с тези вещи в гр. Разград. Междувременно на св. В. му направило впечатление, че подсъдимият закъснява. Отишъл в магазина и там разбрал, че подсъдимият не е идвал да пазарува. След това свидетелят се прибрал. Малко след това се прибрала св. М. К. и установила, че преносимия й компютър и зарядното му устройство липсват. Като влязла в стаята си видяла, че липсват и мобилния й телефон и фотоапарата й. М. К. казала на дядо си за извършената кражба и той предположил, че подсъдимият е откраднал тези вещи. Малко по-късно от работа се върнала и св. В. и научила какво се е случило. Усъмнила се, че подсъдимият може да е откраднал и парите им и след като проверила кутията в която ги държели видяла, че всичките им пари /в размер на 500 лв/ били откраднати. Същата вечер за случилото се били уведомени родителите на М. К. – свидетелите Й.К. и К.К., които след като не успели да се свържат по телефона с подсъдимия уведомили полицията за извършената кражба.

След извършване на кражбата, същия ден, подсъдимият заложил откраднатите фотоапарат, преносим компютър и зарядно устройство в заложна къща “Свежи пари” в гр. Разград. За заложените вещи св. З. С. – оператор на компютър в заложната къща, заплатил на подсъдимия парична сума в размер на 80 лв, за което съставил два заложни билета, а обвиняемият попълнил декларации в които декларирал, че заложените вещи са негова собственост.

С протокол за доброволно предаване от 15.01.2013г. св. З. С. предал на служител от РУП – Разград оставените му от обвиняемия фотоапарат, преносим компютър и зарядно устройство. Впоследствие тези вещи били върнати на пострадалите.

Според заключението на назначената оценъчна експертиза стойността на отнетите от обвиняемия вещи е 1105 лв

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от доказателсвата, събрани на досъдебното производство -показанията на свидетелите и писмените доказателствени материали, които категорично подкрепят признанията на подсъдимия, направени пред съда. На досъдебното производство подсъдимият е дал обяснения, които също потвърждават обстоятелствата изложени в обвинителния акт. Доколкото спор относно фактите по делото не съществува, то съдът приема фактическите обстоятелства изложени в обвинителния акт за напълно доказани.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият С.Х.А. е осъществил състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194 от НК, тъй като на 14.01.2013г. в с. Стражец, общ. Разград е отнел чужди движими вещи - пари в различни банкноти, в размер на 500 лв, от владението на М.Г.В. и М. Г. В., двамата от с. Стражец и 1 бр. преносим компютър, марка “АСЕR”, ведно със зарядно устройство за преносим компютър марка “АСЕR”, на обща стойност 520 лв, 1 бр. фотоапарат, марка “Оlimpus”, на стойност 60 лв и 1 бр. мобилен телефон, марка “Алкател”, на стойност 25 лв, на обща стойност 605 лв. от владението на М.К.К. от с. Стражец, всичко на обща стойност 1105 лв, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои Подсъдимият е отнел посочените движими вещи от фактическата власт на собствениците им и е осъществил своя такава власт. Деецът е действал с пряк умисъл и с цел да присвои отнетите вещи, което е видно и от последващото му поведение.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият не е осъждан. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат и направените от подсъдимия признания. Утежняващо обстоятелство е начинът на извършената кражба – дръзко и нагло. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Тъй като в случая съдът е длъжен да приложи чл.58а от НК, то така определеното наказание следва да се намали с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. В случая следва да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

Следва да бъде уважен и предявеният от пострадалите М.В. и М.В. граждански иск. От неправомерното деяние на подсъдимия пострадалите са претърпели вреди в размер на 500 лв /размера на отнетата им сума/ и подсъдимият следва да бъде осъден да им възстанови тези вреди.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото, а също и държавна такса в размер на 50 лв върху уважения граждански иск.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: