Мотиви към Присъда №250/03.06.2014г., постановена по НОХД №245/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу К.П. *** за това, че за времето от ***г. до ***г. включително, в гр. Р., след като е осъден с Решение № ***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Р., влязло в сила на ***г., Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Разград, влязло в сила на ***г. и Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на Районен съд - гр. Р., влязло в сила на *** г. да издържа свой низходящ - детето си М.К.П., роден на ***г., съзнателно не е изпълнил пова си задължевние в размер на повече от две месечни вноски, а именно 26 пълни месечни вноски по 180 лв, на обща стойност 4680 лв и една непълна месечна вноска за периода от ***г. до ***г. на стойност 110,87 лв, всичко на обща стойност 4790,87лв – престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, считайки го за доказано. С оглед на това, че се представят доказателства, че подсъдимият е изпълнил задължението си за издръжка, прокурорът предлага същият да бъде признат за виновен без да му се налага наказание.

Подсъдимият, редовно призован, не се явява и спрямо него производството се води по реда на чл.269, ал.3, т.4, б. "в” от НПК, тъй като същият се намира в чужбина и не е посочил уважителни причини за неявяването си. За същият се явява упълномощен защитник, който моли съда да признае подсъдимият за невинен относно една част от периода посочен в обвинението и счита обвинението за основателно в останалата му част.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият К.П.П. е роден на ***г***, понастоящем работи в Д. Същият е със средно образование, женен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият е баща на М.К.П., роден на ***г. Майка на същия е свидетелката А.И.И., бивша съпруга на подсъдимия. Понастоящем синът на подсъдимия и свидетелката И. е пълнолетен, но в инкриминирания период е бил непълнолетен. С Решение № ***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Разград, влязло в сила на ***г., бракът между подсъдимия и св. И. бил прекратен, като подсъдимият бил осъден да заплаща на малолетното си /тогава/ дете М.П. месечна издръжка в размер на 10000 неденоминирани лева, платима чрез майката и законен представител на детето – св. И., с която детето живеело в гр. Р. С Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Разград, влязло в сила на ***г. размера на тази издръжка бил изменен на 50 деноминирани лева месечно. С Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на *** г. размерът на месечната издръжка, дължима от бащата на детето, бил увеличен от 50 лв на 180 лв месечно. В периода *** г. до *** г. включително подсъдимият не е изпълнявал задължението си за заплащане на издръжка на детето М.К.П.. Неизплатени за периода са 26 пълни месечни вноски, всяка от по 180 лв, на обща стойност 4680лв и 1 непълна месечна вноска, за периода от ***г. до ***г. на стойност 110,87 лв, като общата дължима от подсъдимия сума за целия период е 4790, 87 лв. В този смисъл е и заключенвието на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.

От няколко години подсъдимият живее и работи в Д., където живее с настоящата си съпруга и двете им деца.

Впоследствие, вече след образуване на наказетелното дело, срещу подсъдимия, той е заплатил цялата дължима за издръжката на детето сума, за инкриминирания период и за следващите го месеци, видно от приложеното копие от разписка. В този смисъл са и показанията на свидетелите А.И. и К.П..

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно доказана. Същата се установява от показанията на свидетелите А. И. , М. П., М. Д., Писмените доказателстгва, назначената експертиза. Относно спорния въпрос дали подсъдимият е знаел за последващото увеличение на издръжката, съдът намира, че същият е знаел това. Св. И. сочи, че е уведомила подсъдимия за размера на издръжката. Няма причина да не се вярва на тези й показания. От друга страна подсъдимият несъмнено е научил, че срещу него се води дело за издръжка, тъй като при всички случаи е бил редовно призован за същото, за да може същото изобщо да се проведе, и без съмнение на адресът му в Р България е извършено връчване на решението. Ето защо и в това отношение съдът намира, че обвинението е доказано от фактическа страна. От друга страна не се спори, че впоследствие, но вече след образуване на наказателното дело, подсъдимият погасил изцяло задълженията си за издръжка, предмет на обвинението – в този смисъл са представени не само писмени доказателства, но и свидетелите сочат това, поради което съдът намира този факт за несъмнено установен.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият К.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, тъй като за времето от ***г. до ***г. включително, в гр. Р., след като е осъден с Решение № ***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Разград, влязло в сила на ***г., Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на районен съд - гр. Разград, влязло в сила на ***г. и Решение №***г. по гр. дело №***г. по описа на Районен съд - гр. Разград, влязло в сила на *** г. да издържа свой низходящ - детето си М.К.П., роден на ***г., съзнателно не е изпълнил пова си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 26 пълни месечни вноски по 180 лв, на обща стойност 4680 лв и една непълна месечна вноска за периода от ***г. до ***г. на стойност 110,87 лв, всичко на обща стойност 4790,87лв. Подсъдимият е знаел задължението си произтичащо от осъдителните съдебни решения, но въпреки това не го е изпълнил. Възможността на К.П. да заплаща издръжка на детето си е преценена от гражданския съд, присъдил издръжката и подсъдимия е следвало да се съобрази с това решение. Обстоятелството, че подсъдимият има и други деца, които също следва да издържа, не го освобождава от задълженията за издръжка към сина му М. П.. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е осъществил състава на вмененото му престъпление, като от субективна страна е действал умишлено – съзнавайки задълженията си, но без да се съобрази с тях. Подсъдимият е заплатил дължимата на детето му сума за издръжка, но вече след образуването на наказателното производство, след като престъпното деяние вече е било осъществено. При това положение подсъдимия следва да бъде признат за виновен в престъпление по чл.183, ал.1 от НК. От друга страна, тъй като подсъдимият, макар и след образуване на наказателното производство срещу него, но преди постановяването на присъдата от настоящата инстанция, е изпълнил изцяло задължението си предмет на обвинението, то в случая следва да намери приложение стимулиращата норма на чл.183, ал.3 от НПК, при което на подсъдимия не следва да се налага наказание, въпреки признаването му за виновен.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: