Мотиви към Присъда №259/18.06.2014г., постановена по НОХД №347/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подс. М.Й.К. М. В. Д. Б., гражданин на кралство Холандия иев за това, че на 26.04.2014г. в с. Ушинци, общ. Разград, ул. Х. Б №** е държал огнестрелно оръжие – револвер марка “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър, без боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл.339, ал.1, пр.2 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимия е проведено по реда на глава двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по чл.370 и сл. от НПК. При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на подсъдимия, при което той е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това положение на основание чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В заседанието пред РРС представителят на РРП подържа обвинението, счита го за доказано и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание около зоконовия минимум.

Подсъдимият лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан, тъй като, макар й да признава фактите по делото, счита, че не е извършил престъпление.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Й.К. М. В. Д. Б. е роден на ***г. в Кралство Холандия, живее в с. Ушинци. Същият е с разрешение за продължително пребиваване в Р България. Подсъдимият е женен, неосъждан.

Подсъдимият М.Й.К. М. В. Д. Б. е гражданин на Кралство Холандия. Имал карта за продължително пребиваване в Р България и живеел в с. Ушинци в къща под наем на ул. Х****. На 26.04.2014г. между подсъдимият и собственикът на къщата – св. Д. К. възникнал скандал относно владението на имота, тъй като подсъдимият не заплащал дължимия наем. За възникналия скандал подсъдимият и свидетелят уведомили по тел. 112 дежурния служител в РУП – Разград. На мястото пристигнал за извършване на проверка полицейски патрул, включващ свидетелите И. М. и И. И.,***. При проверката подсъдимият съобщил на полицейските служители, че притежава огнестрелно оръжие – 1 бр. револвер марка “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър, за който нямал издадено разрешително от МВР на Р България, а имал разрешително издадено от холандските власти, но срокът на същото разрешително бил изтекъл на 01.01.2014г. Казал на полицаите да му приберат пистолета за да не направи “някоя глупост”. На разговора присъствал свидетелят Е. К., който превеждал от английски, който език подсъдимият владеел. Подсъдимият представил на полицейските служители документи на английски език, касаещи притежаваното от него огнестрелно оръжие, както и европейски паспорт за огнестрелно оръжие, издаден от полицейската служба в гр. Бреген, Кралство Холандия, от който било видно, че разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, издадено на обвиняемия било с изтекъл на 01.01.2014г. срок. На същата дата подсъдимият предал процесният револвер “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър на разследващия полицай с протокол за доброволно предаване.

Видно от писмо рег. №Рз-14553/30.04.2014г. на РУП – Разград на подсъдимия не са издаване разрешения за придобиване, носене, употреба и съхранение на оръжие съгласно ЗОБВВПИ.

От заключението на назначената болистична експертиза се установява, че процесният револвер е огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОБВВПИ. Оръжието е револвер “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър. Оръжието е изправно, и годно да произведе изстрел. Оръжието е фабрично изготвено.

Съдът намира, че изложената по-горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен начин. Същата се доказва от показанията на свидетелите И. М., И. И., Д. К., Е. К., В. Б., Н. Б., Д. С., И. И., писмените доказателствени материали, извършената балистична експертиза, а също и от обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство. Спор относно тези факти не съществува и съдът ги намира за безспорно доказани. При това от фактическа страна се установява по несъмнен начин, че на процесната дата подсъдимият е държал огнестрелно оръжие, като не е имал за щъщото действащо разрешително – наличното такова, издадено в Кралство Холандия, било със изтекъл срок.

Спорнсият момент по делото е относно правната квалификация на деянието, като защитата излага доводи за липса на престъпен състав и за малозначителност на случая.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства настоящият състав направи следните правни изводи: Подсъдимият М.Й.К. М. В. Д. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по на 26.04.2014г. в с. Ушинци, общ. Разград, ул. Х.*** е държал огнестрелно оръжие – револвер марка “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър, без боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението, а именно “държане” по смисъла на чл.339, ал.1 от НК, тъй като на посочената дата е упражнявал фактическа власт върху описания револвер, без да има за това надлежно разрешение по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Револверът намерен у подсъдимия /предаден от него самия/ като огнестрелно оръжие /чл.4 от ЗОБВВПИ/ е под разрешителен режим по смисъла на закона– за държането му е необходимо писмено разрешение от органите на полицията /чл.76 от ЗОБВВПИ/, каквото в случая подсъдимият не е имал. Доколкото се изтъкват доводи, че подсъдимият всъщност е имал разрешение и се визира, издаденото такова в Кралство Холандия, то същото разрешително не е валидно, доколкото срокът му е изтекъл. Това означава, че към процесната дата подсъдимият е нямал необходимо разрешително, но е упражнявал фактическа власт върху огнестрелно оръжие. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл – съзнавал е, че държи огнестрелно оръжие за което се изисква разрешение от съответния орган, но не се е съобразил с тези изисквания.

Неоснователен е доводът на защитата за малозначителност на случая, поради което следвало да се приложи чл.9, ал.2 от НК. Изтъкват се като доводи, това, че подсъдимият сам бил предал оръжието на полицейските служители и че бил искал да се снабди с разрешително, след като срокът на предходното изтекъл, но не знаел какво трабва да направи за това. Дори подсъдимият да е искал да се снабди с ново разрешително /явно е така, видно от показанията на свидетелите В. Б. и Н. Б./ той не го е направил близо четири месеца, след изтичане на срока по разрешителното, което притежавал. В крайна сметка не са били налице някакви обективни пречки, осуетяващи възможността на подсъдимия да подаде съответна молба за издаване на ново разрешително – данните по делото сочат, че му е обяснявано какво трябва да направи, но той явно не е направил необходимото да се снабди с ново разрешително. Поради това и за това съдът приема, че единствено липсата на достатъчна загриженост и заинтересованост от страна на подсъдимия са причините подсъдимият към процесната дата съзнателно да упражнява фактическа власт върху огнестрелно оръжие без към този момент да има разрешение за това. При това очевидно не може да се говори за малозначителност на деянието. Колкото до това, че подсъдимият сам е предал револвера на полицията, то същият го е направил, изтъквайки, че го предава за да не би при последващ скандал със св. Д. К. да направи “някоя глупост”. Явната заплаха в тези думи изключва възможността на поведението на подсъдимия да се гледа като на проява на добросъвестност пред органите на реда, а по – скоро като стремеж за изразяване на някаква заплашителна склонност в неправомерна насока, което също изключва малозначителността.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита като смекчаващи обстоятелства чистото му съдебно минало, направените признания на обстоятелствата по обвинението и фактът, че същият безспорно не е лице с висока степен на обществена опасност и явно осъзнава неправомерността на деянието си, макар и да не счита, че е извършил престъпление. Тези смекчаващи обстоятелства могат да се преценят като многобройни по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК и обуславят определянето на наказанието на подсъдимия под законовия минимум. При това съдът намира, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца Тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е под три години и за поправянето на подсъдимия не е необходимо ефективното му изтърпяване, то съдът намира, че изтърпяването на така определеното наказание следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

Вещественото доказателство револвер марка “Смит енд Уесон” с №18К6714, модел 17-3, 22 калибър се явява предмет на престъплението, притежаването на който в случая е забранено, поради което същото оръжие следва на основание чл.53, ал.2, б. “а” от НК да бъде отнето в полза на държавата.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да поеме и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: