Мотиви към Решение №286/30.06.2014г., постановено по НАХД №369/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е внесла постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия Р.И.Х. *** за това, че на 22.08.2013 в гр. Разград е потвърдил неистина, в писмена декларация, която по силата назакон - чл.160, ал.1 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” във вр. с чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи” и чл.35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи: “При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите, съгласно актовете за прилагането на ЗДвП се изискват й: 3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1” и се дава пред орган на властта - Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, чрез служителят Снежанка Йорданова Тонева – Стоянова – системен оператор в сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на МПС с №**** от 19.12.2003г., издадено на негово име е било изгубено – престъпление по чл. 313 ал. 1 от НК. С постановлението се предлага обвиняемия да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.

Обвиняемият дава кратки обяснения, в които признава обстоятелствата по обвинението.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Обвиняемият Р.И.Х. е роден на ***г***. Същият е неженен, неосъждан.

Обвиняемият Х. притежавал свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 19.12.2003г. от ОД на МВР – Разград. В средата на август 2013г. обвиняемият се прибирал с автомобила си от чужбина в България и на територията на Р Румъния бил спрян за проверка от полицейските власти в Р Румъния, понеже извършил неправилна маневра “изпреварване”. Съставен му бил акт и свидетелството му за управление на МПС било иззето. Впоследствие съгласно румънското законодателство му било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 30 дни, считано от 30.08.2013г.

След като се завърнал в България, на 22.08.2013г. обвиняемият подал в РУП – гр. Разград пред св. Сн. Й. Т. – Ст., системен оператор в сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, декларация, като в същата декларирал, че свидетелството му за управление на МПС било изгубено, което не отговаряло на истината, тъй като в случая това свидетелство било отнето от полицейските служители на Р Румъния, с което обвиняемият бил наясно. Въз основа на така подадената декларация на 29.08.2013г. на обв. Х. бил издаден дубликат на свидетелство за управление на МПС с № *****. Свидетелството за управление на МПС № ****, издадено на 19.12.2003г. от ОД на МВР – Разград, било обявено за невалидно. Впоследствие отнетото в Р Румъния свидетелство за управление на МПС на обвиняемия било изпратено от компетентните власти на българските власти и изпратено на ОДМВР – Разград.

Назначена е графологическа експертиза, която установява, че ръкописният текст и подписа посочен в описаната декларация в графата “декларатор” е изпълнен от обвиняемия Р.Х..

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на разпитан свидетел, писмените доказателствени материали, назначената експертиза. Всъщност спор относно фактите по делото не съществува, поради което и съдът приема обстоятелствата изложени в постановлението на прокурора за безспорно доказани.

Така с деянието си обвиняемият Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 313 ал. 1 от НК, тъй като на 22.08.2013 в гр. Разград е потвърдил неистина, в писмена декларация, която по силата назакон - чл.160, ал.1 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация” във вр. с чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи: “При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи” и чл.35, т.3 от Правилника за издаване на българските лични документи: “При издаване и подмяна на свидетелство за управление на МПС освен документите, съгласно актовете за прилагането на ЗДвП се изискват й: 3. при изгубено, откраднато, повредено или унищожено свидетелство за управление на МПС – декларация за съответното обстоятелство по чл.17, ал.1” и се дава пред орган на властта - Началник сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград, чрез служителят Сн. Й. Т.– Ст. – системен оператор в сектор Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Разград за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелство за управление на МПС с №**** от 19.12.2003г., издадено на негово име е било изгубено В случая обвиняемият е попълнил пред органите на властта декларация в която отразил невярното обстоятелство, че свидетелството му за управление на МПС е изгубено. Обвиняемият е действал с пряк умисъл – напълно целенасочено.

При определяне на наказанието на обвинаемия съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от него умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба, деецът не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът като отчита, че обвиняемия явно няма други противообществени прояви, намира, че на същия следва да се наложи наказание в размер равен на минималния, а именно глоба в размер на 1000лв, като този размер на санкцията според съда в случая е достатъчен за поправянето му.

С оглед изхода на делото обвиняемият следва да бъде осъден да заплати и разноските по същото.

Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: