Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На седемнадесети
юни две хиляди и тринадесета
година
в
публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар
Г.А.
прокурор
като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№1016 по описа за
Производството
е с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС и чл.55 ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Г.М.П. срещу И.П.И., с която са
предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност, за осъждане
на ответника да заплати сумата 7500 лв., като обезщетение за неползване на
3,7197% ид. части от съсобствен недвижим имот – производствен цех със застроена
площ 1008кв.м. –построен в стопански двор с площ 7473дка. местност “Мералък”
съставляващ имот №020130 по КВС в землище с.О., ЕКАТТЕ ***,
общ.Разград, при граници” ПИ №№020009, 000389, 020019, 020100, 020133 за период
02.11.1995г – 19.07.2010г., евентуално претендира
същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване съгласно декларация
от 25.03.2011г. Сочи, че като наследник на Н. М. Н., притежавала купюри
издадени за периода 1989г.-1995г. С част от тях на стойност 27481
неденоминирани лева участвала при
учредяване на селскостопанско сдружение “Янтър” с.О., представлявано от
ответника. Купюрите предоставила на ответника през 1994г., използвани от
последния, за да придобие собствеността в ликвидиращата се кооперация на
недвижим имот, като процентното участие на ищеца в придобиването на сградата е
3,7197% и представлява съотношението между стойността на внесените купюри и
стойността на купюрите, за които е придобита сградата. На 02.11.1995г. по молба
на ответника е издаден н.а. за собственост върху недвижимия имот. Същият се
използва от ответника, като членове на сдружението с изключение на ищцата са
получавали плащания от страна на ответника. На 19.07.2010г. е издаден н.а. за
собственост на процесни недвижим имот №103 том.3 рег. №5377 дело №440. На
25.03.2011г. дъщерята на ищеца като пълномощник посетила ответника, който
собственоръчно съставил и подписал декларация, в която е вписал, че дължи на
ищеца претендираната сума като дивидент. Съставена била нотариална покана №30
рег. №1018/04.04.2011г. на нотариус, с която ответникът бил поканен да заплати
доброволно сумата, но последният категорично отказал.
В с.з. от 29.04.2014г /л.108/ е
допуснато изменение на основанието на евентуалният иск – като претендира за
същия период за същата сума, като обезщетение за ползване/дивидент/ от
ответника на предадени през 1994г. купюри на стойност 27481лв.
/неденоминирани/
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба. Оспорва предявения иск, сочи, че ищеца не е бил член на сдружението,
а и учредяването му няма нищо общо с
разпределението на дяловете на правоимащите от разтурващото се ТКЗС.
Твърди, че е единствен собственик на процесния имот, поради което не е заплащал
дивиденти на членовете на сдружение “Янтър”. Твърди, че декларация от
25.03.2011г. е подписана под заплаха от страна на ищцата и нейни роднини, които
го принудили да напише текста и да се подпише, поради което е нищожна, респ.
унищожаема. На 28.03.2011г. подал жалба в РП Разград. В с.з. процесуалният му
представител пледира
за недоказаност на претенциите. За евентуалният иск сочи, че не е доказано
предаване на купюри от страна на ищцата на ответника за покупка на сграда,
както и липса на новиране на задължение
от страна на ответника от съставената от него декларация, като дивидент а е
свързан с дялово участие в дружество или кооперация.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически
обстоятелства:
Ищцата
и брат и Н.М. Н., са наследници на М.Н.М.
починал на 14.12.1939г. Същите в това си качество притежавали купюри на
стойност 55435 лв./неденоминирани/, от тях за ищцата на стойност 27717, а за Н.Н.
27718, съгласно вписване в книгата за притежатели на дялове и издадени купюри
за периода 1989г.-1995г. на ТКЗС с.О.. Видно от удостоверение №578 на
Ликвидационен съвет без дата/л.9/, са разпределени полагаемите на наследодателя
на ищцата дялове, за сгради, машини,
животни, трайни насаждения, незавършено п-во и други. От тези 55435 купюри
видно от разшифровка – извлечение от книгата за дялов капитал на ТКЗС с.О./л.10/
и самата книга/л.7/ са дадени при
ответника такива на обща стойност 45218лв. - за трайни насаждения - колона осем
от книгата за дялов капитал на ТКЗС с.О..
Братът на ищцата Н. М.Н. починал на 05.01.1996г. На 25.03.2011г. била
съставена декларация от ответника, че дължи на ищцата сумата от 7500лв. за
дивидент за периода от 1995г. до 2011г. Във връзка със съставената декларация,
са разпитани свидетели по искане на ищцата П. Й. Н. – дъщеря на ищцата, П. И.
Н. - зет на ищцата, които в показанията си сочат, че документът ответникът
съставил с оглед дългогодишни взаимоотношения с ищцата, като бил първият
арендатор на притежавани от нея зем. Земи, а тя
била член на сдружение “Янтър”, с управител ответника и в което
сдружение ищцата влязла с дялов капитал, за което имала купюри за машини,
сграден фонд, овошки. Ответникът си плащал рентата, изплатил някаква сума за
машините, но не и за дяловия капитал в притежавания от него производствен цех,
като този въпрос останал неразрешен през годините. След като през 2010г.
разбрали , че ответникът изплащал дялов капитал на други лица, през есента на
2011г. отишли в с.О., срещнали се с ответника във връзка със следващия се на
ищцата дивидент, като в разговор му обяснили, че нещата трябва да се оправят,
да се решат, тъй като без съгласието на ищцата, ответникът се е сдобил с
нотариален акт за производствения цех. Думите на ответника били “смятам да се оправим”, след което на 25.03.2011г. двамата отново отишли в с.О.и
се срещнали с него. Договорили се, за получаване на дивиденти през целия период
на стойност 10000лв., но направили отстъпка и се договорили за сумата 7500лв.
като дивиденти за годините. Поискали от него да напише декларация. Без да бъде
притесняван от никого същият съставил процесната декларация. След като сумата
не била заплатена на 04.04.2011г., била изпратена покана за доброволно
изплащане на сумата, но ответникът отказал и на 28.03.2011г. подал жалба до РП
Разград за това, че бил принуден да напише документа.
След извършената
проверка по жалба на ответника с постановление на РП Разград от 03.08.2011г., бил постановен отказ за образуване на
наказателно производство, поради липса на извършено престъпление от общ
характер.
Изслушан
по реда на чл.176 от ГПК, ответникът обяснява,
че не познава ищцата, не е получавал от нея купюри, а нейният брат Н. М. му дал
купюри, но не всички. Не са съставяли документи. На Н. М. изплатил парична сума
на старите пари преди деноминацията.
След смъртта на брат си, ищцата не отишла при него, а дала нивата си на друг
арендатор.
По
делото са приложени извлечение от книга за дяловете и купюрите за периода
1989г.-1995г. на ТКЗС с.О., удостоверение №578, разшифровка-извлечение от
същата книга протоколи за разпределение за разпределение имуществото на
кооператори, сдружения и частни лица и на сградния фон.
С
решение №120 от 27.04.2012г. по гр.д. №1015/2011г. на РС Разград, влязло в сила
на 23.09.2013г. е отхвърлен предявения от Г. М. П. против И.П.И. иск за
признаване на установено, че ищцата е собственик при права 3,7197% ид. части
върху недвижим имот – производствен цех със застроена площ 1008кв.м.
–построен в стопански двор с площ 7473дка. местност “Мералък” съставляващ имот
№020130 по КВС в землище с.О., ЕКАТТЕ *****, общ. Разград, при граници” ПИ
№№020009, 000389, 020019, 020100, 020133.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС е
неоснователен и недоказан. По този иск следва да бъде установено, че ищецът е съсобственик
върху имот, който се ползва от ответника, че това ползване е в размер на
претендираната сума, както и че писмено ищецът е поискал за ползва имота. При
липса на елемент от фактическия състав, претенцията е неоснователна. В случая
ищецът не е съсобственик в процесния имот, тъй като с влязло в сила решение по
гр.д. №.1015/2011г. на РС Разград е отхвърлен предявения от ищцата срещу
ответника иск с правно основание чл.124 от ГПК, за установяване, че е
съсобственик при права 3,7197% ид. части
върху процесния недвижим имот.
Предявеният евентуален
иск съдът намира, че е с правно основание по чл.55 ал.1 от ГПК, тъй като искът по чл.59
ал.1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия само в
случаите когато той не може да се защити с друг иск – т.8 и 9 от Постановление
№1/1979г. по т.д. №1/79г. на Пл на ВС. В случая ищцата твърди, че е предала на
ответника купюри – иска връщане на дадено на неосъществено основание, в случая
паричната му равностойност - сумата от 7500лв., представляваща предвид
заявеното в с.з. обезщетение/дивидент/ за ползвани от ответника купюри предоставени
от ищцата. Съобразно разпределението на доказателствената тежест ищецът следва
да докаже от какво правоотношение е възникнало вземането и неговия размер т.е.,
че са предадени купюри на ответника с цел създаване на селскостопанско
сдружение, които същият е ползвал, за да придобие собственост на недвижим имот
останал от ликвидацията на ТКЗС с.О./уточнение л.88, л.102/, както и цената на
това ползване. Действително в книгата за дяловете и купюрите за периода
1989г.-1995г. на ТКЗС с.О. в колона 11 има отбелязване, че от общия брой купюри
на наследодателя на ищцата, купюри на стойност 45218лв./неденоминирани/ са явно
предадени на ответника/л.7/ Не е ясно обаче на първо място, колко от тях са
били на ищцата и каква част - на нейния брат. От удостоверение №578 /л.9/ е
видно, че същите са разпределени със съответни стойности за сгради, машини,
животни, трайни насаждения и други. От показанията на свидетелката П.Й. Н. се установява, че ответникът е
заплащал рентата на ищцата, изплатил също така и сума пари за машини, но според
показанията и - не и за сградния фонд - производствен цех. В обяснението си
ответника в с.з. сочи, че е получил купюри от брата на ищцата, на когото заплатил
някаква сума. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че не биха могли да
се ползват обяснения на ответника по другото дело, в какъвто смисъл са
наведените доводи в пледоарията на представителя на ищцата, тъй като не са
събрани по надлежния ред. Документи за извършени разплащания не са представени
нито от ищцата, нито от ответника. Съставената от ответника декларация
/независимо дали по принуда или не/, че дължи сумата от 7500лв. за дивидент, не
доказва наличието на задължение, тъй като в тежест на ищцата е да докаже както
възникналото правоотношение, така и неговия размер. Този документ не доказва
предаване на съответните купюри, не установява твърдените отношения с
ответника. От събраните по делото доказателства не бе установено безспорно нито
предаване на купюри, които да са собственост на ищцата с цел създаване на
сдружение и които да са използвани от ответника за придобиване на собственост
върху имота, не е установена и цената на ползване на същите/дивидент/ каквато е
претенция. Освен това правото на дивидент е право на член на дружество да
получи част от реализирана печалба. Не се установи членствено правоотношение на
ищцата, за да има тя право на дивидент. Тъй като не бе доказано разместване на
блага от сферата на ищеца в тази на ответника, които да не са обезщетени и да
са на претендираната стойност, искът се явява недоказан.
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
заплащане на направените от последния разноски по делото в размер на 600 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М. П., ЕГН**********, против И.П.И., ЕГН**********, иск за заплащане на сумата 7500лв./седем хиляди и петстотин лева/ представляващ обезщетение за неползване на 3,7197 % идеални части за период 02.11.1995г – 19.07.2010г., от съсобствен недвижим имот Производствен цех със застроена площ по новия документ за собственост от 1008кв.м./хиляда и осем квадратни метра/ построена в поземлен имот с начин на трайно ползване - Стопански двор с площ от 7473 дка., четвърта категория, местност “Мералък” съставляващ имот №020130 по картата на възстановената собственост в землище село О., ЕКАТТЕ **** община Разград, при граници: имот №020009, №000389, №020019, №020100, №020133 за периода от 02.11.1995г.- 19.07.2010г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М. П., ЕГН**********,
против И.П.И., ЕГН**********, иск за заплащане на сумата 7500лв./седем хиляди и
петстотин лева/ представляваща
обезщетение за ползване/дивидент/ на предоставени купюри през 1994г. на
стойност 27481лв./неденоминирани лева/
ОСЪЖДА Г.М. П.,
ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на И.П.И., ЕГН********** сумата 600лв./шестотин лева/
за направени разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: