Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Разград 16.06.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 15.05.2014 г.,
проведено в състав:
Районен съдия: Атанас Христов
при участието секретаря Ж.Р.,
като разгледа
докладваното от съдия гр. дело № 1533 по описа на Разградски районен
съд за 2013 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.
327 ТЗ във вр. чл. 79 ЗЗД, във вр. чл.
86 ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от „Р” ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр. С.****, ЕИК ****, представлявано от управителя си С. В. Н., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв. Д.А. Б. – Г. от САК
против „Д” ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. Р., представлявано от управителя му Д. Н. Д.
С молбата са предявени искове за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца :
-
сумата 22 351.01 лв. /двадесет и две хиляди триста
петдесет и един лева и една стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2013г. до окончателното им,
представляващи задължение по сключен
рамков договор за дистрибуция от 2007г. и споразумения от 20.06.2011г. и 29.02.2012г., задължения по 29 данъчни
фактури за периода 21.10.09г.-31.10.11г., както следва: Фактура за продажба 100001567 от 21.10.2009;
Фактура за продажба 100001568 от 21.10.2009;
Фактура за продажба 100001569 от 21.10.2009; Фактура за продажба 100001571 от 21.10.2009;Фактура за продажба
7000034739 от 10.11.2009; Фактура за продажба
7000034740 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034741 от 10.11.2009;
Фактура за продажба 7000034742 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034743 от
10.11.2009; Фактура за продажба 16657 от 23.12.2009; Фактура за продажба 16658 от 23.12.2009: Фактура за продажба
16659 от 23.12.2009; Фактура за
продажба 7000040897 от 29.06.2010; Фактура за продажба № 7000046567 от 15.10.2010;
Фактура за продажба 7000049892 от 17.12.2010; Фактура за продажба 7000050122 от 3.12.2010; Фактура за продажба
2400000345 от 15.01.2011; Фактура за
продажба 2400001819 от 12.03.2011; Фактура за продажба 2400008933 от 16.08.2011;
Фактура за продажба 2400011111 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011099 от 27.09.2011; Фактура за продажба
2400011100 от 27.09.2011;Фактура за
продажба 2400011101 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011103 от 27.09.2011;
Фактура за продажба 2400011104 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400013086 от 31.10.2011;Фактура за продажба
2400013091 от 31.10.2011; Фактура за
продажба 2400013099 от 31.10.2011;Фактура за продажба 2400013101 от 31.10.2011г.
-
сумата 1 813.12лв. /хиляда осемстотин и
тринадесет лева и дванадесет стотинки/ мораторна лихва върху
горецитираната главница, за периода от 01.10.12г.-26.07.13г.,
за които суми
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1259/2013г. по описа
на Районен съд – Разград. Претендират се и деловодни разноски.
Чрез
пълномощника си адвокат П. Х. от АК – София, дипозира подробна писмена защита,
с която поддържа исковите претенции.
Ответникът не депозира отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание, чрез законния си представител – управителя
Д. Н. Д. твърди, че изцяло е изплатил на ищеца задълженията си по процесните
фактури.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните няма спор, а и от събрания доказателствен
материал се установява, че между страните е бил налице сключен Договор за
дистрибуция, съгласно който ищецът се задължава да проектира, изработва и
продава на ответника /дистрибутор/ готови продуктии материали от актуалната си
Ценова листа срещу възнаграждение, което последния се задължавал да заплати при
условията на договора. Уговорено е че конкретните договори за проектиране и
изработка, респективно покупко- продажбите ще се извършвате въз основа на
заявена поръчка от ответника. Заплащането на продажната цена е уговорена при
условията на отложено плащане и т.н. „кредитен лимит”. Съдът намира за
ирелевантно разминаването в датите на сключването на договора между различните
екземпляри /в представения от ищеца – 4.10.2007г. /л.9/, а в представения от
ответника -22.08.2007г. /л. 91//. С оглед разминаването в срока на договора по
чл. 19 – 3г. в екземпляра от ищеца /л. 12/ и
5 г. – в екземпляра на ответника /л.94/, съдът приема че същият е бил
със срок от 5 г. /както сочи ответника/, предвид липсата на спор между страните
и че през 2011г. и 2012г. са сключвали поръчки по процесния договор.
Сключен е и Анекс № 1 към процесния договор.
Със споразумение от 20.06.2011г. /л.7/, страните
се споразумели, че:
1. Ответникът признава задълженията си по
направените от него и доставени му от ищеца продукти общо възлизащи на
24 100 лв., която сума е отпусната като кредитен лимит съгласно договора
за дистрибуция подписан между страните. За посочената в предходното изречение
сума ищецът е издал фактури за съответните периоди.
2. Сума, в размер 14 100 лв. ответникът се
задължава да заплати по на шест равни месечни вноски от 01.06.2011г. до
30.11.2011г. вкл.
3. За остатъка от дължимото по т.1 размер на
10 000 лв., страните се съгласяват, че сумата остава дължима като кредитен
лимит до 01.06.2012г.
Със споразумение от 29.02.2012г. /л.8/ страните
се споразумели, че:
1.
Ответникът
потвърждава, че има отпуснат кредитен лимит по направени от него поръчки и доставени му от ищеца готови продукти общо
възлизащ на 21 500 лв., съгласно договор за дистрибуция подписан между
страните.
2.
Кредитния
лимит ще бъде намален със сума, в размер
на 6 000 лв., която ответникът се
задължава да заплати на шест равни месечни вноски от 01.04.2012г. до
30.09.2012г.
За периода 21.10.2009г.
– 31.10.2011г. ищецът издал процесните 29 броя данъчни фактури, по процесния договор за дистрибуция : Фактура
за продажба 100001567 от 21.10.2009; Фактура за продажба 100001568 от 21.10.2009; Фактура за продажба 100001569 от 21.10.2009;
Фактура за продажба 100001571 от 21.10.2009;
Фактура за продажба 7000034739 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034740 от 10.11.2009; Фактура за
продажба 7000034741 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034742 от
10.11.2009; Фактура за продажба 7000034743 от 10.11.2009; Фактура за продажба
16657 от 23.12.2009; Фактура за продажба
16658 от 23.12.2009: Фактура за продажба 16659 от 23.12.2009; Фактура за продажба 7000040897 от 29.06.2010; Фактура за
продажба № 7000046567 от 15.10.2010; Фактура за продажба 7000049892 от
17.12.2010; Фактура за продажба 7000050122
от 3.12.2010; Фактура за продажба 2400000345 от 15.01.2011; Фактура за продажба 2400001819 от 12.03.2011; Фактура за
продажба 2400008933 от 16.08.2011; Фактура за продажба 2400011111 от
27.09.2011; Фактура за продажба 2400011099
от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011100 от 27.09.2011;Фактура за продажба 2400011101 от 27.09.2011; Фактура за
продажба 2400011103 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011104 от
27.09.2011; Фактура за продажба 2400013086
от 31.10.2011;Фактура за продажба 2400013091 от 31.10.2011; Фактура за продажба 2400013099 от 31.10.2011;Фактура за
продажба 2400013101 от 31.10.2011г.
Видно от повторното и
допълнително заключение на съдебно счетоводната експертиза, е че всички 29 бр.
данъчни фактури са надлежно осчетоводени от ищеца. Същите са на обща стойност
53 720.03лв.. Периодически ответника е извършвал плащания, които възлизат
на обща стойност 31 369.02 лв. Остава задължение за плащане на ответника
към ищеца в общ размер на 22 351.01 лв. Размера на мораторната
лихва за периода 01.10.2012г. до 26.07.2013г. е 1 869.23 лв. Счетоводството
на ищеца е било водено редовно за процесния период. Ищецът е изпълнил
задължението си по ЗДДС, като е внесло дължимия ДДС /20%/ по надлежния ред в
приход на Републиканския бюджет в общ размер на 8 953.34 лв. При направена
справка в програмен продукт VAT 14 на ТД
на НАП Варна, вещото лице е установило, че 27 от процесните 29 бр. фактури
издадени от ищеца са включени в Дневниците за покупки на ответника в
съответните данъчни периоди, а фактура № 2400000345/15.01.2011г. е включена в
Дневника за покупките м. 03. 2011г. Ответника
е декларирал горепосочените 28 бр.
данъчни фактури в дневниците си за покупки и е ползвал кредит от Републиканския
бюджет общо в размер на 8 086.36
лв. В дневниците за покупки не е включена фактура № 7000046567 от
15.10.2010г.
С оглед обстоятелството, че повторната и
допълнителна счетоводна експертиза е изготвена след проверка в ТД на НАП Варна,
съдът кредитира нейното заключение като пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение за неговата правилност, за разлика от първоначалното
заключение на ССЕ.
С оглед липсата на оспорване в срока по чл. 131
ГПК, съдът приема, че е налице задължение и относно не е включената в
дневниците за покупки на ответника фактура № 7000046567 от 15.10.2010г.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да
установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор,
обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил
задължението си да предостави договорените услуги, както и размера на вземането
си. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи тежестта да
докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си
за погасяване на задължението си.
Съдът намира, че
събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят
несъмнения извод, че страните са били обвързани по силата на валидно
сключения процесен Договор. Не се спори, че
услугите предмет на договора са получени от ответника, ето защо, последния
дължи претендираните от ищеца суми досежно главниците. Това обосновава, че
предявения иск е доказан досежно главницата, както по основаване, така и по
размер, и като такъв следва да бъде уважен.
Както е
посочено и в постановеното в производство по чл. 290 ГПК Решение № 114 от
26.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 255/2012 г., I т. о., ТК: С решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК и поради това обективиращи
задължителна за съдилищата практика, а именно решение № 166 от 26.10.2010 г. по
т. д. 991/09 г. на ВКС, II т. о., решение №
96/26.11.2009 г. по т. д. 380/2008 г. на ВКС, I т. о., решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г.
по т. д. № 593/09 г. на ВКС, II т. о., е прието, че фактурата може да бъде
приета като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за
продажба между страните доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката
по вид стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място
на издаване. Само по себе си
отразяването на фактурата в счетоводството на ответника - купувач, включването
й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване /решение
№ 42/10 на ВКС, II т. о./. Видно от решение № 30/8.04.11
г. по т. д. № 416/10 на ВКС, I т. о. и цитираното решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о. също така е прието, че макар и подписите върху фактурите да са
положени от лица, за които не може да бъде установено, че са били упълномощени
от страната да получат стоката /в случая
неподписани/, то търговеца е узнал за получаването й по смисъла на чл. 301
ТЗ като това не се презюмира, а е установено по безсъмнен начин от
отразяването на фактурата в счетоводството му.
Както бе
посочено вече, съобразно трайната и непротиворечива практика по чл. 290 ГПК на ВКС, фактурата може да се приеме
като доказателство за сключен договор за търговска продажба и да установи
задължението, ако отразява съществени елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност начин на плащане, имена на купувача и
продавача, време и място на сключване на договора за продажба. Процесните
фактури съдържат всички изброени реквизити. Следователно, съобразно вече
изложеното те валидно установяват претендираните вземания по тях.
Видно от заключението на допълнителната и
повторна ССЕ, размера на мораторната лихва за периода 01.10.2012г. до
26.07.2013г. е 1 869.23 лв. Ето защо, и предвид факта на настъпилата
забава, искът за присъждане на мораторна лихва, се явява основателен и доказан.
По
разноските.
С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78,
ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 943.19 лв., представляваща
сторени деловодни разноски.
Воден от
горното, съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че ответникът „Д” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. Р.,
представлявано от управителя му Д. Н. Д., ДЪЛЖИ
на ищеца „Р” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ЕИК ***, представлявано от управителя
си С. В. Н., ЕГН **********, следните суми,
за които е издадена Заповед № 2044 от 29.07.2013г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1259/2013г. по описа на Районен съд –
Разград:
-
сумата 22 351.01 лв. /двадесет и две хиляди триста
петдесет и един лева и една стотинки/ - главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2013г. до окончателното им,
представляващи задължение по сключен
рамков договор за дистрибуция от 2007г. и споразумения от 20.06.2011г. и 29.02.2012г., задължения по 29 данъчни
фактури за периода 21.10.09г. - 31.10.11г., както следва: Фактура за продажба 100001567 от
21.10.2009; Фактура за продажба 100001568 от 21.10.2009;
Фактура за продажба 100001569 от 21.10.2009; Фактура за продажба 100001571 от 21.10.2009;Фактура за продажба
7000034739 от 10.11.2009; Фактура за продажба
7000034740 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034741 от 10.11.2009;
Фактура за продажба 7000034742 от 10.11.2009; Фактура за продажба 7000034743 от
10.11.2009; Фактура за продажба 16657 от 23.12.2009; Фактура за продажба 16658 от 23.12.2009: Фактура за продажба
16659 от 23.12.2009; Фактура за
продажба 7000040897 от 29.06.2010; Фактура за продажба № 7000046567 от 15.10.2010;
Фактура за продажба 7000049892 от 17.12.2010; Фактура за продажба 7000050122 от 3.12.2010; Фактура за продажба
2400000345 от 15.01.2011; Фактура за
продажба 2400001819 от 12.03.2011; Фактура за продажба 2400008933 от 16.08.2011;
Фактура за продажба 2400011111 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011099 от 27.09.2011; Фактура за продажба
2400011100 от 27.09.2011;Фактура за
продажба 2400011101 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400011103 от 27.09.2011;
Фактура за продажба 2400011104 от 27.09.2011; Фактура за продажба 2400013086 от 31.10.2011;Фактура за продажба
2400013091 от 31.10.2011; Фактура за
продажба 2400013099 от 31.10.2011;Фактура за продажба 2400013101 от 31.10.2011г.
-
сумата 1
813.12лв. /хиляда осемстотин и тринадесет лева и дванадесет стотинки/ мораторна
лихва върху
горецитираната главница, за периода от 01.10.12г.-26.07.13г..
ОСЪЖДА „Д”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. Р., представлявано от управителя му Д. Н. Д., да
заплати на „Р” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С, ЕИК ***, представлявано от управителя
си С. В. Н., ЕГН ********** СУМАТА от
2 943.19 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и три лева и
деветнадесет стотинки/,
представляваща деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :