В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на дванадесети май, две хиляди и четиринадсета година ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Г.М.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1709 по описа за 2013 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е за обезщетение за неимуществени вреди, претендирани на основание чл.226 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД. Цена на иска 5000 лева.

Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника-застраховател на гражданската отговорност на водача на автобус „****” с рег.№****, да й заплати сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания, в резултат на виновно причинени му телесни увреждания, ведно със законна лихва, считано от деня на увреждането -23.01.2013г. до окончателното плащане. Същата претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.37 и чл.38 ал.2 от ЗАдвокатурата.

Ответникът-„ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ” АД-София, признава иска до 2 500 лева, но счита че не дължи лихви от датата на увреждането, както и разноски по производството , тъй като отговорността на застрахователя е договорна и той изпада в забава след покана и не е дал повод за завеждане на иска. Твърди, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат-пътувала е на предната седалка на автомобила без предпазен колан.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Видно от представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ИХ-9053/02.07.2013г. около 08 часа на 23.01.2013г. е констатирано ПТП на пътя между с.Хърсово и с.Самуил от служители на РУП-гр.Исперих, между т.а.*****” с рег.№*****, управляван от К. А. К.и автобус”***” с рег.№****, управляван от И.М. Р.. На двамата водачи са съставени АУАН съответно №881083 за нарушение на чл.24 ал.2 от ЗДвП и №881084 за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП-движение с несъобразена скорост. Съгласно изисканите от съда документи по преписка по АУАН срещу К.А.К., на 23.01.2013г. на път ІІІ 205 км.11+297 са се движели три ППС:автобус, BMW и Пежо. Водачът на BMW-то предприема изпреварване на автобуса и подава сигнал за завиване на ляво в крайпътен имот, но виждайки, че водача на движещия се след него автомобил Пежо също е предприел изпреварване на автобуса, намалява скоростта, минава в дясната лента и спира за да му направи място да мине. Водачът на автобуса заобикаля спрялото BMW, но в това време водача на Пежо-то също намалява скоростта и автобусът го блъска в задната част. По възражение на К.-водач на Пежо”Партнер” АНП е прекратена. Съгласно посочения констативен протокол при ПТП е пострадала ищцата, застраховател на водача на „Пежо”Партнер е „Дженерали застраховане”АД, а на водача на автобуса-ответникът-„ЗАД ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ”АД.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултат на ПТП ищцата, която е пътувала на предната дясна седалка на „Пежо „Партнер” е получила контузия в тилната част на главата, врата, дясното рамо и дясната мишница. Участък с лек оток на меките тъкани в горната част на врата с площ 5/3 см. Постравматично, кратковременно намаление на слуха на дясното ухо. Мозъчно сътресение без загуба на съзнание, с оплаквания от главоболие, гадене и виене на свят. Вещото лице обяснява в съд.заседание, че макар при ищцата да не са установи травматични увреждания, характерни при поставен колан, получените такива косвено говорят, че тя е пътувала с поставен предпазен колан, тъй като уврежданията в тилните части на главата, задната повърхност на дясното рамо и мишница т.е. за получен т.н.”камшичен удар”- при удара между двуете МПС-та тялото минава напред и се издърпва назад към седалката. Според вещото лице получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, като средния срок за приключване на оздравителния процес е около месец, като този месец се отнася за претърпяното сътресение на мозъка, като през този месец пострадалата не е трябвало да има умствено и физическо натоварване т.е. не е трябвало да чете книги, да гледа телевизия и да ходи по силно слънце. Ищцата е била в болнични 10 дни, като отокът в тилната част на главата и намалението на слуха са отзвучали за около седмица.

Разпитания по делото свидетел Т. М., който е пътувал на задната седалка на Пежо”Партнер”, с показанията си потвърждава гореописания механизъм на настъпване на ПТП, както и факта че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан.

Повереникът на ищцата в съдебно заседание представя писмо-искане изх.№6-390 от 14.03.2013г. за заплащане на застрахователно обезщетение на пострадалата към „Дженерали застраховане”АД на водача на т.а.Пежо”Партнер”, видно от което е отказано заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като АНП спрямо К. К. е прекратена. По делото не се посочиха и представиха доказателства, ищцата да е търсила извънсъдебно от настоящия ответник застрахователно обезщетение или водачът на автобуса да е уведомил застрахователя си за настъпилото ПТП и щета.

Пред вид така изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен. В резултат ПТП, причинено по вина на водача на автобуса, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ищцата е получила описаните по-горе телесни увреждания, довели до болки и страдания продължили близо месец. Пред вид частичното признание на иска, явно няма спор, че водачът на автобуса И. М. от с.З. има сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” именно с ответника-застрахователна полица №2311300253997 със срок на валидност до 06.01.2014г., която ответникът не представи по делото, въпреки вмененото му с определението по чл.140 от ГПК задължение за това. Пред вид това отговорността за причинените на ищцата неимуществени вреди следва да се поема от застрахователя-ответното дружество.

Съгласно чл.52 от ЗЗД размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост. Пред вид степента на причинените увреждания и пред вид продължителността на оздравителния процес при ищцата, както и пред вид факта, че за около месец е била принудена да спазва строг режим, което неминуемо се е отразило на възможността й да посещава редовно училище, съдът счита, че ответникът следва да възмезди болките и страданията й със сумата от 2 500 лева.

По делото не се установи допринасяне от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат- чл.51 ал.2 от ЗЗД и искането за намаляване на размера на определеното обезщетение е неоснователно и не следва да се уважава.

Законна лихва, върху определеното обезщетение се дължи от датата на увреждането- 23.01.2013г. и лихва следва да се присъди от посочената дата-чл.84 ал.3 от ЗЗД.. Неоснователно ответникът възразява, че не дължи лихви върху дължимото обезщетение, тъй като отговорността му е договорна, а не деликтна. Напротив отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие и застрахователят отговаря за всички причинени от него вреди и то при същите условия. В този смисъл е разпоредбата на чл.223 ал.2 от КЗ, както и постоянната практика на ВКС, изразена в решение №45/15.04.2009г. по т.д.№525/2008г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.2009г. по т.д.№475/2008г. на ВКС-ТК.

Пред вид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски, които са в размер на 200 лева-следващо се адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗАдвокатурата, а на основание чл.78 ал.6 от ГПК, той дължи на съда и даржавна такса 4% върху присъдената сума- 100 лева и 150 лева платено възнаграждение на вещото лице по СМЕ от бюджета на съда.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗСТРАХОВАНЕ”АД с ЕИК-**** със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район********** да заплати на К.К.К. с ЕГН-********** *** сумата 2 500 лева/две хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на ПТП на 23.01.2013г. на пътя между с.Хърсово и с.Самуил, обл.Разград от водача на автобус „****” с рег.№******, ведно със законна лихва, считано от 23.01.2013г. до окончателното плащане, както и 200 лева адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска до първоначално претендирания размер от 5000 лева.

ОСЪЖДА „ЗАД ОЗК-ЗСТРАХОВАНЕ”АД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район ***** да заплати на районен съд-гр.Разград 100 лева държавна такса определена върху размера на присъдената сума и 150 лева платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по СМЕ.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: