Р Е Ш Е Н И Е

Номер 165                                            13.06.2014 г.                                     гр.Разград

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На тридесети май                                          две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

 

Секретар П.Т.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2028 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124 от ГПК.

Депозирана е искова молба от И.М.С. и П.Ц.Н., с която двамата са предявили обективно и субективно съединени искове за установяване по отношение на ответника “Агростил”ООД, че ищецът С. е собственик на 3/6, а ищецът Н. – на 2/6 идеални части и да бъде осъден ответника да предаде владението по отношение на тези 3/6, рест. 2/6 идеални части от имоти №016002, №075043, №092006, №016001, №092005, №075022 по плана за земеразделяне на с.Веселина и имот №002027 по плана за земеразделяне на с.Радинград на първия, респ. втория ответник. В условията на евентуалност предявяват установителен иск за собственост по отношение на 3/6 идеални части за първия ищец и 2/6 идеални части за втория ищец от горепосочените недвижими имоти. Сочи, че И. А. и Л. А.  са притежавали само 1/6 идеална част от недвижимите имоти и неправилно са се разпоредили с по-голяма част от съсобствения имот. Твърди, че имотите са оставени в наследство от Б. П. С., че впоследствие на 16.01.1998 г. наследницата П. С. Д. е продала на първия ищец наследството, получено от покойната й майка и сестра респ. Б.П.С. и В. М. С., а на 04.11.2002 г. наследникът М. И. С. е продал на ищеца наследството, получено от Д. М. С., както и че вторият ищец е наследник на наследницата М. М. Г., а праводателят на ответниците – на наследницата Б. И. А.

          Ответникът в писмения си отговор оспорва обективно и субективно съединените искове. Заявява насрещно възражение за нищожност на договора за продажба на наследство, сключен между П. Д. и първия ищец като сключен при липса на съгласие /без надлежно оформено пълномощно по правилата на чл.37 от ЗЗД/ и в нарушение на пердписаната от закона форма /пълномощно без нотариална заверка на подписа/, при накърняване на добрите нрави /поради очевидната нееквивалентност на двете престации/, както и че същият е привиден /без заплащане на цената и прикривайки дарение/. По отношение на договора за продажба на наследство, сключен между М. И. С. и първия ищец също е заявено насрещно възражение за нищожност, поради противоречие с добрите нрави /нееквивалентност на престациите/. Счита, че праводателите му са наследници на Б. С., В. С. и Д. С., поради което са собственици на ¼ идеална част от процесните зем. земи.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

        С решение №149А от 04.09.1996 г. на ПК Лозница на  В. М. С. е възстановено правото на собственост по отношение на нива от 29,002 дка имот №016002 , овощна градина от 1,512 дка имот №075043 и нива от 8,003 дка, имот №092006 в землището на с.Веселина, общ.Лозница. С решение от същата дата на наследниците на Б.П.С. е възстановено правото на собственост по отношение на : нива от 50,301 дка имот №016001, овощна градина с площ 4,0902 дка , имот №075022 и нива от 40,005 дка имот №092005 в землището на с.Веселина, общ.Лозница. На наследниците на Б.П.С. са възстановени и нива от 5,00 дак имот №2027 по плана за земеразделяне на с.Радинград.

        Наследодателката Б.П.С. е починала на 05.12.1972 г. и е оставила за свои законни наследници дъщерите си Д. М. С., М. М. Г., В. М. С. и П. С. Д. /л.35/. Първата от тях – Д. М. С. е починала на 01.10.1985 г. и е оставила за свои законни наследници децата си Б. И. А. и М. И. С.. Втората от дъщерите на общия наследодател – М. М. Г. е починала на 26.06.1996 г. и е оставила като наследник сина си П.Ц.Н. – втория ищец по делото. Третата дъщеря – П. С. Д. е починала на 09.12.1998 г. и е оставила за наследници своите племенници П.Ц.Н., М. И. С. и децата на племенницата си Б. И. А. – И. М. А. и Л. А. Последните двама не са вписани в удостоверението за наследници, но няма твърдения и доказателства същите да са недостойни да наследяват, поради което съдът приема, че са наследници на пралеля си П. С. Д.. М. И. С. също е починал – на 25.03.2010 г. и е оставил за свои наследници децата си А. М. С. и И.М.С..  Четвъртата дъщеря – В. М. С. е починала на 16.08.1995 г. вдовица без деца според представеното по делото удостоверение за наследници. В съответствие с разпоредбите на Закона за наследството нейни наследници са били сестра й П. Д., сестра й М. М. Г. /починала на 25.06.1996 г., т.е.е след В. С./, племенника й М. И. С. и децата на племенничката й  Б. И. А. – И. М. А. и Л. М. А..

        С договор за покупко-продажба на наследство от 16.01.1998 г. М. И. С., пълномощник на П. С. Д. е прехвърлил на ищеца И.М.С. наследството, получено от М. С. Г., Б.П.С. и В. М. С. за сумата 80 000 лв., която прехвърлителката чрез пълномощника си  е заявила, че е получила напълно /л.18/. В договора е посочено, че е представено пълномощно от П. С. Д. без да се сочи формата на същото. С договор за покупко-продажба на наследство от 04.11.2002 г. /л.19/ М. И. С. е прехвърлил на ищеца И.М.С. наследството, получено от Д. М. С. и И.М.С. за сумата 400 лв., която е заявил, че е получил в брой.

        С нотариален акт за дарение на недвижим имот №162, т.5, рег.№4225, дело №489 от 13.12.2012 г. на нотариус с рег.№2828 на Нотариалната камара И. М.в А. и Л. М. А., действащи чрез пълномощника си Ю. Х. Х. са дарили на ответника “Агростил”ООД, представлявано също от пълномощник Ю. Х. Х. своята общо ¼ от процесните 6 бр. недвижими имоти в землището на с.Веселина. С н.а. №163, т.5, рег.№4226, дело №490 от 13.12.2012 г.  същите прехвърлители отново чрез пълномощника Ю. Х. са дарили на ответното дружество правото на собственост върху ¼ идеална част от нивата с площ 4,999 дка имот №002027 в с.Радинград. За изповядването на двете сделки Ю. Х. Х. е бил изрично упълномощен от И. А. и Л. А. , вкл. и да договаря сам със себе си или с лица или фирми, от които е упълномощен на друго основание за целия техен дял от съсобствените недвижими имоти в т.ч. и имот №075043, №075022, №092005, №016001 , №016002 и №0920006 в землището на с.Веселина и имот №002027 в землището на с.Радинград.

        Според заключението на назначената по делото оценъчна експертиза към 02.02.1998 г. /годината на сключване на договора за покупко-продажбата на частта на П. С.Д., оставена от наследството на Б.С. и В.С./ общата пазарна стойност на процесните земи от наследството на В.С. е била 2 601,11 лв. деноминирани лева, а тези от наследството на Б.С. – 6 861,55 лв. Съответно същите стойности към 02.02.2002 г. са били 3 451,50 лв. и 8 947,70 лв.

        Според депозираните свидетелки показания на свидетелката А. Х. Ш. зем. земи в землището на с.Веселина, предмет на делото се работят от ЗК “Съгласие”, за което ищецът и праводателите на ответниците са получавали рента. През 2013 г. рентното плащане е изплатено на ответника. Заявление за обработването на тези земи по чл.70, ал.1 от ППЗСПЗЗ за последната стопанска година е подал Б. З. Ш., И. И. Н. Представен е и договор за наем на зем. земи от 26.04.2013 г., сключен от ищеца И.м.С. за предоставяне  на временно и възмездно ползване на процесните зем. земи. Към същата преписка /л.150/  има договор за наем на пет от процесните имоти, сключен от И. А., както и договор за наем на зем. земя от 06.06.2013 г. , по който наемодател е ответника “Агростил”ООД.

          Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:       

          Предвид съотношението, в което са предявени ревандикационните и установителните искове и с оглед обстоятелството, че съдържание и на двата иска е установяването обема на правата на собственост на ищците, Съдът счита, че следва първо да разгледа въпроса каква идеална част от правото на собственост принадлежи на ищците.

            Като преюдициален въпрос следва да бъдат преценена допустимостта и основателността на направените от ответника възражения за нищожност на двата представени по делото договора за покупко-продажба на наследство. По отношение на първият от тях с дата 16.01.1998 г. съдът счита, че ответникът има интерес от установяване на неговата нищожност, тъй като същият засяга конкретни негови права /неговият праводател е сред кръга на наследници по закон на лицето, което е прехвърлител на наследство/.  Тъй като договорът е сключен с пълномощно съгласно правилата на чл.154 от ГПК в тежест на ищеца по делото беше да докаже съдържанието на това пълномощно и заверката с оглед разпоредбата на чл.37 от ЗЗД, която предвижда упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма да бъде дадено във същата форма /в случая с нотариална заверка на подписа/. Такова пълномощно не бе представено, нито бяха представени доказателства същото да е унищожено по причина, вина за която не носи ищеца, за да бъдат поискани и допуснати гласни доказателства за това обстоятелство. Нищожността на упълномощаването поради нарушаване на изискването на чл.37 от ЗЗД води до липса на съгласие на представляваното лице като основание за нищожност на основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД. Следователно липсата на надлежно заверено пълномощно, от което да може да се установи обема на представителната власт и правните действия, които са извършени във връзка с упълномощаването, обуславя извода за липса на надлежно положен подпис от прехвърлителя при извършването на покупко-продажбата.

            Тази сделка е сключена и в нарушение на добрите нрави, доколкото такова е налице при нееквивалентност на престации, в които случаи сключената сделка е нищожна поради нарушение на основния принцип на отношенията между представител и представляван, а именно задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. В случая не бе установено наследството на Б.С. и В.С. да включва друго, освен процесните зем. земи. Наследството на Б.С. е било на стойност 6 861,55 лв., следователно ¼ идеална част – 1 715,39 лв., а на В.С. – на стойност 2 601,11 лв., респ. 1/3 идеална част /доколкото същата се наследява от своите три сестри, респ. техните низходящи по колена/ - 867,036 лв. Респ. частите от двете наследства на П. Д. са били на стойност 2 582,42 лв. деноминирани лева, а по делото са заплатени 80 000 неденоминирани лева, които се равняват на 80 деноминирани лева. Неморално е пълномощникът да уговаря над 32 пъти по-ниска стойност на продаваното наследство, договаряйки в случая със своя син, още повече че в случая не е ясно какъв е обема на представителната му власт.

            По отношение на втората продажба на наследство – тази от 04.11.2002 г. съдът счита, че ответникът няма интерес от обявяването на този договор за нищожен, тъй като същият не засяга негови конкретни материални права. С този договор бащата на ищеца е продал своя наследствен дял от наследството на своите майка и баща. Този договор засяга правната сфера на ищеца и неговата сестра А. С., но не и тази на праводателите на ответника, които се явяват негови братовчеди /т.е. те не са  наследници на прехвърлителя по договора/.

            С оглед нищожноста на договора за продажба на наследство, сключен от П. Д., респ. валидността на този, сключен от М.И. С. при смъртта на Б.С. нейните четири дъщери /Д., М., П. и В./ са получили по ¼ от нейното наследство, респ. и от процесните зем. земи. Частта  на Д. С. след нейната смърт е наследена от Б.И.А. и М.И. С. /по ½ от нейното наследство, респ. по 1/8 от четерите имота, възстановени на наследници на Б.С./. След смъртта на Б. А. нейните деца са получили като краен резултат по 1/16 от земите /доколкото и преживелия съпруг след смъртта си не е оставил други наследници освен тези двамата/. След смъртта на В.М.С. нейните сестри М. и П. са получили по 1/3 от ¼ от земите , респ. по 1/12 идеална част , а другата 1/12 е наследена от бащата на ищеца – М.И. С. и племенниците му И.А. и Л.А., като първият е получил 1/24 ид. част от правото на собственост върху процесните зем. земи, а другите двама – по 1/48 идеална част от същите. След смъртта на М. Г. нейните ¼ /получени като наследник на майка й/ и 1/12 идеална част /получени като наследник на сестра й В./ са наследени от втория ищец П.Н. – неин син, като той става собственик на 4/12, респ. 1/3 от зем. земи на Б.С.. След смъртта на П. Д. /която е била собственик на ¼ от земите като наследник на майка си и на 1/12 част от същите като наследник на сестра си В. или общо на 1/3 от тях/  нейните племенници, респ. техните деца са получили съответно от тези зем. земи : 1/6 идеална част за П.Н., 1/12 идеална част за М.И. и по 1/24 идеална част за И.А. и за Л.А.. След смъртта на М.И. неговите 1/12 идеална част, получени в наследство от леля му П. са поделени между двете му деца – сина му – ищеца И.С. и дъщеря му А. – по 1/24 идеална част за всеки от двамата. Така идеалните части на втория ищец П.Н. са станали 6/12 /сбор от ¼ като наследник на майка си М., 1/6 като наследник на леля си П. и 1/12 наследство на майка му от сестра й В./ а тези на ищеца И.С. – сбор от 1/8 идеална част /наследство на баща му М.И. от майка му Д. С., продадени на ищеца с договор от 04.11.2002 г./, 1/24 идеална част /наследство на ищеца от неговия баща, получени от него от наследството на леля му П. Д./ и 1/48 идеална част /наследство на ищеца от неговия баща, получени от последния от леля му В.С./ , чийто сбор е 9/48 идеални части от зем. земи, оставени в наследство от Б.С.. Приведени под общ знаменател идеалните части на първия ищец са  9/48, а на втория – 24/48. Следователно двамата ищци са съсобственици при тези права на нива от 50,301 дка в с.Веселина, имот №016001, овощна градина в с.Веселина с площ 4,002 дка, имот №07502, нива от 40,005 дка в землището на с.Веселина, имот №092005 и нива от 5,000 дка в с.Радинград, имот №2027.

            По отношение на земите, оставени в наследство от В.С. в землището на с.Веселина, а именно нива от 29,002 дка имот №016002, овощна градина от 1,512 дка имот №075043 и нива от 8,003 дка , имот №092006 тези земи след смъртта на В. са наследени от сестра й М. / 1/3/ , сестра й П. /1/3/, племенника й М. /1/6/ и праплеменниците й И. и Л. /другата 1/6, тъй като тяхната майка е починала преди леля си/. Впоследствие дела на М. /1/3/ е преминал по наследство в собственост на ищеца П.Н./, а този на М. – в собственост на сина му И.С. /ищеца по делото/ и дъщеря му А. по 1/12 за всеки един от двамата. Този на П. /1/3/ е бил наследен от П.Н. /1/2 от нейното наследство, респ. 1/6 от зем. земи/, племенника й М. /1/4 от нейното наследство, респ.1/12 от зем. земи и праплеменниците И. и Л. – за другата 1/12 от зем. земи/. След смъртта на М. притежаваната от него 1/12 от зем. земи е преминала по наследство към сина му И.С. – ищец по делого /1/24 и дъщеря му А. /1/24/. Така ищецът И.С. е собственик на 3/24 идеални части, респ. 1/8 а ищецът П.Н. – на 3/6, респ. 1/2 , съотв. 4/8 идеални части.

            По отношение на второто условие за уважаване на ревандикационния иск – имотът да се владее от ответника, същото не бе доказано по настоящото дело. Установено бе, че процесните зем. земи се обработват от трети лица, с които съсобствениците имат сключен договор за наем и за което те получават съответното арендно плащане.

            Ето защо предявените ревандикационни искове следва да бъдат отхвърлени, което обуславя висящността на установителните искове за собственост.

            Последните са частично основателни до размерите 9/48 идеални части за първия ищец и в целия предявен размер от 2/6 идеални части за втория ищец, доколкото същият притежава ½  /т.е.3/6/ идеални части по отношение на нива от 50,301 дка в с.Веселина, имот №016001, овощна градина в с.Веселина с площ 4,002 дка, имот №07502, нива от 40,005 дка в землището на с.Веселина, имот №092005 и нива от 5,000 дка в с.Радинград, имот №2027, респ. собственици на 1/8 идеална част за първия ищец и 2/6 идеални части за втория ищец, доколкото същият притежава 1/2 идеални части по отношение на нива от 29,002 дка имот №016002, овощна градина от 1,512 дка имот №075043 и нива от 8,003 дка, имот №092006 в землището на с.Веселина. В съответствие с диспозитивното начало в процеса съдът не може да се произнесе за повече от това, което ищците са поискали.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р Е Ш И :

        ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ, предявени от И.М.С., ЕГН ********** и П.Ц.Н., ЕГН ********** срещу “Агростил”ООД , ЕИК 826045455 със седалище гр.Разград, и адрес на управление бул. “България”, №1, вх.Б, ет.2, ап.13 за признаване, че ищците са собственици на 3/6 идеални части за първия ищец и 2/6 идеални части за втория ищец от следните зем. земи: 1.нива от 29,003 дка, трета категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”******”, при граници имоти №000111, №016003, №000150, №016001, 2.овощна градина с площ 1,512 дка, четвърта категория, №075043 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”*******” при граници : имоти  №075022, №075042, №000247, №075044,3. нива от 8,003 дка, трета категория, имот №092006 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.*****, при граници имоти №092003, №092004, №092005, №000217, №092007, 4.нива с площ 50,3012 дка, трета категория, м.”******”, имот №016001 по плана за земеразделяне на с.Веселина с граници: имоти №000150, №000131, №000111, №016002, 5. овощна градина с площ 4,002 дка, четвърта категория, м.”******”, имот №075022 по плана за земеразделяне на с.Веселина при граници имоти №075076, №075044, №075021, №000249, №075043, 6. Нива с площ 40,005 дка, трета категория, м.”****”, имот №092005 по плана за земеразделяне на с.Веселина при гариниц имоти №092004, №000215, №000216, №000217, №092006, 7. нива с площ 4,999 дка, пета категория,м.”******”, имот №2027 по плана за земеразделяне на с.Радинград при граници имоти с №2026, №2004, №2028, №2029 и осъждане на ответника “Агростил”ООД да им предаде владението върху горепосочените 3/6, респ. 2/6 идеални части от седемте имота като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агростил”ООД , ЕИК 826045455 със седалище гр.Разград, и адрес на управление бул. “България”, №1, вх.Б, ет.2, ап.13, че И.М.С., ЕГН ********** е собственик на 9/48  /девет четиридесет и осми/ идеални части, както и че П.Ц.Н., ЕГН ********** е собственик на 2/6 /две шести/ идеални части от следните недвижими имоти: 1.нива с площ 50,302 дка, трета категория, м.”****”, имот №016001 по плана за земеразделяне на с.Веселина, ЕКАТТЕ 10759 с граници: имоти №000150, №000131, №000111, №016002, 2. овощна градина с площ 4,002 дка, четвърта категория, м.”*******”, имот №075022 по плана за земеразделяне на с.Веселина при граници имоти №075043, №075044, №075021, №000249, №075076, 3. Нива с площ 40,005 дка, трета категория, м.”*****”, имот №092005 по плана за земеразделяне на с.Веселина при гариниц имоти №092004, №000215, №000216, №000217, №092006, 4. нива с площ 4,999 дка, пета категория,м.”*****”, имот №002027 по плана за земеразделяне на с.Радинград, ЕКАТТЕ 61385 при граници имоти с №2026, №2004, №2028, №2029 и ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.М.С., ЕГН ********** в останалата му част до първоначално предявения размер от 3/6 идеални части от правото на собственост върху горепосочените недвижими имоти като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агростил”ООД , ЕИК 826045455 със седалище гр.Разград, и адрес на управление бул. “България”, №1, вх.Б, ет.2, ап.13, че И.М.С., ЕГН ********** е собственик на 1/8  /една осма/ идеални части, както и че П.Ц.Н., ЕГН ********** е собственик на 2/6 /две шести/ идеални части от следните недвижими имоти 1.нива от 29,003 дка, трета категория, имот №016002 по плана за земеразделяне на с.Веселина, ЕКЕТТЕ 10759 м.”*******”, при граници имоти №000111, №016003, №000150, №016001, 2.овощна градина с площ 1,512 дка, четвърта категория, №075043 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.”******” при граници : имоти  №075022, №075042, №000247, №075044,3. нива от 8,003 дка, трета категория, имот №092006 по плана за земеразделяне на с.Веселина, м.*******, при граници имоти №092003, №092004, №092005, №000217, №092007 и ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от И.М.С., ЕГН ********** в останалата му част до първоначално предявения размер от 3/6 идеални части от правото на собственост върху горепосочените недвижими имоти като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

        Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в  двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: