Р Е Ш Е Н И Е

Номер 170 02.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На четвърти юни две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№974 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.207 ал.1 т.2 от КТ.

Депозирана е искова молба от Районен съд Добрич, с която е предявен иск срещу Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г.Г. за заплащане при равни части на сумата 14 489,14 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото. Сочи, че ответниците са наследници по закон на Р. В. Г. Същата в периода 01.04.2007 г. – 09.10.2010 г. е заемала длъжността главен счетоводител в Районен съд Добрич, като в това си качество изпълнявала функции по съхраняване, разходване и отчитане на бюджетните и извънбюджетните средства на съда. При проверка на 03.11.2010 г. липсата по бюджетната сметка е била 5 834,14 лв., а по набирателната сметка – 8 440 лв., имало е неотчетен аванс по РКО и разлика между сумата, изписана с РКО и тази, раздадена по ведомост. От тези суми са приспаднати 500 лв., които са били открити в канцеларията на главния счетоводител.

Ответниците в писмения си отговор оспорват иска. Твърдят, че има РКО, подписани от И. Р. И., както и че същата е притежавала ключ за кабинета на Г., че липсва протокол същата да е приела касова наличност, че в кабинета не била монтирана задължителна метална огнеупорна каса, че при отварянето на същата не е присъствал наследник на Г. и не било ясно този кабинет запечатан ли е бил до този момент, че е имало множество случаи на заместване, за което липсват протоколи, че в част от РКО липсват подписи на адм. ръководител на съда, в някои липсвал подпис и на получило лице, че проверката е извършена 22 дни след прекратяване на трудовото правоотношение.

Предявен е и насрещен иск от ответниците Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г.Г. *** за заплащане на сумата 3 159,65 лв. обезщетение за неползван платен годишен отпуск и 60 лв., представляващи ваучери за храна за периода м.август – м. октомври 2010 г. /л.20 от гр.д.№1143/2010 г. на РС Балчик/. Претендира и за заплащане на съдебните разноски по този иск.

В отговор на насрещния иск РС Добрич чрез процесуалния си представител твърди, че работодателят е имал намерение да прекрати трудовото правоотношение с Г. поради несправяне със служебните й задължения, чието осъществяване е отлагано поради влошаване на здравословното й състояние.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи следните фактически обстоятелства: Ответниците Г.Г.Г., П.Г.Г. и В.Г.Г. са наследници – преживял съпруг и деца на Р. В. Г.. Последната е починала на 09.10.2010 г. в 22,30 часа в лечебно заведение в гр.Добрич.

Приживе Р. В. Г. е работила по трудово правоотношение на длъжност главен счетоводител при Районен съд Добрич. Тази длъжност същата е заела въз основа на конкурс и сключено допълнително споразуление, считано от 01.04.2007 г. /л.15, т.І/. Трудовото й правоотношение е прекратено със заповед от 12.10.2010 г. /л.14, т.І/ на основание чл.325, т.11 от КТ поради настъпила смърт.

С допълнително споразумение от 28.05.2010 г. /л.19, т.ІІ/ служителката И. Р. И. е преназначена от длъжността “съдебен секретар – протоколист” на длъжността “съдебен секретар – протоколист, той и касиер”, считано от 01.06.2010 г. Според индивидуалната длъжностна характеристика на тази служителка /л.102/ т.23 тя приема, съхранява и предава паричните средства в лева и валута, извършва касови операции, издава ПКО и РКО, изплаща възнаграждения, разноски и други разходи, ежедневно приключва касовите книги, като предава документите на главния счетоводител, изплаща трудови възнаграждения, изготвя банкови документи, в края на всяко тримесечие изготвя списък за предадените в счетоводството и неизплатени суми по вътрешен разходен касов ордер. Същата е подчинена на гл. счетоводител и носи отговорност за касовата наличност.

При извършена проверка на касовата наличност в счетоводството на Районен съд Добрич на 02.11.2010 г. комисията, назначена със заповед от 02.11.2010 г. /л.22/ е установена касова наличност от 3 882,54 лв. /л.27, т.ІІ/. На 08.10.2010 г. комисия, назначена за изготвяне на деветмесечния отчет е разпечатала същия. Според изготвения протокол /л.9, т.1/ в този отчет е била записана обща касова наличност от 14 313 лв., а в жълта картонена кутия са били намерени 500 лв.

Според представените болнични листи и заповед за ползване на платен годишен отпуск /л.33 и сл.,т.ІІ/ Р.Г. е отсъствала през 2010 г. в следните периоди: 20.01.2010 г. – 23.01.2010 г., 15.04.2010 г. – 17.05.2010 г., 17.06.-21.06.2010 г., 19.07.-26.07.2010 г., 09.08.2010 г. – 26.08.2010 г., 10.09.2010 г., 17.09., 04.10.2010 г. – 23.11.2010 г. В заповедите за отпуск не е посочено лице, което следва да замества Г.

По повод констатираното несъответствие между действителната касова наличност и счетоводното й отразяване е образувано и водено ДП №1194/2010 г. по описа на Първо РУП гр.Добрич за престъпление по чл.201 от НК. С постановление от 28.01.2011 г. наказателното производство е прекратено поради смъртта на извършителя. С постановление от 25.02.2013 г. на прокурор от ОП Добрич това постановление е отменено и е указано какви действия следва да бъдат извършени от разследващите органи. С ново постановление от 12.04.2013 г. отново е прекратено наказателното производство по ДП №1194/2010 г. по описа на Първо РУП Добрич. Образуваното по жалба на ответниците срещу това постановление ЧНД №622/2014 г. по описа на РС Варна е прекратено с определение от 14.02.2014 г. /л.532/, което е потвърдено от ВОС по ЧНД№334/2014 г.

Видно от инвентарната книга на РС Добрич /л.91,т.ІІ/ в счетоводния отдел е налична “каса огнеупорна”. Същата е придобита през м.декември 1978 г. /л.93/.

Според показанията на свидетелите Д. – съдебен администратор и М. – зам. председател на РС Добрич единствено и само Г. се е разпореждала с паричните средства и е теглила пари от банката. До края на 2009 г. и началото на 2010 г. работата на Г. е била отлична, но след това в резултат на влошеното здравословно състояние са били установени случаи на неизпълнение на служебните й задължения – неизготвяне на документи в срок. Това наложило обособяването на длъжносттта “съдебен секретар, той и касиер” и назначаването на И. И. на тази длъжност. През м.юни същата се обучавала, м.юли и август ползвала платен годишен отпуск и през м.септември продължила да се обучава. Според показанията на свид.Д., Г. обяснила, че съхраняваната от нея касова наличност е малка и не е необходимо парите да се държат в каса. Преди нейното назначаване в кабинета имало каса. На 08.10.2010 г. свид. Д. е влязла в кабинета на Г., за да провери изготвянето и изпращането на счетоводен отчет /протокола за тази проверка е на л.9, т.1/. Според свидетелите И. И. не е боравила самостоятелно с пари, подпомагала е само технически работата на главния счетоводител. Според показанията на свид.К., работил с Г. като външен за съда експерт, издаваните от него фактури той оставял в кабинета на главния счетоводител. В този кабинет имало две бюра и на едното стояла друга служителка. Последната плащала на вещи лица през пролетта и лятото на 2010 г. Свидетелят не видял Г. да се подписва на платежните документи, изготвени от другата служителка.

Последният изготвен от Г. отчет за касово изпълнение на бюджета на Районен съд гр.Добрич е към 31.08.2010 г. /л.443 и сл./. Следващият такъв – към 30.09.2010 г. е изготвен от други лица /л.438/. Подписът, положен върху първия от Г. не се оспорва от ответниците – нейни наследници.

Според заключението на съдебно-икономическата експертиза /л.462 – второто от двете, тъй като първото е взело предвид отчета към 30.09.2010 г., изготвен от трети лица/ според нормативните изисквания и утвърдената практика в бюджетното счетоводство всеки месец се изготвя формуляр НАЛ – 3 Отчет за наличностите на банкови сметки и в брой. Този отчет при ищеца се е изготвял от главния счетоводител, заверяван е от обслужващата банка и е изпращан на ВСС. Наличността по бюджетната каса към 31.08.2010 г. според този отчет /л.443/ е 5 241 лв. Приходите за периода 01.09.2010 г. – 08.10.2010 г. / 6 бр. ПКО/ са 36 647,14 лв., а разходите /41 РКО/ - 35 383,02 лв. Така наличността, явяваща се разлика между първоначалната наличност и приходите минус разходите е 6 505,18 лв. Шестте ПКО са с подписите и имената на Р.Г. Пресметната по този начин, наличността по бюджетната каса към 03.11.2010 г. е 9 716,68 лв. За периода след смъртта на Р.Г. до 03.11.2010 г. са издадени четири ПКО /първоначално заключение – л.111 и сл./ - с №38 за аванс, №39 за заплати, №40 за обезщетение при пенсиониране и №41 за заприходени 500 лв., открити при проверка в бюрото на гл. счетоводител. Сумите по първите три ПКО са изтеглени от И. И. и са раздадени с РКО съобразно предназначението им. Досежно разходването на сумата 26 335,14 лв., получена от Р.Г. с ПКО №36 е издаден РКО №194 с основание доплащане работно облекло. Тази сума е раздадена на служителите по ведомост срещу подпис, но на ред 34 липсва подпис на съдебния архивар Т. М. Поради това експертизата приема, че правилно работодателят не е счел, че това е разходвана по предназначение сума и я отчел като липса в размер на 675 лв. Тази липса е частично компенсирана със сумата 500 лв., намерена в кабинета на главния счетоводител. Според вещото лице тази липса правилно е осчетоводена като такава, за която отговорност носи Р.Г., тъй като касае ПКО и РКО, издадени по времето, в което тя е била главен счетоводител. Обобщавайки приходите и разходите по бюджетната сметка в счетоводството на ищеца за периода, в който Г. е била главен счетоводител, експертизата /л.117/ е посочила, че разликата между приходите и разходите е 5 566,38 лв.

По отношение на набирателната сметка вещото лице е пояснила, че средствата по нея се набират от средства, свързани със съдебно-изпълнителна служба, съдебни гаранции, депозити за вещи лица, експерти и командировки, конфискувани суми и депозити, грешно постъпили суми, суми от наеми и др. подобни. Респ. същите следва да се разходват целево – за СИС, съдебни гаранции, изплащане на депозити за вещи лица. От набирателната сметка в банката се теглят суми само за такова целево разходване. Според вещото лице /л.467/ движение по набирателната сметка за м. септември 2010 г. няма. Приходните касови ордери за периода 01.01.2010 г. – 08.10.2010 г. са на стойност 10 900 лв. , като последният ПКО е от 27.08.2010 г. /л.115/. Направените разходи са на стойност 2 460,00 лв. Следователно наличността по касата следва да бъде 8 440 лв. Обобщавайки приходите и разходите по набирателната сметка в счетоводството на ищеца за периода, в който Г. е била главен счетоводител, експертизата /л.118/ е посочила, че разликата между приходите и разходите е 8 440 лв.

Според наличните в счетоводството документи Р.Г. е теглила парични средства и е изплащала суми. За периода, в който тя е работила като главен счетоводител по бюджетната сметка са постъпили приходи от 966 183,60 лв. и са отчетени разходи за 960 623,48 лв., следователно разликата от 5 566,38 лв. следва да е в наличност към 08.10.2010 г. За същия период по набирателната сметка са постъпили 38 038,68 лв., отчетени са разходи на стойност 29 598,68 лв., следователно разликата от 8 440,00 лв. следва да бъде налична. Тези две суми /разликите/ заедно с 40 лв. неотчетен служебен аванс и сумата 675 лв., изписани, но непредадени като сума за работно облекло на служител намалени със сумата 500 лв., открити в кабинета на главния счетоводител са осчетоводени като липси, възлизащи на 14 221,38 лв. /л.122/ Според допълнителното заключение разликата в приходите и разходите на бюджетната каса е 5 834,14 лв. и общия размер на сумата е 14 489,14 лв. /л.473/

В с.з. на 25.09.2013 г. вещото лице в отговор на въпроси отговори, че при издаването на РКО са допуснати известни нарушения, но тъй като с тях е намален пасива на касата и ищецът признава извършването на тези разходи, тя също ги е признала за разходи.

В заповедта за прекратяване на трудовото правооношение /л.14/ работодателят е разпоредил да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск на наследниците на Р. Г. за 44 дни. Видно от заповед №400/22.11.2010 г. /л.5, т.1/ размера на това обезщететние е 3 159,65 лв. С тази заповед е разпоредено същото да не се изплаща до решаване на въпроса с констатирана липса.

Разноските, направени от ищеца са на стойност 2 159,70 лв. /л.504/. Тези на ответника са на обща стойност 900 лв., от които 700 лв. по договор за правна защита и съдействие /л.23 от гр.дело №1143/2010 г. на БРС/ и 200 лв. платен депозит /л.81, т.2/. Ответниците не са заплащали д.т. за насрещния иск /л.130 и л.131/ са без договорено възнаграждение. Допълнителната експертиза е заплатена изцяло от ищеца.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 14 489,14 лв. е основателен и доказан. В съответствие с разпоредбата на чл.207 ал.1 т.2 от КТ работник или служител, на когото е възложено като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, отговаря спрямо работодателя за липса – в пълен размер, заедно със законните лихви от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриването на липсата. Въпреки че по делото не са представени доказателства за връчване на длъжностна характеристика на наследодателката на ответниците, самата длъжност, която тя е заемала предполага събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности. Както е имал повод да посочи и Върховния касационен съд / решение №449/06 от 03.07.2006 г. по гр.д. №2732/2004 г., ІV Б гр.о./ при отговорността за липси, установяването на липси обръща тежестта на доказване и ответникът, който е причинил щетата, следва да докаже, че не я е причинил или че не я е причинил виновно. И тъй като доказването, което провеждат ответниците досежно това обстоятелство е главно, то трябва да е и пълно – да създаде сигурно убеждение на Съда в неистинността на съответното фактическо твърдение, изсенесето от ищеца.

В настоящия случай бе установено, че постъпващите при ищеца парични наличности са били получавани от Р.Г. от банката, за което същата е съставяла приходни касови ордери. Нейният подпис върху приходните ордери не е оспорен. Същевременно не бяха събрани доказателства, които да установяват други причини за липсата на паричните средства, поверени на Р.Г. в качеството й на материално отговорно лице. Ето защо този недостиг по двете сметки – бюджетна и набирателна, въпреки опитите на процесуалните представители на ответниците да установят друго, си остана с неустановен произход. А отговорността за липса е регламентирана в чл.207, ал.1, т.2 от КТ и същата е в пълен размер заедно със законните лихви от датата на причиняването на щетата, а ако това не може да бъде установено – от деня на откриването на липсата. В случая липсата е в размер на 14 489,14 лв., както е установило вещото лице в допълнителното заключение и същата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2010 г. /както е поискал ищеца/.

Основателен и доказан е предявеният от ответниците иск за заплащане на сумата 3 159,65 лв. Тази сума ищецът дължи като обезщетение за неползван от наследодателката на ответниците платен годишен отпуск. Сумата е установена като размер с изходящ от ищеца документ /л.5, т.1/.

Искът за заплащане на сумата 60 лв. – стойност на ваучер за храна за периода м.август – м.октомври 2010 г. е недоказан. По делото не бяха събрани доказателства тази сума да се дължи на ответниците.

Ответниците следва да заплатят на ищеца и направените по делото разноски в размер на 2 159,70 лв. На същото основание чл.чл.78 , ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответниците направените от същите разноски по делото, а именно 700 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Останалите разноски са във връзка със защита по главния иск /назначената експертиза/, а за част от тях не са представени документи.

Съдът не счита, че следва да намалява адвокатското възнаграждение, присъдено на ищеца по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като същото надвишава минималното определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения само със 165,33 лв. Същевременно делото продължи три години и по него бяха проведени пет открити с.з. Ето защо съдът счита, че уговореното възнаграждение не е несъразмерно на фактическата сложност на делото.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Г.Г.Г., ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Районен съд Добрич, адрес гр.Добрич, ул.”Константин Стоилов”, №7 в равни части сумата 14 489,14 лв. /четиринадесет хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и четиринадесет стотинки/, представляваща липси за периода 01.04.2007 г. – 09.10.2010 г. ведно със законната лихва от 03.12.2010 г. и сумата 2 159,70 лв. /две хиляди сто петдесет и девет лева и седемдесет стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Районен съд Добрич, адрес гр.Добрич, ул.”Константин Стоилов”, №7 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.Г., ЕГН **********, П.Г.Г., ЕГН ********** и В.Г.Г., ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен представител Г.Г.Г., ЕГН ********** *** сумата 3 159,65 лв. /три хиляди сто петдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки/ обезщетение по чл.224 от КТ и сумата 700 лв. /седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на сумата 60 лв. – ваучери за храна.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: