Р Е Ш Е Н И Е

Номер 195 11.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и четвърти юни две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 115/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Имдо” ООД срещу С.Х.Х., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 4430лв. – неизплатена главница по договор за паричен заем обективиран в РКО от 24.08.2013г., ведно със законната лихва считано от датата на издаване на заповедта. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че на 25.07.2011г. бил сключен трудов договор между страните, като на 24.08.2013г. по искане на ответника му била предоставена сумата в заем, предадена му в брой, за което бил съставен РКО, с уговорка същият да бъде изплатен до 30.09.2013г. На 09.09.2013г. по взаимно съгласие било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, като заемната сума не била върната. По реда на чл.410 от ГПК срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №1706/2013г. на РС Разград, която оспорил.

В предоставения му срок ответникът оспорва, претенцията. Признава, че е работил при ищеца, като сочи, че не е получавал заем от 4430лв. и не е подписвал РКО. Сумата получил от клиенти в Бургас, била открадната от управлявания от него автобус ***** собственост на ищеца при изпълнение на служебните му задължения в гр.Айтос на връщане от гр.Бургас. На 24.08.2013г. тръгнал за гр.Бургас от с.Липник натоварен със стока, по това време нямало хора от администрацията и счетоводството на фирмата на ищеца, такива нямало и при прибирането му от път. Сочи, че за кражбата на парите е образувана полицейска преписка в РУП Айтос. Твърди, че представения РКО е неистински документ, който не е подписвал.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Ответникът бил в трудовоправни отношения с ищеца от 25.07.2011г. до 09.09.2013г. На 24.08.2013г. ищецът дал сума в размер на 4430лв. на ответника като паричен заем, съгласно РКО от 24.08.2013г. с уговорен падеж 30.09.2013г.

От приложеното постановление за спиране на наказателно производство на РРП гр.Айтос е видно, че на 24.08.2013г. е започнато досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че за времето около 15 часа същия ден от микробус е отнел от владението на ответника сумата 4430лв., собственост на ищеца, като извършителят на деянието не е установен.

Със заповед №3252/29.10.2013 г., издадена по ч.гр.д.№1706/13г. г. на РРС е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 4430лв. ведно със законната лихва от 25.10.2013г. до окончателното и плащането, по договор за паричен заем с падеж 30.09.2013г., както и разноските по делото в размер на 88,60лв. Срещу така издадената заповед ответникът възразил в срок.

В с.з. ответникът оспорва истинността на представения от ищеца РКО от 24.08.2013г., а именно, че не е подписвал този документ. Предвид заявлението на ищеца, че ще се ползва от него е открито производство по реда на 193 от ГПК и е назначена графологична експретиза, която да изследва подписа в документа - дали е изпълнен от ответника.

Според заключението на вещото лице по назначента графологична експертиза, саморъчният подпис положен върху разходен касов ордер от 24.08.2013г. за «получил сумата» е изпълнен от ответника. Съдът няма причина да не кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е отговорило компетентно на поставените въпроси, а и не е оспорено от страните.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза касов ордер в размер на 4430,56лв. е осчетоводен в счетоводството на ищеца в к-т на с-ка №501 «каса в левове» и д-т с-ка №4221 «Подотчетни лица в лева», към датата на проверката не е отразено плащане по сумата от 4430,56лв. – дължима. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и неоспорено.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. С оглед депозирано по ч.гр. д. №1706/2013г. на РРС възражение от ответника, ищецът е предявил установителен иск за съществуване на вземането. Договорът за заем посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. От приложения РКО от 24.08.2013г. се установява, че ответникът е получил в заем от ищеца процесната сума. От заключението на извършената графологична експертиза се установява, че документът е подписан от ответника. Същият документ по смисъла на чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от ответника, който го е подписал. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че процесната сума се води в счетоводството на ищеца като задължение на ответника и към момента е дължима. Остана недоказано оспорването от страна на ответника на РКО и в този смисъл твърдението му, че не носи неговия подпис. Обстоятелството за образувано наказателно производство в гр.Айтос за кражба на процесната сума от владението на ответника, не опровергава твърденията на ищеца, че същата сума е дадена в заем на ответника. Липсват доказателства същата да е била върната на ищеца. Поради извършеното пълно и главно доказване на твърдените от ищеца обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 88,60лв. заплатена държавна такса, 120лв. депозит за експертиза и 120лв. адвокатско възнаграждение съгласно приложено пълномощно, или общо размер на 328,60лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 88,60лв. за разноските по ч.гр.д. №1706/2013г. на РРС, т.е за разноски ответникът следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 417,20лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Х.Х., ЕГН**********,*** дължи на “Имдо” ООД, ЕИК **** адрес гр.Разград, бул. ******, сумата 4430лв. /четири хиляди четиристотин и тридесет лева/ представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем обективиран в разходен касов ордер от 24.08.2013г., ведно със законната лихва считано от 25.10.2013г. до окончателното и плащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1706/2013г. по описа на Районен съд Разград.

ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО на основание чл.194 ал.2 във вр. с чл.193 ал.2 от ГПК, направеното от С.Х.Х., ЕГН********** оспорване истинността на представения от ищеца “Имдо” ООД, ЕИК **** документ РКО от 24.08.2013г, относно авторството на подписа на ответника С.Х.Х.

ОСЪЖДА С.Х.Х., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “Имдо” ООД, ЕИК **** адрес гр.Разград, бул.*********** сумата 417,20лв. /четиристотин и седемнадесет лева и двадесет стотинки/ за разноски.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: