№ І 23.07.2014г. град Разград
Разградският районен съд
на осми
юли
две
хиляди и четиринадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова
Секретар:
Г.М.
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №287 по описа за 2014г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е за
съдебна делба на съсобствени недвижими и движими вещи с правно основание чл.34
от Закона за собствеността във фазата по допускането.
Депозирана е искова молба от Е.Ф.В.,
която твърди, че с Й.Д.В. са съсобственици на следните недвижими имоти: 1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6351.10.3 в Р. с адрес
**************** разположен в сграда №10 разположена в поземлен имот с
идентификатор 61710.502.6351 с предназначение жилище апартамент със застроена
площ от 76,14 кв.м. при граници на същия
етаж: 61710.502.6351.10.2, под обекта: 61710.502.6351.10.20,
61710.502.6351.10.21,61710.502.6351.10.19 над обекта:61710.502.6351.10.6, ведно
с прилежащото избено помещение №3 със застроена площ от 4,65кв.м., при граници:
ляво -стена, дясно - избено помещение №4 на апартамент №4, горе - първи жилищен
етаж както и 5,02% ид. части от правото на строеж върху мястото от 231,09 кв.м.
и съответните части от общите части на сградата; 2.Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 61710.502.6351.10.19 в гр.Р., с адрес ж.к.”***** в сграда №10
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6351 предназначение гараж
в сграда със застроена площ от 18,90 кв.м. при граници: на същия тежа
61710.502.6351.10.20, 61710.502.6351.10.21, под обекта: няма, над
обекта:61710.502.6351.3; Следните движими вещи: 1.МПС ГАЗ 53 Рз1543ТВ; 2.Казан
за варене на ракия, 3.Машинка за рязане на дърва, 4.Парен котел, 5.Телевизор
“Филипс” - 2 бр., 6.Фризер “Медиа”, 7.Пералня “Уърпул”, 8.Готварска печка
“Раховец”, 9.Кухненски комбайн, 10.хладилник “Индезит”, 11.Кухненски сервизи 3
бр.- чаен, за кафе и за хранене. Сочи, че
с ответника сключили граждански брак на 20.03.1991г., като по силата на
влязло в сила решение по бр.д.№87/2012г. от 18.11.2013г. на РРС бракът между
тях е унищожен. Недвижимите имоти са били придобити като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот на ответника за
мероприятия по ЗТСУ, като за тях били съставени съответните нотариални актове -
№1366 и 1378 от 23.06.1994г. на нотариус при РРС, с които ответникът бил
признат за собственик на същите. Съгласно протокол №2 от 05.04.189г. относно
извършване на оценка на недвижимите имоти и определяне начина на обезщетение
издаден от Общ. НС Разград, цената на отчуждения имот на ответника е
10186лв, а е обезщетен с жилище на
стойност 21431лв. Изплатената разлика от 10245лв. е станала по време на брака
със семейни средства, в условията на СИО и ищцата твърди, че притежава дял във
всеки един от двата обекта по 23,5 процента. Сочените движими вещи се намирали
във владение на ответника, който не я допускал да ползва жилището, поради което
претендира обща наемна цена 60лв. месечно за първите шест движими вещи описани
по-горе считано от датата на подаване на молбата, съответно по 40лв. месечно за
останалите. В с.з. представителят на ищцата твърди, че недвижимите имоти са
придобити от ответника, след доплащане на сума по време на брака между страните,
за отчужден имот на ответника и бившата му съпруга Д., като съгласно влязло в
сила решение са допуснати до делба между последните, като след това съгласно
договор за доброволна делба отдветникът е придобил и ½ ид. част на
бившата си съпруга Даринка, което е станало по време на брака с ищцата.
Ответникът депозира отговор, като твърди, че имотите не следва да бъдат
допускани до делба, т.к. е налице пълна трансформация на лично имущество, няма
доплащане в стойността на жилището и гаража, поради което счита иска за
недопустим. От движимите вещи съществувал единствено МПС ГАЗ 53 Рз****, който
бил спрян от движение, не е пречил на ползването му, като останалите движими
вещи са изнесени от сина им, поради което не дължи заплащане на наем. В с.з.
представителят на ответника твърди че недвижимите имоти не следва да се
включват в делбената маса, тъй като ищцата няма принос по отношение на
заплащането и придобиването им, не е налице доплащане, като дела на бившата
съпруга на ответника е заплатена със сума получена от брата на ответника като
дарение.
Разградският
районен съд, след преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Страните
са сключили граждански брак на 20.03.1991г., за което е съставен акт №47, като
с решение №111/18.11.2013г. по бр.д. №87/2012г. на РРС, влязло в сила на 11.12.2013г. бракът между страните е
унищожен. Съгласно Заповед №599/03.05.189г. на председателя на ИК на ОБНС
Разград, е бил отчужден имот с пл.сн. №461 от квартал 45”б” по плана на гр.Р.,
ул ***** “а” собственост на ответника, като с протокол №2 от 05.04.1989г. е
извършена оценка на имота и определен начина на обезщетяването му с тристайно
жилище в кв. 45”б” по плана на гр.Р. и с гараж, а съгласно Заповед
№4206/26.12.1990г. на председателя на ИК на ОБНС Разград, на ответника на
основание чл.100 от ЗТСУ е определено за обезщетение срещу отчуждения имот
процесното жилище и гараж. По това време ответникът е бил в брак с Д. П. Г. С н.а. №** том том *дело №***г. и с н.а. №*
том **дело № ***г., Й.Д.В. е признат за собственик на двата имота предмет на делбата. С решение по
гр.д. 1112/1996г. на РРС влязло в сила на 05.02.1998г., са допуснати до делба
при равни права между Д. П. Г. и Й.Д.В. процесното жилище и гараж/л.80-82/. С
договор за доброволна делба от 10.07.2000г.
ответникът е получил в дял и станал собственик на дела на Д. П. Г., като за уравнение на дела
си същата е получила от него сумата 6000лв. По време на брака си Й.В. и Е.В.,
са придобили движими вещи - МПС ГАЗ 53 Рз****, казан за варене на ракия,
машинка за рязане на дърва, парен котел, телевизор “Филипс”-2 бр., фризер
“Медиа”, пералня “Уърпул”, готварска печка “Раховец”, кухненски комбайн,
хладилник “Индезит”, Кухненски сервизи 3 бр.- чаен, за кафе и за хранене.
По делото са
разпитани по искане на ищцата свидетелите Пламен В. - син на страните, Ан. Н. -
сестра на ищцата, В. Т. и Р. Ст., а по искане на ответника свидетелите В. К. -
брат на ответника и Р. Р.. В показанията си св.Пл. В. сочи, че родителите му са
разделени от 2011г. като той и майка му нямат достъп до апартамента, като баща
му го изгонил. В жилището имало хладилник, перална “Уърпул” съдомиялна “Мидеа”,
чаени комплекти, кухненски комбайн, 2бр. телевизор “Филипс”, печки. На вилата
имало парен котел, МПС, което е бракувано, казан за варене на ракия, машинка за
рязане на дърва. От средата на 2011г. не е влизал в апартамента, до вилата
нямал достъп, предполага, че по-обемните вещи са там, а преди това били в
мазата на апартамента и в килера. Баща му подавал на три пъти жалби срещу него
в полицията, отношенията им са влошени.
Свидетелката Ан. Н. сочи, че ищцата и ответника заживели през 1990г
заедно в къща, която е била собственост на ответника и бившата му съпруга. През
1994г. страните се нанесли в процесния апартамент, чиято стойност била
по-висока от тази на къщата, ответникът изплатил на бившата си съпруга по време
на брака с ищцата през 1999г. Ищцата в момента била в Италия, когато се връщала
в България живеела по квартири, ходила до апартамента, но ответникът сменил
бравата, нямала възможност да влезе в жилището, последно през лятото на
миналата година двете ходили в апартамента, но било заключено. Свидетелката последно
през 2010г-2011г. влизала в жилището - в хола, където имало мека мебел,
гардероб, масичка и телевизор. Свидетелят В. К. сочи, че през 1989г. служители
от Общината дошли и отчуждили съседните имоти - неговия и на ответника, като
жилищата били готови през 1994г., като ответника получил жилище и гараж, където
заживял с ищцата. Тя дошла без лични средства само с пътни пари. Ответникът
работил в Либия две години през 1987-1989г. и се върнал с долари. Когато
страните били в Италия преди около три години ответника му се обадил, че
апартамента е разбит. Като влязъл свидетелят видял, че апартамента е обран
“като обран бостан”, били останали само две стари легла, като сочи, че синът на
страните Пл. е влизал в жилището. Подал жалба в полицията. В показанията си в
с.з. от 08.07.2014г. свидетелят сочи, че през 1978г. ответникът му дарил
480кв.м. дворно място с ½ ид. част от сградата, като частта на последния
била съборена при отчуждаването. В знак на благодарност към брат си дал 6000лв.
пред нотариус, на бившата съпруга на
ответника Д., дарил парите на последната заради дела на ответника. В
показанията си свидетелката К. П. сочи, че познава ответника и първата му
съпруга, тъй като живели в един квартал. Ходила през 2012г. в апартамента,
когато срещнала случайно ответника. Вътре имало стари ъглови легла, изпокъсани
тапети, ответникът и казал, че имало и техника, но синът му я изнесъл, когато
бил в Италия. В показанията си свидетелят Р. Р. сочи, че познава ответника и
бившата му съпруга, съседи били по къща. Заедно с ответника и неговия брат Валентин
ходил при нотариус Р. К., където В. дал на брат си 6000лв. като благодарност,
тези пари били дадени на бившата му съпруга Д. В показанията си свидетелката В. Т. сочи,
че познава страните, като заедно с ищцата е работила в “Диамант”, получавала
добро възнаграждение, след което останала без работа, а след това работила също
в “Родопа” и в заведение “Бели лом”. Знае, че са отчуждили къщата, в която
тогава страните живеели. Ищцата се грижела добре за семейството си, справяла се
прекрасно с домакинската работа. От ищцата чувала, че трябвало да изплащат дела
на бившата съпруга на Й.. Отношенията между В., Й. и семействата им били
влошени още когато жевеели в къщата. В показанията си свидетелката Р. Ст. сочи,
че познава страните отпреди 2000г., когато живели в един квартал, били
приятелски семейства. Ищцата работела в Стъклозавода, когато го закрили се
оплакала, че останала без средства. Нещо са изплащали на бившата съпруга на Й..
Имало период, в който не били в добри отношения с брат си, както и имало
някаква непоносимост между двамата и семействата им. Й. на няколко пъти пътувал
за чужбина, като през 2005г. заминал за Италия, тогава отношенията между
страните се влошили.
По делото е
приложен н.а. №5 том VІІ дело №1819/78г. съгласно който Й.Д.В., Д. П. В. даряват на В. Д. К., ½ идеална
част от масивна жилищна сграда в гр.Р.,
съставляващ пл. номер 461 кв.3 по плана на града
Изложените
фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл.48 ал.3 от СК унищожаването на брака между страните има
действие за в бъдеще, като разпоредбите относно последиците на развода за
имуществените отношения се прилагат съответно. Процесните недвижими имоти са
придобити от ответника през 1989г. по времето, когато е бил в брак с бившата си
съпруга Д. П. Г., като обезщетение за отчужден за жилищно строителство имот с пл. номер 461 в квартал 45б гр.
Разград. Това се установява от Заповед №599 от 03.05.1989г. и Заповед
№42/26.12.1990г. По силата на самата заповед, която е издадена преди брака на
страните по делото в случая е придобито правото на собственост, съгласно редакцията ДВ бр.45/84г.
на чл.103 от ЗТСУ/отм/. Констативния нотариален акт не създава права, а
само констатира притежанието на такива /Р-е №145/27.06.2013г ВКС гр.д.
№1352/12г. Іг.о./ Твърденията на ищеца, че е извършено доплащане по време на
брака с ответника са ирелевантни, тъй като дори и да е имало такова,
собствеността вече е придобита по силата на заповедта по чл.103 от ЗТСУ/отм/, а
евентуално доплащане би имало значение само относно облигационни претенции на
другия съпруг. Неотносима е в случа и практиката на ВС Пост. №5/31.10.1972г. по
гр.д.№”/72г. на ВС, което третира правоотношенията между съпрузи относно
отчужден имот на единия съпруг, притежаван преди брака, тъй като се отнася до
друг правен ред, а именно по ЗПИНМ/отм/ преди приемане на ЗТСУ/отм/, тъй като
разглежданите правоотношения са породени при действието на последния /В т.см.
Опр. №1017/10.11.2011г. ВКС гр.д. №661/2011г. ІІг.о./ На следващо място съгласно
влязло в сила решение по гр.д. №1112/1996г. на РРС, процесното жилище и гараж
са допуснати до делба между ответника и бившата му съпруга Д. В. при равни
права. По време на брака с ищцата ответникът е придобил чрез възмездна сделка -
договор за доброволна делба от 10.07.2000г. ½ ид. част от същите
недвижими имоти. Съгласно чл.19 ал.3 от СК от 1985г. при придобиване на
недвижим имот по време брака на възмездно правно основание възниква съпружеска
имуществена общност върху него. Тази презумция може да бъде оборена при
хипотезата на чл.21 от СК /отм/, ако придобиването е станало изцяло с лично
имущество по смисъла на чл.20 от СК /отм/. В този смисъл е направеното
оспорване от ответника в с.з. от 24.06.2014г./л.103/ В негова тежест е да
докаже в случая, че сумата 6000лв. заплатена на бившата му съпруга при
сключване на договора за доброволна делба от 2000г. е негова лична собственост,
като според твърденията на същия, парите са дарени от брат му за негово лично придобиване
на останалата ½ ид. част от двата имота. В този смисъл са разпитани като
свидетели Р. Р. и В.К. Свидетелят Р. сочи, че заедно с ответника и неговия брат
ходили при нотариус Р. К., като В. дал като дар на брат си от благодарност
6000лв., на бившата му съпруга. Ответникът и последната били дарили на брата на
първия имот с къща. Св. В. К. сочи, че през 1978г. ответникът му дарил дворно
място с ½ част от сграда, като само частта на Й. била съборена. Преди
години работил в Турция, спечелил пари, като в знак на благодарност към жеста
на брат си му дал 6000лв. пред нотариус Р. К.. Дарил парите на брат си през
пролетта на 2001г., като ги дал на бившата му съпруга Д., за дела му. Съдът
няма причина да не кредитира показанията на свидетелите, като показанията на
св.Костадинов съобразно чл.172 от ГПК, тъй като са последователни
непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото. Същите
са допустими за извършено дарение предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.3 изр. 2 от ГПК, тъй като страните по
сделката са роднини по съребрена линия от първа степен. Съгласно н.а. №* том ***
дело №***г., ответникът и бившата му съпруга Д.а са дарили на св.К. твърдяната
от него идеална част от имота. Явно е налице остоятелството, за което говори
св.К., за признателност по повод дарен му имот от ответника. Т.е. съдът намира,
че ответникът успешно проведе пълно насрещно доказване и обори презумцията на
чл.19 ал.3 от СК/отм/, като е налице трансформация по смисъла на чл.21 от СК /отм/ състояща се в
придобиване на останалата ½ ид. част от процесните два недвижими имота
със средства, които са лични/били са дарени/. В този смисъл съдът намира за
неоснователно възражението на ищцовата страна, не е налице съвместен принос,
тъй като и от показанията на разпитаните в с.з. от 08.07.2014г. по нейно искане
свидетели В. Т. и Р. Ст. не се
установява това. От техните показания не може да се направи извод, че конкретно
средствата в размер на 6000лв. платени на бившата съпруга на ответника за придобитата
½ ид. част от имотите са били семейни. Относно сочените от двете
свидетелки влошени отношения между двамата братя и техните семейства, не се
сочи кога е било това, а освен това, твърдението за влошени отвошение не води
до извод, че не е било направено процесното дарение на парите. Поради което
съдът намира, че процесните имоти са лична собственост на ответника, твърдяната
½ ид. част не е СИО и не следва да бъдат допускани до делба, като в тази
част искът е неоснователен и недоказан.
По отношение на
движимите вещи предмет на делбата съдът намира, че същата следва да бъде
допусната само по отношение на МПС-то. Това е така тъй като от показанията на
разпитаните по искане на ищеца свидетели Пл.
В. и Ан. Н., се установи, че процесните движими вещи, с изключение на
МПС-то, за последно са били видени от първия свидетел през 2011г., като от
тогава не е влизал в жилището, нито във вилния имот на ответника, същият
предполага, че вещите са на посочените места.
Св.Н. изобщо не е виждала тези вещи, дори и когато е посетила през 2010г.2011г. жилището, където са живели
страните. Св.К., както и св.П. сочат, че през 2012г. процесните движими вещи не са били
в имота, освен това има данни, че св. В. - син на страните е влизал и изнасял част от тях, но не е ясно
точно кои вещи. Независимо от последното обстоятелство, по никакъв начин не бе
доказано, че движимите вещи съществуват към момента и са при ответника. Съдът
няма причина да не кредитира показанията на свидетелите за изясняване на
предмета на спора, тъй като са логични, не си противоречат, относими,
кореспондират с останалите доказателства. Независимо, че св.В. е заинтересован,
тъй като страните са негови родители, същият не установява наличие на
процесните движими вещи към момента. Поради което съдът намира, че до делба
следва да бъде допуснато МПС ГАЗ 53 Рз**** при равни права за страните, за
което е явно, че е придобито от страните и съществува към момента, а по отношение
на останалите движими вещи искът е недоказан и следва да се отхвърли.
Предвид изложеното
по-горе, ищецът следва да заплати на основание чл.9 от Тарифата за държавните
такси, сума в размер на 25лв. за отхвърлената част от иска.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА делба на МПС
- ГАЗ 53 РЗ ***,
при права ½ /една втора/ идеална част за Е.Ф.В. ЕГН**********
и ½ /една втора/
идеална част за Й.Д.В., ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Ф.В. ЕГН**********
против Й.Д.В., ЕГН **********, за делба на недвижими вещи: 1.
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61710.502.6351.10.3 в Р. с адрес
**************** в сграда №10 разположена в поземлен имот с идентификатор
61710.502.6351 с предназначение жилище апартамент със застроена площ от 76,14
кв.м./Седемдесет и шест цяло и четиринадесет/ при граници на същия етаж:
61710.502.6351.10.2, под обекта: 61710.502.6351.10.20,61710.502.6351.10.21,61710.502.6351.10.22
и 61710.502.6351.10.19 над обекта:61710.502.6351.10.6, ведно с прилежащото
избено помещение №3 със застроена площ от 4,65кв.м., при граници: ляво -стена,
дясно - избено помещение №4 на апартамент №4, горе - първи жилищен етаж както и
5,02% ид. части от правото на строеж върху мястото от 231,09 кв.м. и
съответните части от общите части на сградата; 2.Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 61710.502.6351.10.19 в гр.Р., с адрес ж.к.”**** в сграда №10
разположена в поземлен имот с идентификатор 61710.502.6351 предназначение гараж
в сграда със застроена площ от 18,90 кв.м./осемнадесет цяло и деветдесет
стотни/ при граници: на същия етаж 61710.502.6351.10.20, 61710.502.6351.10.21,
под обекта: няма, над обекта:61710.502.6351.3, КАКТО И НА ДВИЖИМИ ВЕЩИ: Казан за варене на ракия, машинка за
рязане на дърва, парен котел, телевизор “Филипс” - 2 бр., фризер “Медиа”,
пералня “Уърлпул”, готварска печка “Раховец”, кухненски комбайн, хладилник “Индезит”,
кухненски сервизи 3 бр.- чаен, за кафе и за хранене.
ОСЪЖДА Е.Ф.В.
ЕГН********** да заплати по сметка на Районен съд Разград 25лв./двадесет и пет
лева/
Решението подлежи на
обжалване пред РОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия: