Град Разград, 18.07.2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
на 19.06.2014 г., в открито съдебно
заседание, в състав:
при секретаря П.Т.,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 475 по описа за 2014 г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск за делба,
с правно основание чл.34 и сл. от ЗС. Производството е по реда на чл. 341 и сл.
от ГПК и се намира в първа фаза - по допускане на делбата.
Депозирана е молба от М.Й.В., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника й адвокат И.К.С. ***,
СРЕЩУ
С.П.И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Р., бул. А. В.
№ ***, ет.***,
ап. ***
ЗА ДЕЛБА НА:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **** в гр. Р., общ. Р.,
обл. Р. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-37/10.03.2008г. на ИД на АГКК с адрес
: гр. Р., , п.к. ***,
бул. Б. Л.№ ***,
вх. ***, ет.***,
ап.***, самостоятелния обект се намира в сграда № ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в документа площ: 51.58 кв.м.. Прилежащи части: изба 9.08 кв.м., ведно с 1.26 % ид.ч.
от ОЧС и ПС, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :
***; ***, под обекта : ***
и над обекта: ***.
При права : ½ ид.ч. за ищеца и
½ ид.ч. за ответника.
Ищецът сочи, че страните на ***г.
сключили граждански брак. Бракът им бил прекратен с решение № ***
от ***г., по бр. д. № ***г.
по описа на Районен съд – Разград, влязло в сила на ***г.
По време на брака страните придобили
собствеността на процесния имот с Договор за продажба на недвижим имот - жилище
- държавна собственост от ***г., вписан в СВ под №
*** от 12.05.2000г. представя писмени доказателства.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адвокат И.К.С. *** поддържа ИМ. Представя подробна писмена защита.
Ответникът депозира отговор на ИМ. Намира
иска за допустим, но по същество неоснователен. Сочи че заплатената цена за
процесния имот от 7 992 лв. е с извънбрачен произход – негови средства.
Тази сума му била дарена лично на него от неговите родители, с Договор за
дарение от ***г. Сочи, че е налице трансформация на
лично имущество. Предявява възражения за преобразуване на лично имущество и
придобиване на процесния имот в индивидуална собственост от ответника. При
условие на евентуалност, твърди, че е придобил въз основа на изтекла придобивна
давност от 10 г. дела на ищеца от процесния имот. Моли съда да отхвърли иска за делба на недвижимия имот
и му се присъдят деловодни разноски. Представя писмени доказателства. В съдебно заседание, чрез
пълномощника си адвокат М. М.
от АК – Разград поддържа отговора на ИМ. Представя подробна писмена защита.
Съдът обсъди събраните по
делото доказателства, ведно с доводите и становищата на страните, при което
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от приложеното към
делото гр.д. Решение № ***г. по бр.д. №
***г. по описа на Районен съд гр. Разград, влязло в сила
на ***г. /л. 5-6/, страните са бивши съпрузи сключили гр.
брак на ***г., който брак е прекратен с влизането в сила на въпросното
решение.
На ***г., по време на брака, ответникът в качеството на купувач
сключил договор за продажба на недвижим имот – жилище държавна собственост
/л.7/, по силата на който Държавата представлявана от Областния управител на
Област Разград, в качеството си на продавач, продала процесния имот.
Видно от т.V от договора,
е че същият е сключен по реда и условията на
ЗУЖВГМЖСВ. В т. ІІ от договора е
отразено, че имота се продава на
купувача за сумата от 7 922 лв., платена с мемориален ордер по сметката на Областна администрация
гр. Разград.
Горната фактическа обстановка
е безспорна и се установява от горецитираните писмени доказателства.
Основният спорен въпрос
по делото е, с какви средства е бил закупен процесния имот.
Бащата на ищцата –
свидетелят Й. Т. В. в своите
показания сочи, че е дарил сумата от
около 5 000 лв. на страните, за да подпомогне семейството в
закупуването на процесния апартамент.
Както е
посочено и в постановеното в производството по чл.290 от ГПК Решение № 828 от
20.12.2010 г. гр.д.№ 1477/ 2010 г. на ВКС, ІV г.о., приложим закон не е
действащият СК, а СК от 1985 г. (отм.), тъй като както придобиването на имота,
така и прекратяването на имуществената общност между съпрузите, са настъпили
при действието на този закон. Действащият СК се прилага за имуществени
отношения между съпрузите по заварени бракове (пар.4 ал.1 от ПЗР на СК), но не
и за браковете, прекратени преди влизането му в сила. Поради това приложимият
закон е СК от 1985 г. (отм.).
Както е
посочено и в постановеното в производството по чл. 290 ГПК, Решение № 347 от 15.10.2012
г. по гр. дело № 1071/2011 г. на ВКС, ІV г.о., според разпоредбата на чл.21,
ал.1 СК /отм./ лични са вещите, придобити през време на брака изцяло с лично
имущество. В този случай има пълна трансформация, която изключва тези вещи от
съпружеската имуществена общност, защото няма съвместен принос за възникването
на последната съобразно изискването на чл.19, ал.1 СК/отм./ При частичната
трансформация по чл.21, ал.2 СК/отм./ лична собственост на съпруга остава
такава част от придобития имот, която съответства на вложените извънбрачни
средства. При преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска
имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички
обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично
имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на
вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се
установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото
по време на брака имущество.
В
постановеното в производството по чл.290 ГПК, Решение № 334 от 01.10. 2012
година по гр.дело N 1011 /2011 г. І г.о. на ВКС е прието, че ответникът по иск
за делба на вещ, придобита по време на брак чрез възмезден способ може да
опровергава презумпцията на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.) чрез възражение за
пълна или частична трансформация по чл.21,ал.1 и/или ал.2 СК от 1985 г. (отм.),
възражението е годно процесуално средство за защита в иск за делба до допускане
на делбата. В това решение по чл. 290 ГПК съдът е посочил, че намира за правилно приетото с решение № 818
от 21.11.1997 г. по гр. д. № 664 /1997 г., на ВКС І г.о., както и с приетото с
решение № 355 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 430 /2011 г., г.к., ІІ г.о. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, според което, опровергаването на
презумпцията за съвместен принос на съпрузите за придобитото по възмезден начин
по време на брака имущество, когато приобретател по сделката е само единият от
съпрузите, установена с разпоредбата на чл.19, ал.3 СК от 1985 г. (отм.), става
чрез предявяване на възражение за трансформация с правно основание чл.21,ал.1 и
/или ал.2 от същия СК (пълна или частична трансформация), основано на
твърдения, че влагането на лични средства следва да изключи приложението на
презумпцията, при което доказателствената тежест е за този, който предявява
възражението, който следва да установи пълно и пряко твърдението си за факти,
че е вложил извънсемейни – свои лични средства в придобиването на конкретна вещ
или вещно право; при успешно провеждане на пълно и пряко доказване следва да се
приеме, че презумпцията за съвместен принос е оборена и не може да намери
приложение в конкретната хипотеза (в спора), изключвайки вещноправния ефект на
придобивното основание изцяло или отчасти спрямо неучаствалия по сделката
съпруг.
Съгласно чл.19 ал.1 от
СК/отм./, съпружеска имуществена общност са вещите, правата върху вещи, както и
паричните влогове придобити от съпрузите по време на брака в резултат на
съвместен принос, независимо на чие име са придобити. Следователно законът
поставя две условия, за да бъде дадена вещ или имот съпружеска имуществена
общност - имотът да бъде придобит през време на брака и имотът да е придобит с
общи средства на съпрузите.
Оборването на
презумпцията в чл.19 ал.3 от СК/отм./ за съвместен принос при придобиването на
процесния недвижим имот може да стане, както с писмени, така и с гласни
доказателства, каквато е константната практика на ВКС /в този смисъл решение №
13/1980г. на ГО на ВКС, решение № 535/17.06.1994г. по гр.д.№ 403/94г. на ГО на
ВКС, решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/1990г. на ГО на ВКС/.
В случая е безспорно, че
процесния недвижим имот – апартамент е придобит през време на брака между
страните. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от СК /отм./, тъй като същият е придобит през време на брака между
страните, независимо, че е придобит само на името на ищеца, същият би следвало
да бъде СИО, освен ако по делото не се докаже липсата на съвместен принос на
страните при придобиването му.
Съдът намира, за
недоказано твърдението на ответника относно средствата, с които е закупен
имота, че тази сума му е била дарена
лично от родителите му.
Видно от неоспорената
Декларация за притежавани недвижими имоти на територията на РБ по чл. 26 ЗМДТ с
вх. № ***г., е че
ответникът лично е декларирал, че процесния имот е съсобствен с ищеца при права
½ за всеки. Това деклариране представлява извънсъдебно признание на
факта, че имота представлява съпружеска имуществена общност по чл. 19, ал.1 СК
/отм./.
Съдът кредитира с доверие
показанията на бащата на ищеца – свидетеля Й. Т. В., с оглед нормата на чл. 172 ГПК, тъй като в частта им
в която сочи, че също е дарил средства
на семейството за закупуване на имота, те
съвпадат с горецитираното извънсъдебно признание на ответника, че имота
представлява СИО. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дарението
на бащата на ищеца по никакъв начин не променя правата на собственост на
страните, тъй като свидетеля изрично сочи, че е дарил средствата на общо семейството,
а не на някой от съпрузите. Що се касае до обстоятелството, че свидетеля не
помни детайли относно предаването на сумата, съдът отдава това на дългото време
изминало от даването на сумата до депозирането на показанията – повече от четиринадесет години.
Правата на собствениците
– бивши съпрузи се определят към момента на придобиване на вещното право по
съответния юридически способ /Постановление № 5 от 31.10.1972г. на Пленума на
ВС – т.2/. В настоящият случай правото на собственост е възникнало със
заплащането на цената и сключването на Договора за продажба на .г.
Посочването
на произхода на личните средства има за цел да потвърди тяхното влагане при
придобиването, но предмет на доказване е
самото влагане. /Решение № 116/07.02.1991г. по гр.д.№ 1403/90г., І
г.о./. От събраните доказателства в т.ч. показанията на свидетелите Б. Д. Н. и Г. П.И.
/брат на ответника/, не се установи влагането
на лични средства на ответника в общата придобивка.
Предвид гореизложеното,
съдът намира за безспорно установено по
делото, че процесния недвижимия имот е придобит в резултат на съвместен принос
на страните.
Ето защо, съдът счита, че
възражението на ответника за пълна трансформация се явява неоснователно и не доказано.
По
евентуалното възражение, на ответника, че е придобил въз основа на изтекла
придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС, идеалните части на ищеца от процесния
имот.
Съгласно
задължителните указания по тълкуването и прилагането на Закона дадени с т.2 от
Тълкуватилно решение № 1/2012г. от 6 август 2012 г. по тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на
ВКС: Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността,
е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си.
За доказване на това
обстоятелство, ответникът ангажира показанията само на неговия брат – свидетеля
Г. И..
Само с неговите показания, с оглед
разпоредбата на чл. 172 ГПК, не може да се извърши пълно доказване на
възражението на ответника по чл. 79, ал.1 ЗС. Факта, че ответникът е титуляр на
партидите за ВиК услуги и ползването на ел. енергия на процесния имот, видно от
приетите писмени доказателства, не водят до промяна на горния извод.
Тъй като възраженията на
ответника се явяват неоснователни, съдът намира, че процесния имот е придобит от
страните в режим на СИО и същият е съсобствен между тях при равни права. Ето защо, имота следва да
бъде допуснат до делба между страните при права ½ идеална част за ищеца
и ½ идеална част за ответника.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд,
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***
в гр. Р., общ. Р.,
обл. Р. по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-37/10.03.2008г. на ИД на АГКК с адрес
: гр. Р., , п.к. ***,
бул. Б. Л. № ***,
вх. ***, ет.***,
ап.***, самостоятелния обект се намира в сграда № ***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ,
апартамент, брой нива на обекта : 1, с посочена в документа площ: 51.58 кв.м.. Прилежащи части: изба 9.08 кв.м., ведно с 1.26 % ид.ч.
от ОЧС и ПС, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :
***; ***, под обекта : ***
и над обекта: **,
МЕЖДУ СЛЕДНИТЕ СТРАНИ
И ПРАВА:
-
1/2 идеални части
за М.Й.В., ЕГН **********,***,
-
1/2 идеални части
за С.П.И., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Разград, бул. Априлско въстание № 60, ет.2, ап. 4.
ДАВА НА СТРАНИТЕ ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК ОТ ВЛИЗАНЕ НА
РЕШЕНИЕТО В СИЛА, ЗА ВПИСВАНЕТО МУ В СЛУЖБАТА ПО ВПИСВАНИЯТА ПРИ РАЙОНЕН СЪД –
РАЗГРАД, НА ОСН. ЧЛ 115, АЛ. 2 ЗС. След изтичането на този срок вписването на
исковата молба губи действието си.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: