В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на шестнадесети юни, две хиляди и четиринадесета ,

в публично заседание , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

секретар : Ж.Р.

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 514 по описа за 2014 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

Искът е предявен на основание чл.318 във връзка с чл.327 от ТЗ и чл.200 от ЗЗД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 6 240 лева, представляваща стойността на закупени, но незаплатени „Микробиологичен тор БИО1” и „Хуминова киселина” с вкл.ДДС по ф-ра №0000000170/24.04.2013г., ведно със законна лихва от постъпване на молбата в съда до окончателното плащане. Същият претендира изтекла лихва върху посочената сума от датата на фактурата до завеждането на иска в размер на 574,76 лева, както и направените по делото разноски.

Ответникът не е депозирал писмен отговор, едва в съдебно заседание представителят оспорва съдържанието на фактурата, като твърди че са му доставени 6,438 литра по-малко тор/изразени в стойност около 250 лева/. Едновременно заявява, че процесната фактура е осчетоводена при тях, че е получил препис от ИМ на 11.04.2014г., но поради служебна ангажираност и здравословни проблеми, не е дал отговор по делото.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: Няма спор, а видно и от представената стокова разписка с дата 24.04.2013г. и фактура №0000000170/24.04.2013г. ищецът е доставил на ответника „Микробиологична тор Био 1” и „Химунова киселина”. И в стоковата разписка и във фактурата е посочено: 120 л микробиологична тор и 80 кг киселина на на обща стойност с ДДС 6240 лева. Съгласно фактурата плащането на цената е следвало да бъде извършено по банков път с платежно нареждане. Плащане при ищеца, обаче, не е постъпило.

В срока за отговор ответникът не е оспорил съдържанието на двата документа. Едва в съдебно заседание заявява, че торта е доставена в галони и литрите тор, която е течна, са по-малко с 6,438 литра на стойност 250 лева и около 20 дка земеделска земя е останала ненаторена. Едновременно обяснява, че процесната фактура е отчетена и осчетоводена в счетоводството на предприятието, но не е извършил плащане до този момент, тъй като доставената тор е в по-малко количество и ищецът не е изпълнил уговорката да вземе почвена проба и извърши анализ на почвата, за да се установи вложената тор подобрила ли е или не качеството на почвата. Не представя доказателства в подкрепа на твърденията си.

По делото е представена и справка за размера на законната лихва за периода от 26.04.2013г.- два дни след датата на фактурата до датата на постъпване на ИМ в съда-25.03.2014г., съгласно която изтеклата лихва е в размер на 574,99 лева, от които се претендират 574,76 лева.

Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Предявеният иск е основателен и доказан. В случая, се касае за търговска продажба по смисъла на чл.318 ал.1 от ТЗ. Купувачът-ответник, е закупил вещи- микробиологична тор и киселина и с оглед правилата на доказателствената тежест съдът приема, че той не е платил цената на предадената му и получена стока, затова на основание чл.327 ал.1 от ТЗ, следва да бъде осъден да заплати претендираната сума от 6 240 лева. Представителят на ответника не е оспорил истинността на представените с ИМ документи-стокова разписка и фактура в срока на чл.133 от ГПК и чл.193 ал.1 от ГПК и тази му възможност е преклудирана т.е. загубил е възможността да направи това по-късно. От друга страна, въпреки, че едва в първото по делото заседание оспорва количеството тор, отразена във фактурата не представя доказателства, а заявява, че същата е осчетоводена в счетоводството на предприятието. Не представя и доказателства, че пропускът за оспорване на фактурата в срок, се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

От датата на получаване на стоката и снабдяването му с посочената по-горе данъчна фактура, ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва- чл.294 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, в размер на законовата такава, която до постъпване на исковата молба в съда е в размер на 574,99 лева, от които ищецът претендира 574,76 лева. Върху главницата следва да се присъди и лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Пред вид разпоредбата на чл.78 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, са в размер на 1 299 лева.

Ето защо съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “ОПИТНА СТАНЦИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ-ЛОЗНИЦА”ДП с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление: гр.Лозница, обл.Разград, ул.”Дружба” №37, представлявано от Р. Й. Ефт. да заплати на “Биокомпост БГ”ООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление: гр.Разград, ж.к.”****** с управител С. Ал. Ар. сумата от 6 240 лева/шест хиляди двеста и четиридесет лева/, представляваща стойността на получени, но незаплатени тор и киселина по фактура №0000000170/24.04.2013г, ведно със законна лихва, считано от 25.03.2014г.до окончателното плащане, както и сумата 574,76 лева/петстотин седемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, обезщетение за забава в размер на изтеклата законова лихва от 26.04.2013г. до 25.03.2014г. и 1 299 лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на стрините.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :