Р Е Ш Е Н И Е

№ 198

гр. Разград 16.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ районен СЪД, в публично заседание на 26.06.2014 г., проведено в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при участието секретаря Г.М., като разгледа докладваното от съдия гр. дело № 240 по описа на Разградски районен съд за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *********************, чрез пълномощника му адвокат И.А. ***, против „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям, с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 във вр. 242 КТ и чл. 224 КТ във вр. с чл. 86 ЗЗД, за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 5550 лв., ведно със законната лихва считано от 27.11.2013г. до окончателното изплащане.

Претендираната сума представлява неизплатено трудово възнаграждение за периодите: 02.06.2010г. – 13.09.2010г., 01.06.2011г. – 12.09.2011г., 01.06.2012г. – 30.09.2012г., 07.05.2013г. – 01.06.2013г., 01.06.2013г. – 09.09.2013г., както и неизплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 3 дни, за периода 07.05.2013г. – 09.09.2013г.,

За горецитираната сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 1902/2013г. по описа на Районен съд – Разград.

Ищецът сочи, че през горецитираните периоди между страните е било налице валидно трудово правоотношение, но ответникът не му изплатил горецитираните трудови възнаграждения, нито парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Претендират се и деловодни разноски. В съдебно заседание, пълномощникът му адвокат И.А. ***, поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез пълномощника си адвокат М. ***, депозира отговор на исковата молба. Оспорва изцяло исковите претенции. Позовава се на изтекла погасителна давност относно трудовото възнаграждение дължимо за периода 02.06.2010г. – 13.09.2010г. Сочи, че за процесните периоди действително е било налице валидно трудово правоотношение между страните, но ответника е изплащал дължимото на ищеца трудово възнаграждение. Ето защо, моли за отхвърляне на исковите претенции. В съдебно заседание пълномощникът му адвокат М. *** поддържа отговора на исковата молба и излага подробни съображения.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните, а и се установява от събрания по делото доказателствен материал – трудови договори, и отразяване в трудовата книжка, че за процесните периоди между страните е било налице валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е престирал своя труд в полза на ответника. Последният е правоприемник на ЕТ „Рики-А-Реджеб Ибрям”.

Основният въпрос по делото, е дали ответникът е изплатил на ищеца дължимото трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебно икономическата експертиза /л.70-74/, е че :

1. Размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за периодите е:

- 02.06.2010г. – 13.09.2010г. – 1 446.10 лв.

- 01.06.2011г. – 12.09.2011г. – 1 485.00 лв.

- 01.06.2012г. – 30.09.2012г. – 1 744.72 лв.

- 07.05.2013г. – 01.06.2013г. – 210.00 лв.

- 01.06.2013г. – 09.09.2013г. – 1 387.50 лв.

2. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за периода 07.05.2013г. – 09.09.2013г. е в размер на 62.70 лв.

По делото са представени от ответника ведомости за заплати в които е отразено, че трудовите възнаграждения за претендираните периоди и обезщетението за неизползван отпуск са изплатени на ищеца, като последния се е подписал в тях.

В първото съдебно заседание, ищецът оспори тези ведомости, като заяви че подписите в тях не са негови. Ето защо, на осн. чл. 193, ал.2 ГПК бе открито производство по оспорване на ведомостите.

Видно от неоспореното от страните и прието от съда заключение на графическата експертиза /л.90-92/, е че саморъчните подписи, положени срещу името на ищеца във ведомости за заплати за периодите от юни до септември 2010г., от юни до септември 2011г., от юни до септември 2012г. и от май до септември 2013г. НЕ са изпълнени от ищеца.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

По производството по оспорване на процесните ведомости по чл. 193 и чл. 194 ГПК,

Както вече се посочи, според неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебно графическата експертиза, съгласно което е че саморъчните подписи, положени срещу името на ищеца във ведомости за заплати за периодите от юни до септември 2010г., от юни до септември 2011г., от юни до септември 2012г. и от май до септември 2013г. НЕ са изпълнени от ищеца. Ето защо, съдът приема, че тези документи са неистински в частта относно авторството на подписа на С.К.К., ЕГН **********, поради което съдът следва да изключи същите от доказателствата по делото. На основание чл.194, ал.3, изр.2 от ГПК, ОРИГИНАЛИТЕ на тези документи /по делото са налице и преписи от същите/, заедно с препис от настоящото решението, да се изпратят Районна прокуратура - Разград.

По същество на делото.

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В разглеждания случай същият е длъжен да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника са се намирали във валидни трудови отношения, по силата на сключен между тях трудов договор, както и размера на вземането си. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за изплащане на претендираните суми – трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, че е изплатил претендираните суми, не представи никакви доказателства за извършени плащания, с изключението на горепосочените ведомости, изключени от доказателствата по делото.

През процесните периоди трудовото правоотношение между страните е съществувало, ищецът е полагал труд и за този труд му е било начислено трудово възнаграждение, което не е било изплатено. Не е изплатено и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3 дни за периода 07.05.2013г. – 09.09.2013г.

По възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно възнаграждението за периода 02.06.2010г. – 13.09.2010г.

Съгласно, чл. 111, б. „а” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност.

Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено до РРС по пощата на 27.11.2013г. /вж. пощенско клеймо на плик л.5 от ч.гр.д. № 1902/13г. на РРС/. Тъй като заявлението е подадено след изтичането на три годишния давностен срок по чл. 111, б. „а” ЗЗД, то възражението на ответника за изтекла погасителна давност относно това вземане се явява основателно.

Относно останалите претендирани суми, исковите претенции се явяват основателни и доказани.

Тъй като Заявлението по чл. 410 ГПК се счита за покана за заплащане на сумите, то от подаването на същото, ответника е изпаднал в забава и дължи законна лихва върху сумите, до окончателното им изплащане.

Така дължимите суми от ищеца на ответника са както следва:

1. сумата 4 827.22 лв. /четири хиляди осемстотин двадесет и седем лева и двадесет и две стотинки/ - ведно със законната лихва считано от 27.11.2013г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периодите:

- 01.06.2011г. – 12.09.2011г. – 1 485.00 лв.

- 01.06.2012г. – 30.09.2012г. – 1 744.72 лв.

- 07.05.2013г. – 01.06.2013г. – 210.00 лв.

- 01.06.2013г. – 09.09.2013г. – 1 387.50 лв.,

на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 128, т.2 във вр. 242 КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.

2. сумата 62.70 лв. /шестдесет и два лева и седемдесет стотинки/ - ведно със законната лихва считано от 27.11.2013г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатено парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 3 дни за периода 07.05.2013г. – 09.09.2013г., на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 224 КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.

По държавните такси и разноските.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва заплати по сметка на районен съд Разград, сумата от 243.08 лв. представляваща дължима държавна такса за предявените искове по настоящото и по заповедното производство, както и сумата от 193.33 лв. представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, на осн. чл. 83, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца сторените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска. Същите са в размер на 463.06 лв и представляват заплатените в настоящото производство адвокатско възнаграждение. За разликата до пълния размер от 6 00 лв., претенцията за разноски следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сторените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Същите са в размер на 54.78 лв и представляват заплатените в настоящото производство адвокатско възнаграждение. За разликата до пълния размер от 240 лв., претенцията за разноски следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.194, ал.3, вр. ал.2 от ГПК, по направеното от ищеца С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************* оспорване по реда на чл.193 ГПК, на истинността на представените от ответника „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401 ведомости за заплати за периодите от юни до септември 2010г., от юни до септември 2011г., от юни до септември 2012г. и от май до септември 2013г., че тези документи са неистински в частта относно авторството на подписа на С.К.К., ЕГН ********** и изключва същите от доказателствата по делото.

На основание чл.194, ал.3, изр.2 от ГПК, ОРИГИНАЛИТЕ на тези документи /по делото са налице и преписи от същите/, заедно с препис от настоящото решението, да се изпратят Районна прокуратура - Разград. В тази му част Решението има характер на определение, поради което на осн. чл. 277 ГПК, обжалването му не спира изпълнението. Ето защо, цитираните документи ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА РАЗГРАД, БЕЗ ДА СЕ ЧАКА ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА РЕШЕНИЕТО.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям, дължи на С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *********************, следните суми за които суми е издадена заповед за изпълнение № 3563/02.12.2013г., по ч.гр. дело № 1903/2013 г. на Районен съд Разград:

- 01.06.2011г. – 12.09.2011г. – 1 485.00 лв.

- 01.06.2012г. – 30.09.2012г. – 1 744.72 лв.

- 07.05.2013г. – 01.06.2013г. – 210.00 лв.

- 01.06.2013г. – 09.09.2013г. – 1 387.50 лв.,

на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 128, т.2 във вр. 242 КТ, във вр. с чл. 86 ЗЗД.

ОТХВЪРЛЯ, КАТО ПОГАСЕН ПОДАВНОСТ, иска на С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес *********************, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника че „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям дължи на ищеца, СУМАТА от 1 446.10 лв. ведно със законната лихва считано от 27.11.2013г. до окончателното изплащане, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода 02.06.2010г. – 13.09.2010г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3563/02.12.2013г., по ч.гр. дело № 1903/2013 г. на Районен съд Разград, на основание чл. 111, б. „а” ЗЗД във вр. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 128, т.2 във вр. 242 КТ.

ОСЪЖДА „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям да заплати по сметка на Районен съд Разград СУМАТА от 243.08 лв. /двеста и четиридесет и три лева и осем стотинки/, представляваща дължима държавна такса за предявените искове по настоящото и по заповедното производство, както и сумата от 193.33 лв. /сто деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/ представляваща изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, на осн. чл. 83, ал.3 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.

ОСЪЖДА „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям да заплати на С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************* СУМАТА от 463.06 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и шест стотинка/, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 600 лева, като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН **********, с постоянен адрес ********************* да заплати на „РИКИ - А ТУР” ЕООД, ЕИК 201756401, адрес на управление гр. Разград п.к. 7200, ул. Абритус No 13, вх. А, ап. 18, представлявано от управителя Реджеб Шабан Ибрям СУМАТА от 54.78 лв. /петдесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща сторените в настоящото производство деловодни разноски, съразмерно отхвърлената част от исковите претенции, като отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния размер от 240 лева, като неоснователно и недоказано, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

След влизане в сила на решението да се върне приложеното ч.гр.д. № 1903/2013 г. по описа на РРС, ведно с препис от настоящото решение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :