Р Е Ш Е Н И Е

Номер 218 23.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Разградският районен съд състав

На петнадесети юли две хиляди и четиринадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

секретар Ж.Р.

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№555 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Р.И.К., с която са предявени обективно съединени искове срещу Й.Д.М., за заплащане на сумата 7 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, сумата 56,80лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 26.02.2014г. както и разноските по делото. Сочи, че ответникът е осъден с влязло в сила одобрено споразумение по НОХД №171/2014 г. по описа на РРС за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, пострадал от което е ищецът. Твърди, че на 26.02.2014 г. ответникът я бутнал, тя паднала върху маса, след което я хванал с ръце и хвърлил върху входната входните стъпала, резултат на побоя получил травматични увреждания – изкълчване на дясна акромиоклавикуларна става, счупване на ІІІ и ІV ребро в дясно по мишничната линия, кръвонасядания в дясната теменна област на главата и по дясното бедро и охлузвания в областта на дясното коляно, била хоспитализирана от 26.02.2014г. до 04.03.2014г. и се към настоящия момент вече около 40 дни ръката и била обездвижена.

Ответникът не депозира отговор, не се явява и в с.з.

Като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следните фактически обстоятелства: С протоколно определение от 20.03.2014 г., постановено по н.о.х.д. №171/2014 г. на РРС е одобрено сключеното между Й.Д.М. и РРП споразумение, с което ответникът в настоящия процес, който е подсъдим по това наказателно производство се е признал за виновен в това, че на 26.02.2014 г. в гр.Разград е причинил на ищец в настоящия процес Р.И.К. средна телесна повреда, изразяваща се в в изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става/раменен израстък на лопатката и ключицата/, което е довело до трайно затрудняване на движението на горен десен крайник. Престъплението е квалифицирано по чл.129, ал.2 във вр. с ал.1 от НК и страните са приели като вид и размер на наказанието лишаване от свобода за срок от пет месеца, изтърпяването на което е отложено при условията на чл.66 от НК за срок от три години.

Според заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-медицинска експертиза в резултат на инцидента на 26.02.2014 г. пострадалата Р.И.К. е получила: Контузия в дясното рамо с изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става /ставата между външния край на ключицата и израстъка на лопатката/, наложило оперативно лечение за репозиция и обездвижване с остеосинтезен материал; Контузия на дясната половина на гръдния кош със счупване на трето и четвърто ребра в дясно по мишничната линия; Кръвонасядания и охрлузвания на кожата в дясната половина на главата и дясното коляно. Описаните травматични увреждания са резултат от действието на удари с или върху твърди тъпи предмети за дясното рамо и дясната половина на гърдите и от такъв с по-щирока удряща повърхност за дясното коляно, т.е. могат да бъдат получени при падане върху дясното коляно и падане след блъсването върху дясната половина на тялото-рамо и гръден кош. Уврежданията са довели до трайно затруднение движението на дясната ръка поради описаното изкълчване, а останалите увреждания са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Среден срок за приключване на оздравителния процес около три месеца за изкълчване на ставата около 20-25 дни за счупените ребра и около две седмици за останалите увреждания. Изкълчването на ставата е било съпроводено от силни болки, невъзможност за движението на ръката в раменната става и по този начин за самообслужване на пострадалата. В с.з. вещото лице поясни, че имало и по-леки травматични увреждания – насиняване на кожата зад дясното око, по външната страна на дясното бедро, охлузване в областта на дясното коляно и болки в тилната част на главата, без да са описани в същата област видими травматични увреждания. По своя характер уврежданията с в дясната половина на тялото, не могат да се получат само от падане от собствен ръст без да има тласък. Болката в тилната част може да се получи при падане по гръб. Всички увреждания са придружени с болки, най-вече в областта на дясното рамо и дясната половина на гърдите, с невъзможност за самообслужване поне за месец и половина. При промяна на времето, при натоварване, при продължителна работа с ръце в бъдеще ще се чувства болки. Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и неоспорено.

Според показанията на разпитаните по делото свидетели Т. Хр. и Р. Хр. инцидента между ищеца и ответника станал на 26.02.2014г. в дома на пострадалата в гр.Разград. Св. Т. Хр. е очевидец на инцидента и съобщава в показанията си, че била в дома на ищцата около обяд, когато дошъл ответникът, но ищцата, която имала предишен конфликт с него го избутала тъй като не го поканила, а ответникът се обърнал и блъснал ищцата върху масата, като свидетелката тръгнала да бяга навън, за извика помощ. Ответникът се опитал да я хване за тениската, като били отвън до стъпалата. Тогава ответникът се обърнал и хванал ищцата, която била зад него за халата и я хвърлил, като тя паднала на земята до стъпалата в долната им част върху цимент, на дясната си страна Отишла в дома си, който бил в съседство и казала на майка си и сестра си – св. Р- Хр. да отидат “той уби леля Р.”. Върнали се с последната свидетелка, когато ищцата още лежала и охкала, не можела да си мръдне дясната ръка. Дошли от Спешна помощ и я закарали в МБАЛ. И в момента като се видят с ищцата, последната се оплаквала от болки, казвала, че при рязко дърпане я боляла ръката. Св.Р. Хр. видял ищцата малко след инцидента, когато сестра и – първата свидетелка, която отишла на кафе в ищцата, се върнала и викала ”Той я уби” Й. бил при нея. Отишла на място и видяла ищцата да лежи на стъпалата, не можела да мърда, извикала Бърза помощ. Оплаквала се, че я боли дясната страна. И към настоящия момент се вижда с ищцата, която се оплаквала че я боли главата и ръката. Съдът няма причина да не кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни незаинтересовани, допълващи се от останалите доказателства по делото.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди е основателен и доказан. Правото на обезщетение възниква при наличието на петте предпоставки за пораждане на деликтната отговорност, уредени в чл.45 от ЗЗД. Налице е деяние – действие, представляващо конкретна външна проява на определено лице – ответника. Това деяние е противоправно – въздигнато е от закона в престъпление. Действието е извършено виновно – умишлено и извършител на същото е ответника, което е установено със споразумение, което след одобряването му от съда има значение на влязла в сила присъда и е задължително за съда. Налице са неимуществени вреди - болки и страдания, които са причинени от престъплението.

Размерът на обезщетението за тези неимуществени вреди съдът следва да определи по справедливост като вземе предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелството, при които е получено, вредоносните последици и тяхната продължителност, степен на интензитет на същите, възрастта на увредения, неговото обществено и социално положение, причинените морални страдания, степента и интензитета на болките, прогнозите за в бъдеще. Увреждането на ищеца е квалифицирано като средна телесна повреда, като са налице и още травматични увреждания покриващи критериите на лека телесна повреда, както и болки в тилната част на главата. Първоначалните болки очевидно са били твърде силни, поради изкълчването на ставата. Пътят към лечението е минал през медицинска интервенция, което е наложило болничен престой от шест дни, наложило оперативно лечение за репозиция и обездвижване с остеосинтезен материал. Твърдението за наличие на болки към настоящия момент се потвърждава от показанията на свидетелите и от обяснението на вещото лице в с.з., че и занапред пострадалата ще чувства болка при промяна на времето или продължителна работа с ръце, като в продължение на месец и половина, ищецът не е можел да се обслужва сам. С оглед на всички тези обстоятелства съдът намира, че за възмездяване на причинените от ответника на ищеца болки и страдания е необходимо заплащането на сумата 7000 лв., включваща сумата 5000лв. за средна телесна повреда и 2000лв. за леките телесни повреди. Искът за причинени имуществени вреди е основателен и доказан, от приложените по делото и неоспорени документи – фактура №1000000041/04.03.2014г, касови бонове от същата дата се установява, че на ищцата при оперативната интервенция и бил сложен фиксатор за горен крайник на стойност 22лв., заплатени от нея, а за проведеното болнично лечение е заплатила сумата 34,80лв., общо в размер на 56,80лв. Тези суми са свързани непосредствено с нейното лечение, в резултат на причинени от ответника увреждания.

Сумата следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на деликта, както и поискано в исковата молба, тъй като в съответствие с чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати на основание чл.78 ал.8 от ГПК по сметка на РРС сумата 120лв. за експертиза и сумата 282,27лв. за държавна такса върху уважената претенция или общо в размер на 402,27лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Й.Д.М., ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.К., ЕГН********** *** сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/ за причинени неимуществени вреди, сумата 56,80лв./петдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 26.02.2014г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски

ОСЪЖДА Й.Д.М., ЕГН********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС сумата 402,27лв./четиристотин и два лева и двадесет и седем стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: