Р Е Ш Е Н И Е

Номер 238 31.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори юли две хиляди и единадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. 711/2014 г.

Производството с правно основание чл.227 ал.1 б “в” от ЗЗД

Депозирана е искова молба от С.И.К. и Д.А.К., с която е предявен иск срещу Б.С.Б., като майка и законен представител на Щ. Б. Б., за отмяна договор за дарение на недвижими имоти от 28.11.2011г. обективиран в н.а. №172 том 8 рег. №8707 дело 747/28.11.2011г., за дарение на: УПИ отреден парцел V.214 в кв.32 по регулационния план на с.С. общ.Лозница, ул.”*******” №**, с площ 1000кв.м. заедно с построената в него жилищна постройка от 63кв.м. при граници: УПИ ІV-213, УПИ ХІV, УПИ VІ-214 и улица и УПИ, за който е отреден парцел VІ-214 в кв.32 по регулационния план на с.*****, с площ 805 кв.м. заедно с построената в него второстепенна сграда с РЗП от 40кв.м. при гарници: УПИ V-214, УПИ ХІV, УПИ VІІ-215 и улица. Сочи, че по силата на договора дарили на малолетното дете Щ. Б. Б. имота, с напредване на възрастта живота станал труден и е непосилно за тях преживяването им, тъй като са ниски доходи, да поемат ежедневните си разходи. С покана №15 връчена на 17.01.2014г. уведомили Б. К. Б., че се нуждаят от средства – по 200лв. на всеки от ищците, в т.ч. и за лечение и лекарства, а ответницата отказва да ги дава. Първият не получава никакви средства/безработен/, втората е пенсионерка, страда от редица заболявания, лечението на които изисква закупуване на скъпоструващи животоспасяващи лекарства. Единствените им доходи са от пенсия в размер на 164,02лв. Ежемесечните разходи само за електричество и вода достигали около 100лв. От няколко години изпаднали в трайна нужда от средства за издръжка, която не могат да си осигурят сами.

Ответницата не депозира отговор, не се явява и в съдебно заседание, за което е призована по реда на чл.41 ал.2 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: С договор за дарение на недвижими имоти от 28.11.2011г. обективиран в н.а. №172 том 8 рег. №8707 дело 747/28.11.2011г., ищците са дарили на малолетното дете Щ. Б. Б., представлявано от своята майка и законен представител Б.С.Б. процесния недвижим имот, като си запазили правото да ползват имотите пожизнено и безвъзмездно. Първият ищец не получавал доходии не е и пенсионер, докато втория ищец е пенсионер и получаваната пенсия е в размер на 164,02лв. От 20.12.2001г. втората ответница е регистрирана като хронично болна със заболяване Хипертонична сърдечна болест/л.19/. От приложен амбулаторен лист от 20.12.2013г. се установява, че същата е с новооткрит захарен диабет. Сумата за потребена ел. енергия за ищците съгласно приложени фактури за м. януари 2014г. е 73,85лв., за месец февруари - 82,73лв., за ползвана вода за тези месеци съответно 11,88л. От приложени фискални бонове/л.23/ се установяват продажби на медикаменти по НЗОК на 31.03.2014г. от аптека в гр.Лозница и продажба на лекарства на стойност 16,17лв. от аптека в гр.Русе

По искане на ищците са разпитани свидетелите М. А. М. и Ж. Л. К.. В показанията си св. М. сочи, че живее в едно село с ищците, които са в спорния имот. Не били добре материално, “позакъсаха я последните години, разболяха се”, не работели от около 2-3 години. Давал им пари на заем, като един път дал 300лв на първия ищеца , които не му върнал. Ответницата Щ. е дете на големия им син, а родителските права упражнява майката, която живее в Германия. В показанията си св.К. сочи, че често ходи на гости на ищците, които не живеели добре. Нямали доходи, ищцата е пенсионерка, съпругът и също бил болен, не гледали животни, нямали странични доходи. Детето Щ. и майка му живеели в Германия. Скоро втората ищца ходила на лекар, не била добре психически, открили и заболяване на гърдата.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Искът е с правно основание чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД. За уважаването му е необходимо установяването на следните предпоставки: Дарителят да се нуждае от издръжка, като нуждата не следва да е инцидентна, а да има траен характер, издръжката да е поискана от надарения и последният да е отказал дължимата престация. Този отказ следва да е като израз на непризнателност на надарения, въпреки възможностите му да престира, в какъвто смисъл е ТР №1/21.10.2013г., тъй като непризнателност е налице само тогава когато надареният необосновано откаже да даде на дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае. В случая не са налице комулативно визираните предпоставки. Не се доказа на първо място, че трайната нужда за дарителите е налице след сключване на сделката, тъй като е установено материалното им положение към момента, но не и по време на сделката, което е възможно да е било сходно. За да настъпи това задължение за надарения е необходимо да са настъпили нови факти извън правопораждащия, сочещи, че моралното задължение на дарения се трансформира в правно. На следващо място не бе доказано, че ответницата е била уведомена за необходимата издръжка, тъй като видно от приложената покана/л.6/, същата е отправена до Б. К. Б., а не до дареното лице, в случая Щ. Б. Б./следвало е да бъде уведомена чрез законния си представител, а не да е уведомен само последния/. Не бе установено също така ответницата да има възможност да предоставя исканата издръжка на ищците, когато ще бъде налице укорима непризнателност от нейна страна. Съгласно ТР №1/2013г. ОСГК на ВКС “с договора за дарение проявата на щедрост ще отстъпи на пресметливостта, с която дарителят ще се застрахова срещу бъдещо обедняване и възможност във всички случаи да промени първоначалното заявеното си намерение. Освен това, ако дарителят е имал опасения, че ще бъде свръхзатруднен в бъдеще да се издържа сам, той е имал възможност да използва друг вид договор – да прехвърли имуществото си чрез задължение за издръжка и гледане, а не чрез дарение.” Поради това е и задължение на съда да изследва възможността на ответника да дава издръжка, независимо, че такива твърдения не са наведени в исковата молба, а и предвид неговата пасивност, още повече, че надарения е малолетно дете, което може да се разпорежда с имуществото си само възмездно и то с разрешение на съда по силата на чл.130 ал.4 от СК. Съгласно алинея втора от същия текст, доходите от имуществото на детето, които не са необходими за неговите нужди, могат да се ползват за задоволяване на потребности на семейството. Ищците обаче не са част от него. Ответникът е малолетно дете и по силата на закона нему се дължи издръжка, тъй като не е в способностите му да реализира доходи. Да се приеме за морално укоримо поведение на дареното в случая дете, доколкото може да се приеме за такова, следва да бъде установено, че има доходи, които не са необходими за задоволяване на неговите нужди, което не се доказа в производството. Родителят на детето - Б.С.Б. не е страна по договора за дарение и не е задължен към дарителите във връзка с този договор, поради което и нейното поведение не може да бъде причина за отмяна на дарението. Ето защо и с оглед постановеното в ТР №1/2013г. от ОСГК на ВКС съдът приема, че не е налице проява на непризнателност от страна на ответника, който е отказал предоставяне на поисканата от дарителите издръжка, тъй като няма доказателства обективно да е в състояние да дава такава. Поради липса на всички елементи от фактическия състав на чл.227 ал.1 б.”в” от ЗЗД, предявеният иск е неоснователен и недоказан.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.К., ЕГН********** и Д.А.К., ЕГН ********** иск срещу Б.С.Б., ЕГН**********, като майка и законен представител на Щ. Б. Б., ЕГН ********** за отмяна договор за дарение на недвижими имоти от 28.11.2011г. обективиран в н.а. №172 том 8 рег. №8707 дело 747/28.11.2011г., по силата на който ищците са дарили на Щ. Б. Б. следните недвижими имоти: УПИ за който е отреден парцел V-214 в кв.32 по регулационния план на с.**** общ.Лозница, ул.”****” №**, с площ 1000кв.м. заедно с построената в него жилищна постройка от 63кв.м. при граници: УПИ ІV-213, УПИ ХІV, УПИ VІ-214 и улица и УПИ, за който е отреден парцел VІ-214 в кв.32 по регулационния план на с.***, с площ 805 кв.м. заедно с построената в него второстепенна сграда с РЗП от 40кв.м. при граници: УПИ V-214, УПИ ХІV, УПИ VІІ-215 и улица.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: