Р Е Ш Е Н И Е

№ 233, 21.07.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Ж.Р.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 754 по описа за 2014г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от “Топлофикация-Разград“ЕАД, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.К.Б.Л., че е налице вземане за ползвана топлинна енергия за периода 01.10.08г.-08.08.13г. в размер на 233.27лв., 12.04лв. за периода 01.01.12г.-17.03.14г, ведно със законната лихва и разноските в двете производства.

Ответницата К.Б.Л. оспорва иска като твърди, че не е сключвала договор с ищеца. Жилището е необитаемо от години, за което е уведомила ищеца.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: С молба от 25.1094г. ответницата е била включена като редовен абонат за ползване на централно топлоснабдяване. Изготвен е и акт за разпространение на нето кубатура. Няма спор между страните, че в имота на ответницата няма монтирани щран лири, отоплителни тела и уреди за дялово разпределение. Претендираните от ищеца суми са за загуба сградна инсталация. На 20.03.14г. ищецът е подал заявление по чл.410 ГПК за суми, касаещи периода 01.10.08г.-08.08.13г./гр.д.№490/14г. на РРС/. Съдът е издал заповед за изпълнение №804/24.03.14г. По делото са постъпили възражения, като в едномесечния срок ищецът е предявил установителен иск. По делото е назначена ССЕ, според заключението на която ползвана топлинна енергия няма , а начислената енергия за загуба на сградна инсталация е в размер на 233.27лв. Обезщетението за забава за периода 01.01.12г.-17.03.14г е в размер на 38.18лв. В заключението вещото лице е посочило по какъв начин са изчислени тези суми. Абонатна станция 172 е с проектна мощност 203кВт и захранва жилищни имоти с обем 5902куб.м., като частта на ответницата е 104 куб.м. или 1.76% от общия обем. За всеки отоплителен сезон вещото лице е съобразило неговата продължителност, общо подадената топлинна енергия към абонатната станция, нейната стойност. Вещото лице е констатирало, че в имота няма отоплителни тела и щранг лира. За отоплителния сезон 2011/2012г. загубата сградна инсталация възлиза на 1.2839 мВч на стойност 125.14лв., а с уварнението-128.75лв. За отоплителния сезон 2012/2013г. загубата сградна инсталация възлиза на 0.9460 мВч на стойност 100.92лв., с уравнението-104.52лв. или общо 233.27лв..

Размерът на дължимата лихва според вещото лице възлиза на 38.18лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.

Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна енергия, е необходимо всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към самостоятелно отклонение на абонатна станция, да декларират писмено, че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване чл. 153, ал. 2 и ал. 3 от ЗЕ.

Този преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че притежаването на собствен апартамент, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, прави ответницата потребител на топлинна енергия за битови нужди, независимо от това дали отоплителните тела в апартамента й са демонтирани.

При така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че между страните са налице облигационни правоотношения във връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на които ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на същата.

Съобразно разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Досежно установяване размера на претенцията, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което установява, че отоплителния сезон 2011/2012г. загубата сградна инсталация възлиза на 1.2839 мВч на стойност 125.14лв., а с уварнението-128.75лв. За отоплителния сезон 2012/2013г. загубата сградна инсталация възлиза на 0.9460 мВч на стойност 100.92лв., с уравнението-104.52лв. или общо 233.27лв. Претендиранат лихва е в размер по-висок от претендирания от ищеца, но тъй като няма измененеи на същия, се следва произнасяне до претендирания размер от 12.04лв.

Предвид основателността на иска ответницата дължи на ищеца сумата от 275лв. разноски.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА за установено по отношение на К.Б.Л. ***, ЕГН **********, че дължи на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК ****** сумата от 233.27лв./двеста тридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/, потребена топлинна енергия за периода 01.10.08г.-08.08.13г. и сумата от 12.04лв. /дванадесет лева и четири стотинки/ обезщетение за забава за периода 01.01.12г.-17.03.14г.

ОСЪЖДА К.Б.Л. ***, ЕГН ********** да заплати на Топлофикация-Разград ЕАД, ЕИК **** сумата от 275лв./двеста седемдесет и пет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: