Р Е Ш Е Н И Е
Номер 242
31.07.2014 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На
двадесет и трети юли две
хиляди и четиринадесета година
В
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар
Ж.Р.
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдията
Гр.д. 756/2014 г.
Производството е с правно основание
чл. 422 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Ориент-2000”ЕООД, с която е предявен
установителен иск срещу Л.Б.Н. – земеделски производител за установяване на
задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата 3 584,90 евро
задължение по договор за аренда от
22.04.2010 г. ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. Претендира и за
заплащане на разноските по делото. Сочи, че договорът е сключен между ответника
и “Адванс Терафонд АДСИЦ”, че на 25.10.2012 г. това дружество е прехвърлило на
ищеца правото на собственост по отношение на 18-те поземлени имота, предмет на
договора, че за задължението е издадена заповед за изпълнение, срещу която е
депозирано възражение.
Ответницата
счита иска за неоснователен. Твърди, че не е уведомявана преди датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което счита, че не дължи
плащане за стопанската 2012-2013 г. Счита, че е недопустимо присъждане на
задължение във валута.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
С договор за аренда на земеделски земи от 22.04.2010 г. “Адванс Терафонд
АДСИЦ” е предоставило на ЗП Л.Б.Н. за временно и възмездно ползване зем. земи,
представляващи 18 поземлени имота в землището на с.Каменар с обща площ 233,696
дка за срок до 01.10.2013 г. В чл.3.1 от договора е посочено,че арендното
плащане е платимо в пари, като същото се договаря в евро, а до момента на
влизане на РБългария в Еврозоната се заплаща в български лева, определени по
официалния курс за 1 евро на БНБ за деня на плащане. За стопанската 2012 – 2013
г. размерът на арендното плащане е по 15,34 евро на декар или общо 3584,90
евро. Договорът за аренда е вписан в Агенцията по вписванията.
С нотариален
акт №35, т.ІV от 25.10.2012 г. на нотариус с рег.№312 арендодателят “Адванс
Терафонд”АДСИЦ е продал на ищеца по настоящото дело “Ориент – 2000” редица
поземлени имота - земеделски земи, сред които и 18-те имота, предмет на
договора за аренда.
Със
заповед №652/11.03.2014 г., издадена по ч.гр.д.№372/2014 г. на РРС е
разпоредено ответникът Л.Б.Н. – земеделски производител да заплати на ищеца “Ориент – 2000”ЕООД сумата
3 584,90 евро главница ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. и сумата
139,81 лв. заплатена държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение. В
заповедта е посочено, че сумата е арендно плащане за стопанската 2012 – 2013 г.
Според
свидетелските показания на свид.Т., служител на ищеца, за прехвърлянето на зем. земи е бил
уведомен близък родственик на ответницата, който по принцип се занимавал с
обработката на земите.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
иск е основателен и доказан. След
сключването на договора за покупко-продажба от 25.10.2012 г., с който ищцовото
дружество е станало собственик на процесните зем. земи, последното е станало
страна по договора за аренда на основание чл.17, ал.2 от Закона за арендата в
земеделието, който предвижда приобретателят на арендувания обект да замества
арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Действието на този договор е продължило до 01.10.2013 г., както е било
уговорено между първоначалните страни.
Възражението
на ответника, че не дължи тези суми на ищеца, тъй като същият не му съобщил за
промяната в правото на собственост по отношение на зем. земи е неоснователно.
Късното изпращане на уведомлението /какъвто характер има и искането за издаване
на заповед по чл.410 от ГПК/ би могло да има значение само за поставянето на
длъжника в забава, но не и за възникването на задължението, тъй като ответникът
не твърди, респ. и не представя доказателства за междувременно плащане към
“Адванс Терафонд”АДСИЦ, което плащане би
било изпълнение на задължението.
Твърдението
на ответника, че не е допустимо присъждането на задължение във валута, Съдът
счита, че е неоснователно. След отмяна на чл.10, ал.1 от Закона за задълженията
и договорите, който е предвиждал паричните задължения да се уговарят само в
местна валута с ДВ бр.83/1999 г., ТР на ОСГК №2/01.12.1997 г. по гр.д.№2/1997
г. не следва да се прилага. В случая страните по договора са уговорили размера
на задължението във валута, а самото разплащане – по официалния курс за 1 евро
на БНБ за деня на плащане.
С оглед
гореизложеното искът за установяване дължимостта на сумата 3 584,90 евро –
арендно плащане за стопанската 2012/2013 г. е основателен и доказан.
Основателна
е и претенцията на ищеца за установяване дължимостта на направените разноски по
ч.гр.д. №372/2014 г. на РРС. Тези
разноски са съобразени с претендираната сума и по същество представляват
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете му. В случая искът е изцяло
основателен, поради което ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по
делото разноски в размер на 539,81 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.Н., ЕГН ********** ***, че същата дължи на
“Ориент-2000”ЕООД със седалище с.Самуил и адрес на управление ул.”Любен
Каравелов”, №1, ЕИК 116508898 сумата 3 584,90 евро /три хиляди петстотин
осемдесет и четири евро и деветдесет евроцента/ ведно със законната лихва от
10.03.2014 г. – арендно плащане за ползване на зем. земи за стопанската
2012/2013 г. и сумата 139,81 лв. /сто тридесет и девет лева и осемдесет и една
стотинки/ разноски по делото и 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/
адвокатско възнаграждение/, за които е издадена заповед за изпълнение
№652/11.03.2014 г. по ч.гр.д.№372/2014 г. по описа на Районен съд Разград.
ОСЪЖДА Л.Б.Н.,
ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ориент-2000”ЕООД със седалище с.Самуил и
адрес на управление ул.”Любен Каравелов”, №1, ЕИК 116508898 сумата 539,81 лв. /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет
и една стотинки/ за направените по делото разноски /вкл. и адвокатско възнаграждение/.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението същото
да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№372/2014 г. на РРС за издаване
на изпълнителен лист в хитопезата на чл.416 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: