Р Е Ш Е Н И Е

              Номер           242                              31.07.2014 г.                                       гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На двадесет и трети юли                                          две хиляди и четиринадесета  година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:       НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар Ж.Р.   

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д.  756/2014 г.

 

            Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

            Депозирана е искова молба от “Ориент-2000”ЕООД, с която е предявен установителен иск срещу Л.Б.Н. – земеделски производител за установяване на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата 3 584,90 евро задължение по договор за аренда  от 22.04.2010 г. ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. Претендира и за заплащане на разноските по делото. Сочи, че договорът е сключен между ответника и “Адванс Терафонд АДСИЦ”, че на 25.10.2012 г. това дружество е прехвърлило на ищеца правото на собственост по отношение на 18-те поземлени имота, предмет на договора, че за задължението е издадена заповед за изпълнение, срещу която е депозирано възражение.

            Ответницата счита иска за неоснователен. Твърди, че не е уведомявана преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което счита, че не дължи плащане за стопанската 2012-2013 г. Счита, че е недопустимо присъждане на задължение във валута.

            Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:  С договор за аренда на земеделски земи от 22.04.2010 г. “Адванс Терафонд АДСИЦ” е предоставило на ЗП Л.Б.Н. за временно и възмездно ползване зем. земи, представляващи 18 поземлени имота в землището на с.Каменар с обща площ 233,696 дка за срок до 01.10.2013 г. В чл.3.1 от договора е посочено,че арендното плащане е платимо в пари, като същото се договаря в евро, а до момента на влизане на РБългария в Еврозоната се заплаща в български лева, определени по официалния курс за 1 евро на БНБ за деня на плащане. За стопанската 2012 – 2013 г. размерът на арендното плащане е по 15,34 евро на декар или общо 3584,90 евро. Договорът за аренда е вписан в Агенцията по вписванията.

            С нотариален акт №35, т.ІV от 25.10.2012 г. на нотариус с рег.№312 арендодателят “Адванс Терафонд”АДСИЦ е продал на ищеца по настоящото дело “Ориент – 2000” редица поземлени имота - земеделски земи, сред които и 18-те имота, предмет на договора за аренда.

            Със заповед №652/11.03.2014 г., издадена по ч.гр.д.№372/2014 г. на РРС е разпоредено ответникът Л.Б.Н. – земеделски производител да заплати на  ищеца “Ориент – 2000”ЕООД сумата 3 584,90 евро главница ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. и сумата 139,81 лв. заплатена държавна такса и 450 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта е посочено, че сумата е арендно плащане за стопанската 2012 – 2013 г.

            Според свидетелските показания на свид.Т., служител на ищеца, за прехвърлянето на зем. земи е бил уведомен близък родственик на ответницата, който по принцип се занимавал с обработката на земите.

            Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан.  След сключването на договора за покупко-продажба от 25.10.2012 г., с който ищцовото дружество е станало собственик на процесните зем. земи, последното е станало страна по договора за аренда на основание чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието, който предвижда приобретателят на арендувания обект да замества арендодателя като страна по договора за аренда, ако същият е бил вписан. Действието на този договор е продължило до 01.10.2013 г., както е било уговорено между първоначалните страни.

            Възражението на ответника, че не дължи тези суми на ищеца, тъй като същият не му съобщил за промяната в правото на собственост по отношение на зем. земи е неоснователно. Късното изпращане на уведомлението /какъвто характер има и искането за издаване на заповед по чл.410 от ГПК/ би могло да има значение само за поставянето на длъжника в забава, но не и за възникването на задължението, тъй като ответникът не твърди, респ. и не представя доказателства за междувременно плащане към “Адванс Терафонд”АДСИЦ,  което плащане би било изпълнение на задължението.

            Твърдението на ответника, че не е допустимо присъждането на задължение във валута, Съдът счита, че е неоснователно. След отмяна на чл.10, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, който е предвиждал паричните задължения да се уговарят само в местна валута с ДВ бр.83/1999 г., ТР на ОСГК №2/01.12.1997 г. по гр.д.№2/1997 г. не следва да се прилага. В случая страните по договора са уговорили размера на задължението във валута, а самото разплащане – по официалния курс за 1 евро на БНБ за деня на плащане.

            С оглед гореизложеното искът за установяване дължимостта на сумата 3 584,90 евро – арендно плащане за стопанската 2012/2013 г. е основателен и доказан.

            Основателна е и претенцията на ищеца за установяване дължимостта на направените разноски по ч.гр.д. №372/2014  г. на РРС. Тези разноски са съобразени с претендираната сума и по същество представляват заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

            На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете му. В случая искът е изцяло основателен, поради което ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по делото разноски в размер на 539,81 лв.

                        По гореизложените съображения, Съдът:

 

Р Е Ш И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.Б.Н., ЕГН ********** ***, че същата дължи на “Ориент-2000”ЕООД със седалище с.Самуил и адрес на управление ул.”Любен Каравелов”, №1, ЕИК 116508898 сумата 3 584,90 евро /три хиляди петстотин осемдесет и четири евро и деветдесет евроцента/ ведно със законната лихва от 10.03.2014 г. – арендно плащане за ползване на зем. земи за стопанската 2012/2013 г. и сумата 139,81 лв. /сто тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ разноски по делото и 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/ адвокатско възнаграждение/, за които е издадена заповед за изпълнение №652/11.03.2014 г. по ч.гр.д.№372/2014 г. по описа на Районен съд Разград.

          ОСЪЖДА Л.Б.Н., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на “Ориент-2000”ЕООД със седалище с.Самуил и адрес на управление ул.”Любен Каравелов”, №1, ЕИК 116508898  сумата 539,81 лв.  /петстотин тридесет и девет лева и осемдесет и една стотинки/ за направените по делото разноски  /вкл. и адвокатско възнаграждение/.        

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.№372/2014 г. на РРС за издаване на изпълнителен лист в хитопезата на чл.416 от ГПК.

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: