Р Е Ш Е Н И Е

№ 246

25.07.2014 г. гр. Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на 24.07.2014 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 757 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД /съгласно постановеното в настоящото производство определение № 29 от 29.04.2014г. по адм. д. № 27/2014г. на ВАС и ВКС, смесен петчленен състав, на осн. чл. 135, ал.4 ГПК/.

Депозирана е искова молба от Л.Б.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв. С.С. ***, против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, адрес гр. София 1606, бул. Христо Ботев № 17, местно подразделение на ИАРА Сектор „Рибарство и контрол”, гр. Разград, бул. България № 15.

Ищецът моли ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 250 лв.,представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград.

Ищецът, сочи че с Решение № 745/10.12.2012г. по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград, е било отменено издаденото срещу ищеца НП № 17-047Б/24.09.2012г. на началника сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” РЦ „Рибарство и контрол Североизточна България”, ГД ИАРА. Това Решение на РРС било потвърдено с окончателно Решение № 40/01.03.2013г. по КАНД № 6/2013г. по описа на Разградския административен съд.

Ищецът сочи, че ответникът като е издал горецитираното отменено от съда НП, във връзка с чието обжалване е сторил претендираните 250 лв., му е причинил претендираните имуществени вреди за заплащане на адвокатското възнаграждение.

В откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването, ищецът не се явява. Явява се пълномощникът му адв. С.С. ***, който поддържа исковата молба и излага подробни съображения.

Ответникът, чрез юрисконсулт Ал. С., депозира отговор на ИМ. Намира исковата претенция за недопустима, а разгледана по същество – неоснователна. В откритото съдебно заседание, при редовност в призоваването ответникът не изпраща представител.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от приобщените доказателства, че срещу ищеца е било издадено НП № 17-047Б/24.09.2012г. от началник сектор в териториален сектор „Рибарство и контрол” РЦ „Рибарство и контрол Североизточна България”, ГД ИАРА. Същото било отменено с Решение № 745/10.12.2012г. по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград, потвърдено с окончателно Решение № 40/01.03.2013г. по КАНД № 6/2013г. по описа на Разградския административен съд. При обжалването на НП пред РРС, видно от неоспорения договор за правна защита и съдействие от 12.10.2012г., кочан № 0000001439, серия Б, ищецът заплатил сумата от 250 лв. на адвокатско дружество „С. и партьори”.

Анализът на установените фактически положения, налага следните правни изводи:

Съгласно постановеното в настоящото производство определение № 29 от 29.04.2014г. по адм. д. № 27/2014г. на ВАС и ВКС, смесен петчленен състав, на осн. чл. 135, ал.4 ГПК, предявеният иск е с правно основание чл. 49 във вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД.

Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Преките вреди, от своя страна, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на делинквента и вредите.

Както е посочено и в цитираното определение № 29 от 29.04.2014г. по адм. д. № 27/2014г. на ВАС и ВКС, смесен петчленен състав, на осн. чл. 135, ал.4 ГПК : „заплатеното адвокатско възнаграждение не е пряка и непосредствена последица от съществуването на отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление, независимо че е свързано със съществуването на незаконосъобразното НП в правния мир и води до отрицателно засягане на правната сфера на жалбоподателя.”

Настоящия съдебен състав, се присъединява изцяло към това становище на Върховните съдии от най-висшите съдебни инстанции в РБ - ВКС и ВАС.

Ето защо, в случая не е доказана правнорелевантната причинна връзка, която намира опора в правилата на чл. 51 и чл. 82 ЗЗД. Липсата на тази кумулативно предвидена предпоставка води до неоснователност на исковата претенция.

По разноските в настоящото производство.

С оглед изхода от спора, на ищеца не следва да му бъдат присъждани деловодни разноски.

Ответникът, в настоящото производство е защитаван от юрисконсулт, изготвил отговор на исковата молба. Същият обаче не е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн., чл. 78, ал.8, във вр. ал.3 ГПК. Ето защо, независимо отхвърлянето на иска, на ответника не следва да му се присъжда адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Б.С., ЕГН **********,*** ПРОТИВ Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, адрес гр. София 1606, бул. Христо Ботев № 17, местно подразделение на ИАРА Сектор „Рибарство и контрол”, гр. Разград, бул. България № 15, иск с правно основание чл. 49 във вр. 45 ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по АНД № 891/2012г. по описа на Районен съд – Разград, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :