Р Е Ш Е Н И Е

Номер 235 31.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори юли две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №807/2014 г.

Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба “****” ООД със седалище гр.Благоевград срещу “******” ЕООД и В.И.Г., ЕГН**********, с която са предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на сумата 1113,26лв., стойност на закупени от ответника стоки, сумата 311,24 лв., неустойка за забава от датата на падежа до 18.01.2014 г. и законната лихва от датата на подаване на исковата молба, иска и разноски. Сочи, че на 05.11.2012г. е продал на първия ответник на основание договор за търговска продажба от 30.09.2011г. автомобилни гуми и извършил услуги, за които била издадена фактура №0000201136/05.11.2012г. на стойност 1113,26лв., като стоките са предадени същия ден със стокова разписка №0000546310 чрез куриер, който е изпратил пратката с товарителница №18551967, получена от ответника, но той не е заплатил продажната цена към датата на падежа – 04.01.2013г. Неустойката за забавено плащане е на основание чл.6.1 от договора.

Ответниците намират иска за неоснователен, не оспорват сключения договор, получаването на описаните в молбата вещи чрез куриерска служба “Спиди”, като възразяват, че е заплатена претендираната сума. Твърдят, че цената е заплатена по банков път с платежно нареждане от 30.11.2012г.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: Между страните са съществували търговски взаимоотношения, като между тях е сключен договор за търговска продажба от 30.09.2011г. на стоки – автомобилни гуми и извършени услуги, за което била издадена фактура 0000201136/05.11.2012 г. на стойност 1113,26лв, предадени на първия ответник чрез куриер на Спиди АД на 06.11.2012г.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, при двете юридически лица процесната фактура е описана в съответния дневник, като ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на начисления по фактурата – 185,54лв. С ПН от 30.11.2012г., от ответника на ищеца е преведа сума в размер на 3462,06лв. по данъчни фактури №195994/03.10.2012г., 122,39лв; №201018/05.11.2012г. – 734,64лв. и №200753/02.11.2012г. – 1175,38лв. или общо 2032,41лв., като към описа на платеното са включени още две фактури – 205362/23.22.2012г. и процесната. Неустойката за забавено плащане за периода от 05.01.2013г. до 18.02.2014г. е в размер на 295,96лв. В счетоводството на ищеца фактура №.0000201136/05.11.2012г. се води като неплатена в размер на 1113,26лв.. През периода 01.01.2012г. до 22.05.2013г. по извлечения при ищеца извършените реално плащания от ответника са в размер на 94876,97лв. Единствената неплатена данъчна фактура при ответника е №190554/31.07.2012г. на стойност 841,91лв. като доставката по същата е свързана с рекламация по доставка с данъчна фактура №159015/05.10.2011г.. В периода от 11.06.2012г. до 07.02.2013г. ищецът по делото е издал 59 броя данъчни фактури на посочената по-горе стойност осчетоводени, описани в дневниците за продажби за съответния период и разчетени с РБ, открита за плащане е само данъчна фактура №.0000201136/05.11.2012г. на стойност 1113,26лв. За същия период ответникът е осчетоводил и описал въпросните данъчни фактури в дневниците за покупки за съответния период, като процесната фактура е включена по ПН от 30.11.2012г. Дългът на ответника е в размер на 1113,26лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно обосновано, неоспорено от страните.

По делото е приложено и кореспонденция – писмо от първия ответник до ищеца изх. №1050/09.10.2013г./л.21/

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск за заплащане на сумата 1113,26лв. е основателен и доказан. В съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. В случая стоката е получена, фактурите са издадени и е уговорено плащане в срок до 60 календарни дни, след получаване на стоките, съгласно чл.3.4 от договора от 30.09.2011г. Не е спорно между страните получаването на стоките по процесната фактура на 06.11.2012г. и съгласно уговореното е следвало да бъде извършено плащане по издадената от ищеца фактура №0000201136/05.11.2012г. във връзка с това на стойност 1113,26лв. до 06.01.2013г., но не е сторено. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че сумата е заплатена с ПН от 30.11.2012г./л.29/, тъй като в приложеното по делото, не е включена процесната фактура. Видно от писмо от 09.10.2013г., което не е оспорено от първия ответник, същият с това платежно нареждане, което е на стойност 3462,06лв. е включил фактури на стойност 2032,41лв., т.е. има превод в повече с 1429,65лв. Частният изходящ от ответника документ има материална доказателствена сила относно неизгодните за него обстоятелства. Т.е. ответникът признава, че в ПН от 30.11.2012г. са включени и заплатени само упоменатите в същото фактури: №195994/03.10.201г.-122,39лв., №201018/05.11.2012г.-734,64лв. и №200753/02.11.2012г. – 1175,38лв. или общо 2032,41лв., призната в писмото. Тук съдът намира за необходимо да отбележи, че приложеното ПН на л.28 от материалите представено от ответника в с.з., не се ползва с материална доказателствена сила, освен това документът е копие, поради което вписаната в него платена сума по процесната фактура е недостоверен факт. Същото е в несъответствие и с останалите доказателства по делото – банковото извлечение на превод от същия ден, както и заключението на експертизата.

Акцесорният иск за заплащане обезщетение в размер на 311,24лв. - неустойка за забава е частично основателен. Видно от чл.6.1 от договора за търговска продажба при забавено плащане на цената, купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0,065% от дължимата сума, за всеки ден на забавата. Съгласно заключението на вещото лице размерът на тази сума за периода от изискуемостта на вземането – 60 работни дни след доставката, до предявяването на молбата е в размер на 295,96лв., следователно този иск е основателен до този размер и следва да бъде отхвърлен до първоначално предявения размер. По горепосочените причини следва да бъде присъдена и законната лихва от датата на предявяване на иска. Предвид неделимостта на задължението поради намерението на страните по договора, ответниците следва да отговарят солидарно.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски, включващи държавна такса в размер на 100лв., депозит за експертиза в размер на 240лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “*******” ЕООД, ЕИК116046121 седалище гр.Разград, ул.”*****” №** и В.И.Г., ЕГН********** ***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “****” ООД, ЕИК811187662, седалище гр.Благоевград, пл. ”******” №**, ет.*, офис ** сумата 1113,26лв. /хиляда сто и тринадесет лева и двадесет и шест стотинки/, представляващи стойност на доставени, но незаплатени продажби на стоки от 05.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2014г. до окончателното и плащане, сумата 295,96лв. /двеста деветдесет и пет лева и деветдесет и шест стотинки/ неустойка за забавено плащане, като ОТХВЪРЛЯ тази претенция до първоначално предявения размер, както и 340лв./триста и четиридесет лева/ разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: