Р Е Ш Е Н И Е

Номер 236 29.07.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и втори юли две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова

Секретар Г.А.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 937/2014 г.

Производството е с правно основание чл. 422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “СНЦ “Сдружение на учителите за взаимопомощ” гр. Кубрат срещу П.Н.П., с която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 2830 лв. –главница по договор за кредит, лихва за забава за периода от 03.05.2013г. до 03.01.2014г. в размер на 193,80лв, сумата 9лв. членски внос за периода месец април 2013г. до месец декември 2013г. както и законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Претендира и за заплащане на направените разноски. Твърди се, че ответникът дължи тези суми по договор за кредит №71 от 30.03.2013г., изплатен му с РКО №178/30.03.2013г., като не изпълнил задълженията си и преустановил плащането на вноските, внесъл само една вноска с квитанция №К/1523/..07.2013г., а кредита е обявен за предсрочно изискуем на 30.11.2013г., поради невнасяне на три погасителни вноски. На 03.01.2014г. е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №1/2014г. на РС Кубрат за претендираната сума, като ответникът е оспорил издадената в този смисъл срещу него заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

В предоставения срок ответникът е депозирал отговор, намира иска за неоснователен, оспорва подаденото заявление по реда на чл.410 от ГПК, поради липса на законовите изисквания относно всички фактически обстоятелства, необходими за пълната индивидуализация на заявеното и е в неяснота по отношение на търсеното от ищеца вземане. Счита за прекомерно по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК договореното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 230лв. В с.з. не се явява, в писмена молба изразява становище за неотносимост на представените от ищеца писмени доказателства, обстоятелството е член на дружеството, както и липсата на протокол от УС на дружеството относно правомощията на председателя да подава заявления.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: Съгласно заявление №22/05.03.2013г. ответникът е заявил желанието си като член на ВСКУ при ответника, да му бъде отпуснат кредит в размер на 5000лв. На 30.03.2013г. между страните е сключен договор за кредит №71/30.03.2013г. по силата на който ответникът е получил от ищеца кредит в размер на 5000лв., за което е съставен РКО №178 от същата дата. Според договора ответникът следва да възстанови сумата чрез внасяне на ежемесечни вноски от 170лв. платими в срок до последното число на месеца. Ответникът е внесъл една вноска в размер на 170лв., след което преустановил плащанията.

Със заповед №2/13.01.2013 г., издадена по ч.гр.д.№1/13г. г. на РС Кубрат, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 2839лв. включваща 2830лв. остатък от кредит и 9 лв. членски внос ведно със законната лихва считано от 03.01.2013г. до окончателното и изплащане, сумата 193,80лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 03.05.2013г. до 03.01.2014г., както и разноските, поради неизпълнение на договор за паричен кредит №71/30.03.2013г. Срещу така издадената заповед ответникът възразил в срок.

Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е налице дължима от ответника сума по договор за кредит №71/30.03.2013г. в размер на 2830лв., размерът на мораторната лихва върху сумата за периода 03.05.2013г.-03.01.2014г. е 193,81лв., а размерът на членския внос за периода месец април 2013г. до месеце декември 2013г. е 9лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обективно и неоспорено.

По делото са приложени протокол №9/04.08.20009г. от зседание на УС на СУВ /л.34-36/, протокол №5/05.03.2013г., устав, правилник за устройството и дейността на ВСКУ към «СНЦ за учителска взаимопомощ» гр.Кубрат, извлечение от входящи номера на лични партиди, съответно личен картон /партида/ на ответника.

Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан. С оглед депозирано по ч.гр. д. №1/2014г. на РС Кубрат възражение от ответника, ищецът е предявил установителен иск за съществуване на вземането. Договорът за кредит посочен като основание за вземането е уреден в чл.240 ал.1 от ЗЗД, съгласно който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи в задължение за връщането им. Предаването на сумата или вещта е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него връщане на заемната сума или вещ. От приложения договор и РКО от 30.03.2013г. се установява, че ответникът е получил в заем от ищеца 5000лв. Същият документ по смисъла на чл.180 от ГПК съставлява доказателство, че изявлението, което се съдържа в него е направено от ответника, който го е подписал. Този документ както и договора не са оспорени от ответника. От заключението на счетоводната експертиза се установява, че процесните суми се водят в счетоводството на ищеца като задължение на ответника и към момента са дължими. Липсват доказателства да са била платени от ответника. Неоснователно е възражението на ответника, че заявлението по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1/12г. на РС Кубрат не отговаря на изискванията на закона. Предмет на настоящото производство е иск по чл. 422 от ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадено заповед за изпълнение, а не преценка на правилността и законосъобразността на издадената заповед, която не подлежи на обжалване, освен в частта за разноските. Ирелевантно за главната претенция е възражението на ответника, че в случая е нарушен устава на сдружението – чл.9 : “членове на сдружението могат да бъдат дееспособни физически лица – настоящи и бивши учители и други училищни служители от учебни и учебно-възпитателни заведения работещи в областта на културата и други”, тъй като е безспорно установено, че ответникът е получил заемната сума. Освен това от приложените протокол №9 от 04.08.2009г. от заседание на УС на СУВ, протокол №5 от 05.03.2013г. и заявление вх. №22/05.03.2013г., се установява, че ответникът е член на СНЦ СУВ. Предвид основателността на главната претенция, са налице и предпоставките на чл.86 ал.1 от ЗЗД, за дължимата мораторна лихва от изискуемостта до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №1/2014г. на РС Кубрат, както и това, че ответникът не е заплатил дължимия членски внос в претендирания размер. Поради извършеното пълно и главно доказване на твърдените от ищеца обстоятелства, съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски, включващи 60,66лв. заплатена държавна такса по заповедното производство, 91,89лв. държавна такса в настоящото производство, 120лв. депозит за експертиза и общо 690лв. /460лв.+230лв. л.9 от ч.гр.д. №1/14г., л.31 от гр.д.№62/14г и л.30 гр.д.№93/14г./ за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство, съгласно приложени пълномощни. Неоснователно е възражението на ответникът по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото възнаграждение в заповедното производство е в размер на предвидения в Наредба №1/09.07.2004г./ в редакцията преди изменението с ДВ бр.28/2014г./ минимум, а размерът и в исковото производство е съобразно минимума в същата наредба/след изм. ДВ бр.28/14г./, а и предвид обема и сложността на делото, явяването в съдебни заседания на процесуалния представител на ищеца, което води до извод, необосноваващ намаляването на платеното възнаграждение.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца сумата 290,66лв. за разноските по ч.гр.д. №1/2014г. на РС Кубрат, т.е за разноски ответникът следва да заплати на ищеца сума в общ размер на 962,55лв.

По гореизложените съображения, съдът:

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Н.П., ЕГН**********,*** дължи на “СНЦ “Сдружение на учителите за взаимопомощ” ЕИК116573483 гр. Кубрат, ул Страцин №2, сумата 2830лв. /две хиляди осемстотин и тридесет лева/ остатък от кредит ведно със законната лихва от 03.01.2014г. до окончателно изплащане на сумата, 193,80лв./сто деветдесет и три лева и осемдесет стотинки/ лихва за забава считано от 03.05.2013г. до 03.01.2014г., 9лв./девет лева/ членски внос за периода от месец април 2013г. до месец декември 2013г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1/2014г. по описа на Районен съд Кубрат.

ОСЪЖДА П.Н.П., ЕГН**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на “СНЦ “Сдружение на учителите за взаимопомощ” ЕИК116573483 гр. Кубрат, ул Страцин №2 сумата 962,55лв. /деветстотин шестдесет и два лева и петдесет и пет стотинки/ за разноски. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: