Р Е Ш Е Н И Е

№ 247 01.07.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

На тридесети май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 155 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от “**” ООД против наказателно постановление № 25-2502786/17.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което за нарушение на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 415в ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, изтъквайки аргументи за несъставомерност на нарушението.

Въззиваемата страна, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.01.2014 г., представител на Д"ИТ" – св. К., осъществил проверка по работни места в обект - пункт за технически прегледи на автомобили, находящ се в гр. Разград, Източна промишлена зона, в който осъществявал дейност жалбоподателя. По време на проверката в обекта присъствал св. В. – работник в дружеството, който не бил упълномощен да представлява последното по реда на чл. 403а ал.2 от КТ. При поискване на документацията касаеща спазване изискванията на трудовото законодателство, свидетелят не бил в състояние да предостави такава и свързал по телефона служителя на Инспекцията със св. Б., който според представената по делото длъжностна характеристика, следвало да представлява дружеството пред контролните органи. Последният, макар да бил на работа, отсъствал от проверения обект, по лични причини. При проведения между него и св. К. телефонен разговор, Б. обяснил, че е в състояние да се яви в офиса на пункта по – късно, но не и веднага. На отправения му въпрос в този смисъл от проверяващия, посочил, че ревизионната книга се намира в каса в офиса. При разговора между двамата било уточнено необходимите за проверката документи да бъдат предоставени в офиса на ИТ в гр. Разград по - късно. След завръщането на св. Б. в обекта, въз основа на оставен нарочен опис от представителя на контролния орган, той установил, че един от изисканите документите е Правилника за вътрешен трудов ред в предприятието, който се съхранявал в класьор, поставен в шкаф в едно от помещенията, на проверявания адрес. Наред с други документи в папката се намирал и Правилника, но същия не бил предоставен на проверяващия от св. В., тъй като последния не разбрал какви точно документи св. К. искал да му бъдат представени.

На 20.01.2014 г., в офиса на Д”ИТ” Разград били представени изисканите от контролните органи документи, един от които било и копие от правилника за вътрешен трудов ред на дружеството. На същата дата, в присъствието на св. М., свидетелят К. съставил АУАН с бл. № 25-2502786, в който като посочил че при извършената на 13.01.2014 г. проверка в пункт за технически прегледи на автомобили в гр. Разград, Източна промишлена зона, работодателят “***” ООД не е съхранявал копие от правилника за вътрешен трудов ред на дружеството, в обекта. Посоченото е квалифицирано, като нарушение на чл. 403а ал.1 от КТ, а актът предявен и подписан от управителя на дружеството – жалбоподател без отбелязване на възражения. Въз основа на акта, на 17.02.2014 г., бил издадено и атакуваното НП, в което описанието на санкционираното нарушение е идентично с описанието дадено на същото в АУАН и за виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл. 403а ал.1 от КТ. Със същото, като приел, че нарушението е отстранено веднага след установяването му /въз основа на резултатите от извършена на 06.02.2014 г. проверка в обекта и поради липса на данни за настъпили за работещите вредни последици/, административнонаказващият орган ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 415в ал.1 от КТ, с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 300 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз снова на представените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и въз основа на показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – М., К., В., Б.. Показанията на свидетелите са непротиворечие и взаимно допълващи се, досежно съставомерните за нарушението обстоятелства, поради което съдът счита, че пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и ги кредитира.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

Като подадена в срок, от надлежна страна, против акт подлежащ на съдебен контрол жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Като издадено от компетентния орган по реда и във формата предвидени в закона, наказателното постановление е законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това осъществено ли е санкционираното нарушение от жалбоподателя, съдът намира следното:

Посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.403а ал.1 от КТ, задължава работодателят да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд. За да се приеме, че поведението на жалбоподателя осъществява признаците на санкционираното нарушение, в тежест на административнонаказващият орган бе да докаже наличието на всички обективни признаци на състава на същото. Следователно в производството по несъмнен начин следваше да бъде установено, че към 13.01.2014 г. в проверявания обект не е имало екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред. В тази връзка, следва да бъде отбелязано, че законодателят не поставя изискване за специално място, на което този правилник следва да бъде съхраняван. За да е изпълнена посочената за нарушена разпоредба, достатъчно е правилникът да е наличен в обекта и да бъде предоставен на контролните органи при поискване. От обстоятелството, че на актосъставителя не е бил представен за проверка посоченият документ от лице, на което не се установява да му е било вменено в задължение да знае неговото местонахождение, не може да се наложи еднозначен извод за осъществено нарушение по чл. 403а ал.1 от КТ. По друг начин би стоял въпросът, ако по време напроверката в обекта се е намирал св. Б., който е следвало да представлява дружеството пред контролните органи. При положение обаче, че при проведеният между него и актосъставителя К. разговор по телефона, нарочен въпрос дали в пункта има и къде точно се намира Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието, не е бил зададен и при положение, че този служител не е присъствал физически при осъществяване на проверката, то съдът намира за недоказано санкционираното нарушение. По изложените по – горе съображения, не може да се приеме за категорично установено, че непредоставянето за проверка на актосъставителя на правилника, се е дължало на факта, че такъв не е бил наличен в контролирания обект. Последното обстоятелство, се явява определящо за съставомерността на санкционираното нарушение и доколкото същото, съдът намира, че остана недоказано по несъмнен и безспорен начин в настоящото производство, то атакуваното НП, като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.

Воден от изложеното до тук, на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-2502786/17.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с което за нарушение на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда, на основание чл. 415в ал.1 от КТ на “***” ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: