Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

                                                           261, 22.07.2014 година, град Разград

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 

на деветнадесети Юни две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав        

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Борисов

секретар Д.Д.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията 

АНДело № 228 по описа за  2014г.

           За да се произнесе, съдът съобрази следното:

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от “Пилко” ЕООД против наказателно постановление № КГ – 1123/08.07.2013 г. на  председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.6 т.2 от приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ му е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000 лв.

           Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено, като по същество оспорва осъществяване на санкционираното нарушение.

            Административнонаказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и моли, като законосоъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            На 11.02.2013г. служители на  ДАМТН извършили проверка в бензиностанция «Пилко», находяща се в гр. Разград, индустриална зона, стопанисвана от жалбоподателя. При проверката била взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели от бензиноколонка № 1, за което бил съставен и протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № Рс – 010/11.02.2013г. Установено било, че горивото доставено в количество 30 312 л. По фактура № 9170183674/05.02.2013г. при налично количество от 21 455 л. се разпространява с декларация за съответствие № 8637/14.01.13г. издадена от «********» ООД, от партида № 1527, в общо количество 1 647 340 л. Иззетата контролна проба, била изпитана в стационарна изпитвателна лаборатория за горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ гр. София, притежаваща сертифицикат за акредитация на БСА с рег. № 35 – ЛИ/08.01.2010г., валиден до 30.09.2016г. Въз основа на изготвения протокол от изпитване, била извършена експертиза и бил изготвен констативен протокол № КП – 0112/15.02.2013г. за съответствие на течното гориво с изискванията за качество. Според посоченият протокол, изследваното гориво за дизелови двигатели, по показател «Пламна температура» /° С/, не съответства на изискванията за качество. Полученият при изпитването резултат – 49,5 ° С, при норма минимум 55,0 ° С е с отклонение от 5,5  ° С под минимално допустимата стойност. Съгласно БДС EN ISO 4259 “Нефтопродукти. Определяне и прилагане на данни за прецизност относно методите за изпитване”, при получен резултат от изпитването под 53,0 ° С, продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател. Като съобразил горното, актосъставителят – св. Ш., съставил АУАН с бл. № А-155/29.03.2013 г., в който изложил описаните обстоятелства – че жалбоподателят разпространява гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по чл. 6 т.2, приложение № 2 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, по показател “пламна температура” и квалифицирал нарушението, като такова по чл. 8 ал.2 от ЗЧАВ и по чл. 6 т.2 от приложение № 2 към Наредбата. Въз основа на акта, на 08.07.2013 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление № КГ – 1123/08.07.2013 г. на  председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на осн. чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ  с налагане на административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000 лв., за нарушение описано по идентичен начин с начина по който то е описано в акта и квалифицирано като такова по чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.6 т.2 от приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.

         Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода на производството актосъставител – св. Ш.. Заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното производство и извършена съдебно – техническа експертиза, неоспорено в съдебно заседание, се установява, че процесното дизелово гориво не отговаря на изискването за минимална пламна температура съгласно стандартите въведени с НАРЕДБА за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол,  

 

 

 

приета с ПМС № 156 от 15.07.2003 г., обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г. и приложение № 2 към същата.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

          Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

         Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

          Като издадено от компетентния за това орган, пореда и във формата предвидени от закона, атакуваното НП се явява законосъобразно от формална страна.

         Що се отнася до това, осъществено ли е от жалбоподателя нарушението, за извършване на което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира следното:

         В тежест на административнонаказващият орган, бе да докаже по несъмнен и безспорен начин, осъществяването на състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В случая за виновно нарушена е посочена нормата на чл. 8, ал.2 от ЗЧАВ, която забранява пускането на пазара, разпространението, транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал.1 /НИКТГУРНТК/. Изпълнителното деяние "разпространение" е определено като понятие в § 1, т.23 от ДР на ЗЧАВ, а именно: "Разпространение на течни горива" е движението на течните горива по веригата от производител, съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране, предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал.1, т.5 от ЗЧАВ. По смисъла на § 1, т.20 от ДР на ЗЧАВ "краен разпространител" е бензиностанция, която извършва зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните МПС, от неподвижни инсталации /резервоари/ за съхранение на тези горива. Ето защо и посочените по – горе обективни признаци на нарушението – разпространението на течни горива от жалбоподателя, са безспорно установени в настоящото производство. За съставомерността на същото, следва по несъмнен начин да е доказано и че проценото гориво за дизелови двигатели не е отговаряло на изискванията за качество посочени в приложение № 2 към чл. 6 т.2 от  НИКТГУРНТК. В тази насока, обстоятелството, че стойността на показателя “Пламна температура” на изследваното разпространявано от жалбоподателя дизелово гориво е под 55,0 ° С, е установено категорично – заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза.  

От процесуална страна : Наказателното постановление, както и Актът за установяване на извършеното от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност, форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа накоито следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това, съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административните нарушения, вменени във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

       Воден от изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                                                                   

                                                                    Р     Е     Ш     И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КГ – 1123/08.07.2013г. на  председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, с което за нарушение на чл.8 ал.2 от Закон за чистотата на атмосферния въздух във вр. с чл.6 т.2 от приложение № 2 към Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол, на основание чл. 34 ал.2 от ЗЧАВ на “Пилко” ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 10 000 лв.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Разград в 14 - дневен  срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                          

                                                                         

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: