№ 267 25.07.2014 година град
Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
на
двадесети юни две хиляди и четиринадесета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар
Д.Д.
прокурор
......................,
като
разгледа докладваното от съдията
АНДело № 238 по описа за 2014 г.
За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.Д.Ц. против
наказателно постановление № 14-1075-000129/24.03.2014 г на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП са й е наложени административни
наказания “глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 9 месеца.
Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание се излагат аргументи
касаещи незаконосъобразност на действията по установяване на нарушението, която
според защита е довела до опорочаване на административнонаказателното
производство в степен водеща и до незаконосъобразност на издаденото НП.
Въззиваемият заявява становище, че
жалбата е неоснователна, а атакуваното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 15.03.2014 г. в гр. Разград, на
ул. “Дондуков”, на кръстовище с бул. “България”, възникнало ПТП между
управлявания от жалбоподателката автомобил “Ауди А6” с рег. № *** и автомобил
“Ауди А6” с рег. № *****. Пристигналите на место служители на РУП Разград
отвели за проверка в сградата на управлението двамата водачи, където
жалбоподателката била тествана от св. В. И. за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство “Аркотест дрегер 7510” с фабр. № АRDN –
0060, скалата на който отчела 0,72 промила. На жалбоподателката бил издаден и
талон за медицинско изследване с бл. № 0050816.
За така установеното, като приел, че Ц. е извършила нарушение на чл. 5
ал.3 от ЗДвП, актосъставителят – св. К., който посетил мястото на инцидента и
присъствал при проверката за алкохол с техническото средство, съставил АУАН с
бл. № 421280. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателката с отбелязване
че не е употребявала алкохол, но е пила “Лексотан”. Въз основа на издадения
талон за медицинско изследване ,
на Ц. била взета и кръвна проба за изследване в СПО в присъствието на св. д-р
Кр. В., според която кръвта била взета при спазване изискванията за това.
Взетата проба била предадена на служителите на РУП Разград. Извършеното
изследване на същата чрез газхроматографски метод, установило наличие на
алкохол от 0,96 промила /протокол находящ се на л. 8/.
Въз основа на съставения от св. К., АУАН
с бл. № 421280, на 24.03.2014 г., било издадено и атакуваното НП, в което се
сочи, че на 15.03.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателката е управлявала МПС – “Ауди А6” с рег. № *****, след
употреба на алкохол, с концентрация от 0,72 промила, установена с техническо
средство Аркотест Дрегер 7510. При така извършеното описание на нарушението,
административнонаказващият орган е квалифицирал същото, като такова по чл. 5
ал.3 от ЗДвП, и на основание чл. 174
ал.1 от ЗДвП е ангажирал отговорността на жалбоподателя с налагане на административни
наказания “глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 9 месеца.
Представените по делото писмени
доказателства – протокол за последваща проверка /л. 22/ и разпечатка от паметта
на техническо средство за 15.03.2014 г./л.34/, установяват че уреда, с който
жалбоподателката е била изпробвана е бил изправен към този момент, както и че
същия е отчел концентрация от 0,72 % на
15.03.2014 г. в час последващ часа отбелязан в АУАН.
По искане на защитата е назначена
съдебно медицинска експертиза, заключението по която установява, че към момента
на ПТП, въз основа на данните от химическата експертиза, жалбоподателката е
била с концентрация на алкохол в кръвта от 1,19 промила. По повод поддържаната
от Ц. позиция, че е приела таблетки “Лексотан” преди момента на установяване на
нарушението, експертът сочи, че лекарството може да предизвика сънливост или да
повлияе върху концентрацията и да се отрази неблагоприятно при изпълнението на
задачи изискващи сръчност и концентрация, напр. шофиране или работа с машини.
Този неблагоприятен ефект се засилва ако пациентът е консумирал алкохол, който
потенцира седативния ефект на лекарството. Същото обаче няма отношение към
разграждането на алкохола, или към неговата концентрация. Извършеното химично
изследване е чрез газохроматографски метод, който е специфичен и отчита
единствено концентрациятана етилов алкохол.
Съдът намираза установена горната
фактическа обстановка въз основа на показанията на свидетелите К., Ат. и И.,
както и приложените към административнонаказателната преписка и изискани от
административнонаказващия орган писмени доказателства.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна
страна, жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Като издадено от компетентния за това
орган по реда и във формата, предвидени от Закона, атакуваното наказателно
постановление се явява законосъобразно от формална страна.
Шо се отнася до това осъществено ли е
санкционираното административно нарушение от жалбоподателката и извършено ли е
то виновно от нея, то безспорно доказани се явяват всички елементи от състава
на нарушението по чл. 5 ал.3 от ЗДвП. Посоченият текст от закона забраняват на
водачите да управляват ППС под въздействие на алкохол. При управлението на МПС
- л.а. “Ауди А6” с рег. № **** в гр. Разград, което не се оспорва от
жалбоподателката, на посочената в НП дата, същата е била под въздайствие на алкохол. Последното
обстоятелство се установява по несъмнен начин както от резултатите от техническото
средство, отчело концентрацията на алкохол в кръвта й от 0,72 промила, така и от резултатите от химическото
изследване установяващи концентрация от 0,92 промила. Недоказано остана
принципното твърдение на защитата, че изискванията на Наредба № 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
МПС не са спазени. Всъщност в случая съдът намира за определяща
съставомерността на нарушението отчетената от техническото средство
концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателката от 0,72 промила, тъй като
това е и посочената в НП концентрация на алкохол, за която е ангажирана
отговорността на Ц.. Действително съгласно изискванията на Наредбата, в
случаите когато водачът оспорва показанията на техническото средство употребата
на алкохол се установява с лабораторно изследване. В настоящия случай такова е
проведено. И след като и резултатите и от техническото средство и тези от
химическото изследване установяват концентрация между 0,5 и 1,2 промила алкохол
в кръвта на жалбоподателката, то се налага и категоричен извод за доказаност на
този обективен признак от нарушението, за което отговорността й е ангажирана. И
тъй като тази стойност е в съставомерните граници за деянието наказуемо по
административен ред, то следва да се приеме че поведението на Ц. осъществява от
обективна страна посочения за виновно нарушен в атакуваното НП, текст от
закона. Същото е съставомерно и от субективна страна, тъй като жалбоподателката
е съзнавала, че е употребила алкохол под чието въздействие управлява МПС. В
тази насока следва да бъде посочено и че твърдяната от нея употреба на
лекарственото средство “Лексотан” заедно с алкохол, не само не представлява
обстоятелство изключващо отговорността й, а напротив същото се явява
отегчаващо. Ето защо и поведението на жалбоподателката квалифицирано, като нарушение по чл. 5 ал.3
от ЗДвП, законосъоразно е санкционирано
от административнонаказващият орган по реда на чл. 174 ал.1 от ЗДвП с налагане
на предвидените там административни наказания.
Що се отнася до
размера на същите, съдът счита, че са индивидуализирани правилно. При
предвидени в чл. 174 ал.1 минимуми и максимуми на двете наказания - за глобата
от 500 лв. до 1000 лв. и за лишаването
от право да управлява МПС от 6 до 12 месеца, административнонаказващият орган е
определил и наложил наказанията към средните размери, изхождайки от
концентрацията на алкохол в кръвта на водача.
В случая, следва да бъде съобразено и обстоятелството, че действителното
съдържание на алкохол в кръвта на Ц., според представения протокол от химическа
експертиза на кръвта, е било по-високо от това установено от техническото
средство. Освен това от представената справка за наложени наказания на
жалбоподателката е видно, че за периода от 2008 г. до момента на издаване на
настоящото НП, нейната отговорност е ангажирана за три различни нарушения на
ЗДВП. Последно посоченото налага и извода, че самата жалбоподателка представлява
по – висока степен на обществена опасност, в качеството си на водач на МПС. В
хода на производството доказателства за размера на реализираните от нея доходи,
за имотното или здравословното й състояние или други – такива относими към
тежестта на осъщественото нарушение, които да бъдат отчетени
при индивидуализиране на следващите се наказания по реда на чл. 27 от ЗАНН, не
бяха представени.
При това положение, съдът намира и наложените наказания за съответни на осъщественото от нея нарушение,
поради което намира, че липсват и основания за изменение на атакуваното НП този
смисъл.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 14-1075-000129/24.03.2014 г. на
началник сектор “ПП” към ОД на МВР Разград, с което за нарушение на чл.
5 ал.3 т.1 от ЗДвП на осн. чл. 174 ал.1 от ЗДвП на В.Д.Ц. са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 9 месеца.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред АС Разград в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: