Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 251                                             02.07.2014 година                        град Разград

 

                                 

 

                                          В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                                           

на трети юни  2014 година             

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Константин Косев

                                          

Секретар Д.Д.

прокурор .......................

като разгледа докладваното от съдията

АНДело                                                       № 253                                        по описа за 2014 година

 

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от Л.Т.Ц. *** против Наказателно постановление № НП – ЗОП – 327/28.03.2014 г. на  Председателя на сметната палата на РБългария, с което за нарушение на чл. 32, ал.2  от ЗОП /ред. ДВ, бр.37/2006г./, на осн. чл.128а, ал.5  от ЗОП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление и се моли да бъде отменено.

            Наказващият орган – Сметна палата на РБългария чрез представителя си изразява становище за неоснователност на жалбата.

            Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

           С обжалваното Наказателно постановление № НП – ЗОП – 327/28.03.2014 г. на  Председателя на сметната палата на РБългария за нарушение на чл. 32, ал.2  от ЗОП /ред. ДВ, бр.37/2006г./, на осн. чл.128а, ал.5  от ЗОП на Л.Т.Ц. му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв. Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение с бл. № ЗОП – 14-062-02/22.01.2014 г., съставен на жалбоподателя от старши одитор към наказващия орган. В акта и НП се сочи от фактическа страна, че на 13.02.2012г., в гр. Разград, в качеството си на упълномощено лице по чл.8, ал.2 от Закона за обществените поръчки, съгласно Заповед №2896/09.11.2011г. на кмета на Община Разград, жалбоподателят е определил технически спецификации, чрез посочване на конкретна търговска марка софтуерен продукт “AutoCAD” , без да добави думите “или еквивалентно”. С решение № ЗОП-5/13.02.2012г. на жалбоподателя, като заместник – кмет на Община Разград била открита процедура за възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП с предмет “Изготвяне на ПП, ПУП, идейни проекти на РРМ на ГПСОВ, ВиК мрежи и програма за управление на утайките. С раздел VI от решението били одобрени обявлението за осъществената поръчка  и документацията за участие в процедурата. В раздел IV.1 от решението за откриване на процедурата и в раздел  II.1.5. от обявлението за обществена поръчка е определено, че дейностите по предмета на поръчката се изпълняват съгласно техническата спецификация на възложителя и включват изпълнението на три основни задачи: разработване на подробни прединвестиционни проучвания за инвестиционните компоненти от ВиК мрежата и рехабилитация на ПСОВ, разработване на идейни проекти за инвестиционните компоненти, изготвяне на изисквания на Възложителя и Таблици на базата на одобрените идейни проекти за ПСОВ и ВиК мрежите в логиката на ФИДИК Жълта книга. В документацията за участие, т.II, книга 2 “Технически спецификации”, във връзка с изпълнението на задача 2 “Разработване на идейни проекти за инвестиционните компоненти” е поставено изискване при изготвяне на чертежите да бъде използван софтуерен продукт  AutoCAD”, без да са допуснати еквиваленти, каквито съществуват – не били добавени думите “или еквивалентно”, което е задължително.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна, следното:

      Жалбата е допустима, като подадена от лице имащо право на жалба против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН и в сроковете предвидени в закона.

      Разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения:

     Съгласно чл. 7, т. 1 от ЗОП, възложители на обществени поръчки са органите на държавна власт, Президентът на Република България, омбудсманът на Република България, Българската народна банка, главният прокурор и административните ръководители на прокуратурите в страната, както и други държавни институции, създадени с нормативен акт. Според нормата на чл. 139, ал. 1 от Конституцията на РБългария, орган на изпълнителната власт в общината е кметът, в който смисъл е от разпоредбата на чл.19, ал.3, т. 2 от ЗАдминистрацията. Кметовете на общини са органи на изпълнителната власт,  разходващи бюджетни средства и в качеството си на еднолични органи на изпълнителната власт се явяват възложители по смисъла чл 7, т.1 от ЗОП. В случая жалбоподателят е санкциониран на основание 128а, ал.5  от ЗОП, а тази норма  предвижда в отделни хипотези административни наказания за тези  нарушения, осъществени от  възложителите и от лицата по чл. 8, ал.2, и ал.3 от ЗОП – т.е. от упълномощени от възложителя лица. С обжалваното  НП, жалбоподателят е санкциониран именно в качеството му на упълномощено лице по смисала на чл. 8, ал.2 от ЗОАП, според която разпоредба възложителите или упълномощени от тях длъжностни лица организират и провеждат процедурите за възлагане на обществени поръчки и сключват договорите за тях. Законът очевидно прави разлика между  възложителите и упълномощените лица по чл. 8 ал.2 от Закона, като ги разглежда като различни субекти на административнонаказателната отговорност. Санкционираното лице обаче не притежава качеството на упълномощено лице, по смисъла на чл.8 ал.2 от ЗОП. Упълномощаването по смисъла на закона, предполага предоставяне на представителна власт досежно осъществяване на конкретни правомощия, касаещи действия по възлагане на обществена поръчка. В случая жалбоподателят е организирал и провел процедурата за възлагане на процесната поръчка, действайки, не като упълномощено лице, а като възложител по смисъла на чл. 7 от ЗОП. Приложено е копие от заповед № 2896/09.11.2011 г. на Кмета на Община Разград, с която на основание чл. 44 ал.2 вр. с ал.1 т.8 и чл. 39 ал.2 от ЗМСМА, последният е възложил на заместник – кмет /жалбоподателя в настоящото производство/, да го замества при отсъствието му от общината за мандат 2011 – 2015 г., като упражнява всички функции на кмет на Община Разград. Следователно, за посочения период и при невъзможност на отсъстващия от длъжността титуляр, заместник – кметът е изпълнявал правомощията на замествания в пълен обем, действайки всъщност не като пълномощник, а в качеството на самия орган. Това е хипотеза на заместване, която  е различна от упълномощаването по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗОП.  При това съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран в качество, каквото не е притежавал– такова на лице по чл. 8 ал.2 от ЗОП.  Тези лица и възложителите по чл. 7, т.1 от ЗОП са различни субекти на нарушение и допуснатото разминаване в качеството в което лицето е санкционирано и действителното му качество, се явява и самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно.

                   Воден от изложеното до тук и на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

                                              Р     Е     Ш     И :

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП – ЗОП – 327/28.03.2014 г. на  Председателя на сметната палата на РБългария, с което  за нарушение на чл. 32, ал.2  от ЗОП /ред. ДВ, бр.37/2006г./, на осн. чл.128а, ал.5  от ЗОП на Л.Т.Ц. му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лв.

             Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от осъобщаването му на страните пред Административен съд Разград.

                                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: