Р Е Ш Е Н И Е

№ 242 01.07.2014 година град Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година

В публичното заседание в следния състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

секретар Г.М.

прокурор ......................,

като разгледа докладваното от съдията

АНДело № 270 по описа за 2014 г.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила жалба от И.К.И. против наказателно постановление № 14-1075-000134/04.04.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 100 ал.3 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв., за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. и за нарушение на чл. 105 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

Жалбоподателят моли, като незаконосъобразно наказателното постановление да бъде отменено изцяло, оспорвайки по същество осъществяването на санкционираното нарушение.

Административнонаказващият орган не изпраща представител, като заявява становище за неоснователност на жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 19.03.2014 г. в гр. Разград, жалбоподателят управлявал МПС – л.а.**** с рег. № **** по ул. “Дунав” в посока кръстовище с ул. “Паркова”. Преминавайки пред библиотека “Проф. Боян Пенев”, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейски служители – контролни органи по ЗДвП, тъй като те видели че водача говори по мобилен телефон – апарата бил в лявата му ръка приближен до ухото. След спирането на автомобила, жалбоподателят прекратил разговора. При осъществяване на контролните си правомощия по закон, проверяващите установили и че на предното стъкло на управлявания от И. автомобил няма залепен валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Жалбоподателят представил валидна към момента на проверката застрахователна полица за застраховката, към която бил прикрепен и самия стикер. При огледа на автомобила проверяващити приели, че е намалена прозрачността на предните му странични стъкла, като по този начин е ограничена видимостта на водача към пътя. Посочените обстоятелства били описани от актосъставителят – Ц., в съставения от него АУАН с бл. № 421381 и били квалифицирани съответно като такива по чл. 100 ал.3, чл. 104а и чл. 105 ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан от жалбоподателя с възражение, че не е съгласен, че е говорил по телефона. Посочил, че разговора провел, след като е бил спрян за проверка. В срока за възражения жалбоподателя депозирал и писмени такива пред административнонаказващия орган, в които поддържа отбелязаното в АУАН – че не е разговарял по мобилния си телефон преди спирането му от контролните органи. Сочи, че стикер за застраховка “ГО” не е бил поставен на предното стъкло на автомобила, тъй като непосредствено преди проверката се наложило самото стъкло, с прикрепен на него валиден стикер, да бъде подменено. По отношение на намалената видимост на стъклата, сочи че същата е в допустимите граници под 25% и автомобила е закупен от него в това състояние. Въз основа на акта, на 04.04.2014 г. било издадено и атакуваното НП, в което е дадено описание на осъществените нарушения, идентично с описанието им в АУАН, за виновно нарушени са посочени нормите на чл. 100 ал.3, чл. 104а и чл. 105 ал.1 от ЗДвП и отговорността на И. е ангажирана с налагане на административно наказание “глоба” в размер на 50 лв. за първото от нарушенията на основание чл. 179 ал.5 от ЗДвП, “глоба” в размер на 50 лв. за второто на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП и с “глоба” в размер на 20 лв. за третото от нарушенията на основание чл. 185 от ЗДвП.

В хода на производството, като свидетел е разпитан свидетеля по акта Н. Н., който с показанията си установява идентична с отразените в акта обстоятелства. Свидетелят е категоричен в твърденията си, че жалбоподателя е разговарял по мобилния си телефон и именно последното е дало основание да бъде спрян за проверка. От неговите показания се установява още, че И. е представил на контролните органи застрахователна премия за застраховка “ГО”, както и стикера удостоверяващ сключването на договора, който стикер е следвало да бъде залепен на предното стъкло на автомобила. Досежно намалената прозрачност на предните странични стъкла, свидетелят сочи, че това е установено при външния оглед на автомобила, като затъмняването им се дължало на допълнително залепено на тях фолио.

Представената от жалбоподателя “служебна бележка”, не би могла да бъде преценявана, като писмено докзателство по делото. Същата не представлява частен или официален документ, тъй като в съдържанието й не е посочено, кой е нейният издател, а липсва и подпис на автора й. От представената “сметка” е видно, че на 19.03.2014 г. е заплатил такса за регистриране на нов стикер към застрахователна полица за застраховка “Гражданска отговорност”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения :

Атакуваното НП се явява частично незаконосъобразно от формална страна досежно описаните нарушения по чл. 100 ал.3 от ЗДвП и по чл. 105 ал.1 от ЗДвП.

По отношение на първото от тях, съдът намира че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Според даденото описание на посоченото нарушение, както в АУАН, така и в атакуваното НП, същото се изразява в това, че жалбоподателят не е бил залепил валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Това словесно описание обаче, не съответства на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл. 100 ал.3 от ЗДвП: “Водачът на моторно превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.». Следователно, за да е налице нарушение по чл. 100 ал.3 от ЗДвП е необходимо освен на предното стъкло на управлявания от водача автомобил да не е залепен стикер, още и последния да не носи контролния талон към знака. Аргумент в тази насока е и приложената от административнонаказващият орган санкционна разпоредба на чл. 179 ал.5 от ЗДвП, гласяща: «Водач, който управлява моторно превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 261, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50 лв.». Ето защо и като не е описал всички кумулативни признаци, съответстващи на състава на нарушението по чл. 179 ал.5 от ЗДвП, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно в тази му част от формална страна наказателно постановление, което следва да бъде отменено на посоченото основание. Липсата на относими към съставомерността на нарушението факти при описанието на нарушението, на практика е довела до посочване на поведение, което не е несъобразено с изискванията на закона. Отбелязването в НП : «не носи контролен талон към знака» , е последващо на даденото словесно описание на осъщественото от жалбоподателя и същото не съответства на даденото в АУАН описание на нарушението. По този начин, както бе посочено и по – горе, не е спазено изискването на чл. 57 от ЗАНН за пълна и точна индивидуализация на нарушението, позволяваща на неговия субект да реазилизар пълноценно предоставеното му от закона право на защита.

По отношение на третото от санкционираните нарушения – по чл. 105 ал.1 от ЗДвП. Посоченият текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Следователно съставомерно по посочения текст от закона нарушение може да е налице в две хипотези – когато е ограничена видимостта през челното, странични стъкла или когато е намалена тяхната прозрачност. При намалена прозрачност, не е поставено изискване видимостта на водача към пътя да е ограничена. Това обстоятелство е относимо при първата хипотеза – когато видимостта през стъклата е ограничена поради поставяне, например, на предмети непозволяващи на водача да възприема пътя и останалите участници в движението в пълен обем. В случая описаното в АУАН и в НП нарушение се изразява в намалена прозрачност, с която е ограничена видимостта на водача и в ограничена видимост през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя. Както бе посочено и по – горе, намалената прозрачност на стъклата е забранена, без законодателят да се интересува в каква степен тя е налице. Намалената прозрачност не води до ограничаване на видимостта, тъй като водачът не е препятстван да възприема пътя в цялост. Слудователно чл.105 ал.1 от ЗДвП ще бъде нарушен, както когато видимостта е ограничена, така и когато е намалена прозрачността. Касае се до две отделни нарушения, чиито обективни признаци се отличават помежду си и осъществяването на които, предполага осъществяване на различни фактически състави. При това положение и доколкото в съдържанието на акатуваното НП описанието на санкционираното от административнонаказващият орган нарушение не може да бъде отнесено категорично към нито един от тях, доколкото са отбелязани обстоятелства относими и към двата, то в тази му част постановлението се явява незаконосъобразно от формална страна. Тази незаконосъобразност се дължи и на обстоятелството, че в нарушение на изискванията на чл. 57 от ЗАНН не са посочени онези конкретни факти, представляващи описание на самото нарушение, като нито в текста на АУАН, нито в този на НП е посочено, че на предните странични стъкла на автомобила е било залепено фолио. Макар това да е изяснено в хода на съдебното производство при разпита на свидетеля по акта, то неотразяването на този факт при описанието на санкционираното нарушение, доколкото той е съществен за неговата съставомерността, ведно с посочването на елементи на другото нарушение изразяващо се в ограничаване на видимостта, е довело до такова нарушаване правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от възможността да разбере какво точно му е вменено в отговорност. Последното представлява и такъв порок довел и до незаконосъобразност на постановлението от формална страна и представляващ самостоятелно основание за отменянето му в посочената част на това основание.

В частта, касаеща нарушението по чл. 104 от ЗДвП, като издадено от компетентния за това орган, по реда и във форамта предвидени от закона, атакуваното постановлене се явява законосъобразно от формална страна.

Що се отнася до това, извършено ли е това нарушение от жалбоподателя и извършено ли е то от него виновно, съдът намира следното: Съгласно посочената за виновно нарушена норма на чл. 104а от ЗДвП:” На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.». В случая обстоятелството, че жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон, без да използва специално устройство позволяващо да не използва ръцете си, се установява от свидетелските показания по делото. Именно това е дало основание на контролните органи да спрат И. за проверка. Фактът че в автомобила има монтирано специално устройство, позволяващо използването на телефона без участие ръцете на водача, в каквата връзка са твърденията на защитата, дори да бе доказан, не може да доведе до еднозначен извод, че същото е било използвано от жалбоподателя по време на управление. Категоричен извод за несъставомерност на нарушението по същество, не би могла да формира и разпечатка от телефонни разговори за установяване времето, в което същите са провеждани от жалбоподателя, поради обстоятелството, че отбелязания в АУАН час на проверката е приблизителен. Всъщност двете фактически твърдения на жалбоподателя, които се установяват от матералите по делото – че е ползвано «хендс фрий» устройство по време на управление на автомобила и че разговор по мобилния телефон е проведен след спирането от контролните органи, са взаимно изключващи се. Ето защо и доколкото описаното и доказано в настоящото производство поведение на жалбоподателя осъществява признаците на посочената за виновно нарушена разпоредба на чл.104а от ЗДвП, то правилно и законосъобразно отговорността му е ангажирана на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП. И тъй като размерът на наложеното административно наказание «глоба» е съответен на абсолютно определения в посочената санкционна разпоредба размер от 50,00 лв., то липсват и основания за изменение на постановлението в този смисъл. Ето защо в тази му част атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като законосъобразно.

Воден от изложеното по – горе и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-1075-000134/04.04.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл. 100 ал.3 от ЗДвП на основание чл. 179 ал.5 от ЗДвП на И.К.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв., и за нарушение на чл. 105 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-1075-000134/04.04.2014 г., издадено от началник сектор ПП към ОД на МВР Разград, с коeто за нарушение на чл.104а от ЗДвП на основание чл. 183 ал.4 т.6 от ЗДвП на И.К.И. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред АС Разград с 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: