МОТИВИ към присъда № 300/ 04.07.2014 г. постановена по НЧХД № 128/2014 г. по описа на РРС.

С постъпила тъжба от Ц.П.П. против Д.Д.Д., последният е обвинен в това, че на 28.12.2013 г. в с. Гецово е причинил на тъжителя лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия – престъпление по чл. 130 ал.1 НК.

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане предявеня с тъжбата граждански иск срещу подсъдимия, с които тъжителят претендира същия да бъде осъден да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди.

В хода на съдебното производство, тъжителят поддържа повдигнатото с тъжбата обвинение, като счита същото за доказано и моли съда да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, както и да го осъди да заплати претендираната сума за обезщетение.

Подсъдимият дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за виновен. Защитникът му поддържа становище, че обвинението е недоказано, че деянието е осъществено в условията на афект и/или неизбежна отбрана.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и пострадалият се познават, като родителите на тъжителя живеят в къща, разположени в съседство с тази на Д. ***. Отношенията между двамата не са били близки. Конфликт между тях не е имало до инкриминираната дата.

Края на месец декември 2013 г., тъжителят, който не живее постоянно в дома на роителите си в с. Гецово, им дошъл на гости заедно с децата си. През тези дни, кучето на Д., което той отглеждал в двора си, лаело през нощта и пречело на П. да спи. Това било причината и той двукратно да провежда разговори с подсъдимия и съпругата му, като се оплаквал от кучето, твърдейки че е “тероризиран” и настоявал те да вземат мерки, за да спре то да лае. Сутринта на 28.12.2013 г., тъжителят отново станал недоспал, за което се оплакал на своя баща – св. П. П.. Около 9-10 ч., последният излязъл от дома си и видял пострадалият да звъни на вратата на Д.. Подсъдимият, като видял Ц. П., разбрал причината на посещението му и казал на жена си “Ц. пак идва !”, след което излязъл да отвори. Тъжителят избутал вратата и влязъл навътре в двора на подсъдимия. Ядосан от предходните разговори, в които тъжителят искал да се вземат мерки кучето да спре да лае и от новите настоявания животното да бъде преместено, подсъдимият започнал да бута тъжителят навън, взел подпряна на стената на къщата си лопатка и с въпрос към него “Къде ще отиваш?”, го ударил в лицето с дръжката на лопатката. Ударът на сапа, попаднал косо в дясната половина на лицето, като причинил силна болка на пострадалия, който се хванал за удареното място и напуснал двора на подсъдимия, прибирайки се в дома си, където разказал на своя баща – св. П. П. за случилото се. От своя страна, тъжителят също разказал за случката на съпругата си – св. Д.. Междувременно пострадалият и неговите родители се обадили на ЦСМП и малко по- късно, П. бил откаран с линйка до центъра в гр. Разград. Там била проведена консултация с хируг и рентгенова графия, който установила счупване на носни кости. На 30.12.2013 г., пострадалият се снабдил със съдебно – медицинско удостоверение, № 93/13 г., отразяващо причининшти му увреждания, след извършения преглед от съдебен лекар.

Видно от заключението по назначената в хода на съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, в резултат на инцидента на 28.12.2013 г., пострадалият е получил: хематом на дясна орбита и кръвонасядане на долния клепач на ляво око; изразен оток, насиняване и изкривяване на носната преграда с гръб на дъгата към ляво – рентгенологично: счупване на носни кости; охлузване на когата в дясната половина на горан устна, подлежащо с разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина. Посоченитe увреждания, по своята медико-биологична същност, обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Консолидацията на счупените носни костици, посочва още вещото лице, се осъществява за срок до 3 седмици, а останалите увреждания имат оздравителен процес за около 2 седмици.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка, въз основа на показанията на разпитаните в хода на производството свидетели – П. и Д., които се подкрепят и от назначената съдебно-медицинска експертиза. Показанията и на двамата свидетели, първият от които баща на тъжителя, а втората – съпруга на подсъдимия, са безпротиворечиви и взаимно се допълват очертавайки механизма на осъществяване на деянието. Действително нито един от двамата не е свидетел очевидец на действията на пострадалия и подсъдимия, като и двамата пресъздават разказаното им от техните близки. В обясненията си подсъдимият също не отрича нанасянето на удар в лицето на пострадалия с лопата, като същевременно сочи, че е бил бутан и обиждан от тъжителя, който искал да влезе в дома му и даже посегнал да го ритне с крак. Тези твърдения на подсъдимия обаче, съдът намира единствено за защитна теза и като противоречащи на показанията на св. Д., намира че не следва да бъдат кредитирани. При разпита си, последната не сочи осъществените от подсъдимия действия да са били в защита от физическо нападение осъществено от тъжителя спрямо съпруга й. Свидетелката говори за това, че пострадалият е бутал дворната врата и е искал да влезе, но не и че същият се е опитвал да нанесе удар на подсъдимия. Ето защо и доколкото свидетелските показания пресъздават чутото от нея непосредствено след инцидента, то проиворечащите й в тази им част обяснения на Д., съдът намира че не пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка. Действително и според свидетелката, както и според твърдяното от подсъдимия, пострадалият го бил обидил, като казал, че е терорист. Същевременно, дали това е била конкретно изречената от тъжителя дума, или се е касаело до израз включващ твърдението, че същия е тероризиран от лая на кучето не се установява по категоричен начин от сочените гласни докзателства. В тази им част показанията на свидетелката са противоречиви и веднъж се твърди, че пострадалият е казал терорист на подсъдимия, има твърдение, че употребения израз е терористи спрямо него и съпругата му, а има и изявление, че репликите са били “с този терор не може да се продължава”. Ето защо и вероятно дори да се касае до изявление направено пред нея от съпруга й, че пострадалият е нарекъл него именно терорист, то най – вероятно се касае до субективна на адресата интерпретация на реплики с друго съдържание. Що се отнася до твърдението на Д., че пострадалия псувал него и съпругата му и бил казал, че са прости, то същите не се подкрепят от показанията на последната. Ето защо и доколкото житейски логично е, пред нея в пълнота и обективно да са пресъздадени от него действително случилото се непосредствено след инцидента, то като противоречащи на сочените гласни доказателства обясненията на Д. не следва да се кредитират.

Подсъдимият е пенсионер, неосъждан/реабилитиран по право/. Според представената по делото характеристична справка, същия не е известен с противообществени прояви.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира за установено от правна страна следното:

Безспорно установено е, че с действията си, подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК. Подсъдимият е нанесъл удар с глава в областта на лицето на пострадалия, в резултата на което е нарушил физическата неприкосновеност на последния. По несъмнен начина се установява от обективна страна осъществения престъпен резултат - в следствие на този удар на тъжителя са причинени: хематом на дясна орбита и кръвонасядане на долния клепач на ляво око; изразен оток, насиняване и изкривяване на носната преграда с гръб на дъгата към ляво – рентгенологично: счупване на носни кости; охлузване на когата в дясната половина на горан устна, подлежащо с разлят подлигавичен кръвоизлив към предверието на устната кухина. Характера на причинените на пострадалия увреждания се установява от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза. По своята медико биологична същност тези увреждания, съвпадат с правните критерии за съставомерност на деянието по чл.130 ал.1 от НК. Причинените увреждания на физическата цялост на тъжителя са довели временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, представляващо лека телесна повреда по смисъла на наказателния закон.

Деянието е съставомерно и от субективна страна - действайки при евентуален умисъл, подсъдимия е съзнавал, че нанася удар в лицето на пострадалия и че този удар ще доведе до увреждане на здравето на последния. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е допускал тяхното настъпване – причинената лека телесна повреда. За горното свидетелства механизма на причиняване на увреждането – чрез удар с дървената дръжка на лопатката в областта на лицето, към носа, в която част на тялото той е бил нанесен. Обстоятелството, че удара е предхождан от словесно пререкание между пострадал и подсъдим, налага извода, за внезапен умисъл при осъществяване на престъплението и следва да бъде преценявано при индивидуализацията на наказанието.

Аргументите на защитата за осъществяването на деянието при условията на неизбежна отбрана, или афект не могат да бъдат споделени. От фактическа страна не бе установено да са осъществени от пострадалия действия, които да се квалифицират, като нападение по смисъла на 12 от НК. Бутането на входната врата, не може да се приеме, че представлява физическо насилие срямо подсъдимия, още повече че удара му е нанесен не в този момент, а едва след влизането в двора, което изключва и непосредствеността от която пострадалият може да се защитава без поведението му да е общественоопасно. Още по – малко пък би могло да се говори за проникване с насилие или с взлом в жилище, в контекста на чл. 12 ал.3 от НК, тъй като случилото се е било в двора, а не в помещение на къщата на подсъдимия и тъй като самият той е отворил входната врата на пострадалия, който пък е звънял на нея. Състоянието пък на силно раздразнение при осъществяване на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, като по – леко квалифициран състав на престъплението, не изключва съставомерността на деянието по чл. 132 ал.1 т.3 от НК. Че настоящото обаче не е осъществено в услвията на афект е извод, който се налага от установеното поведение на подсъдимия, който очевидно е излязъл с психическа нагласа за разправия, но въпреки това е отворил на пострадалия. При това, според показанията на св. Д., той е бил ядосан още преди да отвори вратата на тъжителя, а и обективираните от последния последващи действия, не са обективно годни да предизвикат посоченото психическо състояние у подсъдимия. Ето защо и съдът намира, че извършеното от подсъдимя субсумира признаците на престъплението по чл. 130 ал.1 от НК.

Съставомерността на деянието от обективна и субективна страна предопределя и ангажирането на наказателната отговорност на Д.. Същевременно, налице са предпоставките за освобождаването на последния от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до две години лишаване от свобода, или пробация; обвиняемият е неосъждан/реабилитиран/, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът отчете, като единствено отегчаващо отговорността обстоятелства, това че подсъдимият не е с чисто съдебно минало. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на Д. бе преценена липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат, формата на вина при която е осъществено, обстоятелството, че увреждането е причинено с един удар, както и настойчивото поведение на пострадалия, който е провокирал срещата между двамата. Ето защо и като съобрази имотното състояние на подсъдимия, който е пенсионер, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” определено на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Съставомерността на деянието на подсъдимия води до извод за основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД. Безспорно установени по делото са елементите на фактическия състав на института на непозволеното увреждане – противоправното виновно извършено от подсъдимия спрямо тъжителя деяние и причинените неимуществени вреди на пострадалия – претърпените от него нематериални, неблагоприятни вредни последици, както и причинната връзка между поведението на подсъдимия и престъпния резултати. При съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът намира че претенцията за обезщетение в размер на 5 000 лв., се явява прекомерно завишена. По делото не се събраха доказателства за изключителни физически, или психически негативни изживявания у пострадалия, извън обичайните определени от медицинските критерии за всяко от уврежданията. Според вещото лице обективния оздравителен период при счупването на носните костици е сравнително кратък- 3 седмици, а този за останалите увреждания около 2 седмици. Същевременно, от значение за определяне справедлив размер на обезщетението, е това че на пострадалия са причинени три отделни наранявания в областта на лицето. Ето защо, съдът като прецени характера и степента на търпените от пострадалия болки и страдания в резултат на уврежданията, както и последващите и предизвикани от инцидента субективни емоции у него, намира за справедливо обезщетение такова в размер на 1 500 лв., в какъвто размер следва да бъдат уважен и предявения граждански иск. Законната лихва върху тази сума се следва, така както е поискана - от датата на увреждането, от когато се дължи съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД. В останалата си част, искът следва да бъдат отхвърлен, като недоказан.

Признаването на подсъдимя за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати държавна такса върху уважената част на предявените граждански искове по сметка на РРС.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: