МОТИВИ към ПРИСЪДА № 333/18.07.14 г.  по НОХД № 173/14 г. по описа на РРС

             

          С внесен обвинителен акт, Разградска районна прокуратура е повдигнала овинение срещу Д.Н.А., за това че: на 18.08.2013 г. на път І-2 гр. P.-гр. B., на кръстовището на изхода от гр. Р. за гр. Ш., при бензиностанция “Петрол”, при управление на МПС – лек автомобил “Ф. Р.” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата – предприел е маневра “завиване на ляво” и не е осигурил предимство на движещия се по път І-2 лек автомобил “Ф. Б.” с рег. № *** управляван от С. Г. Г. от гр. P., с което е нарушил чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.”, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: на С. Г. Г. от гр. P., изразяваща се в счупване на левия напречен израстък на петия поясен прешлен; контузия на таза със счупване на горното рамо на лявата срамна кост, на кръстеца и на седалищната кост в ляво, които са довели до трайно затруднение движението на снагата и на долните крайници, поради описаните счупвания на кости на таза и на напречен израстък на поясен прешлен, и на Т. И. Т. от гр. P., изразяваща се в  мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние; травматичен шок; контузия на лявата мишница със счупване на лявата раменна кост; хроничен субдурален хематом, които са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяното мозъчно сътресение и травматичния шок, до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на лявата раменна кост, и до постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, поради хроничния субдурален хематом – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. “а”, във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.

      Производството по делото е насрочено и се е развило по реда на глава 28 от НПК.

      Подсъдимият не дава обяснения по така повдигнатото му обвинение.

      Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. “а”, във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, като му наложи наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

        Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

       На инкриминираната дата – 18.08.2013 г., пострадалите С. Г. Г.

Т. И. Т., пътували с управляван от първия автомобил “Ф. Б.” с рег. № ***, в посока от гр. P. към гр. B.. Превозното средство, е собственост на “Оргахим” АД гр. P., в което дружеството работел Г.. Движейки се по  път І-2 гр. P.-гр. B., същите навлезли в зона на действие на пътен знак В26 ограничаващ скоростта на движение извън населено от 70 км/ч. Знакът бил поставен на км. 72+260, в дясно и обхващал зоната на кръстовище на път І – 2 «P.-Р.-Ш.» с изхода за гр. Р., при бензиностанция «Петрол». Независимо от въведената с посочения знак забрана, Г. управлявал автомобила със скорост от 107 км/ч. по права отсечка,  при добра видимост, дневна светлина, при сухо и топло време. По същото време подсъдимият управлявал МПС – лек автомобил “Ф. Р.” с рег. № ***, собственост на св. A., по път І -2, движейки се в посока от град. B. към гр. P.. При приближаване на кръстовището на пътя, с изхода за гр. Р., обвиняемият се престроил в лентата за завиване вляво, за да навлезе в града. Посоченото кръстовище било обозначено и с пътен знак  А28 «кръстовище с път без предимство отляво», поставен в ляво на път І – 2 на км. 72+740, важащ за подсъдимият. След престрояването с подаден ляв мигач,  А. предприел и маневра «завиване в ляво», движейки се със скорост от 22,24 км/ч.,  навлизайки в лентата на движение на насрещно приближаващия “Ф. Б.” с рег. № ***, без да прецени че траекториите на двата автомобила ще се пресекат. По този начин, той отнел предимството на пострадалия Г., в опасната зона на спиране, на който се намирал управлявания от подсъдимия автомобил. И тъй като свидетелят се движел със скорост, непозволяваща му да намали или да спре, за да претотврати ПТП, въпреки че видял подсъдимия, то между двете управлявани от тях МПС настъпил сблъсък. В следствие на същия, автомобила на А. се придвижил назад в лентата за завиване вляво, а автомобила управляван от св. Г. излязъл от пътното платно, преобръщайки се по таван и спрял в близост до бензиностанция «Петрол». Действията на подсъдимия по подаване на светлинен сигнал за завиване вляво и престрояването му в нарочното платно за това, били наблюдавани от св. Ц., който се движел зад него в посока от гр. B. към гр. P. по същия път, и който непосредствено след инцидента  спрял автомобила си, за да установи последиците от възникналото ПТП. Свидетел на последиците от сблъсъка между автомобилите бил и св. П.. Малко по - късно на местопроизшествието пристигнали полицейските служители – св. В. и Е., а непосредствено след тях и свидетелите Й., Д., И. и К. – служители на ОУПБЗН и автомобил на спешна медицинска помощ, който откарал пострадалите Г. и Т.ов в МБАЛ-Р..

       На двамата водачи били издадени талони за медицинско изследване, което видно от заключенията по химическите експертизи, не е установило наличие на алкохол в кръвта на А. и Г..

      Според заключението на приетата от съда съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на досъдебното производство е видно, че в резултат на претърпяното транспортно произшествие на 18.08.2013 г. пострадалият Г. е получил: Съчетана механична травма с контузия на главата, гръдния кош, гръбначния стълб и таза. Мозъчно сътресение, леко изразено по тяжест – с краткотрайно замъгление, степенно помрачение на съзнанието. Контузия на гръдния кош – с малък плеврален излив вдясно отзад и частичен пневмоторакс в дясно отпред. Счупване на левия напречен израстък на петия поясен прешлен; контузия на таза със счупване на горното рамо на лявата срамна кост, на кръстеца и на седалищната кост в ляво, които са довели до трайно затруднение движението на снагата и на долните крайници, поради описаните счупвания на кости на таза и на напречен израстък на поясен прешлен.

      Описаните увреждания могат да бъдат получени при ПТП, както се съобщава в делото – при ПТП на пътник в лек автомобил.

         Среден срок за приключване на оздравителния процес около два месеца за счупването на срамната и седалищната кост, около 1-1,5 за счупването на израстъка на поясния прешлен и около 5-8 месеца за счупването на кръстеца.

       Пострадалият Т. е получил: Контузия на главата с охлузвания на кожата по лицето и разкъсно-контузна рана в областта на долната челюст. Кръв в ушните канали. Мозъчно сътресение, с изпадане в безсъзнателно състояние. Малки хигроми в челнослепоочните отдели на главата, неналагащи оперативно лечение. Контузия на лявата мишница, със счупване на лявата раменна кост. Разпръснати охлузвания на кожата по тялото и крайниците. При постъпване на лечение, картина на травматичен шок. Посочените увреждания са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяното мозъчно сътресение и травматичния шок, до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на лявата раменна кост. Назначената допълнителна съдебно-медицинска експертиза установява и  хроничен хематм под твърдата мозъчна обвивка вляво /субдурален хематом- хроничен вляво/, за което е проведено допълнително лечение на пострадалия – отваряне на черепа и евакуация на хематома. Посоченото увреждане обуславя постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия, поради капсулования хроничния субдурален хематом.

          Описаните увреждания могат да бъдат получени при ПТП, както се съобщава в делото – при ПТП на пътник в лек автомобил, като средния срок за приключване на оздравителния процес от тях е около 5-6 месеца.

В хода на досъдебното производство е назначена автотехническа експертиза целяща да установи механизма и причините за възникване на ПТП. Заключението по същата, съдът намира че не следва да бъде кредитирано, тъй като не е съобразено с действащите на мястото и към момента на възникване на инцидента пътни знаци /В26 въвеждащ ограничение на скоростта от 70 км/ч/ – обсотятелство, което се установява от изисканата и приложена по делото информация от Областно пътно управлеине Разград.

         От заключението по назначената в хода на съдебното производство автотехническа експертиза, която съдът като обоснована и пълна приема,  се установява, че мястото на сблъсъка между двата автомобила “Ф. Р.” с рег. № ***  и “Ф. Б.” с рег. № *** – около 1,0 до 2,3 м. от десния край на асфалтовата настилка на път І -2, спрямо широчината и успоредно на пътен знак Ж2 /ор.2 според огледния протокол/, спрямо дължината. Скоростта на управляваният от подсъдимия лек автомобил, непосредствено преди ПТП е била приблизително 22,24 км/ч. /6,18 м/сек./. Скоростта на управлявания от пострадалия Г. автомобил непосредствено преди удара е била 107 км/ч/29,73 м/сек/.При конкретната пътно-транспортна обстановка   Г. е нямал техническа възможност да избегне сблъсъка с автомобил “Ф. Р.” с рег. № ***, тъй като при скоростта, с която свидетелят се е движел – 107 км/ч, управляваният от подсъдимия автомобил се е намирал в опасната за спиране зона. Вещото лице сочи още, че ако свидетелят се е движел с разрешената скорост от 70 км/ч, опасната зона за спиране е 50,83 м. и при разстояние на видимост от 65,00 и повече, той е можел чрез аварийно спиране да избегне сблъсъка. Другата причина за възникване на разглежданото ПТП е, че подсъдимият е  управлявал л.а. “Ф. Р.” с рег. № *** , като при предприетата от него маневра «завиване на ляво», е отнел предимството на движещия се направо в посока гр. P. – гр. B. автомобил “Ф. Б.” с рег. № ***. 

      В заключението се описва и механизма на възникване на ПТП  - на инкриминираната дата, водачът на л.а. “Ф. Б.” с рег. № *** – св. Г., се е движел І -2 в посока гр. P. – гр. B.. По същото време и по същия пътен участък, срещу него се е движил л.а. “Ф. Р.” с рег. № ***, управляван от подсъдимия. Приближавайки към пътното отклонение за гр. Р., в близост до бензиностанция «Петрол», А. се пристроил в средната пътна лента, предназначена за завиване на ляво и предприел маневрата «завиване на ляво». В същия момент, Г., който се намирал в близост до кръстовището, движейки се направо, е пресякъл траекторията на завиващия наляво, управляван от подсъдимия автомобил. Между двата автомоила е възникнал сблъсък, поради отнемане предимството на движещия се направо в посока гр. P. – гр. B. л.а. «Ф. Б.» от завиващия наляво автомобил «Ф. Р.»- По отношение на първият автомобил ударът е лявостраничен, а спрямо вторият ударът е челен.

        В хода на досъдебното производство доказателства, досежно размера  на причинените от произшествието имуществени вреди не са събирани, поради изявеното от страна на собствениците на автомобилите желание, наказателното производство касаещо този резултат да не бъде водено.

        Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Г., Т., В., Е., Ц., П., Й., Д., П., И., К., М., A.. Същите се подкрепят изцяло от заключенията по назначените по делото автотехническа, химически и съдебно-медицински експертизи, от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. Поддържаните от подсъдимия твърдения, че не е бил навлязъл в лентата за движение на автомобила управляван от пострадалия Г., не могат да бъдат кредитирани. Същите влизат в противоречие с останалите гласни доказателства по дселото, чиято истинност е проверена и се установява и от заключението по назначената автотехническа експертиза, установяваща механизма на сблъсък между двата автомобила.

         Обвиняемият е неосъждан. Същия е със средно образование, пенсионер, разведен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи и притежава недвижими имот – апартамент в гр. B., като е собственик на МПС – джип “Д.”. Събраните по делото писмени доказателства, удостоверяват още, че същия е правоспособен водач кат. А, В, С, D, ВЕ, СЕ, DЕ, Ткт, М. От представената справка от сектор КАТ при ОДП Разград /л.267 от ДП/, не се установяват осъществени нарушения на ЗДвП от страна на подсъдимия.

        Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

      С деянието си подсъдимия е осъществил състава на престъплението по чл. чл.343, ал.1, б."б", пр.2 във вр.с чл.342, ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, И. при управление на МПС - лек автомобил “Ф. Р.” с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 77, ал. 1 от ППЗДвП: “Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.” Вследствие несъобразеното му с посочените норми поведение, същият е пресякъл траекторията на насрещно движещия се автомобил “Ф. Б.” с рег. № ***.  Навлизайки в пътната лента за движентие на този автомобил, който е бил с предимство, без да му осигури такова А. е осъществил и нарушение на правната норма забраняваща това. Безспорно установен от обективна страна се явява и съставомерния резултат на посоченото престъпление – на движещите се в автомобила  “Ф. Б.” с рег. № ***, в следствие на сблъсъка резултат от неосигуряване на предимството, са причинени: на С. Г. Г.: счупване на левия напречен израстък на петия поясен прешлен; контузия на таза със счупване на горното рамо на лявата срамна кост, на кръстеца и на седалищната кост в ляво, които са довели до трайно затруднение движението на снагата и на долните крайници, поради описаните счупвания на кости на таза и на напречен израстък на поясен прешлен, и на Т. И. Т.: мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнателно състояние; травматичен шок;  контузия на лявата мишница със счупване на лявата раменна кост; хроничен субдурален хематом, които са довели до разстройство на здравето с временна опасност за живота, поради претърпяното мозъчно сътресение и травматичния шок, до трайно затруднение движението на левия горен крайник, поради описаното счупване на лявата раменна кост, и до постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Посочените увреждания представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК. Останалите претърпени от пострадалите увреждания, установени от заключенията по назначените в хода на досъдебното производство съдебно-медицински експертизи, представляват леки телесни повреди по смисъла на наказателния закон. Обстоятелството, че пострадалите са двама, прави и причинуния от ПТП резултат, съставомерен по чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. “а” от НК.

        Деянието е съставомерно и от субективна страна. Подсъдимият е нарушил  правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице. Не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Като правоспособен водач на МПС, същият е знаел за задължението си да спазва ЗДвП и ППЗДвП и да управлява  МПС при съобразяване на поведението си с правилата за предимство. Той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при нарушението на същите, от  действията ще последва удар между неговия автомобил и автомобила на пострадалия Г., в резултат на който на последния и пътуващия във “Ф. Б.” с рег. № ***, Т., могат да бъдат причинени телесни увреждания.

      Поведението на Г., който също е допринесъл за настъпване на ПТП /поради движение с несъобразена с указанията на пътните знаци скорост/, макар и имащо значение за индивидуализацията на следващото се наказание, доколкото представлява съпричиняване на  вредоносния резултат, не изключва съставомерността на деянието.

      Признаването на обвиняемия за виновен по повдигнатото обвинение за престъпление по 343, ал.3 б. «а» вр. с ал.1, във вр.с чл.342, ал.1 от НК, предпоставя и ангажиране на неговата отговорност. Същевременно налице са основанията за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е от една до пет  години лишаване от свобода, обвиняемият е пълнолетен, неосъждан, не е освобождаван от наказателно отговорност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК, няма настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото му се административно наказание “глоба”, съдът отчете като единствено отегчаващо отговорността обстятелство, касаещо степента на обществена опасност на осъщественото деяние броя на причинените увреждания, всяко от които представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК на всеки един от пострадалите, както и причинените им по – леки телесни увреждания. При определяне степента на обществена опасност на деянието обаче, намира че следвада бъде преценено и поведението на пострадалия Г., който е допринесъл за настъпване на ПТП с несъобразеното си с изискванията на ЗДвП поведение, в качеството си на участник в движението – водач, който не е съобразил поведението си, с указанията на пътния знак В26 за ограничаване на скоростта. Същевременно като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи личната опасност на обвиняемия бяха преценени чистото му съдебно минало, липсата на установени други нарушения на правилата за безопасност на движение по пътищата.  Ето защо и при относителна равностойност на смегчаващите и отегчаващи отговорността обсотятелства и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, който е пенсионер, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” към средния размер предвиден в закона, а именно – 2 500 лв. Счита, че съобразно степента на обществена опасност на деянието, в случая са налице предпоставките за налагане и на наказанието “Лишаване от право да управлява МПС” на осн. чл. 78а ал.4 вр. с чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 3, предл. 3, б. “а”, във връзка с ал. 1 и във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК  Действително, по отношение на  подсъдимия не са установени други нарушения на правилата за движение по пътищата, но същевременно причиненият с престъплението съставомерен резултат е тежък, съобразно вида и броя на настъпилите вследствие на ПТП увреждания. При това, ообстановката, при която настоящото нарушение е осъществено -  при сух път, добра видимост, ясно и слънчево време, налагат извода, че виновното поведение на А. е  резултат на неправилната му субективна преценка, касаеща правилата за предимство. Именно последното, според съда, се явява и определящо за срока за който същия следва да бъде лишен от право да управлява МПС, а именно – 6 месеца. Намира, че така определените наказания съответстват по вид и тежест на осъщественото деяние.

       Признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, предполага и осъждането му да заплати направените в производството разноски.

         В този смисъл съдът постанови присъдата си.

                                                                                          

                                                                            

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ