Мотиви към Присъда №346/31.07.2014г., постановена по НЧХД №237/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Постъпила е тъжба от Р. А. П. *** повдигнато обвинение срещу Д.С.М. *** за това, че на 06.03.2014г. в гр. Разград е причинила на пострадалата лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130, ал.1 от НК.

Тъжителката е предявила и граждански иск срещу подсъдимата за сумата от 7000 лв, ведно със законната лихва от датата на деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от престъплението.

В заседанието пред РРС тъжителката лично и чрез повереника си /неин съпруг/ поддържа тъжбата и гражданския иск.

Подсъдимата не се явява лично и по отношение на нея делото е разгледано в условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК. Упълномощеният й защитник моли за оправдателна присъда, като излага доводи за недоказаност на обвинението.

Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:

Подсъдимата е родена на ***г***, живее в същия град. Същата е омъжена, неосъждана.

Тъжителката имала павилион на Централния кооперативен пазар в гр. Разград, където продавала обувки. Семейството на подсъдимита също имало павилион на известно разстояние от павилиона на тъжителката, където също продавали обувки. Между тъжителката и подсъдимита съществували конфликтни отношения по повод създалите се конкурентни отношения. На 06.03.2014г. около 17,40ч. тъжителката приключила работа и на излизане от пазара минала край масата за продажба на подсъдимата. Там тъжителката спряла и между нея и подсъдимита започнало пререкание, като двете си разменили обидни думи. При това подсъдимата отишла до тъжителката, носейки малко столче и в хода на кавгата блъснала тъжителката с ръка в тялото. Това очевидно предизвикало агресивна реакция от страна на тъжителката, който ритнала подсъдимата и започнала да я блъска и изтиква към масата й. При това подсъдимита след като отначало държала столчето над главата си, очевидно целейки да изплаши блъскащата я тъжителка, накрая замахнала със столчето към тъжителката, като от данните по делото /включително изгледания запис от охранителната камера/ не може да се каже дали успява да я удари. Накрая двете паднали на земята около масата на подсъдимита. Намесили други граждани които ги разтървали. Доколкото тъжителката имала наранявания, малко по - късно пристигнал медицински екип, който я откарал в болницата.

Назначена е съдебно-медицинска експертиза от заключението на която се установява, че в резултат на инцидента тъжителката е получила рана в лявата челна област, която е хирургично обработена, Цепковидна рана на левия устен ъгъл, кръвонасядания в дясната теменна област, лицето гърба и горните крайници, ограничен обем на движение в дланно-пръстовите стави на дясната и лявата ръка, най изразено за средния пръст на последната, охлузвания по лицето и безименния пръст на лявата ръка, драскотини по гърба на дясна длан, клинични данни за сътресение на мозъка. Тези увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Те могат да бъдат причинени от удари с /върху/ твърд/и тъп/и и тъпоръбести предмет/и, както и при падането на терена. Ударите са многобройни и съсредоточени в областта на главата и горни крайници, като някои от уврежданията могат да са получени при защита /предно анатомично положение на ръцете/. С оглед липсата на категорични данни дали пострадалата е изпаднала за кратко в безсъзнание, вещото лице не може да даде заключение дали е била налице травматична кома, което би било разстройство на здравето с временна опасност за живота.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за доказана, като се осланя на цялстен анализ на събраните по делото доказателства. В този смисъл изложеното от тъжителката в тъжбата следва да се разглежда като твърдения на страна в процеса, като основния въпрос е доколко тези нейни твърдения се потвърждават от събраните доказателства. Съдът намира, че изложените в тъжбата твърдения на тъжителката не се потвърждават от събраните доказателства. В съдебната зала е възпроизведен диск от охранителната камера на пазара, който запис е фиксирал конфликтът между тъжителката и подсъдимата. Наистина качеството на записа не позволява директното разпознаване на лицата в конфликта, но от свидетелските показания и другите данни е ясно кое от лицата на записа е тъжителката и кое подсъдимата. При това се вижда кък тъжителката излизайки от пазара спира срещу масата на подсъдимата /между тях е уличката на изхода на пазара/ и започва да говори към тази маса. При това подсъдимата идва при тъжителката, също говорейки нещо. След това подсъдимита се връща към масата си и взема неголям предмет – очевидно столчето, закоето някои от свидетелите говорят. Разговорът между двете продължава, при което подсъдимата блъска тъжителката с ръка в тялото. Веднага след това тъжителката се хвърля срещу подсъдимата, нанася и ритник с крак и започва да я блъска и изтиква към масата й. Подсъдимата вдига предмета, който носи, с дясната си ръка и първоначално само го държи над главата си, явно целейки да сплаши тъжителката, докато последната продължава да я изблъсква. Накрая подсъдимата, тъй като тъжителката продължава да я изтиква, замахва към главата или раменете на тъжителката /записът не е много ясен/ и изглежда успява да я удари с държания предмет в областта на раменете, но записът не позволява по точна преценка. След това и двете се блъскат в масата на подсъдимата и падат около нея на земята. От показанията на свидетелите Б. Х. и Ст. С. се установява, че първо тъжителката е започнала да вика на подсъдимита и да и отправя обиди, след това и подсъдимата и отправила обиди, като накрая двете се хванали за косите и започвали да се дърпат, като подсъдимата по-скоро се предпазвала и накрая двете паднали на земята. Тези твърдения на тези свидетели се потвърждават от възпроизведения запис. Колкото до твърденията на свидетелите Ф. А. и Н. Й., то съдът не кредитира казаното от тях. Тези свидетели сочат, че виновна за конфликта била само подсъдимита, че само тя обиждала, само тя нанасяла удари и едва ли не тъжителката без да разбере какво става била ударена от подсъдимата и веднага паднала на земята. Очевидно не е било така. Другите разпитани свидетели не са наблюдавали цялостно конфликта. Без да може да се даде категоричен отговор на въпроса, кой пръв е започнал с обидите, то е явно, че именно тъжителката е по активната страна в развилия се побой. Вярно е, че подсъдимата първа блъска с ръка тъжителката /очевидно поради разменените реплики/. След това обаче тъжителката яростно я напада, нанасяйки и ритник, блъскайки я, изтиквайки я през уличката до самата й маса, върху която двете падат. Ако първият удар или блъскане нанесен от страна на подсъдимата на тъжителката може да се разглежда като неправомерно нападение, то с това единично блъскане това нападение е приключило. Последващо е агресивното поведение на тъжителката. Конкретно в този момент тъжителката не се е намирала в състояние на неизбежна отбрана, че да блъска и рита подсъдимата. При това подсъдимата очевидно е имала право да се защити срещу тази неправомерна агресия и в крайна сметка в тази връзка следва да се разглежда удара, който, тя нанася /или се опитва да нанесе/ на тъжителката със столчето. Дори подсъдимата да е отправила обиди или заплахи срещу тъжителката, дори да я е блъснала първа /което се вижда на записа/, то това не оправдава последващата агресивна реакция от страна на тъжителката. Видно от хронологията на действията на двете, тъжителката, тръйгвайки агресивно към подсъдимата, не действа защитавайки се, а нападайки. Тя не е в положение на отбрана, а в положение на нападение, очевидно целейки разправа. При това тя е крайно активна страна в конфликта, а подсъдимата е очевидно по - пасивна. Дори да се приеме, че подсъдимата по някакъв начин е провокирала опонентката си /очевидно пътва я блъска с ръка/, то с оглед последвалите нападателни действия на тъжителката, подсъдимата е имала право да се защити. Това не е било защита срещу самозащита, а защита срещу неоправдано нападение. Накрая двете биещи се жени падат върху масата на подсъдимита и от там на земята. Явно при това падане са получени нараняванията на тъжителката. Тези наранявания на тъжителката обаче с оглед разгледаната хронология на събитията не могат да се вменят във вина на подсъдимата. Самата ситуация сочи, че тъжителката също е действала крайно неправомерно и именно на нейното неправомерно поведение се дължат нараняванията й. Явно тези наранявания на тъжителката са дали на същата основание да се счита за жертва в този конфликт, но при изясняване на обстоятелствата, става ясно, че изобщо не е било така. Подсъдимата, защитавайки се, не е действала неправомерно и нейното поведение /конкретно ситуацията при която е наранена тъжителката/ не може да се разглежда като виновно. Крайният извод на съда е че подсъдимата не е извършила престъплението в което е обвинена. Всяка престъпление е едно неправомерно и виновно деяние, а в случая поведението на подсъдимата не може да се квалифицира по този начин. Ето защо подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по подвигнатото и обвинение.

С оглед основния извод, че подсъдимата не е извършила неправомерно деяние, което да е в причинна връзка с причинените на тъжителката увреждания, то и гражданският иск предявен от последната срещу подсъдимата за заплащане на сумата от 7000 лв, като неимуществени вреди, ведно със законната лихва, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: