Мотиви към
Решение №288/01.07.2014г., постановено по НАХД №278/2014г.
по описа на Разградския районен съд .
Разградска районна прокуратура е внесла
постановление по реда на чл.375 от НПК срещу обвиняемия П.И.И.
за това, че за времето от 21.03.2012г. до 25.10.2012г. в гр.Разград
и в с.Куцина, общ.Полски Тръмбеш, обл.Велико Търново /на главен път 1-5/, в условията на продължавано престъпление е съставил
неистински официални документи - 6
броя АУАН с №№ 214/21.03.2012г, 219/21.03.2012г., 440/14.07.2012г. и
786/25.10.2012г, издадени от служители на
ОДМВР и РУП гр.Разград; 485/20.04.2012г. и 386/20.04.2012г., издадени от
служители на РУП-гр.Полски Тръмбеш, с цел да
бъдат използвани - престъпление по чл.308, ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК. С
постановлението се предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК, като му бъде наложено административно
наказание.
В заседанието пред РРС
представителят на РРП поддържа съдържащото се в постановлението предложение срещу обвиняемия.
Обвиняемият П.И. не се явява, но доколкото същият е редовно призован,
то на основание чл.378, ал.1, изр.2 от НПК делото е разгледано в негово
отсъствие. Защитникът му моли спрямо обвиняемият да бъде постановено оправдателно
решение, тъй като счита, че в случая няма извършевно престъпление.
Разградският районен съд,
след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна
следното:
Обвиняемият П.И.И. е роден на ***г***.
Същият е неженен и неосъждан
/реабилитиран/.
Обвиняемият
П.И. ***. Същият е правоспособен водач на МПС, категории В и М
от 2006г. и притежавал СУМПС № *****. Многократно е наказван за
нарушения по ЗДвП.
Обвиняемият и свидетелят Г. Т. били
близки приятели и обвиняемият знаел всички лични данни на св.Т.
- трите имена, ЕГН и адрес. През 2012г. Т. бил в Кралство Англия,
където живеел и работел и в този период обв.И. на няколко
пъти използвал неговите данни за самоличност
пред служители от МВР, сектор „ПП", за да избегне по този
начин санкционирането си по административен ред за извършени нарушения по ЗДвП.
На
21.03.2012г. свидетелите В. Н. Вл. и Т. И. Хр. - служители на
ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като автопатрул за
времето от 20,00ч. на 21.03.2012Г. до 08,00ч. на 22.03.2012г.
Около 22,20ч. на 21.03.2012г. на ул."Добруджа" в
гр, Разград, те спрели за проверка л.а."Фолксваген
Голф" с рег.№ РР 44 77 АТ, който бил управляван от обв. П.И.. Полицейските служители поискали от водача да представи свидетелство за управление на МПС, както и
документ за самоличност, но
обвиняемият заявил, че не ги носи – заявил, че ги забравил в дома си. Очевидно
намерението на обвиняемия било да избегне съставяне на акт за административно
нарушение. След това обвиняемият посочил пред полицейските служители личните данни
на св. Г. Бр. Т. с ЕГН ********** ***. Тези лични данни били проверени от свидетелите
Вл. и Хр., чрез съобщаването им на съответния дежурен служител в
ОДМВР-Разград, който извършил справка по
системата на КАТ. От тази справка се установило действително, че има лице с имена
Г. Бр. Т., като ЕГН и адреса също
съвпадали, както и че лицето притежавало
съответно СУМПС, После полицейските служители състави АУАН с № 214 от 21.03.2012г. на обвиняемия, но в акта били изписани данните за самоличност на св.Г. Бр. Т.. След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта
не е съставен на него, а на името на
св.Т..
На
същата дата /21.03.2012г./, по същото време и на същото и място, след изготвянето на първия
АУАН свидетелите Вл. и Хр. съставили на обв.П.И. втори АУАН с №
219/21.03.2012г, като отново обвиняемият дал пред тях пълните данни за
самоличност на св. Георги Браянов Т., които били записани в АУАН от свид.В.Вл.
След като съставил акта свид.Вл. представил същия за
подпис на обв.И., който го подписал в графата за „нарушител"
с имена Г. Т..
На
14.07.2012г. свидетелите Д. Кр. И. и М. Ал. В.- служители на
ПП при ОДМВР-Разград били назначени в наряд като
автопатрул за времето от 08,00ч. до 20,00ч. на 14.07.2012г. Около 18,30ч. на
14.07.2012г, на ул.
"Странджа" в гр. Разград, свидетелите спрели за проверка мотоциклет „Пладжо либерти" с
рег.№ *****. Мотоциклетът се управлявал от обвинаемия П.И.И.. Полицейските служители поискали от водача да представи свидетелство за управление на МПС,
както и документ за самоличност,
но обвиняемият заявил, че не носи такива в себе си, понеже ги бил забравил в дома си. И в този
случай целта на обвиняемия била избягването на налагена на глоби по ЗДвП. След това
обвиняемият посочил пред
полицейските служители личните данни на св. Г. Т. с ЕГН ********** ***. Тези
лични данни били проверени от полицейските
служители - свидетелите И. и В. чрез съобщаването
им на съответния дежурен служител в ОДМВР-Разград, който извършил справка по системата на КАТ. От
тази справка се установило действително,
че има лице с имена Г. Бр. Т., като
ЕГН и адреса също съвпадали, както и че лицето притежавало съответно СУМПС. После полицейските служители състави АУАН с № 440 от 14.07.2012г. на
обвиняемият, но в акта били изписани
данните за самоличност на св. Т..
След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че съзнавал, че акта е съставен на името на св.Т., а също така написал, че няма възражения в графата за възражения в акта. След това бил
освободен.
На
25.10.2012Г. свидетелите Б. В. М. и Н.
Хр. Н.- служители на ПП при ОДМВР-Разград били
назначени в наряд като автопатрул за времето от 08,00ч. до 20,00ч.
на 25.10.2012г. Около 14,10ч. на 25.10.2012г. на ул."Арда" в гр.Разград,
свидетелите спрели за проверка л.а."Фолксваген Голф" с рег.№
*****. Автомобилът се управлявал от обв.П.И.И.. Полицейските
служители поискали от водача да представи свидетелство за
управление на МПС, както и документ за самоличност, но обвиняемият и в този
случай заявил, че не носи такива в себе
си, понеже ги забравил в дома си. След това
обвиняемият посочил пред полицейските служители личните данни на св. Г. Т. Тези лични данни били проверени от полицейските служители - свидетелите чрез
съобщаването им на съответния дежурен служител в ОДМВР-Разград, който извършил справка по системата
на КАТ. От тази справка
се установило действително, че има лице с имена Г. Бр. Т., като ЕГН и адреса, посочени от обвиняемия,
също съвпадали, както и че
лицето притежавало съответно СУМПС, После полицейските служители състави АУАН с № 786 от
25.10.2012г. на обвиняемият, но в акта
били изписани данните за самоличност на свид.Г. Т., След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител",
въпреки, че съзнавал, че акта не е съставен на него, а на името на свид.Т..
На
20.04.2012г. свидетелите Д. К. Д. и Ив. Й. И.- служители на ПП при ОДМВР-Велико
Търново били назначени в наряд като автопатрул за времето от 08,00ч.
до 20,00ч. на 20.04.2012г. Около 17,23ч. на 20.04.2012г. в с.Куцина,
общ.Полски Тръмбеш на главен път 1-5, свидетелите спрели за
проверка л.а."Фолксваген Голф" с рег.№ ****. Автомобилът бил
управляван от обв.П.И.. Полицейските служители поискали от водача да
представи свидетелство за управление на МПС, както и документ за самоличност,
но обвиняемият заявил, че не ги носи бил ги забравил в дома си. След
това обвиняемият посочил пред полицейските служители личните
данни на св. Георги Т.. Тези лични данни били проверени от полицейските
служители - свидетелите И. и Д. чрез съобщаването им на съответния дежурен
служител в РУП-Полски Тръмбеш, който извършил справка по системата
на КАТ. От тази справка се установило действително, че има лице с имена Г. Т., като ЕГН и адреса също съвпадали, както и че лицето притежавало съответно СУМПС.
После полицейските служители състави
АУАН с № 485 от 20.04.2012г. на обвиняемия, но в акта били изписани данните за
самоличност на св. Г. Т.. След това обвиняемият подписал акта в графата „нарушител", въпреки, че
съзнавал, че акта е съставен на името
на св.Т.. Написал в акта също и че няма възражения.
На
същата дата /20.04.2012г./, по същото време и на същото място, след изготвянето на първия
АУАН свидетелите Д. и И. съставили на обв.П.И. втори АУАН с бл.№ 386 от
20.04.2012г. като отново обвиняемият дал пред тях пълните данни за самоличност
на свид.Г. Т., които били записани в АУАН от свид.Д. След като съставил акта свид.Д.
представил същия за подпис на обв.И., който го подписал в графата за „нарушител"
с имена Г. Т..
На
досъдебното производство е назначена съдебно-почеркова експертиза
е видно, която установява, че:
1.Саморъчните
подписи в два акта с №№ 386, 485/12г. от
РУП гр.П.Тръмбеш и четири акта с №№ 214, 219, 440, 786/12г. от ОДМВР гр.Разград на
името на Г. БР. Т. са изпълнени с почерка на П.И.И..
2.Ръкописният
текст - думата „нямам" в актове с №№ 386, 485/12г. от РУП гр.П.Тръмбеш и актове с №№ 440,
786/12г. от ОДМВР
гр.Разград на името на Г. БР. Т. е изпълнен
с почерка на П.И.И..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите разпитани на досъдебното
производство, писмените доказателствени материали, заключението по назначената
експертиза. Относно фактите по делто няма спорни обстоятелства, поради което и съдът
приема, че изложените фактически положения отразяват обективната фактическа
обстановка по случая.
Изложените фактически
обстоятелства обоче според съда не налагант извод, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.308, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за което е обвинен.
Действително обвниняемият е посочил неверни данни пред полицейските органи,
които са съставили актовете и поради това тезе актове сочат като нарушител лице
различно от това на което действително са вменени нарушенията. Обвиняемият
обаче не е автор на тези документи. Поради това същият не може да бъде
разглеждан като съставител на неистински официални документи по смисъла на
чл.308, ал.1 от НК. Актовете за административни нарушения като официални
документи се съставят по съответен ред и
от съответни длъжностни лица – актосъставители. Единствено
актосъставителят е автор на съставеният акт. Това, че обвиняемият също е
подписал акта не го превръща в автор или съавтор на този документ. Лицето на
което е съставен актът може и да откаже да го подпише – от това актът не става
невалиден или недовършен документ, с оглед разпоредбите на чл.43 ЗАНН. Подписът
на лицето, спрямо което актът се съставя, не е задължителен елемент от
фактическия състав на акта. На нарушителя
актът се предявява за да се запознае със съдържанието му и да го
подпише, но това процесуално изискване не е условие за валидността на самия
акт. При самото предявяване на нарушителя АУАН е вече съставен от своя автор
/актосъставителя/ като един завършен акт.
Дали нарушителят ше подпише акта или не е вече следствие на предявяването на акта, но не е условие за
неговата действителност. Затова и според съда обвиняемият И. не е съставител на
процесните актове. Поради това той на може да носи отговорност по чл. чл.308,
ал.1 от НК, тъй като в процесните случаи не е съставил неистински официални
документи не е техен съставител. В
случая не може да се поставя и въпрос за посредствено извършителство. Деянието
на обвиняемия не може да се квалифицира и като друго престъпление по НК. В
частност същото не може да се подведе под нормата на чл.314 НК. Същата
разпоредба има предвид документи, които се съставят по съответен ред въз основа
на изявление на частно лице. Процесните актове обаче не са документи, които да
се съставят въз основа на заявление на частно лице – те се съставят въз основа
на официални данни /относно самоличността на нарушителя/ и въз основа на
фактически констатации /относно обстоятелствата по нарушението/. Разпоредбата на чл.314 НК касае официални удостоверителни документи и
визира внасяне в съответния документ на неверни данни, за които същият документ
би се явил удостоверяващ. Процесните актове не са удостоверителни документи.
Поради изложеното в случая не е приложим и този текст. Деянието на обвиняемия
не може да се подведе и под нормата на никой друг престъпен състав – очевидно
същото не съставлява престъпление. В случая
е налице една неправомерна дейност на подсъдимия, налице са негови
лъжливи изявления пред контролни органи. Не всяко неправомерно поведение обаче
се явява престъпление. В случая според съда престъпление не е извършено, което
и налага обвиняемият П.И.И. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Мотивиран така съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: