МОТИВИ към ПРИСЪДА № 343/30.07.14 г. по НОХД № 317/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Б.Ю.Д., е за това че: за времето от *** г. до *** г. в гр. Р., в условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди движими вещи – 1 бр. велосипед марка “Бианчи” на стойност 180 лв. от владението на С.Р.Ш..; чифт маратонки “Адидас” на стойност 40 лева, електронна везна марка “Бюрер” на стойност 15 лева, мъжко яке марка “Хамалия Аедор” на стойност 15 лв. и нож на стойност 5 лв. на обща стойност 75,00 лв. от владението на Т.Р.А..; 3 бр. кашони с восъчни основи “Алиата Ловеч” на обща стойност 220 лв. от владението на Р.Р.; СД-устройство марка “Ел Джи” на стойност 15 лв., трансмитер на стойност 8 лв. и мъжко спортно яке на стойност 15 лв. на обща стойност 38 лв. от владението на Б.Й.Т..; СД плеър марка “Сони”на стойност 50,00 лв. от владението на А.Ю.Ш., всичко на обща стойност 563,00 лв. без съгласието на собствениците им, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се е развило по реда на глава 27 - ма от НПК – по чл.371 т.2 от кодекса, като подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебното призводство представителят на РРП е поддържал така повдигнатото обвинение, сочейки че същото е доказано по несъмнен начин и е предложил на подсъдимия да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” в размер на една година, при наличие предпоставките на чл. 55 ал.1 т.1 от НК.

Като прецени събраните в хода на досъдебното производство, съобразно правилата на НПК доказателства и доказателствени материали и съобразно обясненията на подсъдимия, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият е осъждан. За осъществени в условията на реална съвкупност престъпления по чл. 195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 от НК по НОХД № *** г. по описа на РС Разград и по чл. *** г. по описа на РС Разград са му наложени наказания три месеца лишаване от свобода по всяко едно от делата, изпълненията на които са отложени за изпитателен срок от три години на осн. чл. 66 от НК. Определено е едно общо наказание в размер на три месеца лишаване за свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, като съдебния акт с който е извършена кумулация по реда на чл. 25 от НК е влязъл в сила на 22.12.2010 г. С влязло в сила на 21.05.2013 г. определение по НОХД № *** г. по описа на РС Русе, е одобрено споразумение, с което подсъдимят е признат за виновен за престъпление по чл.195, ал.1, т. 7 във вр.с чл.18, ал.1 от НК, извършено на 18.05.2013 г., като му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 4 месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. Последно посоченото наказание е изтърпяно от подсъдимия на 18.09.2013 г.

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно – психиатрична експертиза, заключението по която, прочетено и приобщено към доказателствения материал по делото по реда предвиден в НПК, установява, че Д. има оформена психо-физиологична зависимост към опиоиди /хероин/. Същата е с давност повече от 5 години. Налице са леки абстинентни прояви. При изследването не са установени данни за психотичност и тежък абстинентен синдром, както и за психиатрични, психологически и поведенчески отклонения, които пречат на освидетелствания да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Вещото лице сочи още, че поведението на подсъдимия илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията, поради което заключава, че не се откриват психични отклонения, които да лишават Д. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая, касаещи хода на съдебното производство.

Поради посочената по – горе зависимост, след освобождаването му от пенетенциарното заведение, където изтърпял наказанието наложено по НОХД № *** г. по описа на РС Русе, Д. осъществил различни кражби от автомобили и помещения в гр. Разград, за да си набави парични средства за закупуване на наркотични вещества, разпореждайки се с отнетите вещи.

По този начин той осъществил следните деяния:

На ***г. св.А. Ш. паркирал лек автомобил, който ползвал марка „Ф. П." с рег. № Ш. пред механа „Ш." в гр.Р. Той не заключил автомобила. В промеждутъка от 23,30 часа до 01,30 часа на 16.01.2014г., подсъдимият Д. се намирал в района на заведението, когато забелязал автомобила на свидетеля. Като проверил вратите и установил, че не е заключен, подсъдимият влязъл в купето на паркираното МПСи взел от там личните документи на св.Ш., които открил вътре, както и СД-плеър марка „Soni № СД Х - GТ 212, с падащ панел. След това излязъл от колата и пеш се отдалечил от местопрестъплението. Непосредствено след това, Д. предал СД плеъра на св.С. М. от гр.Р., на който дължал сумата от 20 лева, които бил получил в заем. След разкриване на извършеното престъпление, в хода на разследването св.M. с протокол за доброволно предаване на 31.01.2014 г. предал доброволно посочената по - горе вещ на полицейските служители, която е била върната на собственика й - св.Ш..

Един ден в края на м.януари 2014г., около 20 часа свидетелят Т. А. паркирал личния си автомобил „K." с рег. № *** пред входа на блока в ж.к. «Орел» бл. № ***, вх.***, където живеел. Времето било студено и поради ниските температури, предната дясна врата, която давала дефект, не се заключила с дистанционното за централно заключване на автомобила. Същата вечер, възползвайки се от нощната тъмнина, подсъдимият проникнал през същата врата във вътрешността на автомобила на свидетеля. В купето, Д. намерил спортната раница на А., от която взел маратонки марка „Адидас" № 46. Взел и находяща се в джоба на шофьорската седалка, електронна домакинска везна „Бюрер". През купето на автомобила, подсъдмият си осигурил достъп и до багажното отделение на колата, от където взел черно шушлеково яке марка „Хималая Аедор", в един от джобовете на което имало нож с пластмасова черна дръжка със счупено острие. Носейки тези вещи на ръце, подсъдимият напуснал колата на пострадалия, по начина по който бил проникнал в нея и се отдалечил от блока, пред който била паркирана. Впоследствие, в средата на м. февруари 2014 г., за да си набави парични средства Д. продал спортните маратонки „Адидас" за сумата от 15 лева на св.Т. Г..

На 16.02.2014 г. в гр.Разград пред бл.»Варна» пострадалият А. срещнал свидетелят Г., и разпознал собствените си маратонки на краката му. В разговор с него той го попитал от къде се е сдобил с тях, на което Г. му разказал за срещата си с подсъдимия. Впоследствие двамата свидетели дали обяснения в тази връзка пред полицейски служители, а Г. предал маратонките. По – късно, с постановление на водещият разследването от 29.04.2014 г., маратонките били върнати на съпругата на пострадалия А. – C. А..

На 18.02.2014г. св.Р. Р., паркирал лек автомобил „Ф. К." с рег. № *** пред дома си в ж.к.»Орел» бл. № ***. В автомобила имало три кашона с надпис „Апиата Ловеч" пълни с восъчни основи, като всеки от тях тежал по 7,200 килограма. Свидетелят не заключил автомобила.

Същата вечер, подсъдимият влязъл в незаключената кола, взел от багажното отделение трите кашона с восъчна основа и се отдалечил с тях от местопрестъплението.

На другия ден той посетил павилиона на св.М. A. на кооперативния пазар в гр.Р., в който свидетелят предлагал за продажла пчелни продукти и инвентар. В разговор със A., подсъдимият му предложил трите кашона пълни с восъчни основи. Д. обяснил на свидетеля, че дядо му бил дългогодишен пчелар и тъй като за рождения му ден не разполагал с пари, които да му даде, му предоставил за продажба трите кашони с восък. A. се съгласил да закупи кашоните и заплатил за тях сумата от 165 лв. на подсъдимия.

В последствие в ход на досъдебното производство, с разписка от *** г., полицейският служител М. Т. върнал кашоните с восъчни основи на пострадалия Р..

Свидетелят С. Ш.,***. На партерният етаж във входа на който живеел, имало обособена стаичка за общо ползване от живущите. Там те съхранявали част от вещите си. Тази стая се заключвала и всички, които я ползвали разполагали с ключ от нея. В средата на м.февруари 2014 г., на неустановена дата, подсъдимият, след като разбил вратата на помещението, влязъл в него и от там взел, изнесъл и се отдалечил с него от блока, велосипед марка „Бианчи" собственост на св.Ш.. На 22.02.2014г. пострадалият и неговият съсед - св. Н. A., забелязали, че вратата на общото помещение била леко открехната, а патрона на бравата й бил разбит. Непосредствено след това те уведомили органите на полицията. След разкриване на престъплението, в хода на досъдебното производство с протокол за доброволно предаване от ***г. подсъдимият предал доброволно откраднатия от него велосипед марка „Бианчи", който с постановление на водещият разследването от 29.04.2014г. бил върнат на собственика му св. Ш..

На 10.03.2014г. около 18,40 часа св.Б. Т. паркирал личния си автомобил „Ф. Ф." с рег. № *** на паркинга до бл."Морави" в гр. Разград. Заключил автомобила с централното дистанционно, но не и шофьорската врата, която се заключвала ръчно. Същата вечер, минавайки край автомобила подсъдимият установил, че той не е заключен и влязъл в него. От превозното средство, той взел СД-устройство марка „Ел Джи", трансмитер „Rotech" червен на цвят и спортно мъжко шушлеково яке. С посочените вещи, които имал намерение по – късно да продаде, подсъдимият се отдалечил от местопрестъплението.

В хода на разследването, с протокол за доброволно предаване от ***г. Д. предал откраднатото шушлеково яке и трансмитера, които били върнати на собственика им – св. Т.. Пред полицейските служители Д. обяснил, че е изхвърлил СД устройството, тъй като установил, че не работи.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 373 НПК доказателства и доказателствени материали: показанията на свидетелите А., Р., Г., Ш., A., Ш., M., Т., както и от събраните писмени доказателства. Същите се подкрепят от направеното в хода на съдебното следствие самопризнание от подсъдимия. Сочените доказателства по категоричен начин установяват механизма на осъществяване на деянието, неговото авторство и като ги счита за достоверни съдът намира, че следва да бъдат кредитирани изцяло Заключенията по назначените оценъчни експертизи, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото по реда предвиден в НПК установяват и стойността на вещите предмет на престъпно посегателство. Посочените по – горе доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът намира че пресъздават действителната фактическа обстановка подлежаща на изясняване по делото.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Неколкократно Д. е отнемал чужди движими вещи от владението на техните собственици, без знанието и съгласието на последните. При първото от деянията, е отнел СД-плеър марка „Soni № СД Х - GТ 212, с падащ панел от владението на св. Ш.. С вземането на устройството от автомобила, където същото се е намирало, подсъдимият е преустановил фактическата власт на пострадалия върху вещта и с отдалечаването му от местопрестъплението, с нея изпълнителното деяние на престъплението «кражба» по смисъла на НК е било довършено. При второто от деянията по идентичен начин е отнел маратонки марка „Адидас" № 46, електронна домакинска везна „Бюрер", шушлеково яке марка „Хималая Аедор" и нож с пластмасова черна дръжка от владението на св. А.. Д. е преустановил фактическата власт на свидетеля върху тези вещи и е установил своя трайна такава върху тях, отдалечавайки се от местопрестъплението с откраднатото. По този начин е осъществен и състава на престъплението «кражба» на трите кашона с восъчни основи “Алиата Ловеч” от сбственика им – св. Р.. След проникване в незаключения автомобил на последния, където вещите са били съхранявани от него, подсъдимият ги е взел и установил своя трайна фактическа власт върху тях. По идентичен начин е процедирал Д. и при отнемане на СД-устройство марка „Ел Джи", трансмитер „Rotech" червен на цвят и спортно мъжко шушлеково яке от владението на пострадалия Т.. Съхраняваните в автомобила на последния вещи са били взети от Д. и с тях той се е отдалечил от мястото където са били съхранявани от своя собственик, без неговото знание и съгласие. Посочените по – горе действия на подсъдимия осъществяват от обективна страна и състава на престъплението «кражба» по смисъла на чл. 194 от НК. Що се отнася до осъщественото от Д. отнемане на колело «Бианчи» от владението на неговия собственик – св. Ш., то действията на подсъдмия субсумират признаците на престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 от НК. Взломяването на бравата на вратата, на помещението в което колелото е било съхранявано, представлява разрушаване на прегради здраво на правени за защита на имот, по смисъла на посочената по- горе разпоредба на наказателиня закон. По несъмнен начин се установява и съставомерността на всяко едно от посочените по – горе деяния от субективна страна. Предприетите от Д. действия по фактическо и юридическо разпореждане с отнетите вещи, по – голямата част, от които подсъдимият е продал и получил за тях продажната цена, а друга изхвърлил, по несъмнен начин доказват и намерението му за своене на предмета на престъпно посегателство. Всяко от деянията е осъществено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасният характер на действията си, с които е лишавал собственици от правомощията им спрямо вещите, предвиждал е общественоопасните последици от действията си и е искал тяхното настъпване.

И тъй като и посочените по – горе деяния са извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка /касае се преимуществено за кражби от незаключени леки автомобили, през тъмната част от денонощието/, при пряк умисъл, като последващата се явява от обективна и субективна страна продължение на първата, то осъщественото от подсъдимия престъпление се явява продължавано такова по смисъла на чл. 26 от НК.

Налице са и съставомерните признаци на престъплението по чл. 195 ал.1 т.3 от НК, тъй като кражбата на велосипеда е извършена чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, които признаци, както бе посочено и по – горе са били обхванати от умисъла на подсъдимия. Макар посоченото деяние да е единствено при което този съставомерен признак да е налице, съдът намира, че общата престъпна дейност на подсъдимия следва да бъде квалифицирана и по този текст от закона, поради значителната стойност на вещта предмет на престъпно посегателство отнета при него, отнесена към общата стойност на откраднатите вещи.

Посочените по – горе осъждания на Д., предхождащи осъществяване на настоящото, определят и квалификацията на последното, като кражба представляваща опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б.»б» от НК.

Съставомерността на престъплението от обуктивна и субективна страна предполага и ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия.

При определяне на наказанието съдът намира, че по отношение на Д. са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК, който текст от закона се явява по – благоприятен за подсъдимия и който съгласно разпоредбата на чл. 68а от НК, следва да намери приложение в случая. В тази насока, като смегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат преценени сравнително ниската стойност на вещите предмет на престъпно посегателство, която не надхвърля двукратно размера на МРЗ за страната, към момента на осъществяване на престъплението, обстоятелството, че по – голямата част от отнетите вещи са върнати на техните собственици. Като смегчаващи отговорността обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на подсъдимия следва да бъдат преценени направените от него самопризнания, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото и изразеното от него съжаление за извършеното. Не без значение е и младостта му. Ето защо, съдът намира че съответно на тежестта на извършеното се явява наказание «лишаване от свобода» за срок от една година и шест месеца. Намира, че посредством така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, както на генералната, така и на специалната превенция посочени в чл. 36 от НК. При липсата на материалноправните предпоставки за това, наказанието следва да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно. Доколкото по отношение на Д. са налице предпоставките на чл. 60 и 61 т.2 от ЗИНЗС и същия се явява «рецидивист» по смисъла на закона, то следващия се режим на наказанието е строг такъв, а вида на пенетенциарното заведение – затворническо общежитие от закрит тип.

Налице са и предпоставките на чл. 59 от НК, като времето през което подсъдимият е търпял мярка за неотклонение «задържане под стража», както и приспаднати от така наложеното му наказание.

В случая при така установената от заключението по назначената съдебно-псигхиатрична експертиза зависимост към опиоиди /хероин/, съдът намира че са налице и предпоставките на чл. 92 от НК. Доколкото, според настоящия съдебен състав противоправното поведение на подсъдимия е било мотивирано именно от необходимостта за набавяне на средства за закупуване на наркотици, то принудителното лекуване на Д. по смисъла на посочения текст от закона, се явява необходима мярка, гарантираща изпълнението на целите по чл. 36 от НК.

Признаването на подсъдимят за виновен в повдигнатото му обвинение, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното и съдебно производство разноски по делото.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ