МОТИВИ към ПРИСЪДА № 316/14.07.14 г. по НОХД № 358/2014 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимата С.С.С. е за това, че на 03.12.2013 г. в гр. Разград и в землището на гр. Разград, в условията на продължавано престъпление – 13 банкноти с номинал от 20 лв., на обща стойност 260 лв; 1 бр. мобелен телефон “Нокия 1208” на стойност 40,00 лв. и 1 бр. карта на “Глобул” на стойност 10,00 лв., всичко на обща стойност 310,00 лв. от владението на М.Д.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК.

Подсъдимата дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като не се признава за виновна.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението, като счита същото за доказано и моли съдът да признае подсъдимата за виновна в престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение и й наложи наказание “лишаване от свобода” между минимума и средния размер предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно. Сочи, че са налице и предпоставките на чл. 68 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното по НОХД № 573/13 г. по описа на РРС наказание “лишаване от свобода”, в изпитателния срок, на който е осъществено и процесното престъпление.

В хода на производството, като граждански ищец е конституиран пострадалият Д., който претендира подсъдимата да бъде осъдена да му заплати сумата 310,00 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди.

Разградският районен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимата и пострадалия били познати. На 03.12.2013 г., С. и св. М. отишли на гости на Д.,***. Там тримата изпили неустановено количество ракия, което обаче било достатъчно, за да повлияе видимо въру държането на всеки от тях. В хода на разговора пострадалият заявил, че има да взема пари – заплатата си от разсадника в посока с . Пороище, където работел. Компанията взела решение да вземе парите, да напазарува за ядене и пиене и да отиде във вилата на паострадалия, в околностите на гр. Разград, където да продължи веселбата. За целта, подсъдимата се обадила на свой познат таксиметров шофьор – св. И., който взел нея и друите двама свидетели и ги закарал до разсадника. След като слезли от таксито подсъдимата и пострадалия и се отправили към сградата на охраната, където на смяна бил св. Й.. Влезли в помещението и Д. обяснил на другия свидетел, че е дошъл за заплатата си. Й. извадил сумата, която имал задъжение да предаде на пострадалия и отброил 13 банкноти от по 20 лв. Д. ги взел в едната си ръка и започнал също да ги брои. Преди още да отчете и втората банкнота, подсъдимата го хванала за ръката и му казала, че са точно, след което и двамата се обърнали с гръб към Й. и се отправили към изхода. Непосредствено след това се върнали до него, като последователно всеки от тях го прегърнал и целунал за довиждане. При връщането им, Й. не видял банкнотите нито в ръцете на пострадалия, нито в подсъдимата. След качването им в таксиметровия автомобил, който ги чакал отпред, тримата поели към магазин “Кауфланд”. Там слезли и напазарували различни хранителни продукти, цигари и две бутилки водка “Флирт”. Каква е била стойността на продуктите и какви точно и колко са били те, от показанията на свидетелите и от обясненията на подсъдимата не се установява. Продуктите обаче били сложени в повече от една чанта и транспортирани до вилната зона, като шофьрът – св. И., бил напътстван за крайната дестинация на пътуването от пострадалия. При пристигането им до вилата на Д., двамата свидители и подсъдимата слезли, а св. И. ***. За курса му било платено от подсъдимата. На мястото обаче, пострадалият действително установил, че ключовете от вилата, не са у него. Тъй като компанията била значително повлияна от изпития преди това алкохол, между тримата възникнало скарване, при което св. М., дръпнал част от чантите и се отправил с тях пеша в неизвестна посока. Пострадалият от своя страна паднал и наранил крака си. Междувременно подсъдимата отново се обадила на св. И., който дошъл да вземе нея и пострадалия с автомобила си. Двамата се качили, носейки едната останала чанта и поръчали на шофьора да ги откара до гр. Р. до дом, находящ се на ул. “Л”, където живеел познат на подсъдимата. Там имало друга компания, в който освен домакина се намирали свидетелите М. и М.. Още при влизането си, пострадалият и подсъдимата счупили една от носените от тях бутилки водка. Продължили да пият обаче от втората. Още след влизането им в посочения дом и до тръгването си от него, пострадалият питал подсъдимата къда са му парите и телефона, къда са чантите. От своя страна подсъдимата му обяснявала, че са го били нападнали в лозята във вилната зона, а тя го е спасила. След полунощ, без да намери парите и телефона си – м. “Нокиа 1208” с карта на “Глобул”, който бил сложил в джоб на някоя от дрехите с които бил облечен, при излизането от дома си, пострадалият си тръгнал. Подсъдимата останала да преспи в къщата, в която били на гости. На следващата сутринт, тя предложила на св. М. да намери някой на когото да продадат телефонен апарат – чер на цвят, м. “Нокиа”, който му показала и който той до този момент не бил забелязва у нея. Предната нощ пък, докато се събличала, М. забелязала у нея банкноти с номинал от по 20 лв., които по преценка на свидетелката наброявали общо 140 лв.

Горната фактическа обстановка, съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – показанията на свидетелите Й., И., М. и М.. Единствено сочените гласни доказателствени средства, като дадени от незаинтересовани и безпристрастни от изхода на делото свидетели, могат да бъдат кредитирани. Нито показанията на пострадалия, нито обясненията на подсъдимия, съдът намира за достоверни. Основание за това на първо място е състоянието, в което пострадалия се е намирал – посочените по – горе свидетели категорично го квалифицират, като “пиян”, “много пиян” и “залян”. Със същите определения те квалифицират и подсъдимата. Другото основание за това е противоречието между твърдяното от Д. и изложеното в показанията на сочените свидетели. На първо място, св. Й. е категоричен, че пред неговия поглед подсъдимата не е вземала банкнотите от ръката на пострадалия. При това така описание от последния механизъм на отнемане – издърпването от дланта му, следва да е станало в момент в който двамата са били с гръб към свидетели и без пострадалия да се е възпротивил на това, тъй като Й. не говори и за възприети от него словесни възражения в този смисъл. Напротив, описаното от този свидетел поведение по прегръщането и целуването му от пострадалия, води до мисълта, че към този момент причина за притеснение, или недоволство у Д. не е имало. Никакъв разговор за пари и никакво настояване парите да бъдат върнати на пострадалия, не е чул и св. И., който цяла вечер е превозвал пияната компания – нито след отпътуването от разсадника, нито след отпътуване от вилната зона. При това, ако пострадалият е знаел, че телефона и парите са взети от подсъдимата, както той твърди, не е било нужно да я пита, къде са тези вещи, в какъвто смисъл са показанията на М.. Действително, последният свидетел и свидетелката М. сочат, че след заминаването на пострадалия, в С. са се намирали вещи от вида на липсващите у Д. – чер мобилен телефон и банкноти от 20 лева. Тези вещи обаче, не се установява с категоричност да са идентични с притежаваните от пострадалия /черни телефони м. “Нокиа” са сред най – разпространените мобилни апарати в страната, а банкноти с номинал от 20 лв., същото не са изключение в паричния оборот/. И дори сочените гласни доказателства да дават индиция за това, че вещите действително са тези, за липсата на които е говорил пострадалия, то по делото липсват каквито и да е доказателства, как те са се намерили у подсъдимата. При това, следва да се приеме, че тяхната липса е била установено след посещението във вилната зона, противно на соченото от Д., че парита са били взети от подсъдимата от ръката му още преди напускането на разсадника. Последно пък, поставя под съмнение и показанията на св. М. Макар и при липса на конкретни данни за това, при установеното от взаимно противоречивите обяснения на подсъдимата, показания на пострадалия и последно сочения свидетел, установените със сигурност факти сочат, че по времето, когато тримата са били сами Д. е паднал и между него и подсъдимата от една страна и М. от друга е имало пререкание. При това положение се поставя въпросът, дали липсата на вещите у пострадалия не се дължи на предприети именно от този свидетел действия, който впоследствие да е предал част от тях на подсъдимата, за което по делото е логично да не бъдат събрани доказателства, тъй като твърдения в този смисъл биха уличили и самия М. в извършване на престъпление. Разбира се, състоянието в което е бил пострадали, не изключва и вещите да са били изгубени от него при падането му във вилната зона и да са били взети и прибрани от подсъдимата и от свидетеля М., или само от подсъдимата. Това обаче би поставило евентуално въпросът за съставомерност на деянието по друг текст от закона, доколкото самият Д. очевидно не е бил в яснота по въпроса, къде точно са вещите му. Съдът не дава вяра и на обясненията на подсъдимата за случилото се, доколкото твърдяното то нея в съдебно производство се разминава с пресъздаденото пак от нея пред свидетелите И. и М., поради което и неубедителните й, порменливи и лишени от конкретика твърдения за нападение, побой, нападащи пострадалия кучета, не могат да бъдат приети за истинни. С. обаче и не носи доказателствена тежест за установяването на съставомерни за обвинението факти.

Според заключението по назначената в хода на досъдебното производсто съдебно-счетоводна експертиза, изслушано и прието в хода на съдебното следствие, общата стойност на вещите предмет на престъпно посегателство възлиза на 310 лв.

Подсъдимата е осъждана, като по НОХД № 573/13 г. по описа на РРС й е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години на осн. чл. 66 от НК, за извършено от нея престъпление по чл. 325 ал.2вр. с ал.1 вр. с чл. 26 от НК.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В тежест на държавното обвинение бе да докаже посредством всички допустими доказателствени способи по НПК осъществяването от страна на подсъдимата на обективните признаци на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, за което е повдигнато и настоящото обвинение. Категорични доказателства обаче за конкретни действия на подсъдимата, с които именно тя е преустановила фактическото владение върху парите и телефона на пострадалия и е установила трайна своя такава власт върху предмета на престъпно посегателство, по делото не бяха събрани. По изложените по – горе аргументи при анализа на свидетелските показания и въпреки положените, дължими по смисъла на чл. 13 от НПК усилия за изясняване на обективната истина по делото, съдът не счита, че се събраха преки такива, а косвените не биха могли да наложат единствено възможния извод, че С. е осъществила състава на престъплението “кражба”, оборвайки презумпцията за невиновност, залегнала в чл. 16 от процесуалния кодекс. При това, съдът намира за необоснована и самата правна конструкция изложена в обвинителния акт за осъществяване на престъплението при описаното харчене на парите от С. в магазин “Кауфланд”. Дори да бе доказано, което не е така, че подсъдимата е платила сметката с взетите от Д. пари, то това поставя въпросът за липсата на съгласие на пострадалия, като елемент от обективна страна на съставомерното по чл. 194 ал.1 от НК поведение, тъй като съставът на престъплението изисква чуждата движима вещ да бъде отнета от владението на другиго, без негово съгласие. В никакъв случай обаче, установеното от фактическа страна поведение на пострадалия, който ако не инициатор на веселбата, то активно е участвал в нея, може да изразява несъгласие с твърдените от него действия на подсъдимата по купуване на алкохол и пиене за съвместна от компанията консумация.

Ето защо и доколкото недоказани по несъмнен и безспорен начин в производството останаха механизма на осъществяване на деянието и неговото авторство, то подсъдимата следва да бъде призната за невиновна в това да е отнела посочените в обвинителиня акт вещи от владението на пострадалия без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и същата следва да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК.

По отношение на предявения граждански иск.

Основание на същия е разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. За да бъде този иск уважен, в производството следваше да бъдат доказани всички елементи от института на непозволеното увреждане – противоправно и виновно поведение на подсъдимата, настъпилата вреда за пострадалия и причинната връзка между тях. В случая не е установено нито подсъдимия да е бил лишен от владението на вещите без негово съгласие, нито това да е в резултат от действията на подсъдимата. Устаовено е единствено обедняването на пострадалия, което обаче, не е достатъчно основание за уважаване на иска. Ето защо и поради липса на категорични доказателства в посочения по – горе смисъл, които навеждат на извод за недоказаност на обвинението за осъществествяване от С. на престъплението, за което й е повдигнато и настоящото обвинение, то липсват и основания за ангажиране на нейната деликтна отговорност. По изложените съображения и предявеният иск за репариране на причинените с престъплението имуществени вреди, се явява изцяло недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ