Мотиви към Присъда №289 от 01.07.2014г., постановена по НОХД №359/2014г. по описа на Разградския районен съд .

Разградска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу подсъдимия Г.А.Г. *** за това, че за периода от 30.06.2010г. до 19.08.2010г. в гр. Париж, Република Франция, Консулска служба на Република България в Република Франция в гр. Париж, умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – временен паспорт №***, издаден на 18.08.2010г. от Консулска служба гр. Париж в Република Франция, а именно: фамилия И., ЕГН ********** на лицето Г.А. И., съставен съгласно чл.39, т.1 от Закона за българските лични документи, въз основа на Заявление №PAR 1000723/23.07.2010г. – престъпление по чл.314 от НК.

Спрямо подсъдимия делото се води в условията на чл.269, ал.4 от НПК, тъй като не е намерен на известния му адрес и са налице данни, че е напуснал страната. Защитника му моли за минимално наказание.

В заседанието пред РРС представителят на РРП поддържа обвинението срещу подсъдимия, счита го за доказано и предлага на съда да му наложи съответно наказание.

Разградският районен съд, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, констатира от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.А.Г. е роден на ***г. в гр. К., живее в с. О. Същият е с основно образование, безработен, неосъждан /реабилитиран/.

Подсъдимият е роден в гр. К. и е регистриран с постоянен адрес в с. О. Негови родители са свидетелите М. С. и А. И. Негов еднокръвен брат е Г.А. И. ЕГН**********.

През м. юли 2010г. подсъдимият бил задържан в гр. Париж, Р Франция в затвора Фльори – Мерожи, с обвинение за сводничество. За да бъде депортиран в Бъгария следвало да му се издаде документ за самоличност от българското консулство в Париж. В тази връззка по искане на Националната полиция, Департаментална Дирекция на гранична полиция Ессон от 30.06.2010г. било сезирано българското консулство за издаване на временен паспорт на подсъдимия Г., който следвало да се издаде на основание чл.39, т.1 от Закона за българските документи за самоличност, въз основа на подадено заявление от самия него. На неустановена дата в периода 30.06.2010г. до 19.08.2010г. в затвора Фльори – Мерожи подсъдимият лично попълнил заявление по чл.43, ал.1 от ЗБДС, което след това било попадено чрез затворническите власти до българското консулство в Париж. Понеже подсъдимият не желаел в евентуална бъдеща присъда, с оглед задържането му, да бъдат посочени неговите лични имена, при подаване на заявлението той попълнил имената на брат си, като вписал за фамилия неговата лична фамилия “И”, вместо своята фамилия “Г.” и вписал също ЕГН – то на брат си “**********”, вместо своето ЕГН **********. При попълване на заявлението от обвиняемия били снети и дактилоскопни следи от пръстите и на двете му ръце. Така подаденото заявление до българското консулство в Париж било входирано с № PAR 1000723/23.07.2010г.. Въз основа на данните посочени от подсъдимия на същия бил издаден временен паспорт №****/18.08.2010г.. В този паспорт били вписани имената на “Г.А. И”, както и ЕГН “**********”, вместо действителната фамилия и ЕГН на подсъдимия. Впоследствие с този временен паспорт подсъдимият бил принудително върнат на българските власти на 02.09.2010г., като на Аерогара София подсъдимият бил посрещнат от св. К. К., полицески служител към ГПУ – София. Подсъдимият бил приет с имената Г.А. И., но след извършени справки и снемане на образци от пръстови отпечатъци било установено, че самоличността му е Г.А.Г.. Самоличността на подсъдимия била потвърдена и от неговата майка.

От заключевнието на назначената съдебно-почеркова експертиза, се изяснява, че липсват достатъчно признаци за идентифициране на подписа на подсъдимия в процесното заявление, но ръкописният текст върху същото е изпълнен именно от него.

Назначена е и криминалистическа експертиза, изследваща дактилоскопните отпечатъци, снети от лицето подало процесното заявление, и същата експертиза установява, че тези отпечатъци са на подсъдимия.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните доказателства - показанията на свидетелите, назначените експертизи, писмените доказателствени материали.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи: С деянието си подсъдимият Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.314 от НК, тъй като за периода от 30.06.2010г. до 19.08.2010г. в гр. Париж, Република Франция, Консулска служба на Република България в Република Франция в гр. Париж, умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства в официален документ – временен паспорт №***, издаден на 18.08.2010г. от Консулска служба гр. Париж в Република Франция, а именно: фамилия И., ЕГН ********** на лицето Г.А. И., съставен съгласно чл.39, т.1 от Закона за българските лични документи, въз основа на Заявление №PAR 1000723/23.07.2010г. Процесният временен паспорт, като официален документ е съставен именно въз основа на заявлението на подсъдимия, като в същото заявление подсъдимият съзнателно е посочил неверни данни и така е станал причина тези неверни данни да бъдат внесени в издадения му временен паспорт. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.

Индивидуализирайки наказанието на подсъдимия съдът отчита, че подсъдимият се счита неосъждан. Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчетат и направените от подсъдимия признания на досъдебното производство. При това съдът намира, че наказанието което следва да се определи на подсъдимия следва да бъде лишаване от свобода / по-тежкото от предвидените алтернативно наказания/ в размер на три месеца, което е минималният възможен размер на този вид наказание. В случая следва да се приложи институтът на условното осъждане, тъй като подсъдимият не е осъждан, наложеното му наказание лишаване от свобода е за срок под 3 години и за поправянето на подсъдимия не е наложително ефективното му изтърпяване. При това изтърпяването на наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и разноските по делото.

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: