МОТИВИ към ПРИСЪДА № 317/14.07.14 г. по НОХД № 362/14 г. по описа на РРС

Обвинението срещу подсъдимия Г.Р.П., ЕГН ********** е за това, че за времето от 01.08.2012 г. до 28.02.2014 г. включително, в гр. Разград, след като е осъден с решение № 28/09.03.2009 г. по бр.д. № 146/08 г. по описа на Разградския районен съд, влязло в сила на 01.04.2009 г. да издържа свои низходящи – децата си В. Г. П., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН **********, като им изплаща ежемесечна издръжка от 80,00 лв. за всяко то тях, съзнателно не е изпълнил това си задължение в размер на повече от две месечни вноски - а именно по 18 месечни вноски за всяко дете поотделно на обща стойност 2 880 лв. и 9 дни дължими за м. август 2012 г. за всяко дете поотделно, на обща стойност 49,03 лв., всичко на обща стойност 2929,03 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като производството се е развило по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Назначеният му служебен защитник моли за определяне наказание при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства към минимума предвиден в закона, което да бъде отложено по реда на чл. 66 ал.1 от НК.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, като му бъде определено наказание лишаване от свобода към минимума, предвиден в чл. 183 ал.1 от НК, изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години, на осн. чл. 66 от НК.

Разградският районен съд, като прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с направеното самопризнание от подсъдимия, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № № 28/09.03.2009 г. по бр.д. № *** г. по описа на Разградския районен съд влязло в сила на 01.04.2009 г., е утвърдено сключено между подсъдимия и майката на децата В. Г. П., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН ********** – М.Д. П., споразумение по реда на чл. 99 ал.3 от СК/отм./, с което Г.П. се е задължил да заплаща ежемесечна издръжка на своите малолетни низходящи в размер на по 80,00 лв., на всеки от тях, чрез тяхната майка и законен представител, считано от 13.08.2008 г. След 01.08.2012 г., до края на инкриминирания в обвинението период, подсъдимият не е изплащал дължимите за издръжката децата си вноски. Единствено през м. юни 2013 г. и м. 12.2013 г., по сметка на майката била преведена общо сумата 110,97 лв., покриваща частично размера на общото задължение за периода 01.08.2012 г. до 28.02.2014 г. включително, възлизащо на 3 040 лв. По този начин общия размер на неизпълнените от подсъдимия задължения по съдебното решение за издръжка за двете му деца, възлиза на 2 929,03 лв. От прочетените и приобщени по реда на НПК писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, се установява, че подсъдимият притежава МПС – л.а. “Опел Астра” с рег. № **** рег. № 7409/18.03.14 г. на ОД на МВР Монтана – л. 178/, не е бил регистриран в БТ през инкриминирания период /изх. 2110/02.09.2013 г. на Д “БТ” Разград – л.33 от ДП/, не притежава земеделски земи в землището на територията на част от област Разград и част от обл. Монтана/изх. № 06-332-1/24.09.2013 г. на МЗХ ОД “Земеделие” Разград – л.32, изх. № 37/27.03.2014 г. на МЗХ ОД “Земеделие” Монтана – л.143/, не е получавал обезщетения за безработица /изх. № 673-1/19.03.2014 г. на НОИ ТП Монтана – л.186 от ДП/, не е подавал молби и не е получавал социални помощи от Д “СП” Разград /изх. № 040201/0037 от 29.08.13 г. на А”СП” Д”СП” Разград – л.35 от ДП/, в регистрите на Ав СВ Разград и СВ Монтана, няма данни за вписвания, отбелязвания и заличавания с недвижимо имущество/л.34 и л.184 от ДП/.През инкриминирания период, видно от представената справка от НАП ТД Велико Търново, офис Монтана /изх. № 92-00-303/17.03.2014 г. – л. 188 от ДП/, се установява, че подсъдимият е работил по трудов дотовор с фирма “Нирам” през периода от 29.06.2012 г. – 29.11.2013 г. и с фирма “Даниел” от 12.12.2013 г., който към 14.03.2014 г., не е прекратен. Обстоятелството, че подсъдимият не е изплащал издръжка на децата си, се установява от показанията на тяхната майка – св. Р. Според твърденията на последната, които съдът кредитира, през инкриминираният период подсъдимия не е изплащал дължимите месечни суми за издръжка на децата. Посочените гласни доказателства се подкрепят и от направеното от подсъдимия признание на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Обюясненията на същия, досежно обстоятелството че не реализира доходи в значителен размер, следва да бъдат приети за истинни, доколкото същите не се опровергават от останалия доказателствен материал по делото. Според заключението на назначената съдебно – икономическа експертиза, стойността на дължимите и неплатени вноски през инкриминирания период за двете деца, възлиза общо на 3932, 03 лв.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени към доказателствения материал по делото. Показанията на свидетелката Р. и събраните по делото писмени доказателства , са взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът намира че като истинни същите пресъздават действителната подлежаща на установяване обстановка. Направеното от подсъдимия признание в хода на съдебното производство изцяло се подкрепя от пресъздадените от свидетелите съставомерни за обвинението факти. Достоверността на приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя и от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза.

Подсъдимият е неосъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

С деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.183 от НК. Последният е бил осъден с влязло в сила решение, на гражданския съд да заплаща ежемесечна издръжка на свои низходящи – малолетните си деца В. Г. П., ЕГН ********** и Д. Г. П., ЕГН **********. Началото на престъплението по чл. 183 от НК, което е типично продължено престъпление, е след изтичане на срока, от който насетне осъденият да издържа свой низходящ, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Ето защо и поведението на подсъдимия е съставомерно от 01.10.2012 г. Последното обстоятелство не влияе върху преценката за броя на непогасените вноски, респективно за размера на задължението за издръжка. Неплащането на дължимите месечни суми за издръжка през инкриминирания периода, последващ влизане в сила на решението, с който рамерът на същата е определен, представляващо неизпълнение на съдебно установените алиментни задължения, осъществява състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Обстоятелството, че през 2013 г. са погасени част от задълженията, не влияе върху съставомерността на деянието, а единствено върху размера на задължението на подсъдимия. По този начин, с бездействието си през инкриминирания период от 01.10.2012 г. до 28.02.1014 г., подсъдимият е осъществил и изпълнителното деяние на посоченото по – горе престъпление. От събраните по делото доказателства се установява, че през инкриминирания период подсъдимият е реализирал трудови доходи. Липсват твърдения, а и доказателства същият да е бил в обективна невъзможност да заплаща издръжката, както и за наличие на пречки от непреодолим характер за изпълнение на посоченото задължение. Още повече, че според обясненията на самия подсъдим, той е реализирал доходи. Както бе посочено и по – горе, постъпилите през 2013 г. суми в общ размер на 110,97 лв., влияят върху дължимия от него размер на издръжката, който след приспадането им, за посочения в обвинението период вълзиза общо на 3932, 03 лв. Извън изложеното остава въпросът, че тези суми са постъпили в хода на образувано срещу подсъдимия изпълнително дело, което обаче е обстоятелство излизащо извън очертания от държавното обвинение предмет на доказване, съобразно наведените в ОА съставомерни за престъплението, за което е повдигнато настоящото обвинение, факти. Ето защо, съдът намира за безспорно установено по делото осъществяването на всички съставомерни от обективна страна признаци на деянието по чл. 183 ал.1 от НК. Същото е съставомерно и от субективна страна. Самия факт на осъждане от гражданския съд, влизането на решението в сила, говори, че подсъдимият е знаел за задължението си и за неговия размер. Независимо от това , той не е изпълнявал същото при изградена представа за неговото наличие и за периода, в който същото не е изпълнявано, като е допускал /примирил се е/ с настъпването на престъпния резултат. Наведените от подсъдимия аргументи за недостиг на парични средства, не влияят върху съставомерността на деянието, а следва да бъдат преценени при индивидуализацията на следващото му се наказание. По тези съображения безспорно установено се явява и съставомерността на деянието от субективна страна.

Съставомерността на поведението на подсъдимия, предпоставя и признаването му за виновен в извършване на престъплението, за което е повдигнато и настоящото обвинение по чл. 183 ал.1 от НК. В конкретната хипотеза за посоченото престъпление, не са налице основанията за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност пореда на чл. 78а от НК, доколкото причинените от същото имуществени вреди не са възстановени. Следващото се на подсъдимия наказание, съдът намира че следва да бъде индивидуализирано по реда на чл. 54 от НК и съответно намалено по реда на чл. 58а от НК, съобразно процесуалния ред, по който се е развило производството. В тази насока като смегчаващи отговорността обстоятелства бяха преценени тези касаещи ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, който не е осъждан за друго престъпление, както и съдействитео за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства досежно степента на обществена опасност на деянието бе преценен значителния период от време на съставомерно бездействие на подсъдимия и значителния размер на дължимата издръжка. Ето защо и съобразно изложеното, съдът намира че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” от алтернативно предвидените в специалната част на наказателния закон за това престъпление. При относителна равностойност на смегчаващите и отговорността обстоятелства размера на същото следва да бъде определен на шест месеца лишаване от свобода, от който намален с една трета следва да му бъде наложен четири месеца, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК. За определящи за размера на наказанието, счита обективните социално- икономически условия, които не способстват за реализиране на постоянни и в достатъчен размер трудови доходи, стоящи вън и независимо от субективните желания на подсъдимия. При наличие на материалноправните предпоставки за това и доколкото за постигане целите предвидени в НК и преди всичко за превъзпитанието на подсъдимия, не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, то неговото изпълнение следва да бъде отложено за изпитателен срок от три години, по реда на чл.66 ал.1 от НК. Намира, че така определено по вид и размер, наказанието е съответно на тежестта на осъщественото деяние и посредством него в пълнота ще бъдат реализирани целите по чл.36 от НК, като едновременно с това то е съобразено и с интересите на децата.

Признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му, предпоставят и осъждането му да заплати направените в хода на наказателното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ