МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 290/02.07.14 г. по АНД № 408/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на А.А.К. за това, че на *** г. е потвърдил неистина – че притежавания от него български личен документ /свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено от МВР Р. на *** г./ е било откраднато, в писмена декларация с рег. № ***/*** г., която по силата на закон – чл. 160 ал.1 от ЗДвП вр. с чл.8 ал.2 от ЗБЛД се дава пред орган на властта – министерство на вътрешните работи, за удостоверяване истинността на посоченото обстоятелството– престъпление по чл. 313 ал.1 от НК.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание и дава обяснения по повдигнатото му в хода на досъдебното производство обвинение, като се признава за виновен.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” към минимума предвиден в закона.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият е правоспосочен водач, категории А, В и М за което притежава и съответно свидетелство за управление на МПС № ***, издадено от МВР Р. на *** г.

През м. юли *** г., обвиняемият управлявал МПС, на територията на Република Румъния. При движението си, извършил нарушение на правилата за движение установени в посочената държава, за което бил спрян от съответните контролни органи. За нарушението свидетелството му за управление било иззето от органите на реда, с обяснение че му е наложена и забрана да управлява МПС за на територията на тази държава.

След така посочената дата, обвиняемият се върнал в РБългария и предприел действия целящи снабдяването му с ново свидетелство за управление, за да може да продължи да може да продължи да управлява МПС на територията на страната и извън нея. За целта на *** г., той отишъл в сектор ПП при ОД на МВР Р., където попълнил декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, в която собственоръчно изписал: «Шофската ми книжка, който беше с № ***, изд. *** г. от ООД на МВР Р. и кт бяха откраднат на работното ми място в Белгия». Декларацията била подписана от обвиняемия с изрично отбелязване в нейното съдържание на наказателната отговорност, която се носи по реда на чл. 313 от НК за деклариране на неверни данни. Документът бил приет и заведен със съответния входящ номер от св. М. Ц. – системен оператор в сектор «ПП» при ОД на МВР Р., ведно с попълненото от обвиняемия заявление за издаване на документ за самоличност с вх. № ***/*** г. Въз основа на посочените действия на обвиняемия на *** г. му било издадено ново СУМПС № ***, което той получил лично на *** г.

С писмо изх. № *** г.. на Посолството на РБългария в Б. до ГД “ОП”, Отдел “ПП”, били изпратени отнети на територията на РРумъния за извършени нарушения, СУМПС на български граждани, едно от които било и притежаваното от обвиняемия СУМПС №***, издадено от МВР Р. на *** г.

Според заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза, ръкописният текст и саморъчният подпис срещу “декларатор” в декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС вх. № ***/*** г., подадена ведно със заявление за издаване на документ за самоличност, са изписани от обвиняемия – А.А.К.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на досъдебното производство гласни доказателствени средства – показанията на М. Ц., както и от събраните писмени доказателства /заявление за издаване на документ за самоличност, декларация по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, справка от АИС “БДС”, писма от Посолство на РБългария в Б. и МВР ГД “ОП”, копия от СУМПС/. Същите се подкрепят изцяло от заключението по назначената по делото съдебно-почеркова експертиза. Посочените доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло. В този смисъл са и дадените от самия обвиняем обяснения.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е със средно образование, безработен, женен, има две малолетни деца. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, като притежава апартамент в гр. Р., ж.к. “О.” и МПС – “Ф.”.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

С деянието си обвиняемият е осъществил състава на престъплението по чл. 313 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, К. е потвърдил неистина в съставената и подписана от него декларация, материализирайки в същата обстоятелството, че е изгубил притежаваното от него свидетелство за управление на МПС. Последното, по силата на Закона – чл. 160 от ЗДвП : “Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация» и чл. 8 ал.1 от ЗБЛД: «При изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно звено на Министерството на вътрешните работи или в дипломатическите или консулските представителства на Република България в чужбина, а в случаите по чл. 39а - в Министерството на отбраната или в дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина», се удостоверява въз основа на инкриминирания документ – декларация. Обстоятелството че съставената от обвиняемия неправилно е именована, като такава по чл. 17 ал.1 от ПИБДС, вместо по чл. 17 ал.1 от действащия къв момента на осъществяването на деянието ПИБЛД, не променя правния извод за съставомерност на същото, като престъпление по чл. 313 от НК. Доколкото разпоредбите на чл. 17 ал.1 от ПИБДС/отм. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./ и на чл. 17 ал.1 от ПИБЛД /обн. ДВ бр. 12/12.02.2010 г./, вменяват в задължение на лицето чийто български лични документи са изгубени, откраднати повредени или унищожени да удостоверят наличието на някое от посочените обстоятелства посредством нарочна декларация в този смисъл, то и именоването на инкриминирания документ като такъв по отменения към *** г. Правилник е ирелевантен при произнасяне по същество. В случая от значение се явява съдържанието на самата декларация, в която обстоятелството че СУМПС / представляващо български личен документ по см. на чл. 1 ал.5 т.2 от ЗБЛД / е изгубено и това, че по силата на посочените по – горе разпоредбите на чл. 160 от ЗДвП и чл. 8 ал.2 от ЗБЛД, това обстоятелство се удостоверява чрез нея. С депозирането на декларацията пред надлежния орган на власт – съответното звено на МВР, изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление е било довършено от обективна страна.

Деянието е съставомерно и от субективна страна, като осъществено при пряк умисъл. Обвиняемият е знаел, че декларира невярно обстоятелство, че свидетелството е изгубено, при положение, че то е било иззето от него от контролните органи в РРумъния, съзнавал е че декларацията се дават пред орган на властта – ОД на МВР за удостоверяване истинността на обстоятелствата, отразени в нея и че въз основа на невярното деклариране ще му бъде издадено ново СУМПС, без наличие на предпоставките за това. Именно последното е било и целяно от него с подаване на инкриминирания документ. Ето защо, не само е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите общественоопасни последици, но е и искал тяхното настъпване.

Съставомерността на деянието от обекивна и субективна страна, предопределя и признаването на обвиняемия за виновен по така повдигнатото обвинение. Същевременно налице са предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78а от НК - за това престъплението предвиденото от закона наказание е до три години лишаване от свобода, обвиняемият е неосъждан/реабилитиран/, като не е освобождаван и от наказателна отгворност по реда на раздел ІV на глава 8 от НК; няма установени настъпили съставомерни имуществени вреди от деянието. При индивидуализацията на следващото се административно наказание “глоба”, съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства. Като смегчаващи такива, касаещи личната опасност на обвиняемия бе преценено чистото му съдебно минало и липсата на лоши характеристични данни. Като смегчаващо отговорността обстоятелство касаещо степента на обществена опасност на престъплението, съдът съобрази липсата на други общественоопасни последици извън тези обхванати от съставомерния резултат. Ето защо и като съобрази имотното състояние на обвиняемия, който не реализира доходи и има задължения за издръжка към ненавършили пълнолетие деца, счита че нему следва да бъде наложено административно наказание “глоба” определено на минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 лв.

Признаването на обвиняемия за виновен, предпоставя и осъждането му да заплати направените в хода на досъдебното производство разноски.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ