МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 299/04.07.14 г. по АНД № 417/14 г. по описа на РРС

Разградска районна прокуратура е внесла постановление с предложение за освобождаване наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК на М.Ш.Х. за това, че на 06.06.2014 г. , в гр. Разград, е упражнявал професия «шофьор, такси», с код 83222005, според националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г., с МПС - лек автомобил «Опел Астра» с рег. № ****, без да има съответната правоспособност за това – удостоверение по чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници и без да притежава съответно разрешение за извършване на таксиметров превоз по чл. 24 ал.1 Наредба № 34/06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници– престъпление по чл. 324 ал.1 от НК.

Обвиняемият се явява в съдебно заседание, като не се признава за виновен, давайки обяснения по обвинението.

Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен за извършеното престъпление по чл. 324 ал.1 от НК, като го освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК и му наложи наказание “глоба” в размер към минимума.

Въз основа на събраните в хода на досъдебното производство и прочетени и приобщени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият живее в Дянково, правоспособен водач е на МПС и ползва лек автомобил Опел Астра» с рег. № ****.

На 05.06.2014 г. вечерта св. С., която трябвало да пътува на следващия ден до гр. Разград, заедно със своята снаха – св. О. и внука си, се обадила на обвиняемия, който бил техен съсед и за когото двете знаели, че кара хора до гр. Разград срещу заплащане, за да го пита дали на следващия ден е възможно да ги закара до града. Х. отговорил утвърдително и двамата се разбрали на следващия ден сутринта, обвиянемия да ги вземе от дома им. Същия ден вечерта, уговорка по телефона да бъдат откарани до Разград от обвиняемия, направили и свидетелите Р. И.– леля на Х. и И. И. нейн съпруг.

Съгласно договореното, на 06.06.2014 г. сутринта, обвиняемият взел с колата си от дома им свидетелките С., О. и детето, а после и свидетелите И. И. и Р. И. След качването на последните в управлявания от него автомобил – «Опел Астра» с рег. № ***, обвиняемият се отправил към гр. Разград.

Навлизайки в гр. Разград от с. Дянково, в близост до “Дома за стари хора” в града, обвиняемият бил спрян за проверка от служители на ОО КД ДАИ Разград и служители на ОД на МВР Разград – свидетелите М., М., Б., които осъществявали планова проверка във връзка с постъпил сигнал за извършване на нерегламентиран превоз на пътници от св. М. Ф.

При изискване на необходимите документи за осъществяване на превоза, обвиняемият не представил на контролните органи лиценз за превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, за което му бил съставен и АУАН с бл. № 186405/06.06.14 г. за нарушение на ЗАПревози.

От свидетелските показания по делото се установява, че управлявания от обвиняемия автомобил не е бил оборудван, като такъв с който се осъществява таксиметрова дейност /не е бил жълт на цвят, не е имал табела «такси», не е имал инсталиран ЕКАФП, не е имал обявена тарифа/.

Според представеното по делото писмо от Община Разград /л. 36 от ДП/, на обвиняемия не са издавани разрешения за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията общината. Предоставената от ИА “АА” информация /л. 34 от ДП/, удостоверява, че управлявания от обвиняемия към момента на проверката от контролните органи автомобил – «Опел Астра» с рег. № ***, не е вписан в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз, както и че самия обвиняем не притежава удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил.

Съдът намира за установена горната фактическа обстановка въз основа на всички събрани в хода на съдебното и досъдебно производство гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Х. С., Р. И., И. И., Е. О., Г. М., Б. Б., Хр. М., М. Ф., както и от посочените по – горе писмени доказателства /писмо от Община Разград, писмо от ИА “АА” /. Същите не противоречат и на дадените от самия обвиняем обяснения. Според свидетелите М. и М., един от пътниците в автомоила заявил пред тях, че е ползвал услугите на обвиняемия и друг път и че плащането от 2 лева се извършвало след пр иключване на превоза. Посочените гласни и писмени доказателства и доказателствени материали са взаимно допълващи се и безпротиворечиви, поради което съдът счита, че същите пресъздават действителната подлежаща на установяване фактическа обстановка и като истинни ги кредитира изцяло.

Обвиняемият е неосъждан. Същият е със средно образование, женен. Според попълнената от него декларация за материално положение и имотно състояние не реализира доходи, не притежава недвижими имоти и МПС.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Съдът не счита, в натоящия случай да бе безспорно доказано осъществяването на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК от обективна страна.

Не е спорно, че не съществува правната норма която да забранява осъществяването на превоз на пътници с МПС от правоспособен водач. За да е съставомерно поведението на последния по смисъла на чл. 324 ал.1 от НК, е необходимо установяването по несъмнен начин на обстоятелството, че извършвания превоз представлява таксиметров такъв. Определението на този термин е дадено в разпоредбите на пар.1 т.26 от ДР на ЗАПревози, според който «таксиметрови» са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до пет места, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Следователно, за да се приеме, че процесното деяние представлява осъществяване на вид обществен превоз - таксиметров, съответно че обвиняемият е упражнявал професията таксиметров шофьор, по несъмнен начин следваше да бъде доказано обстоятелството, че този превоз е бил такъв срещу заплащане, към определена от пътниците цел и с държан в готовност за това от обвиняемия автомобил. В случая на първо място, съдът не счита за доказано именно обстоятелството, че транспортирането на посочените по- горе свидетели е било извършено срещу заплащане. Напротив, безспорно е, че пари за превоза на обвиняемия не са били платени към момента на проверката. Не е доказано и да е имало постигнато между пътниците и Х. съгласие за такова плащане. Дали преди това някой от свидетелите е бил транспортиран от обвиняемия срещу заплащане и дали някой от тях е имал субективното намерение да плати, съдът намира за ирелевантно при преценка на относимите към настоящото обвинение факти, тъй като последното касае конкретна дата и място. Действително плащането при предходно осъществявани превози от свидетелите, включването на автомобила на обвиняемия в “списък” на “нелегални” превозвачи, по който са осъществявани проверките от ОО на ДАИ и възприятията на св. Ф. за постоянно превозване на пътници от страна на обвиняемия, са индиция за едно трайно поведение на обвиняемия във времето. Посочените доказателства обаче, съдът намира че не са от категорията преки или косвени такива, въз основа на които да се наложи единствено възможния извод, че и в настоящия случай осъществявания от Х. превоз отговаря на дефиницията на таксиметров такъв, дадена от закона. Освен това, системността при осъществяване на този вид дейност, е признак, който не е относим към съставомерността на самото деяние. При това, обвиняемият не се е афиширал като осъществяващ професия “шофьор, такси” – управлявания от него автомобил, не е бил разпознаваем, като таксиметров такъв. Безспорно установено се явява и обстоятелството, че превоза е започнал по инициатива на свидетелите / първите двама от които са били негови съседи, а вторите двама - негови роднини/, а не поради активно поведение на самия обвиняем. По този начин по делото недоказан остава и вторият от посочените признаци квалифициращи конретен превоз като таксиметров такъв, а имено държането на автомобила управляван от водача в готовност за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Въобще обстоятелствата, при които се е стигнало до осъществяване на превоза, налагат извода, че в конкретния случай се касае до превозването на хора до определена дестинация, което обаче не е доказано да субсумира всички елементи от обективна страна на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК.

Ето защо, съдът намира за недоказано обвинението, твърдящо, че с описаното в постановлението деяние е бил осъществяване именно таксиметров превоз, което предпоставя признаването на обвиняемия за невиновен в това и оправдаването му по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 324 ал.1 от НК.

За прецизност само, нямаща отношение към изложените по – горе аргументи, съдът намира, че следва да бъде посочено и че за съставомерността на престъплението по чл. 324 ал.1 от НК, без никакво значение е обстоятелството, дали водачът притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз. Правоспособността се удостоверява единствено и само чрез удостоверението по чл. 18 т.5 от Наредбата, а липсата на някой от останалите документи посочени в подзаконовия нормативен акт, макар и да представлява съставомерно дения, не е престъпление по смисъла на наказателния закон, а административно нарушение.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ