МОТИВИ към присъда № 342/30.07.2014 г. постановена по НОХД № 487/2014 г. по описа на РРС.

Обвинението срещу подсъдимия И.Ц.Н. е за това че на 11.07.2014 г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на М.П.К. на 16 годишна възраст, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК ; за това че на 11.07.2014 г. в гр. Разград е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на С.Х.Ш. на 16 годишна възраст, чрез употреба на сила – престъпление по чл.150 ал.1 пр.1 от НК и за това че на 11.07.2014 г. в гр. Разград е отнел чужда движима вещ – 1 бр. слънчеви очила на стойност 10 лв. от владението на М.П.К., с намерение противозаконно да я присвои, като е употребил за това сила – пресдтъпление по чл. 198 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като производството се е развило по реда на чл.371 т.2 от НПК.

Прокурорът поддържа и в с.з. обвинението, като предлага за всяко от престъпленията по чл. 150 от НК, съдът да определи наказание от 3 години лишаване от свобода, от което намалено с една трета да бъде наложено наказание 2 години лишаване от свобода, изпълнението на които да бъде отложено за изпитателен срок от 5 години, а за престъплението по чл. 198 от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК наказание 6 месеца лишаване от свобода, условно. Предлага определяне на общо наказание на осн. чл. 23 от НК в размер по – тежкото – 2 години лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66 ал.1 от НК за срок от пет години.

Като прецени събраните в хода на съдебното производство, доказателства и доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият живее в гр. Разград.

Нощта на 10.07.2014 г. срещу 11.07.2014 г., Н. употребил неустановено, но значително количество алкохол /1 литър концентрат и бира/. От сутринта на 11.07.14 г., без да е спал преди това, продължил да пие бира и концентрат в градинката на хотел “Централ” срещу магазин “Билла”.

В 16,30 ч. на същия ден, край беседката където стоял Н. минали свидетелките К. и Ш., и двете на 16 години. Те не познавали подсъдимия. Приближавайки го, Н. станал от пейката на която стоял и тръгнал срещу тях. Достигайки до К., той застанал пред нея, хванал я за едната ръка, като я стиснал силно, а с другата ръка започнал да опипва гърдите, лицето и тялото й. Пострадалата се уплашила и казала на Н. да я остави и да преустанови действията си, но той продължил да я опипва. В следващ момент, без да пуска ръката на свидетелката която бил хванал, Н. се пресегнал с другата си ръка към главата й и взел слънчевите й очила, които тя носела. К. продължила да се опитва да се отскубне от Н. и настояла той да върне очилата й, което обаче подсъдимият не направил, а вместо това ги прибрал в себе си. През това време Ш., която стояла до тях, също настоявала подсъдимия да остави приятелката й на мира. В крайна сметка К. успяла да освободи ръката си от подсъдимия и побегнала в посока към хотел “Централ”. Междувременно Н. успял да хване ръката на другата пострадала с лявата си ръка и по същия начин започнал да я опипва със свободната си дясна ръка по лицето, тялото и гърдите. Ш. се теглела и повтаряла на подсъдимия да я остави. Успяла да се оскубне от Н., като издърпала ръката си от неговата и бързо се отдалечила към К., която я изчаквала зад дърво в градинката.

Посочените действия на подсъдимия били възприети от свидетелите П., Б. и А., които се намирали в близост до беседката, в която бил седнал подсъдимия.

Междувременно пострадалите позвънили на тел.112, на който информирали за случилото се и малко след това на место пристигнал полицейски автопатрул, в който били включени свидетелите И., М. и И.. Тримата провели разговор със свидетелките, които им посочили за извършител на деянието подсъдимия, който отново бил седнал в беседката и продължавал да пие алкохол. Още там подсъдимият предал на органите на полицията очилата, които бил взел от свидетелката К., за което бил изготвен и протокол за доброволно предаване по ДП от 11.07.2014 г. и които по – късно били върнати на пострадалата.

След това служителите на РУП Разград отвели подсъдимия в сградата на управлението за изясняване на случилото се, където му било предложено да даде кръв за кръвна проба и той се съгласил да му бъде взета такава.

Заключението по назначената химическа експертиза установява наличе на етилов алкохол в кръвта на обвиняемия от 3,84 на хиляда. Видно от заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, към момента на осъществяването на деянието концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е била 4,44 промила, отговаряща на много тежка степен на алкохолно повлияване. При същото силно са нарушени равновесието, походката, координацията на движене, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко епотисната дейността на централната нервна система. Назначените по делото комисионни съдебно-медицински експертизи не установяват видими травматични увреждания по главата тялото и крайниците на подсъдимия и свидетелките Ш. и К.. Вещите лица сочат в заключенията си, че при евентуални блудствени действия не винаги остават такива следи.

Според заключението по назначената по делото оценъчна експертиза стойността на очилата на св. К., които са били взети от подсъдимия е 10,00 лв.

Назначените в хода на досъдебното производство комплексни психиатрично-психологиески експертизи на двете пострадали, установяват че, както К., така и Ш. не страдат от психично заболяване. И двете разполагат с висок интелектуален потенциал и много добри когнитивни годности, което им дава възможност да възприемат правилно фактите, имащи значение за делото. Вещите лица сочат, че свидетелките могат да участват във фазите на наказателното производство и да дават правилни и достоверни показания относно фактите имащи отношение по делото.

В заключението касаещо к. се сочи, че тя е преживяла силен страх и шок от претърпения инцидент. При освидетелстваната негативните чувства са свързани най-вече с посегателство над личността и страх от увреда и водят след себе си засилен тревожност, раздразнителност, безпокойство, негативни мисли, депресия и т.н. В заключението се сочи и идентифициране на соматични симптоми у пострадалата свързани с възпаление на кожата на лакътната става/псориазис/, като пряко последица от преживения стрес, вследствие инцидента. Високия интелектуален потенциал, правилната оценка и креативност, позволяват на пострадалата правилно да разбира значението на извършените спрямо нея действия и да им противодейства. По отношение на Ш., вещите лица не са отчели трайни негативни последици от посегяателството върху психичното й развитие, като същата е преживяла адаптационна реакция вследствие на стреса от уплахата от преживения инцидент. За тази свидетелка, ексепртите също сочат, че високия й интелектуален потенциал, правилната оценка и креативност и позволяват правилно да разбира значението на извършените спрямо нея действия и да им противодейства.

Заключението по назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологическа експертиза, установява че подсъдимият не страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се установяват данни за патологични форми на опиване и психотичност. Подсъдимят е със запазени базисни психични годности, което дава основание експертите да считат, че по време на извършване на деянието подсъдимият е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Независимо от тежестта си, същото само по себе си, не е предпоставка за липса на възможности за разбиране и ръководене на действията, поради което в заключението се сочи, че Н. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. При подсъдимия не се регистрират данни за сексуални девиации, като механизмът на деянието не е патологичен и се дължи на дезинхибиращото действие на алкохола.

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена, както от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели К., Ш., П., Б., А., И., М., И. които доказателствени средства са събрани по предвидения в процесуалния закон ред, така и от направените в съдебно заседание самопризнания на подсъдимия. Сочените гласни доказателствени средства са непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът намира че следва да ги кредитира изцяло, като пресъздаващи действителната фактическа обстановка подлежаща на установяване по делото. Същите се подкрепят и от останалите веществени доказателства – протокол за доброволно предаване, постановление за връщане на веществени доказателства, както и от заключенията по назначените по делото оценъчна експертиза, съдебномедицински експретизи, комплексни съдебнопсихиатрична и психологическа експертизи на подсъдимия и двете пострадали, прочетени и приобщени по реда на НПК към доказателствения материал по делото.

Видно от приложеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият е осъждан. По НОХД № 310/2008 г. по описа на РРС, с влязъл в сила на 07.05.08 г. му е наложено наказание «пробация» за осъществено на 25.04.08 г. престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. По НОХД № 142/2010 г. по описа на РРС, с влязъл в сила на 14.02.11 г. съдебен акт му е наложено общо наказание «пробация», включваща задължителните пробационни мерки за срок от една година всяка от тях и мярка «безвъзмезден труд в пролза на обществото» в размер на 100 часа за 1 година, по реда на чл. 23 от НК за извършени престъпления по чл. 270 ал.1 от НК, чл. 325 ал.2 от НК и по чл. 343в ал.2 от НК.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Деянието на подсъдимия е съставомерно по чл. 150 ал.1 от НК. На инкриминираната в обвинението дата, подсъдимият е извършил блудствени действия с навършилите 14 годишна възраст пострадали К. и Ш., осъществявайки двукратно в условията на реална съвкупност състава на посоченото по – горе престъпление. Употребената от него сила, изразяваща се в стискането на ръката на К., целящо задържането на пострадалата в близост до подсъдимия представлява упражненото насилие по смисъла на чл. 150 от НК. Обективираните последващи действия, с които Н. е опипал гърдите, тялото и лицето на пострадалата са от естество, целящо да възбуди и удовлетвори половото му желание, без съвъкупление. Последващо поведение на подсъдимия, даващо основание да се заключи, че у него е бил наличен умисъл за осъществяване на сношение с пострадалата не е установено, поради което и деянието му не осъществява признаците на престъпление по чл. 152 вр. с чл. 18 от НК. По идентичен начин Н. е осъществил и второто от престъпленията по чл.150 от НК. Упражнената срещу Ш. сила, изразена в задържането й, чрез стискането й за ръката, представлява осъществена спрямо нея сила, целяща да сломи съпротивата й, която тя е оказвала и вербално и физически, за да бъдат извършени и последвалите действия на Н.. Физическия допир до тялото на пострадалата чрез поставянето на дланта му върху лицето и гърдите й, по своето естество несъмнено е такова целящо да възбуди и удовлетвори половото му желание. Доколкото посочените действия не са били насочени към осъществяване и на полово сношение, дава основание да се заключи, че и това деяние представлява престъпление по посочения по горе текст от НК – чл.150 ал.1, а не опит към изнасилване. Деянията са състовомерни и от субективна страна, като осъществени при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, както възрастта на свидетелките, за която обективно свидетелства физическото им развитие, така и всички останали съставомерни признаци на престъплението. Съзнавал е и искал да сломи тяхната съпротивата , чрез упражняването на физическо насилие, което е предприел, за да бъде постигната преследваната от него цел по възбуждане и удовлетворяване на половото му желание. С тази цел са осъществени и последващите му действия по опипване на свидетелките, като по този начин са довършени и изпълнителните деяния на две от престъпленията, за които е повдигнато настоящото обвинение. И доколкото по отношение на престъпленията срещу личността, са неприложими правилата за продължавано престъпление, то с описаното по – горе поведение, подсъдимият е осъществил в условията на реална съвкупност две отделни престъпления по чл. 150 ал.1 от НК.

По отношение на повдигнатото обвинение за престъпление по чл.198 от НК. На първо място, съдът не приеме, че действията на подсъдимия по вземане на очилата на пострадалата от главата й, където ги е била поставила представлява упражнена спрямо пострадалата принуда по смисъла на наказателния закон. Действително известна е константната практиката на ВС, че съставът на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК е осъществен не само когато деецът въздейства директно върху тялото на пострадалия, но и когато физическото въздействие е опосредено от други вещи, включително и от предмета на престъплението и това е така, защото при грабежа принудата /физическа, или психическа/ се упражнява, за да бъде преодоляна реалната съпротива на пострадалия с цел запазване владеенето върху предмета на посегателство или най-малко към предотвратяване на възможностите му за такава съпротива. В случая обаче съдът не намира, че отделянето от тялото на пострадалата на слънчевите й очила, които са били поставени на главата й, само по себе си не е целяло преодоляване на защита, или предотвратяване на такава. Ако пък обвинителния акт мотивира обвинението в посочената му част, с действията по задържане на ръката на пострадалата в моментана вземане на очилата, то извод за съставомерност на деянието отново не би могъл да се формира, според настоящия състав. Задържането на К. е било насочено и целяло от субективна страна, осъществяване на съставомерните действия по чл. 150 от НК, но не и сломяване на съпротива за установяване на трайна фактическа власт върху нейни движими вещи. Още по – малко, съдът намира за доказано от субективна страна намерението на подсъдимия за своене на очилата. Действително Н. ги е взел и не ги е върнал на пострадалата, но малко по – късно ги е предал доброволно на служителите на РУП. Освен това обективираните му действия след вземането на очилата, тъй като не се е отдалечил от мястото на среща със свидетелките, според настоящия състав изключват категорично съставомерността на посоченото деяние от субективна страна. Ето защо, подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 от НК.

Съставомерността на посочените по – горе две деяния от обективна и субективна страна, предопределя и признаването на подсъдимия за виновен и налагане на следващо се наказание за извършените престъпления по чл. 150 от НК. Доколкото липсват основанията на чл. 55 от НК, поради липсата на многобройни или изключително смегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да правят и най – лекото предвидено в закона наказание, несъразмерно тежко, то следващото се наказание за блудствата, следва да бъдат определени в рамките между две и осем години. При индивидуализацията на наказанията при условията на чл. 54 от НК, като отегчаващи отговорността обстоятелства, касателно степента на лична обществена опасност на подсъдимия, бяха преценени предходните му осъждания. Като смегчаващо отговорността обстоятелство в тази насока, следва да се съобрази оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на обективната истина в хода на досъдебното производство и направените самопризнания, които се поддържат от него и в хода на съдебното дирене, както и изразеното съжаление за извършеното. Като смегчаващи отговорността обстоятелства касаещи всяко едно престъпленията по чл. 150 от НК бяха преценени обстоятелствата при които деянията са извършени – на открито, в рамките на града, в светлата част на денонощието, интензитета на осъществената по отношение на пострадалите принуда, фактическите действия посредством които са осъществени блудствата, обстоятелството, че съставомерното поведение на подсъдимия е било краткотрайно. Като отегчаващо обсотятелство в тази насока, бе преценено, че престъпленията са извършени от Н. след употреба на значително количество алкохол. Същевременно съдът намира, че по – висока степен на обществена опасност представлява престъпението спрямо св. К., поради обстоятелството, че физическото съприкосновение с нея е било по – продължително и действията на подсъдимия са включвали и вземането на очилата от главата й – нещо, което обективно е допринесло за по – значителни негативни психически изживявания у тази пострадала. Ето защо, съдът намира за съответно на тежестта на първото от престъпленията наказание определено при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства към специалния минимум в закона, а именно - три години лишаване от свобода, а по отношение на второто – две години и шест месеца лишаване от свобода.

Процесуалния ред, по който се е развила съдебната фаза, налага всяко от така определените наказания да бъде намалено с една трета, съгласно разпоредбата на чл. 58а от НК и на подсъдимия да се наложат съответно наказание две години лишаване от свобода и една година и осем месеца лишаване от свобода за всяко от престъпленията по чл. 150 от НК. В случая, съдът наимира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 66 от НК. Независимо от лошите характеристични данни на подсъдимия, съобразно стопента на обществена опасност на осъществените престъпления, съдът намира, че за постигане целите на чл. 36 от Кодекса и преди всичко за поправянето на Н., така наложените наказания, не следва да бъдат търпени ефективно. В тази насока следва да бъде съобразено, че към настоящият момент Н. не е бил осъждан на наказание “лишаване от свобода”. Освен това, основание да се заключи, че целите на специалната превенция могат да бъдат постигнати и с условно осъждане, дава възрастта на подсъдимия. Осъществените до момента от него престъпления, не налагат извод, че той е личност с изградени престъпни навици. Безспорно е, че определящо за противоправното му поведение до момента е злоупотребата му с алкохол, което само по себе си, не предполага непременно ефективно изтърпяване на наказанията. Ето защо, съдът намира, че изпълнението на всяко от определените наказания, следва да бъде отложено за изпитателен срок от четири години. Налице са и предпоставките на чл. 23 от НК, като на подсъдимия следва да бъде определено обща наказание в размер на по – тежкото от тях, а именно две години лишаване от свобода. Съобразно изложените по – горе обстоятелства, касаещи степента на обществена опасност на престъпленията, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 24 от НК. С така определеното общо наказание, съдът намира че ще бъдат постигнати посочените в наказателния кодекс цели.

Осъждането на подсъдимия обуславя и осъждането му да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: