Р Е Ш Е Н И Е
№ 210
гр. Разград, 29.07.2014 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Х.
при участието на секретаря Ж.Р.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1342 по описа за 2013 година на Разградския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за ДЕЛБА ВЪВ ФАЗА ПО ИЗВЪРШВАНЕТО.
Относно допуснатите до
делба вещи страните са сключили спогодба одобрена на осн. чл. 234, ал.1 ГПК, с
протоколно определение от 10.07.2014г. влязло в сила на същата дата. С
определение от същата дата, влязло в сила на 18.07.2014г., производството по
делба на процесните вещи е прекратено.
По делото са предявени претенции по сметки по чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС с чл. 84, ал. 2 във вр. с чл. 86 ЗЗД. Относно тях страните не можаха да постигнат спогодба, поради което делото продължава единствено относно тези претенции по сметки.
Както е
прието и в постановеното в производство по чл. чл.274 ал. 3 т.1 ГПК /т.е. задължително/ Определение № 504 от 26.11.2009 г. по ч.гр.дело
№ 307/2009 г. на ВКС, ІІ г.о. : Претенциите
по сметки в тази аспект не са акцесорни и доколкото са приети в делбения процес
за съвместно разглеждане, са самостоятелни облигационни претенции. Ако с акта-
в случая спогодбата тези облигационни отношение не са уредени, то съдът е
длъжен да продължи разглеждането на заявените искове - в случая на иска по чл.
31, ал.2 ЗС - арг. от чл. 352 ГПК.
С влязло в законна сила на 26.04.2014г. решение №
І /10.07.2014 год. по гр.д. № 1342/2013 год. по описа на РС- Разград, съдът е
допуснал извършването на съдебна делба на Лек автомобил марка „Ситроен” ZX - комби, с ДК №*****, с номер на рама – шаси
№ *****, и номер на двигателя - *******,
ПРИ ПРАВА ½ идеална част за С.К.К., ЕГН ********** и ½ идеална част за Д.Х.Д., ЕГН **********.
С горепосочената съдебна
спогодба, автомобила е поставен в дял на съделителя Д.Д..
Още преди образуване на
настоящото делбено дело, на 03.02.2009г. на Д.Х.Д. била връчена
нотариална покана от С.К.К.. Със същата, на осн. чл. 31, ал.2 ЗС, Д. поканила Д.
да й заплаща сумата от 100 лв. месечно представляваща обезщетение за ползването
на автомобила от която е лишена, тъй като автомобила се ползвал изцяло от Д.
/л.25/.
На 18.10.2013г. С.К.К.
с отговора на исковата молба /л.19/ е поискала Д.Д. да й заплаща сумата от 100
лв. месечно за ползването на процесния автомобил, „за времето от депозиране
на настоящия отговор до окончателното приключване на делото”.
В първото
заседание след допускане на делбата – 26.06.2014г., Адвокат М.Е. *** - пълномощник
на С.К.К. предяви искания за сметки срещу Д.Х.Д., като поиска същият да бъде
осъден да заплати сумата обезщетение за ползването на автомобила от което е била
лишена за времето от 03.02.2009г. /деня
на връчването на поканата/, ведно със законната лихва на осн. чл. 346 във
вр. с чл. 31 ал.2 ЗС. Претендира се и заплащане на лихва за времето от
връчването на поканата.
Адвокат А.М. ***,
пълномощник на Д.Х.Д., в хода на устните състезания в с.з. на 26.06.2014г., направи
възражение за изтекла погасителна давност по претенциите по сметки.
Адвокат М.Е. ***,
пълномощник на С.К.К. депозира писмена защита, в която сочи, че възражението за
изтекла погасителна давност е просрочено, тъй като претенцията по сметки е била
заявена още с отговора на ИМ, поради което възражението е преклудирано.
Позовава се на постановено в производство по чл. 290 ГПК Решение №
111/08.10.2010г. по т.д. № 1068/2009г. на ВКС.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от
фактическа страна:
По
делото безспорно се установява, че процесния автомобил е съсобствен между
страните при права по ½ ид.ч.
На 03.02.2009г. С.К.К.
поканила с нотариална покана Д.Х.Д. да й заплаща обезщетение за ползването на
автомобила от което е лишена, на осн. чл. 31, ал.2 ЗС.
По делото
не се спори, че от тази дата - 03.02.2009г., автомобилът се ползва изцяло от Д.Х.Д..
Видно от
неоспореното от страните и прието като компетентно заключение на съдебно
финансовата експертиза, е че месечния наем за процесния автомобил от
момента на връчване на нотариалната
покана до момента е в размер на 85.60
лв. Т.е. за ½ ид. ч. от автомобила, месечния наем е в размер на 42.80
лв.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Както е посочено и в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК :
Лично
ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Съсобствеността
е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко взаимно
свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда
специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на
общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл. 31 от ЗС.
В съдебната практика се приема, че употребения в ал. 1 на чл.
31 от ЗС термин "си служи" е синоним на използвания в ал. 2
на същия член термин "се използва лично". Използва лично общата вещ
оня съсобственик, който я употребява такава, каквато е, за постигане на цели,
за задоволяване на интереси и нужди, съвместими с нейната природа и нейното
нормално предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията й и
да накърнява свойствата й. Тъй като всеки съсобственик притежава свое
самостоятелно право върху общата вещ, идентично по същността си с това на
другите съсобственици, чийто обем зависи от размера на притежаваната идеална
част - той може да си служи с цялата обща вещ, без за това да дължи на другите
съсобственици възнаграждение или обезщетение съответно на квотите им. Правото
на ползване, разбирано като фактическо служене без получаване на доходи, на
служещия си с общата вещ съсобственик е ограничено от конкуренцията на
еднородните права за ползване, които имат другите съсобственици. Съгласно чл. 31, ал. 1
от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно
предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата
им.
Забраната да
не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи,
когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на
дела на претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ
заедно с него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ
според нейното предназначение и според притежавания от него обем права
съсобственик - има съгласно чл. 31, ал. 2
от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право,
установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага
между правните сфери на съпритежателите на общата вещ.
Когато един
от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че
препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може
да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за
задоволяване на свои нужди или потребности - той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2
от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин
ползващият съсобственик си служи с вещта - чрез непосредствени свои действия,
чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице,
на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само
обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици,
като им пречи да ги реализират.
Хипотезата на
чл. 31, ал. 2
от ЗС е частен случай на общата забрана по чл. 59 от ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна
на ползващия съсобственик - макар и по силата на правомерно поведение - на
възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да
ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по ал. 1
да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл.
31 от ЗС - право на обезщетение. Последното е регламентирано като
средството за защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ
съобразно притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното
ползване на един от съсобствениците. Поради това, че не може да получи реално
ползване, съответстващо на правата му в съсобствеността - съсобственикът има
право на парично обезщетение.
Задължението
за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване
на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ
съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2
от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на
което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
Равнозначно е на поканата по чл. 84, ал. 2
от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи обезщетение и от този момент започва да тече срокът на
общата пет годишна погасителна давност. Веднъж отправено, писменото поискване
се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
При
разглеждане на претенцията по чл. 31, ал. 2
от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали съсобствениците
са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда
разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС.
Правото на
обезщетение се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от
възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато
съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от
общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва
общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с
наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота
съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Писмено
поискване не е необходимо, когато се претендират добивите от вещта, защото
съгласно чл. 30, ал. 3
от ЗС, във връзка с чл. 93 от ЗС
- всеки един от съсобствениците има право на съответната на дела му част от
естествените и граждански плодове. Тъй като възмездното предоставяне на общата
вещ на трето лице е действие по управление /а не акт на лично ползване/ и тъй
като нормата на чл. 31 от ЗС
е специална по отношение на чл. 93 от ЗС
- когато съсобственик претендира получаване на добиви и граждански плодове -
разпоредбата на чл. 31, ал. 2
от ЗС не намира приложение. По изключение обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС може да се претендира само за разликата между уговорена наемна
цена, съобразно сключения от ползващия имота съсобственик наемен договор и
средната пазарна цена, когато първата е по-ниска.
Претенцията
за обезщетение по чл. 31, ал. 2
от ЗС ще е основателна когато неползващ съсобственик е отправил
писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това:
- той или
член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с
цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични
или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг
съсобственик,
- той или
член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща
вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея
/например като държи ключа/,
- ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за
послужване/ трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва
общата вещ.
В настоящия случай ответникът по претенциите по сметки
не ангажира доказателства /липсват дори и твърдения/, че ищцата е
отказала да приеме предоставената от
него част от общата вещ, съответстваща на дела й или й е дал възможност
да ползва общата вещ заедно с него.
Ето защо, ответникът по претенциите по чл. 346 ГПК е
изпаднал в забава и дължи обезщетение считано от деня на поканата - 03.02.2009г.
По възражението, за изтекла погасителна давност.
По
възражението, на адв. Е., че възражението за изтекла погасителна давност е
преклудирано, тъй като още с отговора на исковата молба е направено искане за
заплащане на обезщетението.
Това
възражение се явява неоснователно, тъй като с отговора на исковата молба, е
поискано заплащане на обезщетение „за
времето от депозиране на настоящия отговор до окончателното приключване
на делото”. Т.е. поисканото с отговора на ИМ обезщетение е обхващало
периода започващ от 18.10.2013г., на която дата е подаден отговора на
ИМ. Едва в съдебното заседание провело се на 26.06.2014г. е предявена претенция
за заплащане на обезщетение начиная от 03.02.2009г. и в същото това с.з.
пълномощникът на ответника по сметките е направил възражение за изтекла
погасителна давност, поради което възражението за погасителна давност не е
преклудирано.
Както вече
по-горе се посочи, погасителната давност на иска по чл. 31, ал.2 ЗС е 5 години.
Т.е. погасено по давност се явява вземането досежно главницата за времето от
поканата – 03.02.2009г. до 26.06.2009г. /пет
години преди предявянето на иска за минало време/. Ето защо, иска за сумата от 207.81 лв. представляваща
обезщетение за лишаването от ползването на вещта за периода 03.02.2009г.
до 25.06.2009г. вкл., следва да се отхвърли като погасен по давност, на осн.
чл. 110 ЗЗД.
Така Д.Х.Д.
следва да заплати на С.К.К. сумата от по 42.80 лв. месечно за времето само от
26.06.2009г. /датата от която не е
изтекла 5 годишната погасителна давност/ до 10.07.2014г. /датата на която е одобрена спогодба по
силата на която автомобила е поставен в дял на Д./. Така общата дължима
сума досежно главницата възлиза на сумата от 2 597.96 лв. същата следва да
се изплати ведно със законната лихва считано от 10.07.2014г. до окончателното й
изплащане.
Съгласно чл.
111, б. „в” ЗЗД с изтичането на три
годишна давност се погасяват вземанията за лихви. Ето защо, с предявяването на 26.06.2014г.
на исканията за обезщетение за минал период ведно със законната лихва от датата
на поканата – 03.02.2009г., е прекъснат давностния срок досежно лихвата, на
осн. чл. 116 б. „б” ЗЗД. Така ответникът по иска по чл. 346 ГПК дължи лихва
върху дължимите главници от 26.06.2011г. При изчисляването на законната
лихва с помощта на програма „Изчисляване на законна лихва”,
АПИС се установи, че размера й е 229.33 лева.
Искът за присъждане на мораторна лихва за времето от 03.02.2009г.
до 25.06.2011г. вкл., следва да се
отхвърли като погасен по давност, на осн. чл. 111, б. „в” ЗЗД. Размерът на същия, изчислен с помощта на програма „Изчисляване на законна лихва”, АПИС, е в размер на 161.39 лв.
По държавните такси.
С оглед
изхода от спора, ответникът по претенциите по сметки Д.Х.Д., следва да заплати
по сметка на районен съд – Разград сумата от 103.92 лв. за държавна такса
относно уважения размер на претенцията по сметки досежно главницата, както и
сумата от 50 лв. за държавна такса относно уважения размер на претенцията по
сметки досежно мораторната лихва. Т.е. следва да заплати общо сумата от 153.91
лв. за дължими държавни такси относно претенциите по сметки, по чл. 346 ГПК.
По разноските.
С оглед изхода от спора, ответника по претенциите по
сметки Д.Х.Д. следва да заплати на
ищцата С.К.К. за разноски за заплатен депозит на съдебно финансовата експертиза
по относно определения наем на автомобила сумата от 88.45 лв., съразмерно с
уважената част от претенциите по сметки, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За разликата
до претендирания размер от 100 лв. искането за присъждане на разноски следва да се отхвърли като
неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 346 ГПК във
вр. с чл. 31, ал.2 ЗС, Д.Х.Д.,***,
Подстанция север, ж.к. ******, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Р.*****, СУМАТА от 2 597.96 лв. /две хиляди петстотин деветдесет и седем лева и
деветдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва считано от
10.07.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляващ
обезщетение за лишаването й от ползването за периода от 26.06.2009г. до 10.07.2014г. на
Лек автомобил марка „Ситроен” ZX
- комби, с ДК №*****, с номер на рама – шаси № *****, и номер на двигателя
- *******, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 207.81 лв.
представляваща обезщетение за периода от 03.02.2009г. до 25.06.2009г.
включително, като погасен ПО ДАВНОСТ, на осн. чл. 110 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на осн. 84, ал.2 във вр.
с чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 346 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС, Д.Х.Д.,***, Подстанция север, ж.к. ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р.*****, СУМАТА от 229.33 лв. /двеста двадесет и девет лева и тридесет и
три стотинки/ , представляващ мораторна лихва върху дължимото обезщетение
за лишаването й от ползването за периода от 26.06.2011г. до 26.06.2014г.
на Лек автомобил марка „Ситроен” ZX - комби, с ДК №*****, с номер на рама – шаси
№ *****, и номер на двигателя - ******* като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата 161.39 лв. представляваща горецитираната мораторна лихва за периода от 03.02.2009г. до 25.06.2011г. включително, като
погасен ПО ДАВНОСТ, на осн. чл. 111, б. „в”
ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.Х.Д.,***,
Подстанция север, ж.к. ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Разградски районен съд държавна такса в размер на 153.91 лв /сто
петдесет и три лева и деветдесети една стотинки/.
ОСЪЖДА Д.Х.Д.,***,
Подстанция север, жк *****, ДА ЗАПЛАТИ на С.К.К.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Разград, ул. Перистър № 3, вх. Б, ап.5 сумата от 88.45
лв. /осемдесет и осем лева и четиридесет и пет
стотинки/, за разноски съразмерно с уважената
част от претенцията по чл. 346 ГПК, като отхвърля искането за присъждане на
разноски за разликата до претендирания размер от 100 лева, като неоснователно,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: