Р Е Ш Е Н И
Е
№ 258 07.08.2014 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 31.07.2014 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Атанас Христов
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1075 по описа на Разградски районен съд за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от А.Й.В., ЕГН **********,***, с
която при условията на обективно съединяване на исковете са предявени такива
срещу "СТРОЙМОНТАЖ"
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. Р.,
ул. Д, No ***,
представлявано от изпълнителния директор
Г, П, И,, като се иска ответникът да заплати
на ищеца:
-
сумата от 76.80
лв. /седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2013г., ведно със
законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 20.06.2014г. до окончателното
изплащане на сумата, на осн. чл. 224, ал.1 КТ и чл. 86 във вр. с чл. 84, ал.2
ЗЗД ,
-
сумата от 947.20
лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и двадесет стотинки/ представляваща обезщетение за времето от 09.07.2013г. до 28.09.2013г., през
което е останал без работа поради уволнение със заповед № ***г. на ответника,
отменена с Решение № *** от ***г. по описа на Районен съд - Разград, потвърдено
с Решение № *** от ***г. по в.гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд – Разград,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № *** от ***г. на по гр.д. № ***г. на ІІІ
г.о. на ВКС.
Ищецът сочи, че е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на
самосвал” по трудов договор от 28.08.2012г. с определен срок до 01.09.2013г.
Със заповед № ***г. на ответника, трудовото правоотношение било прекратено на
осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Тази заповед за дисциплинарно уволнение била
отменена с Решение № *** от ***г. постановено по гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд - Разград, потвърдено с Решение № *** от ***г. по в.гр.д. № ***г.
по описа на Окръжен съд – Разград, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № *** от ***г.
на по гр.д. № ***г. на ІІІ г.о. на ВКС.
С цитираното Решение на РРС му било присъдено обезщетение в размер на 2
538.24 лв. за оставането му без работа за времето от 28.02.2013г. до
08.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от 26.04.2013г. до
окончателното изплащане, на осн. чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. ***, ал.1
КТ. Съдът отхвърлил иска за разликата до
размера на 3 450 лв., като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно
заседание, чрез пълномощника си адвокат К. М. от АК – Разград, поддържа
исковите претенции и излага подробни съображения.
Ответникът, чрез изпълнителния директор, депозира отговор на ИМ. Намира иска по чл. 224 ГПК за допустим, но
неоснователен. Относно иска по чл. *** ГПК за недопустим, на осн. чл. 299 ГПК.
Недопустимостта произтича от това, че по горецитираното гражданско дело е
налице влязло в сила решение, с което иска по чл. 225 КТ е частично отхвърлен. Ето защо,
на осн. чл. 299, ал.2 ГПК моли производството по чл. 225 КТ да бъде прекратено и му се
присъдят разноски. В съдебно заседание чрез
пълномощника си адвокат М. ***, поддържа отговора на ИМ и излага
допълнителни съображения.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, а и от събрания доказателствен материали се
установява, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „шофьор на
самосвал” по трудов договор от 28.08.2012г. с определен срок до 01.09.2013г.
Със заповед № ***г. на ответника, трудовото правоотношение било прекратено на
осн. чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Тази заповед за дисциплинарно уволнение била
отменена с Решение № *** от ***г. постановено по гр.д. № ***г. по описа на
Районен съд - Разград по описа на Районен съд - Разград, потвърдено с Решение №
*** от ***г. по в.гр.д. № ***г. по описа на Окръжен съд – Разград, недопуснато
до касационно обжалване с Определение № *** от ***г. на по гр.д. № ***г. на ІІІ г.о. на ВКС.
С цитираното
Решение на РРС на ищеца му било присъдено обезщетение в размер на 2 538.24 лв.
за оставането му без работа за времето от 28.02.2013г. /дата на връчване на заповедта за уволнение/ до 08.07.2013г. /датата
на приключване на устните състезания/, ведно със законната лихва,
считано от 26.04.2013г. до окончателното изплащане, на осн. чл. 344, ал.1, т.3
във вр. с чл. 225, ал.1
КТ. Съдът отхвърлил иска за разликата до
размера на 3 450 лв., като неоснователен, като в тази отхвърлителна, част
решението като необжалвано е влязло в сила.
От заключението на
вещото лице по изготвената в хода на производството съдебно – счетоводна
експертиза, с уточнение в с.з., неоспорено от страните, което се кредитира от
съда като всестранно, безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че брутното
трудово възнаграждение за периода 09.07.2013г. до 28.08.2013г. е в размер на
943.64 лв. Налице е и неизползван от ищеца отпуск от 3 дни за 2013г.,
обезщетението за който възлиза на сумата от 76.52. лв.
От ПРАВНА СТРАНА.
Предявени са
обективно кумулативно съединение искове, с правно основание 344, ал.1, т.3 във
вр. чл. 225, ал.1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 във вр.
чл. ***, ал.1 КТ.
По делото не се
спори, а и се установява от събраните доказателства, че между страните е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено с процесната
заповед, която е призната за незаконна и е отменена с горецитираното влязло в
сила решение.
По възражението на ответника, че на осн. чл.
299, ал.1 ГПК е налице за недопустимост на иска по чл. 225 ГПК, поради
отхвърлянето му с влязло в сила Решение № *** от ***г. по описа на Районен съд
– Разград.
Съдът намира
възражението за неоснователно.
По гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд – Разград ищецът е поискал на осн. чл. *** КТ,
ответникът да му заплати „обезщетение по
чл. 225, ал.1 КТ за времето, през което съм
останал без работа за шест месеца в размер на 3 450 лв.” На
08.07.2013г. приключили устните състезания по делото. С Решение № *** от ***г.
по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Разград, съдът присъдил на ищеца на
осн. чл. 344, ал.1 т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ, сумата от 2 538.24 лв. представляваща
обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението в периода
28.02.2013г. /датата на връчване на
заповедта за уволнение/ –
08.07.2013г. – /датата на приключване на
устните състезания/. За разликата до
пълния размер на иска от 3 450 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.
В
постановеното в производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК /т.е. задължително/ Определение № 273/ 26.05.2010 год. по гр. дело
№ 278/2010 год., ІІІ г.о. ВКС е посочено, че: Меродавният момент, към който
силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не
съществува, е денят на приключване на устните състезания по делото. Настъпилите
след този момент факти не се преклудират от силата на пресъдено нещо. Когато
времето е част от правопораждащия юридически състав, то може да обуслови
разлика в предмета на спора, съответно в предмета на силата на пресъдено нещо.
След приключване на устните състезания
по делото гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Разград на 08.07.2013г., са настъпили
нови факти – изминал е нов период от време /09.07.2013г. – 28.08.2013г./ през който ищеца не е получавал
трудово възнаграждение.
В случая към момента на приключване на устните състезания
по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Разград са били изминали около 4 месеца и половина от уволнението,
поради което искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ във вр. с чл. 225
КТ е уважен за този период - от 28.02.2013г.
/датата на връчване на заповедта за
уволнение/ – до 08.07.2013г. – /датата на приключване на устните състезания/
и е отхвърлен за останалия период до
претендирания размер от 6 месеца. С
предявения в настоящото производство иск се търси обезщетение за друг период,
различен от този, за който важи силата на пресъдено нещо.
Ето защо, не
е налице приложение на нормата на чл. 299 ГПК досежно иска по чл. 344, ал.1,
т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 КТ за процесния период /09.07.2013г.
– 28.08.2013г./.
Видно от
изисканите, на осн. чл. 186 ГПК, официални документи - справки от ТД на НАП
Варна, офис Разград /л.37-38/ и от Дирекция „Бюро по труда /л.34/, е че за
процесния период ответникът не е получавал трудово възнаграждение.
Ето защо, се
явява основателен по основание иска за присъждане на обезщетение за времето,
което е останал без работа поради уволнението в периода 09.07.2013г. –
28.08.2013г. Размерът му видно от неоспореното заключение на ССЕ е 943.64 лв. да който
следва да бъде уважен. За
разликата до пълния размер от 947.20 лв., иска следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съгласно указанията по тълкуване и прилагани на закона, дадени с Тълкувателно решение № 3 от
19.III.1996 г. по гр. д. № 3/95 г., ОСГК,
: Вземането по чл.225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият
работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на
уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като
вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно
в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора. От деня на поканата могат да се претендират лихви като обезщетение
за закъснялото изпълнение на задължението. Когато липсва покана, лихва се
дължи от деня, в който е предявен искът.
Относно присъдените
обезщетение по чл. 225 КТ, на осн. чл. 242,
ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението.
По иска с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 75.52 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 3 дни за 2013г., ведно със
законната лихва, считано от подаването на исковата молба – 20.06.2014г., до
окончателното изплащане на сумата. За разликата до първоначално предявения
размер от 76.80 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По таксите и разноските.
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РРС сумата от 180.00 лева, представляваща заплатено
възнаграждение на ВЛ за изготвяне на ССЕ. Следва да заплати и следните държавни
такси - 50 лв. за иска по чл. 344, ал.1, т.3 във вр. чл.
225 КТ и 50 лв. за иска по чл. 224 КТ - т.е. общо
за държавни такси – 100.00 лв.
С оглед изхода от
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 149.29
лв. представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважените части на исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. За разликата
до претендирания размер от 150 лв., искането на ищеца за присъждане на разноски
следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода от
спора, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 2.36 лв. представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените части на исковите
претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. За разликата до претендирания размер от
500 лв., искането на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли
като неоснователно.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р.,
ул. Д, No ***,
представлявано от изпълнителния директор
Г, П, И, ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.В., ЕГН **********,***,
СУМАТА от 943.64 лева /деветстотин четиридесет и три лева
и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за
времето от /09.07.2013г. –
28.08.2013г./, през което е бил без работа поради уволнението му
извършено със заповед № ***г. на Изп. Директор на “Строймонтаж“ ЕАД гр.Ра., ведно със законната лихва, считано от 20.06.2014г. до окончателното
й изплащане на основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
РАЗЛИКАТА до пълния размер от 947.20 лв., като неоснователен.
На
осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в тази му част.
ОСЪЖДА „СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Д, No ***, представлявано от изпълнителния директор Г, П, И, ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.В., ЕГН **********,*** СУМАТА от 75.52 лв. /седемдесет и пет лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 3 дни за 2013г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба в съда – 20.06.2014г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално предявения размер от
76.80 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Д, No ***, представлявано от изпълнителния директор Г, П, И, да ЗАПЛАТИ по сметка на
Районен съд – Разград сумата от 180 лв.
/сто и осемдесет лева/ представляваща направени по делото разноски за
заплащане възнаграждение на вещото лице и сумата от 100.00
лв. /сто лева/ за дължими държавни
такси, съобразно уважения размер на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.6
ГПК.
ОСЪЖДА „СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. Д, No ***, представлявано от изпълнителния директор Г, П, И, ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.В., ЕГН **********,*** СУМАТА от 149.29 лв. /сто четиридесет и девет
лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважените части
на исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на разноски за РАЗЛИКАТА до претендирания размер от 150 лв., като
неоснователно.
ОСЪЖДА А.Й.В., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „СТРОЙМОНТАЖ" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Р.,
ул. Д, No ***
представлявано от изпълнителния директор
Г, П, И, СУМАТА от 2.36
лв. /два лева и тридесет и шест стотинки/,
представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените
части на исковите претенции, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ искането
за присъждане на разноски за РАЗЛИКАТА до претендирания размер от 500 лв., като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: