Р Е Ш Е Н И Е
№ 226 15.08.2014 г. гр. Разград
РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
в
открито съдебно заседание, проведено
на 17.07.2014 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Атанас
Христов
Секретар: Г.А.
като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 39 по описа на Разградски районен съд за 2014 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба на И.А.Т., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощник адв.М.П. *** с която са предявени обективно съединени искове,
с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, срещу „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище
и адрес на управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г:
І. Признаване на уволнението му извършено със Заповед
№ 685/18.12.2013г. на ответника, за незаконно и неговата отмяна, на осн. чл.
344, ал.1, т.1 КТ.
ІІ. Ответникът да заплати на ищеца:
1.
обезщетение на
основание чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение –
529,71 лв. /петстотин двадесет и девет
лева и седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва, от
депозирането на исковата молба - 13.01.2014г. до окончателното изплащане на
сумата
2.
сумата от 10.45
лева /десет лева и четиридесет и пет стотинки/ – представляваща мораторна лихва
върху горната главница за времето от
изпадането на длъжника в забава – 04.11.2013г. до датата на завеждането
на исковата молба – 13.01.2014г.,
3.
обезщетение на
основание чл. 226, ал.1, т.1 КТ, за вредите причинени на ответника в следствие
несвоевременно и некоректно изготвени документи – Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и трудова книжка, в размер на 529,71 лв. /петстотин
двадесет и девет лева и седемдесет и
една стотинки/ лв. месечно,
4.
сумата от 119.20
лв. /сто и деветнадесет лева и двадесет стотинки/, ведно със законната лихва
считано от 13.01.2014г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за 5 дни
неизползван платен годишен отпуск
5.
сумата от 2.35
лв. /два лева и тридесет и пет стотинки/ представляваща мораторна лихва върху
горепосочената сума за периода от 04.11.2013г. до 13.01.2014г.
6.
Ответника да
заплати на ищеца трудовите възнаграждения и допълнителните такива, включително
възнаграждения за нощен и извънреден труд, а именно:
-
сумата от 325.73 лв. /триста двадесет и пет лева и
седемдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва считано от 13.01.2014г.
до окончателното изплащане, представляваща възнаграждение за месец юли 2013г.,
-
сумата от 13.78
лв. /тринадесет лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна
лихва върху горецитираната сума за периода от 01.08.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 287.11
лв. /двеста осемдесет и седем лева и единадесет стотинки/, ведно със законната
лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното изплащане, представляваща
възнаграждение за месец август 2013г.,
-
сумата от 9.67
лв. /девет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху горецитираната сума за периода от 01.09.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 415.24
лв. /четиристотин и петнадесет лева и двадесет и четири стотинки/, ведно със
законната лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното изплащане,
представляваща възнаграждение за месец
септември 2013г.,
-
сумата от 10.51
лв. /десет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща мораторна лихва
върху горецитираната сума за периода от 01.10.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 66.81
лв. /шестдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, ведно със законната
лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното изплащане, представляваща
възнаграждение за месец октомври
2013г.,
-
сумата от 1.30
лв. /един лев и тридесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху
горецитираната сума за периода от 01.11.2013г. до 13.01.2014г.
В съдебно заседание,
ищецът чрез пълномощника си адв. М.Н.П. ***, поддържа исковите претенции.
Депозира и подробна писмена защита.
Ответникът не депозира
отговор на исковата молба. В съдебно заседание, при редовност в призоваването,
не изпаща представител и не депозира становище.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото е безспорно, а и видно от
събрания доказателствен материал се установява, че между страните е бил сключен
трудов договор № 652/15.07.2013г., съгласно който ищецът изпълнявал длъжността
охранител в обект язовир Бели лом, с основно месечно възнаграждение в размер на
310 лв. Тъй като ответникът не му изплащал трудовите възнаграждения, ищецът на
30.10.2013г. изпратил по пощата с обратна разписка до работодателя си
уведомително писмо с което го уведомил, че на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ
прекратява едностранно трудовото правоотношение, считано от 04.11.2013г. Със
същото поискал да му бъдат изплатени и дължимите трудови възнаграждения и
неизползван платен годишен отпуск. Видно от обратната разписка същото е
получено от ответника на 31.10.2013г. Ответникът обаче не му издал нужните
документи удостоверяващи прекратяването на трудовото правоотношение, което
възпрепятствало ищеца да се регистрира в Бюрото по труда и да получава
полагащите му се обезщетения.
На 20.12.2013г. ответникът получил с писмо с обратна
разписка Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №
685/18.12.2013г., считано от 18.12.2013г., с правно основание 325, ал.1, т. 1
от КТ /по взаимно съгласие/, придружена
със Справка от НОИ за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал.5 КТ с
придружително писмо № 22390130187204/18.12.2013г.
Видно от неоспореното от страните и прието от съда
като компетентно изготвено заключението на ССЕ, е че претендираните от ищеца
възнаграждения и обезщетения съвпадат по размер с неизплатените от страна на
ответника.
По иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ.
Представения от ищеца препис от обжалваната Заповед е
без подпис на работодателя. Видно обаче от справка от НАП, е че в изпълнение на
задължението си по чл.
62, ал. 4 КТ и чл.
1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. на Министъра на труда и социалната политика,
ответникът, в качеството си на работодател е уведомил компетентната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите и прекратяването на
трудовия договор с ищеца с оглед вписването в регистъра на Националната агенция
за приходите. В тази справка е отразено, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на датата посочена в заповедта – 18.12.2013г., а не на
датата посочена от ищеца в Уведомлението му по чл. 327, ал.1, т.2 КТ –
04.11.2013г. Освен това, ответникът не представи изисканите му на осн. чл. 190,
ал.1 ГПК документи от трудовото досие на ищеца. Поради тава, съдът на осн. чл.
161 ГПК приема за доказано, че ответника е издал процесната заповед.
Както е прието и в постановеното в производство
по чл. 290 ГПК Решение № 495 от 3.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 527/2009 г., IV г. о., ГК: Разпоредбата на чл. 245,
ал. 1 КТ предвижда, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в
размер на 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от
минималната работна заплата за страната.
Правната
норма на чл. 327 представлява материално субективно преобразуващо трудово право
на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор с
работодателя като неговото упражняване не е свързано с предварително
уведомяване на последния. Хипотезите на визираната правна норма са точно и
изчерпателно изброени като извън тях работникът или служителят не може да
прекратява трудовото правоотношение без предизвестие. Правото на едностранно
прекратяване на трудовия договор става с едностранно волеизявление като то
трябва да бъде изразено ясно, недвусмислено, безусловно и в писмена форма.
Разпоредбата на чл. 327, т. 2 КТ не
поставя други условия за прекратяване на трудовия договор освен забавяне
изплащаното на трудовото възнаграждение или обезщетение. Правната норма не
поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на
неизплатеното трудово възнаграждение или обезщетение. Поради това
прекратяването на трудовия договор по чл.
327, т. 2 КТ не се влияе от приложението на чл. 245, ал. 1 КТ от страна на работодателя.
Ето защо достатъчно е работодателят да е забавил изплащането на трудовото
възнаграждение или обезщетение изцяло или частично, уговорено между страните по
трудовия договор, за да може работникът или служителят да се възползва от
правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Без
значение са и причините, поради които работодателят е забавил изплащането на
уговореното трудово възнаграждение и дали е приложил разпоредбата на чл. 245, ал. 1 КТ.
Както е прието и в постановеното в производство по чл.
чл.
274, ал. 3 ГПК /т.е. задължително/ Определение № 150 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 808/2014 г., I г. о., ГК, в съдебната практика константно приема, че при наличие на
конкуренция за прекратяване на трудовото правоотношение конститутивно
действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано (решение №
203/30.05.2010 г. ВКС, III-то ГО, последвано от множество други по реда на чл. 290
ГПК).
Забава по чл.
327, т. 2 КТ е налице при несвоевременно плащане на дължимо от работодателя трудово
възнаграждение /авансово или окончателно/ или обезщетение, което е в размер над
месечното трудово възнаграждение. Този размер може да е последица както от
забавено плащане на едно цяло трудово възнаграждение, така и от забавено
плащане на повече трудови възнаграждения, стига общата дължима сума да
надхвърля определения от закона размер - трудовото възнаграждение на работника
или служителя. От значение е размерът на сумата, по отношение на която е осъществена
забавата, а не начинът на нейното набиране - еднократно в рамките на един
календарен месец или за повече време, с оглед осъществени частични плащания.
Задължението на работодателя да плаща 60 на сто от брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната /чл. 245
КТ/, гарантира получаването на средства в минимален размер, но не
освобождава работодателя от забавата /арг. от ал.
2 на текста/, съответно не препятства възможността работникът или
служителят да прекрати трудово-правната връзка с неизправната страна. Щом към
датата на депозиране на заявлението по чл.
327, т. 2 КТ е налице неизпълнение на задължението за изплащане на
трудовото възнаграждение в сроковете по чл.
270, ал. 2 КТ, и това неизпълнение е в размера посочен в закона, служителят
законосъобразно е прекратил трудовия договор с неизправния работодател считано
от 4.11.2013г. При отмяна на незаконно уволнение задължението за вписване на
действителното основание за прекратяването на трудовия договор произтича от
нормата на чл.
346 КТ и е задължение на работодателя,
а при отказ от негова страна - на инспекцията по труда. Така и Решение № 6 от 31.01.2008 г. на ВКС по гр. д. № 60/2007 г.,
ГК, III г. о.
Видно от заключението на ССЕ, е че от постъпването на
работа при ответника /15.07.2013г./ до подаването на уведомлението за
прекратяване на трудовото правоотношение, на ищеца е изплатено трудово възнаграждение
от едва 120 лв. Ето защо, към момента на подаването на заявлението на ищеца за
прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е бил забавил
изплащането на трудовото възнаграждение на ищеца в размер на повече от дължимото
за един месец.
Няма спор в съдебната практика, че в хипотезата на чл.
327, т. 2 КТ договорът се прекратява едностранно от работника/служителя и
не е нужно насрещно волеизявление от работодателя, с което да приема и дава
съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение /вж. и Определение № 362
от 15.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1253/2012 г., IV г. о., ГК/.
Както е прието и в постановеното в производството по
реда на чл.
274, ал. 3 ГПК /т.е. задължително/ Определение № 150 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 808/2014 г., I г. о.,
ГК: Настъпилото
прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати
несъществуващата (отпадналата занапред) връзка с работника и служителя.
Когато е издадена Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, след прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание,
Заповедта подлежи на отмяна - решение
№ 183/21.12.2011 г. по гр. д. № 565/2010 г., трето г. о., решение №
400/13.05.2010 г., четвърто г. о., решение № 87/11.05.2012
г. по гр. д. № 219/2011 г., четвърто г. о., постановени по реда на чл. 290
ГПК /вж.и Определение № 1242 от 22.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2012 г., IV г. о., ГК/.
Ето защо, трудовото правоотношение между страните е
прекратено на 04.11.2013 г., с оглед
едностранното волеизявление на ищеца, по чл. 327, ал.1, т.2 КТ.
Поради гореизложеното, процесната Заповед №
65/18.12.2013г. издадена от ответника се явява незаконоъобразна, поради липса на трудово-правна връзка, която
е надлежно прекратена от изправната страна.
Само за пълнота на изложението следва да се изтъкне,
че процесната заповед се явя незаконосъобразна, не само защото е издадена след
прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 327, ал.1, т.2 КТ, но и
предвид липса на волеизявление от страна на ищеца по чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
За да е осъществен фактическия състав на чл. 325,
ал.1, т. 1 от КТ е необходимо да е налице писмено съгласие на двете страни по
трудовото правоотношение за прекратяването му. Предложението може да изхожда
както от работника, така и от работодателя. Страната, към която е отправено, е
длъжна да вземе отношение по него и да уведоми насрещната страна в 7-дневен
срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не
е прието. В момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с
получаването на отговора, договорът се прекратява, а издаването на последващ
акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие. В тази
насока е задължителната съдебна практика на ВКС / Решение № 256 от 7.07.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 157/2009 г.; Решение № 400 от 13.05.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1109/2009 г./.
По иска с
правно основание чл. 221, ал.1 от КТ.
На основание чл.221, ал.1 от КТ работникът /
служителят има право на обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие в случаите по чл. 327, т.2 КТ, определено в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение.
Ето защо, на първо место следва да се отговори на
въпроса дали процесния трудов договор е безсрочен или срочен /както е посочено
в същия/.
Срокът на договора по чл.
68, ал. 1, т. 2 от КТ - за извършване на определена работа-следва да се
определя от съдържанието на трудовия договор, т. е. в сключения по този ред
трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението
/или за довършването/ на която той е сключен. Това е така, защото за работникът
или служителят следва да съществува яснота - кога точно ще изтече срока, тъй
като той е определящ за времетраенето на трудовото му правоотношение. Когато
срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа /чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ/ не е посочен, нито
е определяем съобразно други елементи на съдържанието му - липсва уговорка за срок. По този въпрос е налице константа
практика по чл. 290 ГПК /Решение № 256 от
15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1379/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 239
от 3.08.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1471/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 282
от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. №
360/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 634 от 20.11.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 2071/2008 г., II г.
о., ГК/.
В процесния трудов договор е посочено, че същият се
сключва на осн. чл. 68, ал.1, т.2 КТ, като „трудовият
договор се сключва до завършване на определена работа”. Срокът обаче не е посочен, нито е определяем
съобразно други елементи на съдържанието му. Ето защо, съдът приема, че в
договора липсва уговорка за срок.
Съдът намира, че
работодателят дължи обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на брутното
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, когато трудовото
правоотношение е прекратено, на осн. чл. 327, ал.1, т.2 КТ, какъв е и настоящия
случай, в размер на 529, 71 лв. съобразно заключението по ССчЕ, ведно със законната лихва, от депозирането на исковата
молба - 13.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата.
По иска за
заплащане на сумата от 10.45 лева /десет лева и четиридесет и пет стотинки/ – представляваща мораторна лихва върху горната главница
за времето от изпадането на длъжника в
забава – 04.11.2013г. до датата на завеждането на исковата молба – 13.01.2014г.
Задължението за обезщетение
е парично и поради договорния характер на отговорността на работодателя и липса
на уредба в Кодекса на труда относно началната дата, от която се дължи лихва
върху обезщетението се прилагат общите правилата на ЗЗДог. относно неизпълнение
на задълженията. При безсрочните задължения длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. Вземането за обезщетение, в случая по чл. 221,
ал. 1 КТ, макар да става изискуемо от деня на прекратяване на трудовото
правоотношение, с оглед неговия характер - парично и безсрочно в рамките на
една договорна отговорност, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на
кредитора. Когато липса покана, лихвата се дължи от деня, в който е предявен
искът. В този смисъл Тълкувателно решение № 3/19.03.1996 год. по гр. д. № 3/95
год. на ОСГК на ВС /вж. и Определение № 901/ 10.08.2010 г. на ВКС по г.д.
376/2010 г., III г. о./.
Ищецът
не е представил доказателства за това,
че е поканил ответника да му плати обезщетение по чл. 221, ал.1 КТ /в Уведомлението по чл. 327, ал.1, т.2 КТ се
претендира заплащане само на възнаграждения и обезщетение за отпуск/. Ето
защо, искът за мораторна лихва върху обезщетението по чл. 221, ал.1 КТ до
подаване на исковата молба, следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с
правно основание чл. 226, ал.1 КТ.
Съгласно
чл.
226, ал.1, т.1 КТ работодателят и виновните длъжностни лица отговаря
солидарно за вредите, причинни на работника или служителя поради неиздаване или
несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти
свързани с трудовото правоотношение. Съгласно, чл. 226, ал.1 КТ, обезщетението
по ал.1 обхваща всички вреди претърпени от работника или служителя, включително
и неимуществените.
Като не е изготвил и предоставил на ищеца акт
за прекратяването на трудовото правоотношение от 04.11.2013г., ответника е
лишил ищецът от възможността му да получава обезщетение по чл. 54а, ал.1 КСО. С
оглед отказа на ответника да предостави
изисканите му на осн. чл. 190, ал.1 ГПК документи относно трудовото
правоотношение с ищеца /със задължение обективирано още в
определението по чл. 140 ГПК, л. 36/, както и отказа му да допусне до
счетоводството си вещото лице, за изготвяне на назначената ССЕ, то съдът, на
осн. чл. 161 и чл. 162 ГПК определя
размера на претърпените от ответника имуществени вреди в размер на 529.71 лв.
месечно. Сумата следва да бъде присъдена за периода от 04.11.2013г. /дата на прекратяване на трудовото
правоотношение/ до 17.07.2014г. /датата
на приключване на устните състезания по делото/ - общ размер на
4 467.39 лв.
По исковете с
правно основание чл.
128, т. 2 вр. чл.
270 от КТ,чл. 262 КТ и чл. 262 КТ и чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл.
128, ал. 1, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от
приетата по делото експертиза след изчисляване и удържане по ведомостта на
всички законоустановени удръжки, чистата сума, която следва да получи
ищеца за процесния период изцяло съвпада
с претендираните суми, както за главницата, така и за мораторната лихва. Следва
да се изтъкне, че поради неплащане на възнаграждението работодателят е изпаднал
в забава, поради което на осн. чл. 86 ЗЗД, дължи и законна лихва върху
главниците.
Исковете по чл.
128, т. 2 вр. чл.
270 от КТ и чл. 86 ЗЗД се явяват основателни и следва да се уважат в
претендираните размери.
По иска с правно основание чл. чл.
224, ал. 1 от КТ и чл. 86 ЗЗД.
При прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов
стаж.
По изчисленията на вещото лице се установи, че
обезщетение по чл.
224, ал. 1 от КТ се полага в размер на 119.20 лв. за 5 работни дни, които
не са заплатени от работодателя. Искът по чл. чл.
224, ал. 1 от КТ е основателен и следва да се уважи в посочения размер. Тъй
като с Уведомлението си по чл. 327, ал.1, т.2 КТ ищецът е поканил ответника да
му изплати това обезщетение, то ответника е изпаднал в забава и дължи законна
лихва върху главницата, на осн. чл. 86 ЗЗД.
Видно от заключението на ССЕ, е че размера на същата за периода
04.11.2013г. – 13.01.2014г. /датата на подаване на ИМ/ е в размер на 2.35 лв.
По
таксите и разноските.
С оглед изхода от спора ответника следва да заплати на ищеца сумата
от 200 лв. за разноски представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Разград сумата от 380 лв. представляваща разноски за
заплатено възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Ответникът следва да заплати в полза на РС
Разград и следните държавни такси - сумата 80 лв. за
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
50 лв за иска по чл. 221, ал.1 КТ,
178.70 лв. за иска по чл. 226, ал.1 КТ, 50 лв. за иска по чл. 224, ал.1
КТ, 50 лв. за мораторната лихва върху обезщетението по чл. 224, ал.1 КТ, по 50
лв. за всеки един четирите иска за заплащане на трудово възнаграждение за
периода от м. юли до м. октомври включително, по 50 лв. за всеки един четирите иска
за заплащане на мораторна лихва върху трудовото възнаграждение за периода от м.
юли до м. октомври включително. Те ответникът следва да заплати за дължими
държавни такси общо сумата от 808.70 лв.
На осн. чл. 242, ал.1 ГПК,
следва да се допусне предварително изпълнение относно трудовото възнаграждение
и мораторната лихва върху същото.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОТМЕНЯ
уволнението на И.А.Т., с ЕГН **********,***,
извършено със Заповед № 685/18.12.2013г.,
издадена от „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С**, представлявано от управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т., с ЕГН **********,*** СУМАТА от 529,71 лв.
/петстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и една стотинки/, ведно
със законната лихва, от депозирането на исковата молба - 13.01.2014г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща
обезщетение, на основание чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното му трудово
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от
И.А.Т., с ЕГН **********,*** против „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г. иск за
заплащане на сумата от 10.45 лева /десет лева и четиридесет и пет стотинки/ –
представляваща мораторна лихва върху горната главница за времето от изпадането на длъжника в забава –
04.11.2013г. до датата на завеждането на исковата молба – 13.01.2014г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т.,
с ЕГН **********,*** СУМАТА от 4 467.39 лв. /четири хиляди четиристотин
шестдесет и седем лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
обезщетение на основание чл. 226, ал.1 КТ, в размер на брутното му трудово
възнаграждение за периода от
04.11.2013г. /дата на прекратяване на
трудовото правоотношение/ до 17.07.2014г. /датата на приключване на устните състезания по делото/.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7”
ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от
управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т., с ЕГН **********,*** СУМАТА от 119.20 лв. /сто и деветнадесет лева и двадесет
стотинки/, ведно със законната лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното
й изплащане, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2013г. в размер на 5 дни, на осн. чл. 224, ал.1 КТ във вр. чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7”
ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.С**, представлявано от
управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т., с ЕГН **********,***
СУМАТА от 2.35 лв. /два лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода 04.11.2013г. – 13.01.2014г. върху
герицитираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2013г.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т., с ЕГН **********,*** трудовите
възнаграждения и допълнителните такива, включително възнаграждения за нощен и
извънреден труд следните нетни суми за получаване:
-
сумата от 325.73
лв. /триста двадесет и пет лева и седемдесет и три стотинки/, ведно със
законната лихва считано от 13.01.2014г.
до окончателното изплащане, представляваща възнаграждение за месец юли 2013г.,
-
сумата от 13.78 лв. /тринадесет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горецитираната сума за
периода от 01.08.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 287.11 лв. /двеста осемдесет и седем лева и
единадесет стотинки/, ведно със законната лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното
изплащане, представляваща възнаграждение за месец август 2013г.,
-
сумата от 9.67 лв. /девет лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горецитираната сума за
периода от 01.09.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 415.24 лв. /четиристотин и петнадесет лева
и двадесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва считано от 13.01.2014г. до окончателното
изплащане, представляваща възнаграждение за месец септември 2013г.,
-
сумата от 10.51 лв. /десет лева и петдесет и една
стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горецитираната сума за
периода от 01.10.2013г. до 13.01.2014г.,
-
сумата от 66.81 лв. /шестдесет и шест лева и
осемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва считано от
13.01.2014г. до окончателното изплащане, представляваща възнаграждение за
месец октомври 2013г.,
-
сумата от 1.30 лв. /един лев и тридесет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху горецитираната сума за периода от
01.11.2013г. до 13.01.2014г.
На
осн. чл. 242, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта за присъдено трудово
възнаграждение и мораторна лихва върху трудовото възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7” ЕООД, с ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр.С***, представлявано от управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ на И.А.Т., с ЕГН **********,*** СУМАТА от 200
лв. /двеста лева/, представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ОМЕГА 7”
ЕООД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С***, представлявано от
управителя Г. А. Г. да ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд – Разград сумата от 380 лв. /триста и осемдесет лева/ представляваща направени по
делото разноски за заплащане възнаграждение на вещото лице и сумата от 808.70 лв. /осемстотин и осем лева и седемдесет
стотинки/, за дължими държавни такси съобразно уважения размер
на предявените искове, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: