Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 428

гр. Разград,  18.08.2014 г.

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на  17.07.2014 г. в състав:

Районен съдия: Атанас Христов при секретаря Г.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №  428 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от ищецът Р.М.Р., ЕГН **********,*** чрез пълномощника адв. Г.Ц. от АК – Р., с която е предявил против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” в МП гр. С. ***, бул. Г. Н. С. № ***, обективно и субективно кумулативно предявени иска, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, за заплащане на:

- сумата от 5 014.20 лв. /пет хиляди и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за полагащия му се неизползван платен годишен отпуск от 137 дни, за положен извънреден труд за периода от 18.09.2000 г. до 31.03.2012 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 14.03.2014г. /вж. дата на пощенско клеймо л. 22/ до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 126.78 лв. /сто двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от поканването да се плати главница до подаването на иска.

Ищецът сочи, че е бивш служител на ГД ИН, като е работил като надзирател в Следствен арест гр. Р., в Областна служба „Изпълнение на наказанията”. Още когато е бил служител при ответника, е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има право да ползва 137 дни допълнителен платен годишен отпуск, за положен извънреден труд за периода от 18.09.2000г. до 31.03.2012г. Това е установено с Решение № *** от 28.06.2013г. по гр.д. № ***/20102г. по описа на РС Р., потвърдено в тази му част с Решение № *** от 05.11.2013г. по в.гр.д. № ***/2013г. по описа на РС Р. Със заповед № *** от 2013г., връчена на ищеца на 06.11.2013г., служебното правоотношение между страните по делото е прекратено по собствено желание на ищеца.

Ищецът поканил ответника писмено със заявление връчено на ответника на 04.12.2013г. /л.17-18/, да му изплати в едноседмичен срок процесното обезщетение за полагащия му се неизползван платен годишен отпуск от 137 дни. В с.з. , ищецът чрез пълномощника си адвокат Г.Р.Ц. *** поддържа ИМ, депозира и писмена защита.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М.И. депозира отговор на ИМ. Признава по основание и размер иска досежно главницата Относно иска за мораторна лихва, оспорва размера му, като прави възражение за датата на която ответника е изпаднал в забава. В с.з. юрисконсулт М.И. поддържа отговора и излага допълнителни съображения. Моли исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни. Сочи, че неплащането на сумите е извън волята на ответника. Ответника не ги е изплатил тъй като не е разполагал със съответния бюджет, но е предприел действия по чл. 519, ал.2 ГПК. Представя писмена защита.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно, че ищецът е бивш служител на ГД ИН, като е работил като надзирател в Следствен арест гр. Р., в Областна служба „Изпълнение на наказанията”. Още когато е бил служител при ответника, е признато за установено по отношение на ответника, че ищецът има право да ползва 137 дни допълнителен платен годишен отпуск, за положен извънреден труд за периода от 18.09.2000г. до 31.03.2012г. Това е установено с Решение № *** от 28.06.2013г. по гр.д. № ***/20102г. по описа на РС Р., потвърдено в тази му част с Решение № *** от 05.11.2013г. по в.гр.д. № ***/2013г. по описа на РС Р. Със заповед № *** от 2013г., връчена на ищеца на 06.11.2013г., служебното правоотношение между страните по делото е прекратено по собствено желание на ищеца.

Размера на претендираната главница, с изменението по чл. 214, ал.1 ГПК, изцяло съвпада със сумата посочена в неоспореното и прието от съда заключение на ССЕ.

Ответникът, признава, вземането на ответника по основание, но излага доводи, че не е в състояние да ги плати поради липса на парични средства. Сочи, че тъй като е второстепенен разпоредител с бюджетни средства, своевременно е поискал от първостепенния разпоредител превеждане на сумата, но не я е получи. Позовава се на чл. 519, ал.2 ГПК във вр. с чл. 46, ал.2 ЗНА, съгласно която „Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.”  Поради това намира настоящите искови претенции за неоснователни.

В задължителната практика на ВКС – постановеното в производство по чл. 274, ал.3, т.2 от ГПК Определение 

№ 74 от  07.02.2011 г. по ч.гр.д.№ 46/ 2011 г. на ІV г.о. на ВКС е прието, че : „Липсата на парични средства не е извинителна причина за неизпълнението. Няма значение обстоятелството, че ответникът е бюджетно учреждение и се явява второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Когато участва в граждански правоотношения, учреждението е равнопоставено и не се ползва с привилегии. Както всеки друг гражданскоправен субект, то отговаря за неизпълнението, без оглед на това какъв разпоредител с бюджетни средства е и защо не разполага с кредит. Обстоятелството, че искът е признат, не дава основание учреждението да бъде освободено от отговорността за разноски, щом то, с неизпълнението си, е станало причина за завеждане на делото.Това важи и за учрежденията, които не са първостепенни разпоредители с бюджетни средства.”

Така и Решение № 19 от 26. 02. 2014 г. в.гр.дело № 23 по описа за 2014 г.на Разградският окръжен съд.

Претендираната главница, следва да се присъди, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба – 14.03.2014г. /вж. дата на пощенско клеймо на лист 22/, до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.2 ЗЗД.

По иска за мораторна лихва.

Съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД, Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.

Ищецът е поканил ответника да му плати процесната главница в едноседмичен срок от получаване на поканата /л.17/. Поканата е връчена по пощата на 04.12.2014г. /л.18/.

Съдът счита, че ответника е изпаднал в забава след изтичането на дадения му от ищеца едноседмичен срок. Ето защо, ответника е изпаднал в забава на 12.12.2013г. Мораторна лихва се дължи до 13.03.2014г. вкл. /от 14.03.2014г. се дължи закона лихва, тъй като на тази дата е подадена исковата молба/.

Видно от заключението на ССЕ, е че за периода от 12.12.2013г. до 13.03.2014г. размера на мораторната лихва е 116.80 лв. До този размер иска за мораторна лихва следва да бъде уважен. За разликата до първоначално претендирания размер от 126.78 лв. иска следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските.

По възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищеца, по чл. 78, ал.5 ГПК.

Общата претендирана от ищеца сума е в размер на 5140.98 лв. На осн. чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение, в този случай е 587.05 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца е в размер на 600 лв. т.е. само с 12.95 лв. над нормативно определения минимум.

Съдът, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, а и като взе предвид, че пълномощникът на ищеца е от друг съдебен район /респективно направил е допълнителни разходи за пътни, вж. и Определение № 24 от 17.II.1965 г. по ч. гр. д. № 405/65 г., II г. о., Съдебна практика на ВС - гражданска колегия, 1965 г./, намери искането по чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователно.

С оглед изхода от спора, на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски в размер на 598.84 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска, като за разликата до първоначално предявения размер от 600 лв. следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

На ответника следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 1.14 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска, като за разликата до пълния претендиран размер от 587.05 лева, искането следва да се отхвърли като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3, във вр. с ал.8 ГПК.

По държавните такси.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 от ГПК, при кумулативно съединени искове се дължи държавна такса по всеки иск. Размерът на дължимата държавна такса се определя по правилото на чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) – 4 % върху цената на иска, но не по – малко от 50 лв., а според чл. 69 ал.1 т.1 от ГПК размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума.

Ето защо, за първия иск се дължи държавна такса в размер на 200.57 лв., а за втория – 50 лв.

По делото са направени разноски от бюджета на РРС за заплащане на възнаграждение в размер на 110 лв. на вещото лице.

Поради гореизложеното, на основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83, ал.1, т.1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС сумата от 250.57 за дължими държавните такси и 110 лв. разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице. Следва да се посочи, че съгласно т. 23 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.

Поради което, съдът,

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. С., ***, бул. Г. Н. С. № *** да заплати на Р.М.Р., ЕГН **********,***:

- сумата от 5 014.20 лв. /пет хиляди и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, представляваща обезщетение за полагащия му се неизползван платен годишен отпуск от 137 дни, за положен извънреден труд за периода от 18.09.2000г. до 31.03.2012г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 14.03.2014г., до окончателното изплащане на сумата,

- сумата от 116.80 лв /сто и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху горепосочената главница за периода от 12.12.1013г. до 13.03.2014г. включително, като отхвърля искането за разликата до пълния му размер от 126.78 лв., като неоснователно

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. С., ***, бул. Г. Н. С. № *** да заплати на Р.М.Р., ЕГН **********,*** сумата от 598.84 лв. /петстотин деветдесет и осем лева и осемдесет и четири стотинки/ представляваща деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции, като отхвърля искането за разликата до предявения размер от 600 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Р.М.Р., ЕГН **********,*** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. С., ***, бул. Г. Н. С. № *** сумата от 1.14 лв. /едни лев и четиринадесет стотинки/, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на исковите претенции, като отхвърля искането за разликата до предявения размер от 587.05 лв., като неоснователно, на осн. чл. 78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр. С., ***, бул. Г. Н. С. № ***, да заплати по сметка на  Районен съд – Разград сумата от сумата от 250.57лв. /двеста и петдесет лева и петдесет и седем стотинки/ за дължими държавните такси и 110 лв. /сто и десет лева/ за разноски за заплатено възнаграждение на вещото лице, на осн. чл. 78, ал.6, във вр. с чл. 83, ал.1,т.1 ГПК.

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: