Р Е Ш Е Н И Е

№ 253, 19.08.2014г., гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

На двадесет и пети юли две хиляди и четиринадесета година

В публично съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар Г.А.

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело № 500 по описа за 2014г. на РРС

Предявен е иск по чл.422 във вр. с чл.415във вр. с чл.124 ГПК от Кредисимо АД /бивше Глобекс финанс АД/, с която моли съда да приеме за установено по отношение на отв.Т.В.Р., че му дължи сумата 1089.63лв. част от главница п запис на заповед от 15.10.10г., ведно със законната лихва от-12.09.13г. и съдебни разноски. Ищецът е депозирал заявление по чл.417 с основание т.9 ГПК. Издадената заповед за незабавно изпълнение №***г. по гр.д.№***г. на РРС е за сумата 1860.13лв., ведно със законната лихва от 15.08.12г. В исковата си молба твърди, че ЗЗ е като обезпечение на договор за заем *** от 15.10.10г. за сумата от 600лв. Дължимите по договора суми са:436.33лв. главница, 353.30лв. остатък от договорна лихва и 400лв. административни разходи и такси в максимален размер по чл.21 от ОУ.

Ответницата Т.В.К. се явява в с.з. като заявява, че не оспорва размера на кредита и дължимата лихва, а сумата от 400лв. за административни разходи и такси. Твърди, че такива не са правени. Не е търсена нито лично, нито по друг начин. Не е получавала уведомителни писма.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното: На 15.10.2010г. ответницата е сключила договор за заем/потребителски кредит/ *** за сумата от 600лв., като е поела задължението да върне на ищеца до 20.10.11г. сумата от 1299.62лв., платима на 13 вноски от 99.96лв. и една вноска от 100.01лв. Съгласно чл.14 от договора заемателят не следва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания-лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др., които не са посочени изрично във формуляр- договора или Общите условия. В чл.20 и чл.21 от ОУ към договора е уговорена отговорността на заемателя за разноски, направени от ищеца или трети, упълномощени от него лица. Уговорените разходи са 12лв. без ДДС на напомнително писмо или покана. Посещението на представител на ищеца с цел връчване на напомнителни писма или покани се начисляват разходи от 30лв. без ДДС на посещение. При ползване на трети лица разходите са между от 20% до 60% от дължимата обща сума.

На същата дата-15.10.10г. ответницата е издала в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 1549.53лв., предявен за плащане на 25.10.10г.

Според заключението по назначената ССЕ в счетоводството на ищеца има открити сметки по договор за заем ***/15.10.10г. Кредитополучателят е извършил едно плащане в размер на 609.84лв., от които 446.23лв. за лихви и 163.61лв. главница. Непогасените задължения са общо 684.77лв., от които 436.39лв. главница и 248.38лв. лихви. Осчетоводени са разноски по фактура №146/02.01.14г. в размер на 400лв.

По делото е разпитан един свидетел-Е. Р., майка на ответницата, която твърди, че след като дъщеря й заминала за чужбина, тя плащала дължимите вноски, от около 100лв. месечно. При едно от ходенията си от офиса й казали, че се местят и че щели да я потърсят. След месец и се обадила някаква госпожа, която и дала бележка с номер на сметка, по която да внесе 100лв. Втория път й се обадила пак да внесе суми, като й казала, че ще поддържат връзка всеки месец, за да й казва каква сума да плаща. После им спрели телефона за неплатени сметки. На место никой не е идвал да търси дъщеря им, ноти са изпращали писма.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира иска за допустим и частично основателен.

В настоящото производство съдът е длъжен да изследва дали записът на заповед е редовен от външна страна и е действителен според изискванията на ТЗ, а с оглед абстрактния характер на тази сделка и при възражения за недължимост на сумата по нея следва да бъдат установени и каузалните правоотношения между страните.

От представения по делото запис на заповед се установява, че е редовен от външна страна и обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка. Същият съдържат изискуемите реквизити по чл.535 ТЗ, а именно, наименование запис на заповед, безусловното обещание на първия ответник да заплати на ищеца процесната сума, падеж, дата и място на издаване, подпис на издателя. Не се оспорва автентичността на записа на заповед от издателя, а датата на предявяване, поради което се потвърждава извода на съда, че записът на заповед е действителен и нестрадащ от пороци, водещи до неговата нищожност или унищожаемост.

Съдът намира, че страните не спорят и за наличието на каузално провоотношение- договор за заем за сумата от 600лв., по който е следвало да върне общо 1299.62лв.. Не се спори, че ответницата е погасила част от задължението си, а именно на 609.84лв., от които 446.23лв. за лихви и 163.61лв. главница. В с.з. ответницата признава факта, че има да дължи още около 700лв. на ищеца, което се установява и от заключението на вещото лице, според което ответницата дължи на ищеца общо 684.77лв., от които 436.39лв. главница и 248.38лв. лихви.

Спорни за страните са единствено твърдените от ищеца за направени административни разходи и такси от 400лв.

В тази част съдът намира исковата претенция за неоснователна. Ищецът твърди, че му де дължат разноски в размер на 400лв., която определя съобразно разпоредбата на чл.21 от ОУ. Тази разпоредба касае разходи на заемодателя при ползването на услуги на трети лица. Такова твърдение от него обаче няма. Самото осчетоводяване на сумата от 400лв. като разход, не доказва факта, че разходът е направен. Ищецът не ангажира никакви доказателства да е извършил разходи, които да са дължими от ответницата. В ОУ към договора /чл.20-21/ изрично е уговорена отговорността на заемателя за разноски, направени от ищеца или трети, упълномощени от него лица. Уговорените разходи са 12лв. без ДДС на напомнително писмо или покана. Посещението на представител на ищеца с цел връчване на напомнителни писма или покани се начисляват разходи от 30лв. без ДДС на посещение. При ползване на трети лица разходите са между от 20% до 60% от дължимата обща сума. За наличието на такива разходи доказателства няма. Няма данни на ответницата да са изпращани напомнителни писма или покани или да е имало лични посещения от служител на ищеца. Напротив свидетелката твърди, че с нея е комуникирано по телефона /2 пъти/, което не е предвидено като разход за сметка на заемателя.

Воден от горното, съдът намира за установено, че ответницата дължи на ищеца единствено сумите от 436.33лв. главница и 248.38лв. лихви. Налице е разлика между претендираните от ищеца размери и установените от вещото лице, но с оглед липсата на изменение на иска, съдът е обвързан за исковите размери.

Предвид частичната основателност на иска, ответницата дължи на ищеца разноски съобразно уважената част. Предявеният иск е са сумата от 1089.63лв., направените разноски са за 631.27лв., а уважената част е за 684.77лв. Дължимите разноски следователно са 396.72лв.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА НА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.В.Р.,***, че дължи на КРЕДИСИМО АД, гр.София, ЕИК *** сумата 684.77лв. /шестстотин осемдесет и четири лева и седемдесет и седем стотинки/ по запис на заповед от 15.10.2010г., ведно със законната лихва от 12.09.2013г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК до първоначално предявения размер от 1089.63лв. КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Т.В.Р. да заплати на КРЕДИСИМО АД сумата от 396.72лв./триста деветдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки/ съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: