Р Е Ш Е Н И Е

Номер 220 14.08.2014 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети юли две хиляди и четиринадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар П.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. 509/2014 г.

Производството е с правно основание чл.45 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от Е.Р.Е., с която е предявен иск срещу С.Б.Б. за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, които претендира ведно със законната лихва от 07.03.2013 г. и разноските по делото. Сочи, че на 07.03.2013 г. след полунощ получил удар в гръб, в резултат на който паднал на земята и загубил съзнание. Твърди, че по-късно разбрал, че го ударил ответника, че го повалил на земята и продължил да му нанася удари по главата. След това получил медицинска помощ. В резултат на инцидента твърди, че е получил разкъсно-контузна рана в лявата теменна част на главата, разкъсно-контузна рана с кръвонасядане на лигавицата около същата в лявата половина на долна устна, насиняване на кожата на клепачите на лявото око с лек оток на меките тъкани, повърхностно охлузване на кожата в дясната половина на брадата и насиняване на кожата с линейна форма в дясната странична част на шията, мозъчно сътресение с краткотрайна загуба на съзнание, запушване на горната част на дихателните пътища /гласните връзки/ от “падналия” назад корен на езика при падането по гръб на земята, които довели до разстройство на здравето му с временна опасност за живота. Твърди, че тези увреждания са причинени от ответника с юмруци и ритници в областта на главата и падане на земята.

Ответникът счита иска за неоснователен. Твърди, че ищецът извършил противоправно поведение, че ответникът е действал в състояние на неизбежна отбрана, както и че оказал помощ на ищеца след падането му на земята. Счита, че следва да се приложи разпоредбата на чл.46 от ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като обсъди събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното: На 06.07.2014 г. ищецът и ответникът били в дискотека “Хипноз” в гр.Разград. Ищецът е бил заедно със свидетелите М.М. и З.Х., както и с Х. С. и Х.Х.. Ответникът също бил с компания – С. и други. След полунощ между свидетеля М. и С. имало конфликт с размяна на удари, след което охраната на заведението извела двамата отвън. След това от заведението излязъл ответника, хванал свид.М. за ръцете, за да предотврати нов удар. След това свидетелят М. загубил ответника от поглед и малко след това видял на 10 м. от входа на дискотеката на земята да лежи ищеца. Този свидетел не е видял как се е озовал ищеца на земята, но според него е издавал звук, приличащ на хъркане. Според свид. М. пострадалия си е бил глътнал езика и Х.Х. му го извадил. Същият е бил неадектватен за известно време, а след като се е оправил, не помнел какво му се е случило. Свид. М. не видял ответника близо до ищеца.

Според показанията на свид.Е. ответникът ударил ищеца три пъти – първият удар бил отзад с дясната ръка по главата с юмрук, след което ищецът паднал настрани и ответникът му насесъл още два удара, с крак в главата и с крак в областта на кръста. В резултат на ударите ищецът паднал по гръб и дишал трудно, след което Х.Х. му извадил езика. И този свидетел е възприел състоянието на ищеца като изпадане в безсъзнание. Свид. Х. също е видял ответника да нанася удар на ищеца по главата. И в неговите показания се сочи, че след първия удар ищецът паднал, след което ответникът му нанесъл още два удара. И този свидетел съобщава за хъркане, за гълтане на език. Според тези трима свидетели езикът на ищеца е бил изваден от Х.Х., след което двамата братя З. и Х. го завели в болница.

Според показанията на свид.Е. Ч. докато ответникът разтървал М.М. и С., ищецът излязъл от дискотеката, като тичал към ответника и с дясната ръка замахнал да го удари. Според същия свидетел, ответникът се е предпазил от удара, след което сам ударил ищеца в областта на лицето. И този свидетел съобщава, че след удара ищецът паднал на земята, започнал да трепери и си затворил очите. Според свидетеля Ч. двамата с ответника извадили езика на ищеца и след минута той станал от земята. Опита на ищеца да удари ответника бил видян и от свид.С. Тя наблюдавала навеждането на ответника и удара, който последният нанесъл на ищеца по главата. И според тази свидетелка езикът на ответника бил изваден от ответника и свид.Ч. и след минути той станал и тръгнал.

За случилото се на 06/07.03.2013 г. е било образувано досъдебно производство №228/2013 г. по описа на РУП Разград от РРП, приключило с постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.11.2013 г.

Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза в резултат на случилото се на 07.03.2014 г. на Е.Р.Е. са причинени разкъсно-контузни рани в лява теменна област на главата и върху видимата лигавица на долната устна от дясната страна, кръвонасядания на клепачите на ляво око и на меките тъкани външностранично от него, ивицесто кръвонасядане на дясната страна на шията и охлузване на дясната брадичкова област, които увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите според експертизата са причинени от твърд/и тъп/и и тъпоръбест/и предмет/и и могат да бъдат получени от удари с юмрук от лявата страна на главата – теменна област, външна половина на лява орбита и долна устна или при падането на терена с приземяване на дясната страна на тялото – охлузване в дясната брадичкова област и ивицесто кръвонасядане в дясна странична област на шията. Според заключението локализацията на уврежданията сочи, че нападателят може да се е намирал фронтално или във фронталната равнина спрямо пострадалия, както и от лявата му страна, ако си служи с дясна ръка и ударите в главата са били поне три. Вещото лице не е установило категорични данни за изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние с пълно откъсване от обкръжаващата среда – травматична кома, както и запушване на част от горните дихателни пътища от “гълтане” на езика. Общият оздравителен период за е от 2 до 3 седмици. Тези травми не изискват специфично лечение и не оставят последици за физическото здраве на пострадалия. Според отговорите на вещото лице в открито с.з. не е изключено разкъсно-контузната рана в лявата половина на долната устна и кръвонасядането на лигавицата в съседство да бъде получена и от упражнен натиск върху 2 и 3 зъб на горната редица от лявата страна. Този натиск може да е причинен с предмет при оказване на помощ или при съприкосновение с терена – напр. бордюр.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Искът за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е частично основателен и доказан. По делото бе установено, че ответникът е нанесъл удар, в резултат на който ищецът е паднал и е получил наранявания, които са довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за живот. Въпреки че по делото няма конкретни доказателства, такъв вид рани са съпроводени с болки и дискомфорт.

Във връзка с преценката за противоправност на деянието, съдът е необходимо да изследва дали са били налице предпоставките за неизбежна отбрана. Свидетелите Ч. и С. говорят за действие на ищеца, насочено към ответника с цел нанасяне на удар. Това действие е непосредствено и противоправно и би могло да се квилафицира като нападение по смисъла на чл.12 от НК. Ответникът е избягнал удара и не бяха представени доказателства ищецът да се е опитал да нанесе нов такъв. Ето защо съдът счита, че в случая нападението вече е било прекратено, поради което последващият удар на ответника срещу ищеца не би могъл да се квалифицира като неизбежна отбрана.

Ответникът не твърди и по делото не се установиха обстоятелства, които да изключват вината му и с оглед презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД съдът приема, че деянието е извършено виновно.

С оглед наличието на предпоставките за пораждане на отговорността на ответника за непозволено увреждане при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да прецени характера и степента на увреждането, начина по който е нанесено, периода, през който е продължило лечението и неговите специфики, да отчете дали уврежданията са окончателно отстранени, да прецени вида и броя на медицинските манипулации. Съдът като взе предвид, че е причинена лека телесна повреда, че ищецът сам е отишъл на място, на което вече е имало размяна на удари от младежи, вероятно употребили алкохол, че нанесените му травми не са изисквали специфично лечение и не са оставили последици за физическото му здраве, отшумяли са за кратък период /2-3 седмици/ и не е установено да са му причинии някакво неудобство, счита, че за обезреда на претърпените болки и страдания следва да бъде заплатена сумата 1000 лв.

В останалата му част до размера на 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като прекомерно завишен. Не бе установено твърдяното от ищеца изпадане в безсъзнателно състояние и запушване на част от горните дихателни пътища от “гълтане” на езика.

Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той е в забава от момента на причиняване на вредите. Вземането за вреди е парично и за забавеното му плащане се дължи законна лихва според чл.86 от ЗЗД. По своя характер тази лихва е компенсаторна, а не мораторна и следва да бъде присъдена от датата на деликта – 07.03.2013 г. до окончателното изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Същите са в размер на 135 лв. и от тях ответникът дължи заплащане на 13,50 лв.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи заплащане на държавна такса по делото в размер на 50 лв. /т.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК/.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата с оглед молбата на адв. С. съдът следва да определи възнаграждение за същото в размер на 300 лв. съобразно уважената част от иска /чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за нимималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА С.Б.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Р.Е., ЕГН ********** *** сумата 1000 лв. /хиляда лева/ за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане ведно със законната лихва от 07.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част до първоначално предявения размер от 10 000 лв. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Б.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Р.Е., ЕГН ********** *** сумата 13,50 лв. /тринадесет лева и петдесет стотинки/ за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА С.Б.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е.С. ***, служебен адрес гр.Р.*** сумата 300 лв. /триста лева/ адвокатско възнаграждение, определено при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА С.Б.Б. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/ на основание чл.78, ал.6 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: