Р Е Ш Е Н И Е

№ 226 15.08.2014 г. гр. Разград

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2014 г., в състав:

районен съдия: Атанас Христов

Секретар: Г.А.

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 572 по описа на Разградски районен съд за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от С.Х.Х., ЕГН-**********,***, чрез пълномощника адв. Е.С. ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК-040451865, със седалище и адрес на управление, град София 1612, район Красно село, ул. Юнак № 11 - 13, представлявано от Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев.

Ищецът иска, на осн. чл. 226, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, с изменение по чл. 214, ал.1 ГПК, ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 5 001 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимущеетвени вреди - болки и страдания - в резултат на ПТП на 28.07.2013 год., като отговорността на виновния водач на МПС е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност" по полица № 05113001821541, със срок на валидност от 15.07.2013 год. до 14.07.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума от 28.07.2013 год. до окончателното й заплащане.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв. Е.С. от АК – Разгад, подвържа исковата претенция. Претендира разноски.

Ответникът депозира отговор на ИМ. Оспорва изцяло - по основание и размер, предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си юрисконсулт Калин Николов Раковски поддържа отговора на исковата молба. Депозира и писмена защита.

На основание чл. 219-220 ГПК е конституирано като трето лице помагач на страната на ответното дружество лицето: Ш. Ш. Х., ЕГН **********, с адрес с. *****. ул. **** № **, общ. Разград, област Разград. Третото лице помагач – не взема становище. В съдебно заседание при редовност в призоваването не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

С протоколно определение от 17.02.2014г. по НОХД № 95/2014г. по описа на РС Разград е одобрено Споразумение съгласно което обвинеямият Ш.Ш.Х., ЕГН **********, с адрес за призоваване с. *********, ул. ******* № **, е признат за виновен за това, че :

На 28.07.2013 г. по път ІV-49014 км 9+250 м. гр. Разград-с. Дянково, при управление на МПС – лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № ********** е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата: Всеки участник в движението по пътищата: с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП: На водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества; чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” и ал. 2 “Водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за ППС от категория В – 90 км/ч извън населено място, чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП: При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: пътно превозно средство категория В – 90 км/ч извън населено място”, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на С. М. С., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница на типично място, което обуславя трайно затруднение в движението на десния горен крайник; средна телесна повреда на М. Х. С., ЕГН **********,***, изразяваща се в счупване на долния край на малкия пищял на лява подбедрица /външен глезен/, което обуславя трайно затруднение в движението на левия долен крайник, и средна телесна повреда на А. Х. А., ЕГН **********,***, изразяваща се в контузия на мозъка вдясно челно, с клинични данни за сътресение на мозъка, което обуславя разстройство на здравето с временна опасност за живота на пострадалата, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,30 промила установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и 4, б. “а”, пр. 2, във вр. с ал. 1, б. “б”, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК /като са нарушени чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП/ и не са налице основания за прекратяване на наказателното производство.

Видно от свидетелство за регистрация част І /л.10/, е че горицитирания автомобил е собственост на Х.Х.Х..

Видно от полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите № 05113001821541 /л.9/, такава застраховка за въпросния автомобил е била сключена за периода 15.07.2013г. – 14.07.2014г. с ответника.

Видно от съдебно медицинско удостоверение от дата 02.08.2013г. /л.11/, е че на ищцата са причинени увреждания, които могат да бъдата получени по време и начин както съобщава освидетелстваната - ПТП.

Видно от неоспорено от страните заключение на СМЕ, което се кредитира от съда като всестранно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че на ищцата са причинени:

- Хематом на вътрешната половина на лява млечна жлеза и в долния етаж на коремната стена;

- Дълбоко, под нивото на околната кожа, охлузване в лява част на гръдния кош;

- Охлузване над десния лакът.

По своята медико-билогична характеристика описаните увреждания обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота. Травматичните увреждания са получени по механизма на директен/и удар/и и притискане с/върху твърд/и тъп/и и/или тъпоръбест/и предмети и е възможно да са получени в купето на автомобила претърпял ПТП. Общата конфигурация на травмата по лицевата повърхност на тялото добре отговаря да е получена от предпазен колан. Установените травми сочат, че Х. е пътувала на предна или задна дясна седалка на автомобила. Общия оздравителен процес на установените травми е 2 до 3 седмици.

От ангажираните в хода на процеса гласни доказателства посредством показанията на свидетеля Е. Х., които се кредитират от съда до колкото отразяват преки и непосредствени впечатления на лицето, което ги депозира, се установява, че свидетелят е пътувал със своята кола непосредствено след горецитирания автомобил, управляван от Ш.Ш.Х.. В последния на предната седалка до шофьора, в момента на удара се возила ищцата. След ПТП- то свидетелят видял, че ищцата има телесни увреждания. Тъй като изпитвала болки в дясната страна, ищцата не можела да работи. Преди това работеля в Германия, но поради болките спряла работа. Не можела да върши и домакинска работа. Болките й продължили около 4 месеца.

По възражението на ответника, че ищецът не е посочен в протокола за ПТП като пострадал, а и в същия Ш. Ш. Х. е посочен като пътник, а не като водач на автомобила.

Липсата на отразяване в протокола на ПТП, че ищцата е получила увреждания, не изключва същите да са й причинени, в какъвто смисъл е и събрания доказателствен материал /свидетелски показания, СМЕ, съд. мед удостоверение/. Тъй като в цитираното Споразумение е посочено, че Ш.Ш.Х. е управлявал процесния автомобил, то относно това обастоятелство, съдът е обвързан от нормата на чл. 300 ГПК.

Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявен е иск, с правно основание 226, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ регламентира правото на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение пряко от застрахователя.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната норма, а именно: 1./ наличие на валидно застрахователно правоотношение между застрахователя и причинителя на вредата /деликвентът/ по договор за застраховка на МПС; 2./ в резултат на деяние, осъществено от застрахованото лице, на ищеца са причинени имуществени и неимуществени, а също и техния размер. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.

Между страните не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че в към датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № ********* е съществувала облигационна връзка по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” относно автомобила.

Съгласно одобреното Споразумение по НОХД № 95/2014г. на РРС, при управлението на автомобила на 28.07.2013г. Ш.Ш.Х. е причинил ПТП, в резултат на което са причинени вреди на трети лица. Установена е и противоправността на деянието – нарушение на нарушени чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 5, ал. 3, т.1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 73, ал. 1 от ППЗДвП, както и вината на деликвента във формата й на непредпазливост.

Установява се, че като пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП на ищеца е причинени причинени неимуществени вреди – болки и страдания - телесна повреда,

- Хематом на вътрешната половина на лява млечна жлеза и в долния етаж на коремната стена;

- Дълбоко, под нивото на околната кожа, охлузване в лява част на гръдния кош;

- Охлузване над десния лакът.

Изложеното обуславя извода, че фактическият състав на чл. 226, ал. 1 КЗ е осъществен, поради което и са налице представките за ангажиране отговорността на застрахователя.

По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съобразно константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата конюнктура и др.

Горното налага извода, че дължимото на ищцата обезщетение за причинените и, в резултат на процесното ПТП, неимуществени вреди, е в размер на 5 001.00 лева.

По изложените съображения се налага извода, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5 001 лева – представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, всички настъпили в резултат на ПТП-то от 28.07.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 390.04 лв., от които 200.04 лева за заплатена държавна такса, сумата от 190.00 лв. разноски за заплатено възнаграждение на вещо лице, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

На осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат Е.И.С., сумата от 580.05 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК-040451865, със седалище и адрес на управление, град София 1612, район Красно село, ул. Юнак № 11 - 13, представлявано от Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев да заплати на С.Х.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 5 001.00 /пет хиляди и един/ лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на виновното поведение на Ш.Ш.Х., ЕГН **********, при управлянието на лек автомобил “Опел Вектра” с рег. № ******** от дата 28.07.2013 год.:

- болки и страдания - телесна повреда,

- Хематом на вътрешната половина на лява млечна жлеза и в долния етаж на коремната стена;

- Дълбоко, под нивото на околната кожа, охлузване в лява част на гръдния кош;

- Охлузване над десния лакът,

ведно със законната лихва, считано от 28.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК-040451865, със седалище и адрес на управление, град София 1612, район Красно село, ул. Юнак № 11 - 13, представлявано от Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев да заплати на С.Х.Х., ЕГН-**********,*** сумата от 390.00 /триста и деветдесет/ лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК-040451865, със седалище и адрес на управление, град София 1612, район Красно село, ул. Юнак № 11 - 13, представлявано от Николай Генчев Иванов, Николай Генчев Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев да заплати на Е.И.С.,***, офис 11, адвокат от Адвокатска колегия Разград, сумата от 580.05 лв. /петстотин и осемдесет лева и пет стотинки/, за адвокатско възнаграждение на основание чл. осн. чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответното дружество, лицето Ш. Ш. Х., ЕГН **********,***.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: